Р Е Ш Е Н И Е

№54

Разград

2. VІІІ.2018г.

година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

2018

съд

2. VІІ.

На Година

публично

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В заседание в следния състав:

Секретар:Д.Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2018

№146

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №123/20.ІV.2017г. по гр.д.№104 по описа му за 2017г. , състав на ИРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска, предявен от М.Г.Й. против В.Н.П. за дължимо му се в размер на 2 000,00лв обезщетение по чл.45 ЗЗД за виновно причинени му от последния неимуществени вреди.

Недоволен от така постановеното решение, ищецът обжалва същото като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На релевираните основания, моли за отмяната и за уважаване на иска на предявеното му основание и в пълния му размер.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор.

В с.з., лично и чрез процесуално представляващата го по пълномощие-адв. Кралева, ищецът заявява , че поддържа жалбата и претендира присъждане на доказано направени пред двете инстанции разноски. Счита, че упражнявайки конституционното си право на жалби и сигнали, употребявайки изведените в петитум на исковата му молба изрази въззиваемият го е набедил в извършване на обществено неприемливи действия, недобросъвестно, противно на морала и закона е уронил достойноството му, злепоставил авторитета му на професионалист и засегнал личността му с непочиващи на обективни факти внушения относно професионалната му компетентност и етичност.

В с.з., лично и чрез процесуално представляващият го по пълномощие-адв. Енчев, въззиваемият оспорва основателността на жалбата и пледира за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Оспорва съставомерност на вменявания му в отговорност деликт. Позовано на приложените по делото доказателства твърди изнесените в жалбите и сигналите му обстоятелства за доказано съществуващи в обективната действителност факти.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

В съответствие с вмененото му по см. на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно и допустимо постановено по същество на редовно заявена от формална страна защита по чл.45 ЗЗД .

В случая, значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и проявена в тази насока активност на страните. Пред тази инстанция не се ангажираха допустими по см. на чл. 266 ГПК доказателства и доказателствени средства.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Предявените до обзвредата им неимуществени вреди се твърдят от ищеца като резултат от три, обективирани от въззиваемия деяния:

1/жалба вх.№6616/27.ІV.2016г. до ВАС, в която въззиваемият, като нови факти и обстоятелства, предпоставящи допустимостта на молбата му за отмяна на влязло в сила Решение №65/9.ХІ.2015г. по адм.д.№118/2015 по опис на АС-Разград е посочил, че „Против действията на гл.архитект на Община Исперих се води наказателно производство“ и че „обект на разследване за престъпление“ са „всички“ негови „оплаквания“, свързани със законосъобразността на издадената от ищеца виза, която е била предмет на обжалване по административното дело.

2/ сигнал до МРРБ с вх.№V8-1084/8/23.ІІ.2016г. , в който въззиваемият е заявил следното: “През месец март 2015г. ВИДНИЯ НИ ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА ИСПЕРИХ М.Й., който е с дългогодишен опит и стаж, същият знае как да въвлече всички институции дори и съдебното правораздаване с лъжливи показания и становища…“; „…неговите лъжливи становища се допускат за достоверни, тъй като видиш ли той бил гл.архитект та Община Исперих и излиза така, че е ненаказуем и безгрешен.“; „…,но лъжливите му становища и твърдения, че моята постройка била лятна кухня съда ги уважи, а моите писмени доказателства и приложената СТЕ по делото не“.

3/ сигнал до ДНСК с вх. №РЗ-2453-03-076/26.ІІ.2016г., при идентично на горното съдържание.

За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е концентрирал правните си изводи върху жалбите и сигналите като конституционно защитено право на гражданите да изразяват мнение, позиция и несъгласие с факти от обществения живот, както и с поведение, произтичащо от длъжностното качество и служебните правомощия на дадено лице. Приел е от правна страна, че с употребените в сигналите и жалбите изрази, въззиваемият не е имал за цел да наклевети/злепостави ищеца в длъжностното му качество, а е дал една своя, негативна оценка за конкретно извършени от ищеца, в качеството му на главен архитект действия по узаконяване предназначението на съседния му недвижим имот.

Правилно, в съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон, от фактическа и правна страна първоинстанционният съд е приел за достоверен, изнесеният в адресираната до ВАС жалба вх.№6616/27.ІV.2016г. факт, за наличие на преписка №716/2016 по опис на РП-Исперих, образувана по сигнал на въззиваемия за извършени от въззивника престъпления по гл.ІХНК. Поради несъставомерност на вменяваните му в отговорност деяния по чл.308 и чл.311 НК, със свое Постановление от 21.VІІІ.2017г., потвърдено с постановление на РОП, РП-Исперих отказва образуване на досъдебно производство срещу въззивника Й.. Относимо към дата на подадената до ВАС жалба вх.№6616/27.ІV.2016г., образуваната по сигнала на въззиваемия преписка 716/2014г. на РП-Исперих е била висяща и наличието й е било заявено от Петров като обективно съществуващ факт. Както правилно в тази връзка е приел и първоинстанционния съд, към момента на подаване на жалбата във ВАС, въззиваемият не е могъл да знае как ще завърши започналата по сигнала му проверка.

Т.е., противоправността на изнесения в жалба вх.№6616/27.ІV.2016г. до ВАС факт за водено срещу него нак. производство, твърдяна от ищеца в основание за обезщетяването му по чл.45 ЗЗД, е недоказана. Доколкото с предявяване на иска си въззивникът е претендирал дължимото му се в обезвреда обезщетение глобално, то изложеното до тук сочи на частична неоснователност на иска му, който в този си състав съдът приема за недоказан до размера на 500,00лв. В частта, с която ИРС е отхвърлил иска до този размер, решението,о е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на претендираните до обезвредата им последици от изложеното в сигналите до МРРБ и ДНСК , в този си състав съдът намира иска за основателен и доказан до размера на 1 500,00лв.

В нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че в адресираните до МРРБ и ДНСК-София сигнали с вх.№V8-1084/8/23.ІІ.2016г. и вх. №РЗ-2453-03-076/26.ІІ.2016г. не се съдържат клеветнически, целящи злепоставянето на ищеца обстоятелства във връзка с предприети в длъжностното му качество действия и в тази ръзка, вменявания в отговорност на въззиваемия деликт е несъставомерен поради липса на противоправност.

Като обективен признак от състава на деликтната отговорност, противоправността предполага поведение в нарушение на правов ред. Самото подаване на жалби и сигнали не предпоставя извод за противоправност на това поведение, тъй като правото на жалби и сигнали е конституционно регламентирано.

На първо място следва да се посочи, че с предявяване на иска ищецът не е твърдял претендираните до обезщетяването им вреди като резултат от упражненото от въззиваемия право на сигнали и жалби, а по повод и във връзка с конкретно употребени в тези жалби изрази, съдържащи според него уронващи достойноството и авторитета му оценки, злепоставящи го и набеждаващи го в престъпление неверни твърдения.

Употребените в цитираните сигнали изрази съставляват твърдение за факти, обективирани от ищеца в хода на водените срещу него, в длъжностното му качество съдебни спорове. Като лице, участващо в извършването на градоустройствените дейности на територията на община Исперих, ищецът неминуемо става обект на обществения интерес и по отношение на неговата личност, допустимите коментари и оценки са повече от тези, които се налага да търпи всеки друг гражданин. Естествено е и правно регламентирано във възможност на гражданите, засегнати от конкретни негови действия да реагират и търсят отговорност за тези негови действия по предвидения за това ред и пред съответните, оторизирани с правомощия по проверка на дейността му органи, както и да изразяват мнението си относно правилността и законосъобразността на тези действия, относно мотивите, поради които същите са предприети в техен ущърб или интерес. Изразните средства, с които мнението е обективирано, се избират свободно от автора му и той не е ограничен по никакъв начин, освен от разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Но, само и ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго (ал. 2). Само тогава изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно.

Ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Сами по себе си оценъчните съждения не подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност.

С оглед информацията в сигналите до МРРБ и ДНСК , в този си състав съдът намира, че , с изнасянето й въззиваемият не дава просто негативна оценка за личността на ищеца, а твърди съществуващи в обективната действителност факти, наличието на които не доказва в настоящото производство. Доколкото от доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че същите са неверни, в този си състав съдът приема това поведение на въззиваемия за противоправно. Налице са влезли в сила съдебни актове, които потвърждават законосъобразността на издадената от ищеца виза. За този си извод административния съд, видно от приложената като доказателство преписка по адм.д.№ 118/2015 та АС Разград е съобразил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Въпреки, този известен му от делата факт, с изложеното в сигналите въззиваемият приписва на ищеца поведение, каквото той не е обективирал по делата – „лъжливо“ изготвяне на документи, „лъжливи становища .В хода на административното производство въпросната виза не е атакувана като неистински документ или като такъв с невярно съдържание.

В решението си, при наведените в исковата молба обстоятелства, на които се основава искът, първоинстанционният съд е дължал преценка за вярност на фактическите твърдения на ответника, заявени в сигналите му до МББР и ДНСК предаване, и засягат ли те неблагоприятно ищеца, както се твърди в исковата молба. В р. по гр. д. № 1376/11 г. на ВКС, четвърто г. о. В р. по гр. д. № 1438/09 г. на трето г. о. на ВКС е посочено, че за всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт.

Не се касае просто за негативна оценка на личността и поведението на Й. във връзка с дейността му на архитект и конкретно, във връзка с участието му в съдебните дела, а за изрази, пряко насочени към и целящи да уязвят неговото достойнство. За това виновно и противоправно поведение , като автор на сигналите, въззиваемият следва да носи отговорност за обезвреда на ищеца по чл.45 ЗЗД. С тези си действия ответникът е осъществил състава на непозволеното увреждане. Причинил е неимуществени вреди - накърнена чест и добро име, достойнство, авторитет и професионална компетентност, емоционален и психологически дискомфорт, които следва да бъдат удовлетворени с парично обезщетение.

Обсъдени в съвкупността на останалите доказателства, от които е видно, че спорът относно застрояването на съседния имот е пренесен на плоскостта на гражданския спор за материални права между собствениците на двата съседни имота, свидетелските показания не оставят съмнение, че изнесеното в процесните сигнали се е отразило негативно на физическото и психическото здраве на ищеца, поставили са го в състояние на стрес и фрустрация. Действително влияние върху ищеца са оказали и проблемите, свързани с публичността му в малък град като Исперих, с отговорността на заеманата от него длъжност.

Следва да се отчетат и останалите неблагоприятни фактори, въздействащи за процесния период върху психофизическото здраве на ищеца, както и обемът и интензитетът на установените негативни душевни изживявания. Съдът отчита, че според кредитираните свидетелски показания за периода ищецът е бил нервен, изпитвал главоболие, изолирал се, станал затворен. Отделял значителна енергия, за да се обяснява в публикации и в своето социално обкръжение. Не са настъпили трайни и необратими нарушения. Съвкупното обсъждане на тези обстоятелства мотивира съдът да приеме за адекватно на търпените от ищеца вреди обезщетение в размер 1 500,00лв..

Искът в тази си част е основателен и съдът, като прецени обстоятелствата по делото, намира, че по справедливост на арх.Й. следва да бъдат присъдени 1 500 лв. Следва де се посочи, че самото осъждане по своята същност има също ефекта на репарация за причиненото неимуществено увреждане.

Лихва се дължи от датата на деликта-27.ІV.2016г. до окончателното изплащане на главницата. На посочената дата ищецът доказва узнаване на позорящите го в сигналите факти.

На осн.чл.78 ГПК в полза на въззивника се следва присъждане и на доказано направени по делото разноски, съразмерни на уважената част от иска.

По изложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №123/20.ІV.2017г. по гр.д.№104/2017 на ИРС по описа му за 2017г. , в частта, с която искът, предявен на осн.чл.45 ЗЗД от М.Г.Й. против В.Н.П. е отхвърлен за сумата от 1 500 лв., както и за лихвата върху тази сума до окончателното й изплащане и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА В.Н.П., ЕГВ**********,*** да заплати на арх.М.Г.Й., ЕГН**********,*** на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на злепоставящи го в съдържание сигнал до МРРБ с вх.№V8-1084/8/23.ІІ.2016г. и сигнал до ДНСК с вх. №РЗ-2453-03-076/26.ІІ.2016г., размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, ведно със законна лихва, считано от 27.ІV.2016 до окончателното им изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №123/20.ІV.2017г. по гр.д.№104/2017 на ИРС по описа му за 2017г. в останалата част.

ОСЪЖДА В.Н.П., ЕГВ**********,*** да заплати на арх.М.Г.Й., ЕГН**********,*** на осн.чл.78 ГПК разноски по делото в размер на 315,00лв.

Решението е окончателно и по аргумент на чл.280, ал.3 ГПК не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ