РЕШЕНИЕ

№ 103 / 5.12.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и шести ноември, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 175 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.С.М., подадена чрез пълномощник, против решение № 122 / 30.04.2018г., постановено по гр.д. № 2637 / 2017г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен искът му за осъждане на Г.Е.Д. да му заплати сумата 2 855лв., представляваща остатък от неплатено възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; осъден е по насрещен иск да върне на Г.Д. сумата 1 880лв., представляваща платена цена на отпаднало основание по развален договор за изработка и е осъден също по насрещен иск да заплати на Г.Д. сумата 620лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от некачествено изпълнение на СМР. Жалбоподателят излага доводи за необоснованост на съдебния акт поради несъобразяване на изводите на съда с всички събрани доказателства. Моли въззивния съд да отмени решението на РРС и вместо него да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения от него иск и отхвърли насрещните искове. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил писмен отговор от Г.Е.Д.. В съдебно заседание същият поддържа становище чрез своя процесуален представител за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението на РРС.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: През м.октомври, 2017г. Г.Д. решил да направи ремонт на външната част на своята къща, находяща се в гр.Разград, ул.“Странджа“ № 40. Открил по обява във вестник телефонния номер на М.М., който предлагал извършване на търсените от Д. строително-монтажни дейности и след проведен разговор и оглед на имота от страна на М.М., двамата се уговорили ищецът да извърши ремонта на къщата, включващ според първоначалната уговорка полагане на варова мазилка на три от външните стени и фибран с шпакловка на четвъртата стена, а впоследствие и допълнителни СМР, изразяващи се в изправяне с лайсни на всички ъгли и трегери на къщата, поставяне на первази на всички прозорци и драскана мазилка на четирите външни стени. На 23.10.2017г. Д. дал на М. авансово сумата 1 880лв. и за нейното предаване и размер между страните няма спор. Разлика в твърденията съществува относно първоначално договорения общ размер на възнаграждението: ищецът твърди, че сумата е била договорена на 4 735лв., а ответникът твърди за уговорка в по-малък размер, предвид уточнението, че за останалата част в размер 2 640лв. от договореното възнаграждение страните се разбрали да бъде изплатено при предаване на свършената работа, т.е. общият размер възлиза на 4 520лв.

В деня на предаване на авансовата сума ищецът започнал работа заедно със свидетелите С. С. и Е.А.. На 1.11.2017г. обаче, няколко дни след началото на ремонтните дейности по къщата, Г.Д. не допуснал работниците до имота си и подал жалба в полицията с оплакване, че бил изнудван от М. за плащане на повече пари. На М.М. бил съставен протокол за предупреждение, а двамата представили пред органите на МВР протокол за договорка между тях след поставянето на драсканата мазилка и первазите Д. да заплати на М. остатък от възнаграждение в размер на 2 640лв. Споразумителният протокол се съдържа в приложената наказателна преписка и съдът приема, че крайната договорена цена за възложените СМР е 4 520лв.

Видно от материалите по наказателната преписка, на 9.11.2017г. Г.Д. се явил пред органите на МВР и е заявил, че М. е съсипал цялата външна фасада на къщата. Представил е количествено-стойностна сметка, изготвена от св.Пенка Лазарова и приложена в материалите на настоящото производство, от която се установява, че ремонтът на фасадата е изпълнен некачествено, непрофесионално и в разрез с всички строителни правила и норми. Налага се нов ремонт на къщата, тъй като изглежда неприветлива, има недовършени детайли по прозоречните первази, над входната врата към сутерена и на други места. Липсват декларации, доказващи качеството на закупените строителни материали. В подробности са отбелязани видовете СМР и стойността им, както и в какво се състои некачествената им изработка. В съдебно заседание и в качеството си на свидетел П.Лазарова потвърждава констатираните недостатъци и авторството на изготвената количествено-стойностна сметка.

На същия ден, 9.11.2017г., М. е завел настоящия иск за заплащане на остатъка от възнаграждението а извършените СМР в размер 2 855лв. Г.Д. е предявил насрещни искове, с които е направил изявление за разваляне на договора за възлагане на СМР и е поискал връщане на първоначално платената сума в размер на 1 880лв. от М., както и претендира обезщетение за причинени от ремонтните дейности имуществени вреди в размер 620лв., състоящи се в разходи за премахване на извършените СМР, които според него са напълно негодни.

Във връзка с качеството на извършената ремонтна дейност двамата работници от строителната бригада на М.М. – свидетелите С. и А. заявяват, че са извършили работите така, както им ги е възложил собственикът на къщата. Той е бил с тях и ги е наблюдавал по време на работата, като не е правил възражения.

В друг смисъл е заключението на представената във въззивното производство съдебно-техническа експертиза. Съдът я възприема изцяло като изготвена от лице в кръга на компетенциите му, след оглед на имота и запознаване с материалите по делото. В първоинстанционното производство също изготвена експертиза, която не се различава съществено в крайните заключения от изготвената пред окръжния съд, но доколкото първата е по-обща и не дава отговор на всички поставени въпроси, съдът взема предвид повторната и допълнителна експертиза. Така, съгласно изготвеното експертно заключение, общата стойност на извършените СМР, измерени на място, е 4 092,85лв. (дадени са и разбивки за видовете и стойността на всяка от ремонтните дейности). Качеството на СМР не отговаря на строителните правила и норми. Вложените материали са с неясен произход и характеристики. Положени са криво, без да се спазва технологията за изпълнение на мазилките и металните первази на прозорците. Положената мазилка не е равномерна, наблюдават се издутини и вдлъбнатини, както и по-светли петна. Дърпаната мазилка не е изпълнена по еднакъв начин – на места е дърпана с вертикални движения, на други – с кръгообразни или в произволна посока. Резултатът е лош външен вид на сградата. По северната фасада е поставен фибран и кривините и петната са по-слабо забележими. Шпакловката с мрежа и дърпаната мазилка са с обща дебелина 2-3мм. Ъгълът с източната фасада не е завършен – ъгловата лайсна не е скрита под мазилката, а мрежата и профилът се виждат. Лайсната между изолацията и каменния цокъл на къщата е поставена накриво и само е зацапана с мазилка, а не е покрита с нея. По другите стени кривините са по-големи – 3-4см. Наблюдават се по-бледи петна по дърпаната мазилка. Дебелината на двата пласта мазилки е 1-1,5см. (при изискуема дебелина 2см. – 1,5см. за хастар и 0,5см. за покриващ пласт). Ъгловите лайсни не са монтирани прави, а вълнообразни, което усилва впечатлението на криви стени и ръбове на сградата. Металните первази по прозорците са изработени от грубо изрязана ламарина с остри ръбове, боядисана с бяла боя. Закрепени са за прозорците и не лягат плътно върху стоманобетонните первази. Страниците на прозорците са обърнати, но не са измазани с дърпана мазилка. Според заключението на експерта, няма качествено извършени дейности. Положените мазилки, изолации и первази не могат да бъдат поправени, а трябва да се премахнат. Разходите за премахването им са изчислени на обща стойност 1 381,66лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна.

Предявеният от М.М. иск за заплащане на остатъка от възнаграждението в размер 2 855лв. по сключения договор за изработка е неоснователен. Съгласно чл.266 ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В разглеждания случай възложителят Д. не е приел работата. Показанията на св.С., че Д. ги е наблюдавал, докато работят и не е излагал възраженията си, не опровергава горния факт. За да прецени възложителят дали ще приеме работата или не, същата трябва да е завършена и да му е предадена за преглед, по арг. от чл.264 ЗЗД, защото в процеса на извършването на ремонтните дейности все още не може да се извърши преценка за годността й и за съответствието с договореностите. От данните по делото се установява, че Д. е демонстрирал с изрични действия неприемане на извършените СМР: на 1.11.2017г. е подал оплакване в полицията, за което на М. е връчен протокол за предупреждение; на 9.11.2017г. е извикал архитектурния техник П.Лазарова, която е изготвила констатации за некачествено извършените работи и които също е представил в полицията по образуваната наказателна преписка; с предявения насрещен иск изрично е направил изявление за разваляне на договора. По-нататък, от изготвената във въззивното производство съдебно-техническа експертиза се установява по безсъмнен начин, че СМР са напълно негодни и няма качествено извършени строителни дейности. При това положение, в полза на изпълнителя не е възникнало правото да получи възнаграждение за извършената работа. Възражението му, че такива са били изискванията на възложителя, не почиват нито на фактите – липсват доказателства, че при сключване на договора изпълнителят е разяснил какъв ще бъде крайният вид на сградата, нито на закона – съгласно чл.63 ал.2 ЗЗД поетото от изпълнителя задължение за извършване на СМР е следвало да бъде изпълнено с грижата на добрия стопанин, означаващо в случая в съответствие със строителните правила и норми, което не е сторено.

От друга страна, насрещният иск на Г.Д. за връщане на авансово платеното възнаграждение в размер 1 880лв. се явява основателен. Същият намира основанието си в чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД в.в. с чл.88 ал.1 ЗЗД в.в. с чл.265 ал.2 ЗЗД. В хипотезите, когато възложената работа е извършена с недостатъци и те са толкова съществени, че правят изработеното негодно за използване по предназначение, съобразно разпоредбата на  чл.265 ал.2 ЗЗД възложителят може да развали договора и да иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл.55 ал.1 ЗЗД, заедно с обезщетение за вредите от неизпълнението по чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД. В съдебната практика се приема, че изявление е направено, когато поръчващият заяви претенция за последиците от развалянето – връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението (в този смисъл решение № 452 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г., ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 157 от 08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г., ТК, ІІ Т.О. на ВКС). Г.Д. е направил изявление за разваляне на договора с насрещната искова молба. Пряката последица от развалянето на процесния договор за изработка е правото на ищеца по насрещния иск да получи обратно заплатената от него цена в размер на 1 880лв.

Основателен се явява и вторият предявен насрещен иск за овъзмездяване на възложителя за вредите от неизпълнението на възложената работа. Същият намира основанието си в чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява категорично, че всички извършени ремонтни работи са некачествени и не могат да бъдат поправени, а трябва да бъдат премахнати, като стойността на разходите за премахване е в размер 1 381,66лв. Установява се размерът на разходите, необходими за отстраняване на СМР, който е по-голям от претендирания размер с насрещния иск. Последният се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Решението на районния съд като краен резултат е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателят е останал задължен за внасяне на възнаграждение за вещо лице в размер на 300лв. Същият следва да бъде осъден да ги внесе по сметка на ОС Разград.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 122 / 30.04.2018г., постановено по гр.д. № 2637 / 2017г. по описа на РС Разград.

Осъжда М.С.М. да заплати по сметка на ОС Разград сумата 300лв. за съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ