Р Е Ш Е Н И Е

 

 

65

 

 

град Разград, 11.10.2018 година

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 17.09.2018 г. в състав:

Председател: Рая Йончева

Членове:        Ирина Ганева

                      Атанас Христов

при секретаря  Светлана Лазарова и с участието на прокурор ............ разгледа докладваното от съдия  Атанас Христов въз.гр.дело № 157 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от  Р.А.К.,***, офис 11, чрез адв. Емилия Събева против решение № 63 от 16.04.2018г., постановено по гр.дело № 401/2017г. по описа на РС-Кубрат, с което е отхвърлен  предявения от въззивницата против М.А.К. иск за осъждането му да й заплати в качеството на собственик на 6/ 8 ид. части от недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в чертите на с.Йонково, ул."Абритус" №4, цялото от 1125 кв.м, а по кадастрална основа 1115 кв.м,  заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат от престъпно деяние - предмет на НОХД № 268/ 2013 г. на РС – Исперих, в размер на 21 919,95 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на деликта – 28.03.2013 г. до окончателното плащане, както и е уважен предявения от въззиваемия насрещен положителен установителен иск за собственост срещу въззивницата, като е  прието за установено по отношение на Р.А.К., че М.А.К. е собственик на поземлен имот, представляващ дворно място, находящо се в чертите на с. Йонково, ул."Абритус" № 4, цялото с площ от 1 125 (хиляда сто двадесет и пет) кв.м, а по кадастрална основа 1 115 (хиляда сто и петнадесет) кв.м,  с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И.и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен съставения на 01.12.2010 г.  в полза на праводателите на въззивницата  констативен НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том VІІ, рег. № 7863, н.д. № 1000/ 2010 г.

В жалбата се сочи на неправилност,  необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се излагат доводи, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и липса на мотиви. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявения от въззивницата иск и отхвърлен насрещния иск. В съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивникът не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Емилия Събева от АК – Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.

Отговор на жалбата въззиваемата страна е депозирала в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, като счита жалбата за неоснователна.  Моли за потвърждаване на обжалваното решение. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването, въззиваемата страна се явява лично и с пълномощникът си адв. Росица Кръстева от АК – Русе, който поддържа отговора на жалбата и излага подробни съображения.

 

Съдът, след преценка на естеството на повдигнатия правен спор, събраните доказателства и становищата на страните, констатира следното:

Ищцата Р.А.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Ем. Събева, е предявила иск на основание чл. 45 ЗЗД, срещу М.А.К., ЕГН ********** ***, иск за осъждането му да и заплати, в качеството й на собственик на 6/ 8 ид. части от недвижим имот, съставляващ дворно място, находящо се в чертите на с.Йонково, ул."Абритус" №4, цялото от 1125 кв.м, а по кадастрална основа 1115 кв.м,  с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И., обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат от престъпно деяние на ответника, предмет на нохд № 268/ 2013 г. на РС – Исперих, в размер на 21 919.95 лева, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на деликта – 28.03.2013 г.

В срока по чл. 131, ал.2 ГПК, на осн. чл. 211, ал.1 ГПК във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК М.А.К. е предявил против Р.А.К. отрицателен установитетел иск, за установяване в отношенията между страните, че Р.А.К.  не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /Дворно място/, находящо се в чертите на с.Йонково, ул."Абритус" № 4, цялото от 1 125 (хиляда сто двадесет и пет) кв.м, а по кадастрална основа 1 115 (хиляда сто и петнадесет) кв.м,  с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И./л. 77-81 и л. 96-100 от гр.д. № 941/2016г. ИРС/.

В първото заседание за разглеждане на делото ищецът по насрещния иск, чрез пълномощникът си адв. Кръстева, заявил че на осн. чл. 214, ал.1 ГПК прави искане за изменение на насрещния установителен иск от отрицателен в положителен, като поискал да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът по насрещния иск М.А.К. е собственик на процесния имот /л. 34 от гр.д. № 401/2017г. КРС/. Липсва протоколно определение на КРС по искането за изменение на насрещния иск по реда на чл. 214, ал.1 ГПК, но очевидно съдът е приел че това искане е допустимо, тъй като с решението си се произнесъл по положителния установителен иск, като го уважил.

Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на Закона дадени с т. 2Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК: Не е допустимо по реда на изменение на иска /чл. 214, ал. 1 ГПК/ преминаване от положителен установителен или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно.“

Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9 на Постановление № 1 от 10.XI.1985 г., Пленум на ВС. Посочената задължителна практика очертава хипотезите, при които решението е недопустимо, поради липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска, липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие, по устно предявен иск. В т.9 от Постановление № 1 от 10.XI.1985 г., Пленум на ВС е посочено, че в тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството, а в случаите на недопустимост, поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второинстанционният съд, следва да се изпрати делото за разглеждане на компетентния орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.

Като се е произнесъл по положителния установителен иск, след недопустимо изменение по чл. 214, ал.1 ГПК, първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, който не е надлежно предявен, а не се е произнесъл по първоначално предявения отрицателен установителен иск. Ето защо, в тази му част решението следва да се обезсили и делото следва да се върне на първоинстанционния съд в друг състав за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск, на осн. чл. 270, ал.3, изр.2 ГПК.

Съдът намира, че предявения от Р.А.К. първоначален иск за заплащане на имуществени вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД, против М.А.К., е обусловен от изхода на спора за собственост на процесния имот по чл. 124, ал.1 ГПК /оглед твърдението на ищцата че е собственик на унищожените вещи и възражението на насрещната страна, че исковата претенция е неоснователна, тъй като тези вещи не са нейна собственост/.

Съдът счита решението по отрицателния установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК ще има значение за правилното решаване на спора по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Ето защо, след обезсилването на решението по положителния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и връщането на делото за ново разглеждане в друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по отрицателния установителен иск, то настоящото в.гр.д. № 157/2018г. по описа на Окръжен съд – Разград, следва да бъде спряно в частта му относно иска по чл. 45 ЗЗД, до окончателното приключване на производството по отрицателния установителен иск, на осн. чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.

 

Водим от горното, съдът, на осн. чл. 270, ал.3 ГПК и чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК,

 

 

                                               Р Е Ш И :

 

 

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 63 от 16.04.2018г., постановено по гр.дело № 401/2017г. по описа на РС-Кубрат, в ЧАСТТА му, с която съдът е постановил следното:

„УВАЖАВА предявеният насрещно от М.А.К., ЕГН ********** ***, срещу Р.А.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Ем. Събева,  иск с правно основание чл. 124, ал.1, предл. ІІ ГПК, във вр. с чл. 77, предл. първо ЗС, и  ПРИЕМА  ЗА  УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.К., ЕГН **********, че М.А.К., ЕГН **********, е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /Дворно място/, находящо се в чертите на с.Йонково, ул."Абритус" № 4, цялото от 1 125 (хиляда сто двадесет и пет) кв.м, а по кадастрална основа 1 115 (хиляда сто и петнадесет) кв.м,  с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И., като купувач по договор за продажба с НА  № 70, том І, рег. № 453, н.д. № 57/ 2000 г. по описа на нотариус Р. Александров, вписан в регистъра на НК с № 254, вписан с вх.рег. № 45/  24.02.2000 г., Акт № 19, т. І, дело № 62/ 2000 г., парт.кн. том 66, стр. 45, на СВ при РС – Исперих, и на основание чл. 537, ал.2 ГПК ОТМЕНЯ съставения на 01.12.2010 г.  в полза на праводателите й - А.С.З., ЕГН **********, поч. на 27.08.2012 г. в Р Турция, и А.К. З., ЕГН **********, б.ж. на с. Йонково, поч. в Р Турция, констативен НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том VІІ, рег. № 7863, н.д. № 1000/ 2010 г., вписан с вх. рег. № 1665/ 01.12.2010 г., Акт № 113, том 6, дело № 1131/ 2010 г. парт.кн. стр. 8125 на СВ при РС – Исперих.“

ВРЪЩА делото РС  Кубрат за ново разглеждане от друг състав на същия съд, в ЧАСТТА му по предявения  от М.А.К., ЕГН ********** ***, срещу Р.А.К., ЕГН **********,*** по чл.124, ал.1 във вр. с чл. 211, ал.1 ГПК насрещен отрицателен установитетел иск, за установяване в отношенията между страните, че Р.А.К.  не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /Дворно място/, находящо се в чертите на с.Йонково, ул."Абритус" № 4, цялото от 1 125 (хиляда сто двадесет и пет) кв.м, а по кадастрална основа 1 115 (хиляда сто и петнадесет) кв.м,  с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И..

СПИРА, на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, производството по в.гр.д. № 157/2018г. по описа на Окръжен съд – Разград В ЧАСТТА, с която се разглежда жалбата на Р.А.К., ЕГН **********, срещу решение № 63 от 16.04.2018г., постановено по гр.дело № 401/2017г. по описа на РС-Кубрат в ЧАСТТА му с която е отхвърлен предявения от Р.А.К., ЕГН ********** срещу от М.А.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, ДО ПРИКЛЮЧВАНЕТО С ОКОНЧАТЕЛЕН СЪДЕБЕН АКТ на производството по предявения от М.А.К., ЕГН ********** ***, срещу Р.А.К., ЕГН **********,*** по чл.124, ал.1 във вр. с чл. 211, ал.1 ГПК насрещен отрицателен установитетел иск, за установяване в отношенията между страните, че Р.А.К.  не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /Дворно място/, находящо се в чертите на с.Йонково, ул."Абритус" № 4, цялото от 1 125 (хиляда сто двадесет и пет) кв.м, а по кадастрална основа 1 115 (хиляда сто и петнадесет) кв.м,  с неуредени регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И..

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението в частта му, с която производството е спряно на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, е с характер на определение и подлежи на обжалване  пред Апелативен съд - Варна едноседмичен срок от съобщаването му, на осн. чл. 274, ал.2, изр. 1, пр.2 ГПК.

В останалата му част решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

 

 

 

 

 

                        2.