РЕШЕНИЕ

№ 102 / 26.11.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На деветданесети ноември, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 162 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т.Б.А., подадена чрез пълномощник, против решение № 159 / 23.05.2018г., постановено по гр.д. № 120 / 2018г. по описа на РС Исперих, с което са отхвърлени исковете й за признаване на извършеното дисциплинарно уволнение за незаконно и неговата отмяна и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност главен специалист „Опазване на околната среда“ при Общинска администрация С.. Жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на инициираното от работодателя дисциплинарно производство, защото не е проведено от кмета, а от друго длъжностно лице, без да са представени доказателства за делегиране на тези функции, както и че е оспорила по съдебен ред предходна заповед за наложено й по-леко дисциплинарно наказание. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от Община С., представлявана от кмета Б.М., подаден чрез пълномощник, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на РС Исперих. В съдебното заседание становището се поддържа от явилия се процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Трудовото правоотношение между страните е възникнало на 20.01.2004г., когато ищцата е встъпила в длъжност технически секретар в Община С.. С последващо допълнително споразумение към трудовия договор от 29.03.2005г. същата е преназначена на длъжност главен специалист „Екология и опазване на околната среда“. Впоследствие с допълнително споразумение от 25.02.2008г. длъжността е променена от главен специалист „Екология и опазване на околната среда“ на главен специалист „Опазване на околната среда“, която Т.А. изпълнявала до момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Със заповед № РД-02-11/01 от 23.10.2017 г., издадена от кмета на Община С., на Т.А. е наложено дисциплинарно наказание забележка за това, че за периода от 7.09.2017 г. до 29.09.2017 г. е закъсняла 11 пъти за началото на работния ден, като закъсненията варират от 11 до 30 минути на ден. Няма данни заповедта да е обжалвана. Същата е придобила стабилитет, поради което отразените в нея обстоятелства се приемат за установени.

Със заповед № РД-02-11/04 от 24.11.2017 г., издадена от кмета на Община С., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение за това, че в периода от 2.10.2017 г. до 30.10.2017 г. е закъсняла 13 пъти за началото на работния ден, като закъсненията варират от 15 до 30 минути на ден. Заповедта е атакувана от Т.А. по съдебен ред. С решение № 178/7.06.2018г., постановено по гр.д. № 81/2018г. на РС Исперих, влязло в сила на 30.10.2018г., е отхвърлен нейният иск за отмяна на наложеното наказание. Предвид горното, отразените в заповедта обстоятелства следва да бъдат приети за установени.

Със заповед № РД-02-11/05 от 20.12.2017 г., издадена от кмета на Община С., на ищцата е наложено наказание дисциплинарно уволнение за това, че в периода от 1.11.2017 г. до 15.12.2017г. е закъсняла 22 пъти за началото на работния ден, като закъсненията варират от 10 до 35 минути на ден. Работодателят е съобразил, че служителката е предупреждавана многократно устно да не закъснява, съобразил е и наложените предходни две наказания за извършени нарушения от същия вид. Отчетено е обстоятелството, че на Т.А. е поискано обяснение във връзка със закъсненията, но същата не е представила такова.

По делото са представени писмени доказателства във връзка с проведената от работодателя процедура по повод наложеното й най-тежко наказание. Установява се от месечна справка с вх. № 08-00-2888/1.12.2017г. и справка с вх. № 08-00-3036/15.12.2017г., изготвени от секретаря на Община С. – св.Г. А., че Т.А. е закъснявала за началото на работния ден 17 пъти през месец ноември и 5 пъти през м.декември, с посочена дата и час за всяко закъснение. Към всяка от тези две справки са приложени и ежедневни и седмични справки за закъсненията на работното място от служителите на общината за съответните периоди, изготвени от дежурен ОбСС, съгласно заповед № 610/4.09.2017г. на кмета на Община С., издадена във връзка със спазването на работното време в общината.

След като горните справки са докладвани на кмета, същият с писмо изх. № 94-ЛТ-09/15.12.2017г., подписано лично от него, е изискал от ищцата да представи в срок до 18.12.2017г. писмени обяснения за допуснатите нарушения на трудовата дисциплина в периода от 1.11.2017г. до 15.12.2017г. Връчването на писмото е извършено в присъствието на св.Г. А., изпълняващ длъжността секретар на Община С.. Същият е удостоверил с подписа си върху писмото, както и лично в съдебно заседание, че ищцата е отказала да го получи. За горното свидетелства и Р. М. – специалист „Личен състав и човешки ресурси“ в общината, която потвърждава, че св.Али е прочел на Т.А. писмото, св.М. е трябвало да й го връчи, но ищцата е отказала да го получи. С доклад вх. № 08-00-3072/20.20.2017г. секретарят на община С. е уведомил кмета, че до крайната дата служителите, на които е била дадена възможност за депозиране на писмени обяснения за допуснати нарушения на трудовата дисциплина (между които и ищцата), не са представили такива.

В съдебното производство ищцата е представила медицинска документация за проведени изследвания и лечение, която е относима към периода април – май, 2016г.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Оплакванията на ищцата са свързани с твърдения за незаконосъобразно провеждане на дисциплинарната процедура за нейното уволнение.

На първо място във въззивната жалба се твърди, че реалният субект на упражнената дисциплинарна власт не е кметът, който представлява работодателя, а секретарят на общината и специалистът в отдел човешки ресурси. Кметът е законен представител на Община С., която е работодател на ищцата по смисъла на §1 т.1 от ДРКТ. В неговите правомощия е да предприеме дисциплинарна процедура спрямо наетите служители, ако се установи нарушение на трудовата дисциплина. Възражението на жалбоподателя обаче не съответства на събраните по делото доказателства. Установява се по делото, че кметът е бил уведомен от секретаря на общината за закъсненията за явяване на работа на Т.А. с двете справки с вх. № 08-00-2888/1.12.2017г. и вх. № 08-00-3036/15.12.2017г., към които са били приложени ежедневни и седмични справки, показващи конкретните дати и часове на извършените нарушения. Именно кметът е изискал писмени обяснения от служителката с писмо изх. № 94-ЛТ-09/15.12.2017г. и пак той е подписал заповедта за налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Фактът, че писмото е връчено чрез други служители в общината, не променя факта, че дисциплинарната процедура е ръководена именно от законния представител на работодателя. В случая не става въпрос за делегиране на правомощия по налагане на наказание. Няма законова пречка субектът на дисциплинарната власт да оправомощи друго лице да поиска писмени обяснения от извършителя на нарушението по реда на чл.193 КТ – така решение № 2112 от 6.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2003 г., III г. о. Кметът, който е субект на дисциплинарната власт, е бил уведомен с доклад вх. № 08-00-3072/20.20.2017г. от секретаря на община С., че в дадения срок служителката не е представила писмени обяснения. Това обстоятелство е отбелязано и в издадената заповед за уволнение. Съобразно разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, както и да събере и оцени доказателствата, свързани с извършените дисциплинарни нарушения. От гореописаните писмени доказателства се налага извод за изпълнение процедурата по чл.193 ал.1 КТ. Обясненията за нарушенията са поискани от работодателя в рамките на дисциплинарното производство по налагане на наказанието. Така е осъществен един от съществените елементи на дисциплинарната процедура. Дадена е възможност на ищцата да се защити, от която същата не се е възползвала. Субектът на дисциплинарната власт е съобразил всички факти и обстоятелства във връзка с извършените нарушения и е осъществил правомощието си да наложи дисциплинарното наказание.

На следващо място, във въззивната жалба е направено възражение, че предходното наказание, наложено със заповед № РД-02-11/04 от 24.11.2017г. е предмет на друго висящо съдебно производство. Съдът приема оплакването като такова, свързано с несъобразяване с разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ, предвиждаща, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на служителя към конкретното неизпълнение. При така направеното уточнение, възражението се явява неоснователно. Следва да се вземе предвид съгл. чл.235 ал.3 ГПК, че искът на служителката за отмяна на предходното й наказание предупреждение за уволнение е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 81/2018г. на РС Исперих. Така наказанието, предмет на настоящото съдебно производство, е наложено за нарушения, след като на Т.А. са били наложени две предхождащи го наказания забележка и предупреждение за уволнение. Наказанията са наложени за същия вид нарушения – множество закъснения за работа в предходни периоди. При проверката за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с извършеното нарушение по критериите на чл.189 ал.1 КТ работодателят е обсъдил значимостта на неизпълнените трудови задължения, наложените преди това две наказания за същите по вид нарушения на трудовата дисциплина, които не са повлияли на поведението на служителката. Повторяемостта на извършване на нарушението сочи на занижено чувство за отговорност в конкретния случай. Изложените обстоятелства са преценени от работодателя като тежко нарушение на трудовата дисциплина и съдът намира така извършената преценка за съответна на чл.189 ал.1 КТ. Налице е тежко нарушение на трудовите задължения, което съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание.

В проведеното въззивно съдебно заседание ищецът поддържа още едно твърдение, неизложено във въззивната жалба, но което е изложено в исковата молба: че в заповедта за уволнение не е посочено на коя дата с колко минути е закъснението. Това възражение също се приема от съда за неоснователно. Видно от съдържанието на заповедта, дисциплинарното наказание е наложено за това, че ищцата е допуснала системни нарушения на трудовата дисциплина в периода 1.11.2017г. – 15.12.2017г., изразяващи се в 22 закъснения за работа (т.е. повече от три нарушения), като продължителността на всяко едно от тях е от 10 до 35 минути. В съдебната практика е трайно наложен принципът, че задължението по чл.195 ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189 ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си, заповедта отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ. Настоящият случай е такъв – описанието на извършените нарушения е достатъчно конкретно, от него могат да бъдат преценени фактите, свързани с преценката за еднократност на наказанието и спазването на срока за налагане на наказанието; фактическите основания за налагане на наказанието са отразени по начин, който не препятства ищцата да осъществи в пълен обем своята защита. Непосочването на коя дата с колко минути е закъснението по никакъв начин не е препятствала нейната защита. Същата е изложила твърдения и е представила доказателства за влошено здравословно състояние като причина за закъсненията. От представените от нея доказателства обаче се установява, че проведените изследвания и лечение се отнасят за период, предхождащ с повече от година периода на извършените от нея нарушения. Отделно от това, по делото са установени с представените писмени доказателства всички нейни закъснения, с което работодателят е провел успешното доказване на извършените нарушения. Ежедневните и седмични справки, изготвени от дежурен служител ОбСС, не са оборени от ангажираните от ищцата доказателства – св.С. А. дава показания за изпълнението на работата на ищцата за предходен период (същата заявява, че е напуснала общината през 2016г.).

От законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение следва извод за неоснователност на предявения иск за нейната отмяна. Съответно, неоснователен се явява и акцесорния иск за възстановяване на Т.А. на заеманата преди уволнението длъжност. Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият претендира присъждане на деловодните разноски за въззивното производство. Същият е заплатил възнаграждение на адвокат в размер 300лв. Съобразно изхода от спора и съгласно чл.78 ал.3 ГПК, Т.А. следва да бъде осъдена да му заплати този разход.

Водим от горното, съдът

РЕШИ :

Потвърждава решение № 159 / 23.05.2018г., постановено по гр.д. № 120 / 2018г. по описа на РС Исперих.

Осъжда Т.Б.А. ***, представлявана от кмета Б.М., сумата 300лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от датата, на която е посочено в съдебно заседание неговото обявяване – 3.12.2018г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH