Р
Е Ш Е Н И Е № 74
Гр. Разград, 10. 10. 2018 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на първи октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Ангел Ташев
при
секретаря Д. Г.разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело №167 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „Енерго-про
продажби” АД гр. Варна против Решение №
142/ 20. 04. 2018 г. по гр. д. № 2673/ 17 г. по описа на РС Разград , с което е
прието за установено, че ищците Г.Х., С.Д., Р.Б. не дължат на „Енерго-про
Продажби” АД начислена сума в размер на 485, 95 лв. за всеки от ищците или общо
в размер на 1298, 60 лв. в резултат на
проведена корекционна процедура по чл. 50 ПИККЕ. Жалбоподателят е изложил твърдение, че постановеното решение
от районния съд е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
противоречие със събраните доказателства и съдебната практика.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на
жалбата, излагайки съображения за нейната неоснователност.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания
съдебен акт, констатира следното:
Въззивната жалба, която е бланкетна и съдържа оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, е допустима. Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК служебно се произнася за валидността на първоинстанционното решение, за допустимостта му - в обжалваната част, и по отношение правилността на акта съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита интереса на определени частноправни субекти. При бланкетна въззивна жалба въззивният съд също следва да формира собствени изводи по съществото на спора въз основа на установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, независимо дали потвърждава или отменя решението - чл. 271, ал. 1 ГПК, като дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според него правна квалификация и субсумирането на събрания от първоинстанционния съд фактически и доказателствен материал под приложимата според въззивния съд материалноправна норма, според трайно установената съдебна практика. Следователно при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба съдът не е задължен да извършва служебно проверка на правилността на първоинстанционното решение.
В изложения по-горе смисъл съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана
срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безпорно се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че на 31. 01. 2017 г. служители на въззивника са
извършили метрологична проверка на СТИ
на електромер с фабричен № 1114021047384218 на абонатен № 0304402026. Съставен
е Констативен протокол № 1800655 за извършената проверка, Констативен протокол № 748/ 05. 09. 2017 г.
от метрологична експертиза на средство за измерване. Според последния протокол
е установена енергия на тарифи, които не са визуализирани на дисплея: 1.8.3 и
1.8.4 с нулеви показания, 2.8.0 – 0008954 квтч, 2.8.1 -0002295, 561 квтч, 2.8.2
– 0006658 квтч. Издадена е фактура от въззивника № 0257449798/ 18. 09. 17
г. на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ за периода от
01. 02. до 30. 06. 16 г. на стойност 430, 46 лв. и за периода от 01. 07. 16 г.
до 31. 01. 17 г. на стойност 651, 71 лв. или на обща стойност 1 298, 60
лв. с ДДС. Според заключението на назначената по делото СТЕ, след външна
софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, част от консумираната от
обекта на въззиваемите електрическа енергия започва да се отчита в регистри
2.8.1 и 2.8.2, а сумата от тях в регистър 2.8.0. Информацията от тях не се
визуализира и не може да бъде отчетена без еталонна проверка. Натрупаната
електроенергия в тези регистри в размер на 8954 квтч е преминала през
процесното СТИ. Предвид така изложеното, съдът приема, че правилно е приложен
материалния закон. С оглед установените факти, корекционната процедура по чл.
50 от ПИКЕЕ, на която се е позовал въззивника, е неприложима. Правилно районният съд е приел, че
спорът е в това дали за ответника е възникнало право служебно да коригира
сметката за ел. енергия. Анализирани са писмените
и гласните доказателства по делото, включително и заключението на вещото лице. Проследени са подробно
действащите правни норми по време на настоящия казус, относно редът за
измерване, отчитане на електрическата енергия, както и процедурата по
извършване на корекция на сметки. В правилата е предвидено право на
електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, когато при извършване на технически проверки на място е установен факт
на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия в резултат от
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики СТИ с
нормираните, на нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната
система, добавяне на чужд за системата елемент или неправомерна промяна в
схемата на свързване. Съдът
подробно е изложил изискванията на чл. 50 от ПИКЕЕ за
прилагане на процедурата, на която въззивникът се позовава,
съпоставил е тези изисквания с установените факти по делото и правилно е
направил извода, че при липса на подробна информация за работата на СТИ не може
да бъде приложена процедурата по корекция на посоченото основание. Няма
установено от проверката несъответствие между параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни на доставчика за нея, а при
липса на нулеви показания при монтажа и при липса на подробна информация за
работата на СТИ е неприложима процедурата за корекция по чл. 50 ПИКЕЕ. След като съдията
правилно е приел, че корекционните правомощия на дружеството по правилата на чл. 50 от ПИКЕЕ са
неприложими е
разгледал
и възможността исковата сума да съставлява стойност на реално потребена ел.
енергия. Правилен и законосъобразен е крайния извод на съдията, че вземането на
дружеството не е доказано по основание и размер. С оглед на това,
решението на районния съд, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 142/ 20. 04. 2018 г. по гр. д.
№ 2673/ 17 г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ