Р Е
Ш Е Н И Е
№58 Разград
27.VІІ.2018г. Разградски
окръжен
година Град
2018
съд
23.VІІ.
На Година
публично РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Д.Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА ГАНЕВА АТАНАС ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В. гражданско 2018 №151
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №151/20.ІV.2018, постановено
по гр.д.№112 по описа му за 2018г.,
състав на РРС е отхвърлил като неоснователни
и недоказани исковете, предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД“ЕАД, ЕИК116019472 против П.М.Р. на осн. чл.422
ГПК и при хипотеза на чл.415, ал.1, т.2
ГПК за установяване на парични вземания, за които в образуваното по
реда на чл.410 ГПК се е снабдил със заповед за изпълнение №2853/2.VІІІ.2017г.
по чгрд №11736/2017 по опис на РРС,
както следва: дължими на
осн.чл.79ЗЗД 2 245,60лв. в изпълнение на договор за доставка на топлинна
енергия, доставена и неплатена в периода 30.ХІ.-2012-18.VІІІ.2014г. и 787,92лв., дължими на осн.чл.86 ЗЗД в
обезщетение за забава на плащането по главницата в периода от 31.ХІІ.2012 до
20.VІІ.2017г. По отношение на претендираното до установяването му вземане за
разноски в заповедното производство, делото е прекратено поради недопустимост
на иска в тази му част.
Недоволно от така постановеното решение,
ищцовото дружество обжалва същото като недопустимо
и необосновано. На релевираните основания жалбоподателят моли за отмяна на решението и за
уважаване на исковете му по основание и размер.
Претендира разноски.
В с.з., процесуално
представляван от юриск.Неделчева, въззивникът излага
аргументи в подкрепа на твърдението си за съществуване на вземането по главния
иск до размера на 970,20лв., а по акцесорния –до размера на 292,18лв. Твърди до посочените размери несъответно
прилагане на материалния закон относно възприетата, в основание за отхвърлянето
им, погасителна давност. До посочения размер, позовано на приложено
като доказателство дебитно известие 4.VІІ.2014г., твърди съществуване на
вземането при настъпила за същото изискуемост на 4.VІІ.2014г. Претендира разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение .
В законоустановения и предоставен й от съда срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор,
оспорвайки същата като неоснователна. Твърдението си за
недължимост на процесните вземания позовава на въведените в срока за отговор по
чл.131 ГПК възражения за погасяването им по давност.
В с.з., чрез назначеният му по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител-адв.Т., въззиваемият пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано
и законосъобразно постановен съдебен акт.
Като подадена в срок, от надлежна страна
и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима .
Решението на
първоинстанционният съд е валидно, а в
обжалваните си части и процесуално
допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност и по същество на допустимо предявени, в условията на обективното им
кумулативно съединяване искове по чл. 422 във вр. с чл.124ГПК- установяване
вземания , приети за оспорени по презумпцията на чл.415, ал.1,
т.2 ГПК.
При разглеждане на делото и при постановяване на решението,
първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК като
не е нарушил процесуалните
правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Съответно на търсената с исковете защита
е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е
възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът
е изяснен от фактическа страна, с допустими по
см. на ГПК доказателства, които са относими към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти
.
Пред тази инстанция не се
ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха
обстоятелства, от които да следва за
установена фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на
първоинстанционното производство.
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна. Обективираните в обжалваното решение правни
изводи за неоснователност на главния иск до размера на 970,20лв. и на акцесорния в размера на 292,18лв. , са в
противоречие с установените по делото факти и сочат на несъответно прилагане на
материалния закон.
Според състава на
въззивния съд, анализът на
доказателствата, относимо на
процесуално заявеното от страните поведение, дава основание за следните
фактически и правни изводи: приеме следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона
за енергетиката , всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие; § 1, т. 41б ДР на ЗЕ определя като потребител физическо и юридическо
лице- краен
клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. С разпоредбите на чл. 156
ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител
дължи заплащане и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От докаказателствата по делото се следва за
безспорно установено, че съгласно договор за покупко-продажба, сключен с нот.
акт №68/28.V.2008г. по нот.д.№309/2008 на нотариус Б.-Костов, рег.№282, въззиваемият
е придобил право на собственост върху недвижим
имот, индивидуализиран като самостоятелен обект в сграда-жилище/апартамент №9 с
идентификатор 61710.505.709.2.9. В притежание на имота въззиваемият е бил
до 12.VІІІ.2014 г. , когато по способа на принудителното изпълнение по отношение на
имота е извършена публична продан за покриване на непогасени от него парични
задължения.
Между страните не се спори, а и от
доказателствата се следва за безспорно установено, че собственият на
въззиваемия недвижим имот се намира в етажна собственост. Считано
от 31.Х.2008г. за имота на името на въззиваемия е открита абонаментна партида
за доставка на топлинна енергия.
В обобщение, изложеното дотук сочи на
установено между страните облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при Общите условия съгласно чл. 150 ЗЕ с
предмет доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен номер № 77/12299.
По делото са представени Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия
от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и
решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според предвиденото
чл.3, ал.1 от ОУ, купувач на топлинна
енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда.
Съгласно чл.13 от ОУ, в качеството си на купувач , въззиваемият се е
задължил със заплащане цената на доставената му топлинна енергия. Като по см. на 32 ОУ, задълженията са договорени като месечно дължими
в срок до 30 дни, след изтичане на периода, за който са били
относими. В
рамките на 30 дневен срок, считано от
дата на издаване на данъчно дебитно известие, е било дължимо и плащането на начислените
по изравнителните сметки суми.
Според чл.30, заплащането е било възможно
по един от следните три начина: 1/на 11 равни месечни вноски и една дванадесета
изравнителна. Като изборът на този
способ, съгл. предвиденото в чл.33 от ОУ предполага писмено подадено от
потребителя заявление. Каквото в случая не се твърди и не се доказва.
2/ на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за имотите с сградата и една изравнителна вноска и
3/ по реална месечна консумация;
От приложените по делото
доказателства се следва за безспорно, че в случая плащанията са били носими от
потребителя по втория от способите.
По делото се твърди, че за периода 30.ХІ.-2012-18.VІІІ.2014г.
, при доказано за този период притежание на имота в собственост на въззиваемия,
към имота е била доставена топлинна енергия на
цена в размера на 2 245,60лв., която не е била заплатена.
В тази връзка, по подадено на
31.VІІ.2017г. от въззивника заявление, пред
РРС е било образувано заповедно
производство по чл.410 ГПК. Със заявлението, освен дължимата за подадената
топлинна енергия цена , въззивникът е претендиранл за периода 31.12.2012 г. –
20.07.2017 г. заплащане и на обезщетение за забава, в размера на натрупала се до дата на заявлението мораторна лихва .
За дължимата
по периоди цена на отдавана към обекта топлинна енергия предприятието
е издавало данъчни фактури. На 4.VІІ.2014г., в съответствие с предвиденото
в чл.31(5)ОУ въззивникът, в качеството си на продавач по договора е издал дебитно известие за изравняване
на сметките в края на съответния отоплителен ,
удостоверени с изброените в известието фактури
с №№500000780/30.Х.2013г.№5000003218/31.ХІІ.2013, №3000334185/31.І.2014,
№3000339096/28.ІІ.2014, №3000341079/31.ІІІ.2014 и №3000344925/30.ІV.2014г. Считано
от дата на издаване на дебитното известие, договореният 30 дневен срок за
заплащане(падеж) на изравнителната
сметка, възлизаща в размера на 970,20лв. изтича на 2.VІІІ.2014(събота,
неприсъствен ден). Считано от първия присъствен ден-4.VІІІ.2014г. вземането по
изравнителната сметка е станало изискуемо и потребителят е изпаднал в забава.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира, че
главният иск е доказан по основанието си до размера на 970,20 лв., а акцесорният
по чл.86 ЗЗД –до размера на 292,18лв. До
посочения размер на вземанията , жалбата е основателна. Относимо към дата на подаденото по реда на
чл.410 ГПК заявление, от която по правилото на чл.422ТПК се счита за предявен и
иска за установяване на вземанията, до посочения размер, вземанията не са
погасени по давност, тъй като не е изтекъл
относимия към периодичния им характер три годишен давностен срок. Като
необосновано и несъответно на доказателствата и приложимия материален закон, в
тези си части решението на РРС следва да бъде отменено.
По отношение на предявените
до установяването им вземания за предходния период, правните изводи на РРС
досежно погасяването им по давност, са законосъобразни и следва да бъдат
потвърдени.
По исканията за разноски: на осн.чл.78 ГПК такива се следват в полза на
жалбоподателя, съответно на уважената част от иска му.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №151/20.ІV.2018 по гр.д.№112 /2018 по описа на РРС в
частта, с която
предявеният на осн. чл.422
ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД“ЕАД, ЕИК116019472 против П.М.Р. иск
за вземане по договор за доставка на
топлинна енергия е отхвърлен за дължима
по дебитно известие от 4.VІІ.2014г. изравнителна сметка за топлинна енергия в размер на 970,20лв. и вместо това постанови:
Признава за установено в отношенията между „ТОПЛОФИКАЦИЯ
РАЗГРАД“ЕАД, ЕИК116019472 и П.М.Р., ЕГН**********,***, че в изпълнение на договор за доставка на топлинна енергия П.М.Р.
***ЕАД, ЕИК116019472 за изравнителна сметка по дебитно известие от 4.VІІ.2014г.
сумата от 970,20лв.(деветстотин и
седемдесет лева и двадесет стотинки) ведно със законна лихва , считано от
31.VІІ.2017г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение
№151/20.ІV.2018 по гр.д.№112 /2018 по
описа на РРС, в
частта, с която
предявеният на осн. чл.422
ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД“ЕАД, ЕИК116019472 против П.М.Р. иск е
отхвърлен за дължимо на осн.чл.86 ЗЗД обезщетение от
292,18лв. за забава на главница от 970,20лв. и вместо това постанови:
Приема за установено в
отношенията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
РАЗГРАД“ЕАД, ЕИК116019472 и П.М.Р., съществуване на вземане в размер на 292,18лв.(двеста
деветдесет и два лева и осемнадесет стотинки) , дължими от П.М.Р.
в обезщетение за забава на дължима по договор за доставка на топлоенергия
главница от 970,20лв. , за времето от 4.VІІІ.2014г. до 20. VІІ.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №151/20.ІV.2018 по гр.д.№112 /2018 по описа на РРС
Осъжда П.М.Р.
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РАЗГРАД“ЕАД, ЕИК116019472
разноски в размер на 391,1 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ДГ
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.