№ 47
07.12.2018 г., гр. Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно
заседание, проведено на 07.11.2018г.,
в състав:
председател: Атанас Христов
при секретаря Д.
Г. като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов гражданско дело № 160 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД.
Образувано по предявени от В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес *** ПРОТИВ Н.В.Н. с ЕГН: ********** с адрес ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на:
А/ сумата от 34 700 лв. представляваща обогатяване в
следствие на извършени от ищеца подобрения, както следва:
- 3 100 лв. за изградена през
2012 г. инсталация за парно отопление,
- 2 800 лв. за изградена през
2014г. баня и тоалетна,
- 26 000 лв. за изграден през
2016г. битов навес
Б/ сумата от 7 650
лв. представляваща обогатяване в следствие на извършени от ищеца необходими
разноски, както следва:
- 3 050 лв. за ремонт през 2013г.
на северна стена и покрив на пристройка,
- 4 600 лв. за ремонт през 2015г.
на покрива на къщата,
като всички горепосочени строително – монтажни работи
са извършени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61710.502.6099 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със
заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
град Разград, ул. „Янтра” 16, с начин на трайно предназначение: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, с площ от 531 кв.м, в квартал 181, парцел
XXVI, при съседи: 61710.502.418; 61710.502.417;
61710.502.414; 61710.502.412; 61710.502.411; 61710.502.410 и 61710.502.7132; в който имот е построена СГРАДА с идентификатор 61710.502.6099.2
с по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със
заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
град Разград, ул. „Янтра” 16-а, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.502.6099, с трайно предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, със
застроена площ от 46кв.м, брой етажи: 1, стар идентификатор – няма, номер по
предходен план – няма.
В исковата молба ищцовата страна
посочва, че с нотариален акт № 49, том 1, рег.№799, дело №39 от 29.02.2012г. на
Невена Стоянова - нотариус с район на действие РС – Разград, вписан под № 291,
в регистъра на Нотариалната камара, за покупко
продажба на недвижим имот, ищецът като един от продавачите продал на ответника
горепосочения недвижим имот, като продавачите запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.
Ищецът живеел в този имот като направил процесните подобрения и разноски за
поддържане на имота, като счита че същите следва да му бъдат заплатени от
собственика на имота – ответника. Претендира разноски. В открито съдебно
заседание, при редовност в призоваването, ищецът се явява заедно с пълномощника
си Росен Маринов от АК – Сливен. Поддържат исковите се притенции,
излагат подробни съображения. Депозират и подробна писмена защита.
Ответникът, чрез пълномощника си
адвокат Николай Хаджигенов от АК – Монтана, депозира
отговор на исковата молба, с която оспорва изцяло исковите претенции и моли за
отхвърлянето им като неоснователни и недоказани. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност, на осн. чл.110 ЗЗД, относно следните суми:
- 3 100 лв. за изградена през 2012 г. инсталация
за парно отопление
- 3 050 лв. за ремонт през 2013г. на северна
стена и покрив на пристройка.
Сочи, че голяма част от ремонтните дейности са били
извършени преди прехвърлянето на собствеността. Сочи, че за процесния период е
изпращал по банков път сума в общ размер
на 3480 лв., с която на практика е покрил целия необходим ремонт. Излага
подробни съображения. В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването, не се явява. Явява се пълномощника му адвокат Николай Хаджигенов от АК – Монтана. Същият излага подробни
съображения за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и
недоказани. Депозира и подробна писмена защита.
След като обсъди доводите на страните, събраните по
делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 49, том 1, рег.№799, дело №39 от
29.02.2012г. на Невена Стоянова - нотариус с район на действие РС – Разград, вписан
под № 291, в регистъра на Нотариалната камара, ищецът и свидетеля Павлина
Русева Николова /бивши съпрузи/ продали на ответника /техен син/ процесния
поземлен имот ведно с построената в него жилищна сграда /л.9-10/, като
продавачите си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.
По делото е безспорно, че само ищецът ползва имота от
продажбата и към настоящия момент.
Видно от показанията на свидетелите М. А. Й., И. Й. Б.,
А. Н. К. /брат на ищеца/, И. В. Г. /фактически съжителница
на ищеца/ - л. 85-88, е че ищецът действително е извършил описаните в исковата
молба СМР, през процесния период.
Показанията им съответстват и на заключението на съдебно техническа и
оценителната експертиза, което заключение съдът приема като ясно, обосновано и
правилно /л. 52-71/. Съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК показанията на
свидетелите А. Н. К. /брат на ищеца/, И. В. Г.а /фактически съжителница
на ищеца/. Последната в своите показания, сочи че ищецът е вземал пари на заем
от сина си – ответника, когато изпитвал финансови затруднения, след което
взетите суми били връщани. За връщането им сочи, че е получавала суми от ищеца
и ги е превеждала от свое име по банковата сметка на ответника, тъй като поради
ангажираност ищецът нямал възможност да извърши преводите. Сочи, че приетите по
делото документи за банкови преводи от името на свидетеля в полза на ответника
/л. 73 - 78/, касаят именно върнатите от ищеца в полза на ответника заеми,
чийто превод бил извършен от свидетеля с пари дадени му за целта от ищеца.
Свидетелят П. Р. Н. /майка на ответника и бивша
съпруга на ищеца/, в своите показания, сочи че още през 2007г., след
фактическата раздяла с ищеца, последния се преместил да живее в процесния имот,
като през 2012г. бракът им бил прекратен с развод. Процесната
сграда през 2007г. била обитаема. През 2012г. свидетелят и ищеца продали
процесния имот на сина си – ответника, като си запазили правото на ползване.
Имотът обаче се ползвал единствено от ищеца, който не осигурявал достъп на
свидетеля, въпреки че и последният имал право на ползване. Поради недопускането
му в имота, свидетелят сочи, че няма представа какво ищеца е направил в
имота. Сочи че допуска, че парите които е изпращала от чужбина на сина си –
ответника, част от тях са отивали за баща му – ищеца. Сочи, че ищеца не е искал
съгласие от ответника за ремонтни дейности в имота /л. 89/.
Свидетелят Александра Неделчева Ненова, сочи че в
имота са били извършване козметични процедури на къщата, без да сочи в какво са
се изразявали същите. Сочи, че ответникът й е споделял че е превеждал пари на
баща си – ищеца за поддръжка на къщата. Свидетелят сочи, че знае за изграден
навес в имота, но не го е виждал. Сочи, че ищеца не е искал съгласие от
ответника за ремонтни дейности в имота /л. 89-90/.
По делото са приети документи за извършени банкови
преводи от ответника в полза на ищеца, с посочено основание „захранване на
сметка“ /л.26-30/. Приети са и и документи за банкови преводи от ищеца и от от фактическата му съжителница
/свидетеля И. Г./ в полза на ответника.
От тези банкови документи се установява че:
- на 21.02.2008г. са преведени 1 000 лв. от ищеца в полза на ответника, с основание
„прехвърляне на средства“ /л. 73/,
- на 22.07.2013г. са преведени 280 лв. от ответника в полза на ищеца, с основание „захранване на
сметка“ /л.26/,
- на 12.08.2013г. са преведени 200 лв. от свидетеля Ивайла Георгиева /фактическа съжителница на ищеца/, в полза на ответника с основание
„захранване на сметка“ /л.78/,
- на 18.03.2014г. са преведени 100 лв. от ответника в полза на ищеца, с основание „захранване на
сметка“ /л.27/,
- на
01.09.2014г. са преведени 400 лв. от
свидетеля Ивайла Георгиева /фактическа съжителница на
ищеца/, в полза на ответника с основание „вноска по сметка“ /л.76/,
- на 02.09.2014г. са преведени 100 лв. от свидетеля Ивайла Георгиева /фактическа съжителница на ищеца/, в полза на ответника с основание
„вноска по сметка“ /л.74/,
- на 10.11.2014г. са преведени 500 лв. от ответника в полза на ищеца, с основание „захранване на
сметка“ /л.28/,
- на 19.11.2014г. са преведени 500 лв. от свидетеля Ивайла Георгиева /фактическа съжителница на ищеца/, в полза на ответника с основание
„вноска по сметка“ /л.77/,
- на 13.07.2016 г. са преведени 2 000 лв. от ответника в полза на ищеца, с основание „захранване на
сметка“ /л.29/,
- на 14.11.2016 г. са преведени 600 лв. от ответника в полза на ищеца, с основание „захранване на
сметка“ /л.30/,
- на 27.12.2016г. са преведени 600 лв. от свидетеля И. Г. /фактическа съжителница
на ищеца/, в полза на ответника с основание „вноска по сметка“ /л.75/,
Видно от заключението на съдебно техническа и
оценителната експертиза, което съдът приема като ясно, обосновано и правилно, е
че /л.52-71/:
Описаните в искова молба строително монтажни работи са
извършени.
Стойността на изразходваните
средства за извършване на строително монтажните работи /труд и
материали/, е както следва /л.55, 60-63/:
А/
-
изградена
през 2012 г. инсталация за парно отопление – 2 007.68 лв. без ДДС,
респективно 2 409.22 лв. с ДДС,
-
за изградена
през 2014г. баня и тоалетна – 2 735.81 лв. без ДДС, респективно 3 282.97 лв. с ДДС,
-
изграден
през 2016г. битов навес – 8 369.98 лв. без ДДС, респективно 10 043.98 лв. с ДДС,
т.е. общо за горните три СМР – 13 113.47 лв. без
ДДС, респективно 15 736.17 лв.
с ДДС.
Б/
-
ремонт през
2013г. на северна стена и покрив на пристройка – 1 238.63 лв. без ДДС,
респективно 1 486.36 лв. с ДДС,
-
ремонт през
2015г. на покрива на къщата - 1 254.27 лв. без ДДС, респективно 1 505.12
лв. с ДДС,
т.е. общо за горните две СМР – 2 492.90 лв. без
ДДС, респективно 2 991.48 лв. с ДДС.
Увеличената
стойност на имота към
настоящия момент, в резултат от процесните строително монтажните работи, е както следва /л. 68-71/:
А/
-
от изградена
през 2012 г. инсталация за парно отопление –2 454 лв. без ДДС, респективно
2 944.80 лв. с ДДС,
-
от изградена
през 2014г. баня и тоалетна – 3 024 лв.без ДДС, респективно 3 628.80 лв.
с ДДС,
-
от изграден
през 2016г. битов навес – 9 783 лв. без ДДС, респективно 11 739.60 лв. с ДДС,
т.е. общо за горните три СМР – 15 261 лв. без
ДДС, респективно 18 313.20 лв.
с ДДС.
Б/
-
от ремонт
през 2013г. на северна стена и покрив на пристройка – 1 300 лв. без ДДС,
респективно 1 560 лв с ДДС,
-
от ремонт
през 2015г. на покрива на къщата -
1 371 лв. без ДДС, респективно 1 645.20 лв. с ДДС,
т.е. общо за горните две СМР – 2 671 лв. без ДДС,
респективно 3 205.20 лв. с ДДС.
По така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Относно правната квалификация на предевяните
искови претенции.
Съдът намира, че правилната квалификацията на исковите
претенции и по чл. 59, ал.1 ЗЗД, а не по посочената от ищеца чл. 72 ЗС.
Определянето на правното основание на иска е дейност
на съда и същата се извършва въз основа на изложените в исковата молба
обстоятелства и с оглед заявеното искане, като дадената от ищеца правна
квалификация на иска не обвързва съда.
Вземанията за присъждане на обезщетение за разходи за
необходими разноски и подобрения почиват на принципа на недопустимост на
неоснователното обогатяване. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 359/21.07.2010 г. по гр.д. № 1205/2009 г.
на ВКС, ІІ г.о., при предявен иск за заплащане на направени подобрения в чужд
имот, основанието на предявеното вземане са твърденията за направени от ищеца
разходи, с които ответникът-собственик се е обогатил.
Всяко лице /физическо или юридическо/ извършило
подобрения на чужда вещ, увеличавайки стойността и чрез влагане материали и
труд, има право на възмездяване /обезщетение/ за да бъде избегнато,
недопустимото от гл.т. принципите на правото, неоснователно разместване на
блага. Правният способ и път на обезщетяване, размер и срокове на погасителната
давност са обусловени от качеството на лицето- подобрител – владелец, държател
или гестор. С разясненията дадени с Постановление
№ 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, действащи и към
настоящия момент, се приема че правото на обезщетение за извършени
подобрения в чужд имот по чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС има само подобрителят- владелец, но не и лицето – държател. При изясняване на
качеството на лицето, извършило подобренията в чуждия имот, съдилищата следва
да изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС, изследвайки дали тази презумпция не е
оборена. Владението на чужда вещ, като фактическо състояние по см. на чл.
68 ал.1 ЗС предполага упражняване фактическа власт от едно лице с намерения за
своене т.е. упражняване на фактическата власт със съзнанието, че вещта е
негова. Когато фактическата власт се упражнява по силата на нищожно правно
основание, същото е недобросъвестно.
За разлика от владението, държането на вещта е право на едно лице
/държател/ да държи вещта на правното основание, на което е получил
фактическата власт. Владението може да бъде правомерно или неправомерно,
но е фактическо състояние, което може да бъде защитено. Държането винаги /по дефиниция/
е правомерно, след като почива на договорно основание т.е. на постигнато
съгласие, по силата на което е предадена фактическата власт върху
вещта. Определянето на лицето, упражняващо фактическа власт на чужда вещ
като владелец или държател се базира на субективният признак. Това е
характеристика на едно субективно /лично/ поведение на владелеца - да се държи
вещта като своя - animus, animus
domini, animus rem sibi habendi.
Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието,
че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо,
душевно, субективно състояние. За доказването, законодателят е установил
законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е
установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима
и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че
владелецът не държи вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта на
доказване. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 106 от
28.12.2015 г. по гр. дело № 2687/2015 г. на ВКС, II г.о., ГК.
От твърденията
в исковата молба, както и от писмените и гласните доказателства става ясно, че ищецът
е държател на имота, предвид учреденото му право на ползване по чл. 56 ЗС. Няма
никакви данни владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС да му е предадено от собственика, или пък то да е
осъществявано от него срещу собственика чрез своене. Оттук няма как да се
приеме че ищецът, е държал имота за себе си с намерение да го свои.
При ликвидация на облигационни отношения, породени от
извършени от подобрителя ремонт в чужд имот, е необходимо
да се изясни преди всичко в какво качество той го е извършил. Следва да се
изясни характерът на претендираните работи. В случая претенцията на ищеца е
с предмет разходите за труд и материали, вложени от него при ремонтите.
Обстоятелството, че е бил държател, не го лишава от възможността да претендира
заплащане на извършени от него строителни дейности. Предприетите от ищеца
СМР в имота е с оглед ползването на имота от него. В случая следва да намери
приложение Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79
г., Пленум на ВС. Според
него когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само при
увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за
сметка на имуществото на друго лице. Съгласно
т. 4 от ППВС, в случаите на чл. 59, ал. 1
ЗЗД се дължи връщането на по-малката
сума между обедняването и обогатяването. С тази правна квалификация е и поддържаната от ищеца
парична претенция.
В този смисъл вж.
постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 83 от 31.07.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2509/2017 г., II г. о., ГК Решение № 385 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 6740/2014 г., IV г. о., ГК, както и Тълкувателно решение № 85/02.12.1968 г. по г. дело №
149/1968 г. на ОСГК на ВС.
С оглед изчерпателност следва да се посочи, че в
случая отношенията между страните не се уреждат по правилата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Приетото в правната теория определение за воденето
на чужда работа без поръчка е законово облигационно отношение, което възниква в
случаите, когато едно лице, наречено управител на работата или гестор съзнателно предприема извършване на чужда работа.
Правоотношението се поражда между гестора и лицето, в
чиято правна сфера са извършени действията, което е наречено заинтересовано
лице или доминус, или стопанин. По силата на него гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и
интереси трябва да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия,
които тя налага, а заинтересованото лице се задължава да плати направените
разноски. Фактическият състав на воденето на чужда работа без поръчка - на
оправданото и истинско гестио - т. е. гесторът предприема извършването на действия за друго лице,
като съзнава и иска това и предприемането на действия отговаря на интересите и
на действителната или предполагаема воля на доминуса
включва елементите - 1. гесторът извършва фактически
или правни действия - осъществява някаква работа, 2. работата се извършва за
едно друго лице, така че последиците от нея настъпват в чужда правна сфера, 3.
работата се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес и гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това, 4. гесторът не трябва да е овластен
или натоварен за нейното извършване, 5. следва да е налице оправдание за
осъществяване на дейност в чужд интерес, 6. поемането на чуждата работа следва
да отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е била добре
управлявана в чужд интерес заинтересованият е длъжен да изпълни задълженията,
сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните
задължения, които той е поел и да му върне необходимите и полезни разноски
заедно с лихвите от деня на изразходването им.
В настоящият случай изложените фактически твърдения и
искането на ищеца, съответно установените факти по делото, преценени с петитума на иска не сочат на правна квалификация по чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Не са налице
твърдения и не са установени факти, които да водят до извод за наличие на
елементите от фактическия състав на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1
ЗЗД - извършване на чужда работа - фактически действия само в
чужд интерес и
оправдание за осъществяване на дейност в чужд интерес - в интерес на собственика.
В случая ищецът – държател, който има учредено право на ползване по чл. 56
ЗС, също е имал интерес от извършването на процесните СМР. Ето защо, правната
квалификация на искови претенции е по чл. 59 ЗЗД. В този смисъл вж. постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 385 от 8.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 6740/2014 г., IV г. о., ГК
След като подобренията в процесния имот са извършени
от лице с учредено право на ползване по см. на чл. 56 ЗС, без това да е предвидено
в сключен договор за между него и собственика се уреждат според правилата на
неоснователното обогатяване - чл. 59 ЗЗД.
Под "разноски" се разбира извършването на
парично оценими разходи независимо дали са направени
в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло
имуществото на владелеца и което е отишло за вещта, с което се е увеличило
имуществото на собственика.
Необходимите разноски са свързани с наложителността да
се запази съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или
състоянието му би се влошило съществено, т.е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за
увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта. За
разлика от необходимите разноски, полезните разноски (подобренията) са такива
нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за запазването
и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на стойността на имота (т.
6 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС).
Критерият, въз основа на който се преценява дали е
налице подлежащо на заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване към
имота, т.е. възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и
намаляване на стойността му или намаляване цената на имота (така решение №
517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и т. 8 от
Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). От това
следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно прикрепено към
имота и собственикът не може да иска унищожение на подобренията, но и държателя
не може да ги вдигне, а му се дължи само обезщетение.
Подобрение има, когато вложените материали, средства и
труд са довели до увеличаване на стойността на чужд имот, а за подобрителя винаги възниква вземане за стойност поради
неоснователно обогатяване срещу собственика/ съсобственика, стига извършеното
да не е в изпълнение на договорно задължение. Обяснението е в забраната за
неоснователно обогатяване. Обективното ни материално право я провежда
последователно. То предвижда вземане за връщане (за плащане) на това, с което
притежателят на вещното право на собственост/ съсобственост се е обогатил, а подобрителят е обеднял, дори когато са изключени
материално-правните предпоставки на всеки друг иск за защита на неоснователно
разместените блага (чл. 59 ЗЗД).
Когато държател е извършил подобрения в чужд имот без
договорно основание, за него е изключен искът за реално изпълнение (за плащане
на тяхната строителната стойност според уговореното). За него не възникват и
исковете по чл. 72 – 74 ЗС.
При подобрения в чужд имот, извършени от
държател, в полза на държателя възниква парично притезание
за неоснователно обогатяване за чужда сметка по чл. 59 ЗЗД. Размерът му е равен на по-малката сума
между стойността на обедняването (разходите, които държателят е направил за строителството)
и обогатяването (увеличената стойност на имота в резултат на вложените от
държателя материали, средства и труд). Длъжник по него е собственика на
имота.В този
смисъл вж. постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 40 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 2004/2017 г. на ВКС, III г.о., ГК.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД е необходимо по делото да бъде установено наличието
на определените в закона предпоставки, а именно: обогатяване на ответника по
иска за сметка на ищеца, причинна връзка между обедняването и обогатяването,
липса на основание за това.
От събрания
доказателствен материал безспорно се установява, че горепосочените предпоставки
са налице.
В случая от доказателствата по делото безспорно се
установява, че от 29.02.2012г. до настоящия момент ищецът е държател на процесния имот въз основа на
учредено право на ползване /л.9-10/.
Установи се че през периода 2012-2016г. ищецът е
извършил процесните СМР описани в исковата молба. За извършването им ищецът е
направил разноски, като в следствие тези СМР стойността на имота се е
увеличила, както се посочи в заключението на СТОЕ.
Съдът преценява, че следните строително-монтажни
работи:
-
изградена
през 2012 г. инсталация за парно отопление,
-
изградена
през 2014г. баня и тоалетна,
-
изграден
през 2016г. битов навес,
представляват
подобрения, тъй като водят до увеличаване стойността на имота.
Следните строително-монтажни работи:
-
ремонт през
2013г. на северна стена и покрив на пристройка,
-
ремонт през
2015г. на покрива на къщата,
представляват необходими разноски свързани с
наложителността да се запази съществуването на имота.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 ЗС вещният ползвател има задължението да поддържа вещта
в състоянието, в което я е получил от собственика, което включва и заплащане на
разходите за запазването на имота. В случая обаче, от събрания доказателствен
материал се установява, че при учредяване правото на ползване през 2012г.
имотът се е намирал в лошо състояние. Това се потвърждава и от самия факт че
още на следващата година – 2013г. е
извършен ремонт на съборила се северна стена и покрив на пристройка. Този извод
се потвърждава и от заключението на СТЕО, съгласно което извършените ремонти са
довели до увеличаване стойността на имота. Ето защо, съдът намира че ищецът не
само е осъществявал задължението
си да поддържа имота в състоянието, в което го е приел, съгласно чл. 57, ал.1
ЗС, но е извършил и ремонти, които са подобрили първоначалното му състояние.
Ето защо, съдът намира, че в конкретния случай необходимите разноски също са
дължими.
Независимо от това дали процесните СМР са подобрения
или необходими разноски, то и в двата случая, размерът на обезщетението по чл.
59 ЗЗД е равен на по-малката сума между стойността на обедняването (разходите,
които държателят е направил за строителството) и обогатяването (увеличената
стойност на имота в резултат на вложените от държателя материали, средства и
труд).
Видно от заключението на СТОЕ, е че стойността на разходите за извършване на строително
монтажните работи /труд и материали/, е
както следва за:
А/
-
за изградена
през 2012 г. инсталация за парно отопление – 2 007.68 лв. без ДДС,
респективно 2 409.22 лв. с ДДС,
-
за изградена
през 2014г. баня и тоалетна – 2 735.81 без ДДС, респективно 3 276.97
лв. с ДДС,
-
изграден
през 2016г. битов навес – 8 369.98 лв. без ДДС, респективно 10 043.98 лв. с ДДС,
т.е. общо за горните три СМР – 13 113.47 лв. без
ДДС, респективно 15 736.17 лв.
с ДДС.
Б/
-
ремонт през
2013г. на северна стена и покрив на пристройка – 1 238.63 лв. без ДДС,
респективно 1 486.36 лв. с ДДС,
-
ремонт през
2015г. на покрива на къщата -
1 254.27 лв. без ДДС, респективно 1 505.12 лв. с ДДС,
т.е. общо за горните две СМР – 2 492.90 лв. без
ДДС, респективно 2 991.48 лв. с ДДС.
Увеличената
стойност на имота към
настоящия момент, в резултат от процесните строително монтажните работи, е както следва /Л. 68-71/:
А/
-
от изградена
през 2012 г. инсталация за парно отопление –2 454 лв. без ДДС, респективно
2 4944.80 лв. с ДДС,
-
от изградена
през 2014г. баня и тоалетна – 3 024 лв.без ДДС, респективно 3 628.80
лв. с ДДС,
-
от изграден
през 2016г. битов навес – 9 783 лв. без ДДС, респективно 11 739.60 лв. с ДДС,
т.е. общо за горните три СМР – 15 261 лв. без
ДДС, респективно 18 313.20 лв.
с ДДС.
Б/
-
от ремонт
през 2013г. на северна стена и покрив на пристройка – 1 300 лв. без ДДС,
респективно 1 560 лв с ДДС,
-
от ремонт
през 2015г. на покрива на къщата -
1 371 лв. без ДДС, респективно 1 645.20 лв. с ДДС,
т.е. общо за горните две СМР – 2 671 лв. без ДДС,
респективно 3 205.20 лв. с ДДС.
От горното следва извода, че стойността на
обедняването (разходите, които държателят е направил за строителството) е
по-малка от стойността на обогатяването (увеличената стойност на имота в
резултат на вложените от държателя материали, средства и труд). Ето защо,
размерът на обезщетението по чл. 59 ЗЗД следва да бъде равен на стойността на
разходите които е направил за строителството, а не на увеличената стойност на
имота.
По въпроса,
дали разходите които държателят е направил за строителството следва да се
приспадне ДДС или същите следва да се присъдят с ДДС.
ДДС в размер на 20 % не следва да се приспада от
размера на присъдените суми. При събраните по делото доказателства по никакъв
начин не се установява ищецът да е получил суми под формата на възстановен ДДС
/в тази насока няма възражение, нито са
ангажирани доказателства/, намалявайки размера на обедняването си. ДДС
от 20 % следва да се приспадне от
размера на присъдените суми, само в случай че подобрителят
е бил търговец-регистриран по ЗДДС, и се докаже че за доставени му във
връзка с подобренията стоки и услуги е плащал ДДС и се е възползвал от
правото си на данъчен кредит по ЗДДС, от което следва, че същият не е
обеднял със сумите, представляващ платен по повод подобренията и впоследствие
възстановен по реда на чл. 92 ЗДДС данък добавена стойност. Така и Решение №
917 от 19.10.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2006 г., ГК, I г. о., както и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 125 от 29.06. 2015 г. по гр.д. №
1080/2015 г. на ВКС, I г.о., ГК.
По въпроса
дали относно процесните СМР ответникът дължи и 10 % печалба.
В случаите, когато са извършени СМР, които не се обхващат
от предмет на договор за строителство, ответникът дължи обезщетение само до
размера на разходите на изпълнителя на СМР за материалите и труда, но не и за
търговската печалба. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 60 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 475/2012 г., II т. о., ТК, както и Решение № 797 от 23.10.2006 г. на ВКС по гр. д. № 948/2005 г., II гр. о. Ето защо, предвид липсата на договор между
страните за извършване на процесните СМР, върху горепосочените суми не следва
да се начислява 10 % печалба.
По възражението на ответника, че е изплащал на ищеца суми за ремонтите в
имота, поради и което не дължи процесните суми.
В представените от ответника вносни бележки за
извършени преводи от ответника в полза на ищеца е посочено основание
„захранване на сметка“ /л. 26-30/. От представените от ищцовата страна
документи за банкови преводи в полза на ответника, като в по-голямата си част
съответстват по размер на суми и време след получаване на сумите изпратени от
ответника, както съдът намира за основателно възражението на ищцовата страна,
че изпращаните от ответника суми в полза на ищеца са били дадени в заем, които
ищецът е връщал, а не са били предназначени за СМР в имота. За да стигне до
този извод, съдът взе в предвид и показанията на съжителницата
на ищеца – св. Ивайла Георгиева /л.88/, чиито показания ценени по реда на чл.
172 ГПК са напълно логични. Безспорно същата е извършвала по-голямата част от
преводите в полза на ответника /л. 74-78/. Ответникът не оспорва факта, че е
получавал тези суми. Показанията й че е извършвала преводите с дадени й от
ищеца пари за да върне заема на ищеца взет от ответника, са напълно логични – липсват
дори твърдения от ответника, че между него и съжителницата
на баща му са били налице някакви отношения водещи до необходимост тя да му
превежда нееднократно финансови средства.
По възражението на ответника, че битовия навес
представлява незаконен строеж.
По аргумент
на т. II. 7. на Постановление № 6 от
27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, неподлежащите на премахване
незаконни строежи се заплащат като подобрения. В този смисъл вж. и
постановеното по реда на Решение № 315 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1189/2011 г., I г. о., ГК. По делото не са ангажирани доказателства, че битовия
навес подлежи на премахване. Ето защо, същият следва да се заплати като подобрение.
По
възражението на ответника, за изтекла погасителна давност относно претенциите
на ищеца за обезщетение за следните СМР:
- изградена
през 2012 г. инсталация за парно отопление,
- за ремонт
през 2013г. на северна стена и покрив на пристройка.
Към момента на
предявяване исковите претенции, е изтекъл общият 5 годишен срок на
погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, относно тези две СМР, считано от
извършването им. Ето защо, възражението се явява основателно и за тези СМР
исковите претенции следва да се отхвърлят, като неоснователни поради
погасяването им по давност.
Ето защо, предявения иск за сумата 34 700 лв. се явява основателен до
размера на 13 320.95 лв. /разноски
за изградена през 2014г. баня и тоалетна – 3 276.97 лв. с ДДС и за
изграден през 2016г. битов навес –
10 043.98 лв. с ДДС/, като за разликата до пълния размер следва
да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Предявения иск за сумата 7 650 лв. се явява основателен до размера на 1 505.12 лв. /разноски за ремонт през 2015г. на покрива на
къщата с ДДС/, като за разликата до пълния размер следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
По
възражението на ответника, че ищцовата страната не е доказала реалното
заплащане на възнаграждението на процесуалния си представител.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от
06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната
част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната
трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител: в
зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на
плащане – в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва
или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на
разписка, или с представянето на доказателства за извършен банков
превод.
В случая ищецът е представил Договор за правна защита
и съдействие с № 0000058354 от 22.06.2018г., сключен с пълномощника му /л.5/. В
същия е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 1 700 лв.,
като изрично е отразено че сумата е платена в брой. Ето защо възражението е
неоснователно.
По
възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Ищецът е предявил два кумулативно съединени иска на
обща стойност 42 350 лв. /34 700 лв.
+ 7 650 лв./.
Минималния размер на адвокатското възнаграждение при
интерес от 42 350 лв. изчислен съобразно чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 1 800.50 лв. Т.е. заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение е с 100.50 лв. по-малко от минималното
адвокатско възнаграждение, определено с Наредбата. Ето защо, това възражение
също се явява неоснователо.
Ищецът е направил разноски в общ размер на 3 794
лв., от които – 1 694 лв. за заплатена държавна такса, 1 700 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лв. за заплатено възнаграждение на
вещото лице. С оглед изхода от делото, ответникът следва да му заплати сумата
от 1 328.22 лв., съразмерно с уважените части от исковите претенции, като
за разликата до претендирания размер от 3 794
лв. искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Ответникът не претендира разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Н.В.Н.
с ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на В.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 13 320.95 лв. /тринадесет
хиляди триста и двадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, за
обогатяването му от увеличението на стойността на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
61710.502.6099 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Разград, одобрени със заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в град Разград, ул. „Янтра” 16, с начин на трайно
предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, с площ от 531 кв.м, в квартал
181, парцел XXVI, при съседи: 61710.502.418;
61710.502.417; 61710.502.414; 61710.502.412; 61710.502.411; 61710.502.410 и
61710.502.7132; в който имот е построена
СГРАДА с идентификатор 61710.502.6099.2 с по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със заповед №
РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град
Разград, ул. „Янтра” 16-а, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.502.6099, с трайно предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, със
застроена площ от 46кв.м, брой етажи: 1, стар идентификатор – няма, номер по
предходен план – няма,
вследствие
на извършени полезни разноски за извършването на следните строително монтажни
работи:
- изградена през 2014г. баня и тоалетна – 3 276.97 лв. с ДДС,
- изграден през 2016г. битов навес
– 10 043.98 лв. с ДДС,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер 34 700 лв. включваща и претенциите
за заплащане на обезщетение за изградена през 2012 г. инсталация за парно
отопление, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.В.Н.
с ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на В.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1 505.12 лв. /хиляда
петстотин и пет лева и дванадесет стотинки/, за обогатяването му от
увеличението на стойността на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 61710.502.6099
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със
заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
град Разград, ул. „Янтра” 16, с начин на трайно предназначение: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, с площ от 531 кв.м, в квартал 181, парцел
XXVI, при съседи: 61710.502.418;
61710.502.417; 61710.502.414; 61710.502.412; 61710.502.411; 61710.502.410 и
61710.502.7132; в който имот е построена
СГРАДА с идентификатор 61710.502.6099.2 с по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Разград, одобрени със заповед №
РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град
Разград, ул. „Янтра” 16-а, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.502.6099, с трайно предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, със
застроена площ от 46кв.м, брой етажи: 1, стар идентификатор – няма, номер по
предходен план – няма,
вследствие
на извършени необходими разноски за извършването на следните строително монтажни
работи:
-
ремонт през 2015г. на покрива на
къщата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния размер от 7 650 лв., включваща и претенциите за заплащане на обезщетение
за ремонт през 2013г. на северна стена и покрив на пристройка, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Н.В.Н.
с ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на В.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1 328.22 лв. /хиляда триста двадесет и
осем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции,
като отхвърля искането за заплащане на разноски за разликата до пълния му
размер от 3 794 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
съдия:
НР