Р
Е Ш Е Н И Е № 73
Гр. Разград, 08. 10. 2018 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на първи октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Ангел Ташев
при
секретаря Д. Г. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело №149
по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД против Решение № 69/ 15. 03. 2018 г. по гр. д. № 1134/ 2017 г. по описа на РС
Разград в частта, с която са отхвърлени исковете на ищеца да бъде прието за
установено по отношение на С.П.Д. от гр. Разград, че съществува вземането на
„Топлофикация София ” ЕАД по заповед за изпълнение на парично задължение № 856/
21. 03. 2017 г. по ч.гр.д.№ 501/2017г. по описа на РРС над
размера от 330, 60 лв. /за разликата от
1061, 93 лв. / за ползвана топлинна енергия за периода от 01.
05. 2015 г. до 30. 04. 2016 г. и за сумата над размера от 40, 45 лв. /за
разликата от 37, 91 лв./ лихва за забава. Решението е постановено с участието
на трето лице – помагач на ищеца „Техем Сървисиз“ ЕООД гр. София.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е
необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния
закон.Твърди се, че районният съд не е обсъдил
изложените от жалбоподателя доводи за основателност на иска и не е
анализирал събраните по делото доказателства, а изцяло е кредитирал
заключението на ССЕ, поради което е достигнал до погрешни правни изводи.
Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове изцяло.
Въззиваемата страна не е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба.
Третото
лице – помагач на ищеца - въззивник „Техем Сървисиз“ ЕООД гр. София не е
заявило становище по жалбата.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания
съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, а жалбата депозирана срещу него в обжалваната част, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Законосъобразно районният съд е приел, че въззиваемият не
дължи на жалбоподателя исковата сума в размер на 1061, 93 лв.
главница за периода от 01. 05. 2015 г. до 30. 04. 2016 г. за
ползвана топлинна енергия и 37, 91
лв. лихва за забава. Исковата сума е
начислена на въззиваемия, съгл. т. 6. 5 от Методиката
за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост към Наредба за топлоснабдяването №
16-334/06.04.2007 г.,
съгласно която за сгради-етажна собственост, в които има отоплителни тела без
уреди за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата и с така определените дялови единици всички
отоплителни тела без уреди се приравняват към отоплителни тела с уреди. В случая, от събраните по делото писмени доказателства
и от заключението на назначената СТЕ се установява, че в имота на ответника с
абонатен № 352000 има монтирани уреди за дялово
разпределение, които видно от писмо от „Техем
Сървисиз“ ЕООД до ответника /Приложение № 2/ към заключението на СТЕ,
не били подменени с модела, избран от останалите собственици в ЕС и по
тази причина отчетникът не е отчел старите уреди. Съгл. разпоредбата на чл.
140, ал. 2 от ЗЕ, клиентите,
присъединени към една абонатна станция в сграда - етажна собственост, прилагат
средства за дялово разпределение за отопление от един и същ модел, доставени от
един и същ търговец или одобрени за използване в сградата от него. Доказателства за прието решение на ОС на ЕС за подмяна
на средствата за дялово разпределение от собствениците на жилища в сградата – етажна собственост на
ул. „Добри Христов“ № 33 и от какъв вид
не са посочени от ищеца. С оглед на това, ищецът-въззивник не е доказал и основанието, на което е приложил метода за начисляване
на топлинна енергия по т. 6.5 от Методиката. При липса на ангажирани
доказателства в този смисъл, следва да се приеме, че незаконосъобразно е
начислена енергия без да е извършено измерване, поради което и необосновано и
незаконосъобразно е формиран размера на дължимата от въззиваемия сума за
потребление на топлинна енергия за процесния период от 01.
05. 2015 г. до 30. 04. 2016 г.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е
довело районния съд до неправилен извод, че предявения
иск е неоснователен за разликата от 1061, 93 лв., както и
за акцесорната претенця за разликата от 37, 91 лв. лихва за забава, е
необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, което
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 69/ 15. 03. 2018 г. по гр. д. № 1134/ 2017 г. по описа
на Разградският районен съд в частта, с която са
отхвърлени исковете на ищеца да бъде прието за установено по отношение на С.П.Д.
от гр. Разград, че съществува вземането на „Топлофикация София ” ЕАД по заповед
за изпълнение на парично задължение № 856/ 21. 03. 2017 г. по ч.гр.д.№ 501/2017г. по описа на РРС над
размера от 330, 60 лв. /за разликата от
1061, 93 лв. / за ползвана топлинна енергия за периода от
01. 05. 2015 г. до 30. 04. 2016 г. и за сумата над размера от 40, 45 лв. /за
разликата от 37, 91 лв./ лихва за забава.
В останалата част като необжалвано,
решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ