Р Е Ш Е Н И Е № 55
Гр. Разград, 25. 07. 2018 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Ирина
Ганева Ангел Ташев
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 145 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от ЗП Г.Б.Д. чрез пълномощник против Решение № 87/
13.
03. 2018 г. по гр. д. №
557/ 2017 г. по описа на
РС Исперих, с което
е развален на осн. чл.
87, ал. 3
ЗЗД във вр. с чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ сключения между Д.П.Д., като правоприемник на З.
М. Е., от една страна и от
друга Г.Б.Д. Договор за аренда с нот. заверка
на подписите на страните с рег.
№ 7895/ 20. 08. 2015 г. на
нотариус Радомир Александров, вписан в СВ с рег. № 2104/ 21. 08. 2015 г., т. 2, № 84, партида 20990, поради неизпълнение на съществено задължение
на ответника – неплащане на дължима
рента за стопанката 2015/ 2016 г. Със същото решение Г.Б.Д. е осъден на осн.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 8, ал.
1 ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД да заплати
на Д.П.Д. сумата 760 лв. , представляваща
дължима рента за 4/6 идеални части от отдаден
под аренда недвижим имот, съгл. договора
за аренда, посочен по-горе, ведно със законната
лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба 04. 07. 17 г. до окончателното й изплащане, сумата 58, 17 лв. обезщетение
за забава за периода 02. 10. 16 г. до 03. 07. 2017 г. и сумата 656,
02 лв. разноски
по производството. Твърди се, че
решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като не са анализирани правилно събраните по делото доказателства,
поради което съдът е направил погрешни правни изводи. Моли въззивната инстанция да отмени
решението и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
Въззиваемата страна чрез повереника си е депозирала писмен отговор на въззивната жалба,
като излага съображения за нейната неоснователност.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен
материал и са основани на закона. Въззивната
инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е, че с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 105,
т.10, рег.№ 11528, д.
№ 1560/25.11.2015 г. на нотариус Радомир Александров с рег. № 254 на НК и район на действие РС – Исперих въззиваемия Д.Д. е придобил правото на собственост чрез дарение от М. М.
С. върху 1/6 ид.ч.
от поземлен имот с начин на
трайно ползване –
нива,
с площ от 19 001.00 кв.м., съставляващ имот с идентификатор № 11449.60.2 по КККР на с.Владимировци, общ.Самуил , обл.Разград, местност „Каролу корсу“,
трета категория. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, т.10, рег.№ 11530, д. № 1561/25.11.2015 г. на нотариус Радомир Александров с рег.
№ 254
на НК и район на действие РС -
Исперих,
З. М. Е. е продала на въззиваемия Д.Д. 3/6 ид.ч.
от описания по-горе
имот. Страните са договорили изрично, че арендното плащане за 2015/2016 г.
ще бъде получено от купувача Д.Д.. Постигната
договорка не противоречи на закона и е породила правни последиици.
Преди сключването на тази сделка, на 20.08.2015г. З. М. Е. е сключила с въззивника ЗП
Г.Б.Д. договор за аренда на земеделски
земи с нотариална заверка на подписите,
вписан в СВ при РС –
Исперих на 21.08.2015
г. с вх.
Рег.
№ 2104, том 2, №84, партида 20990, с който предоставила на арендатора ЗП Г.Б.Д. за временно и възмездно ползване целия процесен имот за срок от
15
стопански години, считано от 20.08.2015
г. и влязъл в сила от 2015/2016 стопанска година.
Спорът между страните е
относно дължимото арендно плащане за стопанската
2015/ 2016 г. от арендатора ЗП Г.Б.Д. на въззиваемия Д.Д. и налице ли е точно изпълнение на договора за аренда.
Съгл. разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, Д. като приобретател на процесния
арендуван имот е заместил арендодателя З. М.
Е. като страна в договора за аренда. З. М. и Д.Д. са постигнали изрична уговорка, че арендното
плащане за стопанската 2015/ 2016 г. , което е станало изискуемо на 01. 10.
2016 г. ще бъде получено от Д.. Разпитана като свидетел по делото З. М. е дала показания, че получила арендното плащане през м. юли 2015 г. за стопанската 2015/
2016 г. , за което подписала РКО от 10. 07. 2015 г. Съдът не дава вяра на
показанията й, тъй като не кореспондират със събраните писмени доказателства по
делото. На първо място показанията й противоречат на изявлението й, съдържащо
се в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, т.10, рег.№ 11530, д. № 1561/25.11.2015 г. ,
че арендното плащане за 2015/2016г. ще бъде получено от купувача Д.Д., с което
е декларирала, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба на
25. 11. 2015 г. не е получавала арендното плащане за
стопанската 2015/ 2016 г. Към този момент вземането още не е било изискуемо. Освен това в РКО от 10. 07. 2015 г. е
посочено, че З. М. е получила рента за
имот с идентификатор № 060002, който е различен от процесния
с идентификатор № 11449.60.2. Съдът е
назначил ССЕ, която да извърши проверка в счетоводството на въззиваемия
има ли извършено арендно плащане за процесния имот за стопанската 2015/ 2016 г. и на кого е
платено. Въззиваемият е създал пречки за събиране на
това доказателство. На осн. чл. 161 ГПК следва да се
приеме, че в счетоводството на въззиваемия не е отразено
арендно плащане дължимо от него за стопанската 2015/
2016 г. нито на З. М., нито на Д.. В доказателствена тежест на въззиваемия
е да докаже твърдяното от него плащане, което той не е сторил в процеса. По изложените съображения дължи сумата 760 лв. рента за
стопанската 20158 2016 г. на въззиваемия за
притежаваните от него 4/6 ид. ч. от арендувания имот,
както и мораторна лихва от датата на забавата 02. 10.
2016 г. Изпаднал е в забава на задължението си за повече от три месеца, поради
което иска за разваляне на договора за аренда на осн.
чл. 28, ал. 2 ЗАЗ е основателен и доказан.
Предвид изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна. Въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка
на доказателствата,
което според въззивника е довело районния съд до неправилен
извод, че предявените
искове са основателни, е необосновано,
поради което в това отношение не е налице порок
на обжалваното решение. Районният съд е извършил
подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на
което е стигнал до законосъобразни
правни изводи. С оглед на това, решението
на районния съд, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87/
13.
03. 2018 г. по гр. д. №
557/ 2017 г. по описа на
РС Исперих.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР