№ 67
град Разград, 09.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 18.09.2018 г. в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Атанас Христов
Ангел Ташев
при секретаря Д.Г.и
с участието на прокурор ............ разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въз.гр.дело № 170 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба на Р.Х.А., ЕГН:********** ***, чрез пълномощника му адв. Венко Иванов Косев от АК -
Разград против Решение № 162 от 25.05.2018г. по гр.д №1000/2017 по опис на
Районен съд - Исперх в ЧАСТТА, с която
иска му, предявен по реда на чл. 45 във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 53
във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД, против Г.Б.Х., ЕГН:********** *** и Х.М.М., ЕГН: ********** ***, за заплащане солидарно на сумата от 8 000 лв.
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от 09.04.2017г.,
е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до първоначално
претендирания размер от 8 000 лв.
Твърди се, че решението е незаконосъобразно и необосновано в
обжалваната част, поради което следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което се уважи изцяло предявения иск – 8 000 лв.
Посочва, че размерът на определеното обезщетение се явява несправедлив и
занижен с оглед претърпените от ищеца
неимуществени вреди и несъобразен с трайната съдебна практика. Позовавайки
се на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, жалбоподателят моли за отмяна на решението в обжалваната му
част и за уважаване на исковете му по основание и размер. Неправилно съдът е приел, че е недоказано
твърдението в исковата молба, че ответниците са псувА. и обиждА. ищеца. За това
се позова на нормата на чл. 300 ГПК и одобреното споразумение, с което
ответниците са признати за виновни за извършено престъпление по чл. 325, ал.3
НК, като в споразумението е изрично прието че са псувА. ищеца. Претендира
разноските и пред двете инстанции. В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването, жалбоподателят не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат
адв. Венко Иванов Косев от АК – Разград, който поддържа жалбата и излага
подробни съображения.
В законоустановения и предоставен им за това срок,
насрещните по жалбата страни не са се възползвА. от правото си на отговор. В
открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемите не се
явяват. Явява се пълномощникът им адвокат Даниел Димитров от АК – Разград,
който намира жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Излага подробни съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от Р.Х.А., с искова
молба с която против ответниците Г.Б.Х. и Х.М.М., е предявен иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от във
вр. с чл. 53 във вр. с чл 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3
ЗЗД, да осъждането им да му заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди
в общ размер на 8 000.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на причиняване на вередите 09.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и за сторените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 09.04.2017г. бил на пазар
в гр.Дулово и когато тръгнал да се прибира, на главната улица в с.Тодорово,
обл.Разград, пътят му бил препречен от лек автомобил, от който слезли двамата
ответници. Те започнА. да викат и крещят, да го обиждат и псуват, след което му
нанесли множество удари по лицето и тялото, в резултат на което получил
многобройни телесни увреждания, които се квА.фицирА. като лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130 ал. 1 НК – временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадА.я. Всичко това се случило в присъствието на съпругата на
ищеца. По повод на деянията на ответниците било образувано наказателно
производство, като с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №266/2017г. на РС –
Исперих двамата ответници са били признати за виновни в това, че на
09.04.2017г. в с.Тодорово, обл.Разград, в съучастие са извършили престъпления
по чл. 325 ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 20 ал. 2 НК и по чл. 131 ал. 1 т. 12, във вр. с чл. 20 ал. 2 НК,
като са им били наложени и съответните наказания. В резултат на извършеното от ответниците
деяние ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни
болки и страдания, които продължили повече от месец, лицето му подпухнало и се
обезобразило от синини и подувания. Почувствал се и обиден и унизен както от
побоя, така и от отправените псувни, а също и от факта, че всичко станало пред
очите на съпругата му. Изпитал силен стрес.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците,
действащи чрез адв.Д. Димитров, представя
такъв, като считат иска за допустим и основателен, но оспорват неговия размер.
В решението си пъровинстанционният съд, за да уважи частично предявения иск
е приел с оглед на чл. 300 ГПК и одореното споразумение имащо сила на влязлата в
сила присъда, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците
от деянието, неговата противоправност и виновност на дееца, че на ищеца от
ответниците са причинени: – кръвонасядания на предната гръдна стена вляво, на
лявото рамо в областта на лявата ключица и около лявата лопатка, както и са
налице клинични данни за сътресение на мозъка, от които последният е претърпял
неимуществени вреди, а именно естествено съпровождащите уврежданията болки и
страдания за около един месец. Налице е причинена вреда, която накърнява пряко
и непосредствено личните интереси на ищеца. Болките и страданията, причинени от
нанесените удари са се проявили по време на деликта и продължителен период след
извършването му. Те са съпровождали оздравителния процес, продължил за
кръвонасяданията две седцмици, а за мозъчното сътресение - един месец.
Произтичат пряко и непосредствено от поведението на ответниците /налице е пряка
причинна връзка между тях/ и се явяват неимуществени вреди по смисъла на чл.52
от ЗЗД, за чието обезщетяване деецът отговаря. Нанасянето на побой безпричинно,
на публично място и пред съпругата на пострадалия, са засегнали неговите чест и
достойнство, предизвикали са стрес и уплаха, които дълго време след това са се
запазили у ищеца и са предопределяли неговото поведение, както пред близките
му, така и в обществото.
Съдът приел, че ищецът не е доказал изложените в
исковата молба твърдения за унизени чест и достойнство в резултат на отправени от ответниците обидни думи и псувни по негов
адрес. Приел, че единствено св.Ф.Али твърди, че ответниците са псували и
обиждали мъжа й, но без да конкретизира в какво се изразяват тези псувни и
обиди. Св.Р.Хасан от своя страна заявява, че ответницете не са псували не са
обиждали ищеца, докато са му нанасяли удари. При това положение съдът счел, че
претендираните неимуществени вреди заради унижени чест и достойнство в резултат
на нанесени обиди и псувни от страна на ответниците, останали недоказани.
Поради гореизложеното, Съдът е уважил иска в размер на
2000 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 8 000 лв. го е
отхвърлил, като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
в частта му с която са отхвърлени исковите претенции за разликата над 5 000
лв. Въззивният съд с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК при изричната възможност за това
препраща към мотивите му и които напълно споделя, с изключение на частта от
мотивите в които се приема че не е доказано че ответниците са псували и
обиждали ищеца, както и в частта с която е прието за справедливото обезщетяване
на причинените неимуществени вреди е в размер на 2 000 лв.
Въззивният съд не споделя извода на
първоинстанционния съд, че ответниците не са псували и обиждали ищеца. Изрично
в одобреното на осн. чл. 382, ал.7 НПК споразумение по НОХД № 266/2017г. по
описа на Районен съд – Исперих, ответниците са признати за виновни за извършено
престъпление по чл. 325, ал.3 НК, като изпълнителното деяние е осъществено
като: …“при внезапно спиране и
препречване на пътя ……..ОТПРАВИЛИ
ПСУВНИ, нанесли удари и направили опит да изкарат Р.Х.Али от управлявания
от него товарен автомобил………".
Съгласно чл.
383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в
сила присъда. Както правилно е посочил първоинстанциония съд, с оглед
разпоредбата на чл. 300 ГПК и чл. 413, ал.3 във вр. с ал.2 НПК, определението
за одобряване на споразумение на Районен съд-гр.Исперих по НОХД № 266/2017г. е
задължително за гражданския съд, изследващ последиците, настъпили от едно
престъпно деяние и обвързва решаващия съд по въпросите относно извършването на
деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Т.е. обстоятелството, че
ответниците са извършили деянието по описания начин, не може да бъде
пререшавано и следва да се приеме за установено. Признатите от наказателния съд
обстоятелства гражданския съд следва да приеме за безспорно установени.Това
важи както за причинените телесни повреди, така и за деянията осъществили
състава на чл. 325, ал.3 НК, сред които и е отправянето на псувни.
Ето защо,
пъровинстанционният съд е следвало да приеме, че действително ответниците са
псували ищеца. Показанията на св.Р.Хасан в които сочи, че ответниците не са
псували ищеца, докато са му нанасяли удари, противоречат на приетото в
споразумението, че такива псувни са били отправяни. Както вече по-горе се
посочи, задължение за гражданския съд е да приеме, че деянието е извършено, на
осн. чл. 300 ГПК. Ето защо, показанията на св. Р. Хасан който сочи че псувни не
е имало, не следва да се вземат в предвид.
Действително
единствено св.Ф.Али /съпруга на ищеца/ твърди, че ответниците са псували и
обиждали ищеца. В открито съдебно заседание пред ИРС същата е заявила че
ответниците са наричали ищеца „гьотверен“. Ноторно известно е че тази дума означава
„дупедавец, пасивен педераст“. Така и
https://www.bgjargon.com/word/meaning/%D0%B3%D1%8C%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD
Съдът
кредитира с доверие показанията на св. Ф.Али, преценени по реда на чл. 172 ГПК
с оглед на всички други данни по делото. Това е така, тъй като същите съвпадат
и с деянията описани в одобреното споразумение – отправянето на псувни от
страна на ответниците. Съдът не кредитира с доверие показанията на св.Р.Хасан
/пътуващ в автомобила на ответниците/, тъй като показанията му че ответниците
не са псували, както вече се посочи противоречат на деянията описани в
одобреното споразумение. Ето защо, съдът не кредитира показанията на този
свидетел и в частта в която сочи, че ответниците не са обиждали ищеца.
Поради
гореизложеното, съдът приема за установено от фактическа страна, че ответниците
са отправили псувни към ищеца и са го обиждали наричайки го „гьотверен“.
Ето защо, съдът приема
за доказано, че ищецът е претърпял вреди от отправените от ответниците изрази,
унизяващи човешкото достойнство и чест. Търпените в резултат на това неимуществени
вреди се доказаха като факт, налице е и пряка причинна връзка между изказаното
по негов адрес и вредите.
При това положение всички елементи
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са налице. Още повече, че за възникване на
деликтната отговорност важи презумпцията за вина - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само че не се оборва от данните по делото,
но и безспорно се установява.
При определяне на вредите, подлежащи
на обезщетяване, съдът съобрази следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД и присъдено търсеното обезщетение, трябва да се
установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, а
именно: 1).деяние; 2).противоправност; 3).вина на дееца; 4).настъпили вредни
последици за ищеца и 5).причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. В
настоящия случай съдът намира, че са налице всички необходими предпоставки, за
да се ангажира деликтната отговорност на ответниците.
Размерът на неимуществените вреди се
определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на възстановителния процес, възрастта, физическото и
психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и
адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64
г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на
редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са например
характера на извършеното, начина и обстоятелствата, при които е осъществено и
последиците от него. Следва да се отчетат не само болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не
само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален
статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му
върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на
лицето/.
Предвид постановеното в одобреното споразумение на наказателния съд и
несъмнено употребените обидни изрази, съдът приема, че вследствие на отправянето им несъмнено се е стигнало до
накърняване на честта и достойнството на ищеца.
Безспорно са установени по делото и
телесните увреждания на ищеца причинени
от ответниците, за което последните са били признати за виновни с одобреното от
наказателния съд споразумение.
Понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и в накърнената чест, и достойнство представляващи пряка и непосредствена последица от деянието, подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като поради липса на формален критерий за това следва да се съобрази освен принципа за справедливост и задължителните указания, дадени с ППлВС № 4/68 г. т.11, като се съобразят всички обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане.
Като взе предвид горните обстоятелства и съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че
справедлив размер на обезщетението за претърпените болки и страдания, както от
накърнената чест и достойнство на ищеца, следва да се определи на сумата от
общо 5 000 лева. Така определеното обезщетение се явява справедливо и в
състояние да възмезди пострадалия за претърпените болки, страдания, накърнена
чест и достойнство от случилото се. Съдът съобрази вида, характера и
интензитета на претърпените душевни болки и здравословно състояние на ищеца,
негативното въздействие върху неговото физическо, емоционално и психическо
състояние. Ето защо, към присъдената от районният съд сума от 2 000 лв.,
следва да се присъди още и сумата от 3 000
лв. Сумата следва да се изплати ведно със законната лихва считано от датата на
деликта – 09.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 86,
ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД.
В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над
5 000 лв. до пълния претендиран размер от 8 000 лв. решението на
районният съд следва да се потвърди, тъй като ищецът не доказа пълно и главно
наличие на такъв интензитет на търпените неимуществени вреди, отговарящ по
размер на заявената претенция за обезвреда за тази разлика.
За разликата
над присъденото от първоинстанционния съд обезщетение до размера на присъденото
от настоящата инстанция обезщетение, ответниците следва да заплатят солидарно в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата
от 120 лв. представляваща дължима държавна такса, на осн. чл.78, ал.6
във вр. с чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Относно държавната такса за служебно издаване на
изпълнителен лист:
Съгласно чл. 405, ал.5
ГПК: „За присъдени
суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на
служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал.
5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят солидарно и държавна такса в размер на 5 лв., в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По разноските.
Първоинстанционното решение следва да се отмени и в
частта за присъдените на ответниците на осн. чл.78 ал.3 ГПК разноски за
разликата над 281.25 лв. до присъдените 562.50 лв. В частта с която е присъдена
тази сума от 281.25 лв., решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят допълнително 375 лв. за сторените от него разноски
за първа инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение. В частта с която
ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца 225.00 лв. за направени деловодни
разноски.
Пред въззивната инстанция не се присъждат разноски на
страните, тъй като по делото липсват доказателства такива да са направени.
ОТМЕНЯ Решение № 162 от 25.05.2018г. по
гр.д №1000/2017 по опис на Районен съд – Исперих, в следните му части:
- в ЧАСТТА с
която иска на Р.Х.А., ЕГН:**********
срещу Г.Б.Х., ЕГН:**********
и Х.М.М., ЕГН: ********** по чл. 45 във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 53 във вр. с чл. 86, ал.1 във вр.
с чл. 84, ал.3 ЗЗД за главницата е
отхвърлен за разликата над 2 000
лева до 5 000 лв.,
- в ЧАСТТА, с която са присъдени в полза на на Г.Б.Х., ЕГН:********** и Х.М.М., ЕГН: ********** съдебно- деловодни разноски по
делото в първа инстанция за сумата над 281.25 лв. до 525.00 лв. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на
основание чл. 45 във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 53 във вр. с чл. 86, ал.1 във
вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД Г.Б.Х.,
ЕГН:********** *** и Х.М.М., ЕГН: ********** ***,
да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Р.Х.А., ЕГН:**********,***,
допълнително сумата от 3 000.00 /три хиляди/ лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени
в резултат на извършено от тях престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12,
предл. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК и
чл. 325, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 НК на 09.04.2017г. в с.Тодорово,
общ. Исперих, обл.Разград,
за което е одобрено Споразумение с протоколно определение от 25.09.2017г. по
НОХД № 266/2017г. по описа на Районен съд – Исперих, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
09.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 45 във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 53 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,
във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД Г.Б.Х., ЕГН:********** *** и Х.М.М.,
ЕГН: ********** ***, да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Р.Х.А., ЕГН:**********,***, допълнително
сумата от 375.00 /триста седемдесет /
лева - разноски за първа инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.4 ГПК Г.Б.Х., ЕГН:********** *** и Х.М.М.,
ЕГН: ********** ***, да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Разград следните суми:
-
120.00
лв. /сто и двадесет лева/ представляваща държавна такса
върху допълнителната сума присъдена главница по иска от въззивната инстанция,
-
5.00 лв. /пет лева/ представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОТХВЪРЛЯ искането Г.Б.Х., ЕГН:**********
*** и Х.М.М., ЕГН: ********** *** за заплащане на деловодни разноски пред Районен съд –
Исперих за сумата над 281.25 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162 от 25.05.2018г. по гр.д № 1000/2017г. по
опис на Районен съд – Исперих в ЧАСТТА, с която иска по чл. 45 във вр. с чл. 52
във вр. с чл. 53 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до
пълния размер от 8 000 лв., както и в ЧАСТТА с която на Г.Б.Х., ЕГН:********** *** и Х.М.М., ЕГН: ********** *** са присъдени деловодни разноски пред
Районен съд – Исперих до 281.25 лв.
В частта, с която иска е бил уважен иска за сумата от
2 000 лв., както и в частта с която на Р.Х.А., ЕГН:**********
са присъдени разноски в размер на 225.00 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ