Р Е Ш Е Н И Е  76

Гр. Разград, 10. 10. 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1. Ирина Ганева

                                                                                2. Ангел Ташев

 

при секретаря Д. Г.разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело №176 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

            Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД против Решение № 170/ 17. 04. 2018 г. по гр. д. № 235/ 2018 г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя установителен иск по чл. 422 ГПК против ответника А.С.А. за сумата 75, 19 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода 20. 11. 14 г. за обект, находящ се в . гр. Разград, ул. „Шести септември“ , ЕПЖБ 2, ап. 1 и сумата 8, 18 лв.  обезщетение за забава за периода 21. 12. 14 г. до 09. 10. 17 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30. 01. 17 г. ,  като неоснователен и недоказан.

Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до необосновани правни изводи.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Явява се лично в съдебно заседание и оспорва въззивната жалба като неоснователна.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

            Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

            Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Законосъобразно районният съд е приел, че въззиваемият не дължи на жалбоподателя исковата сума в размер на  75, 19 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода 20. 11. 14 г. за обект, находящ се в . гр. Разград, ул. „Шести септември“ , ЕПЖБ 2, ап. 1 и сумата 8, 18 лв.  обезщетение за забава за периода 21. 12. 14 г. до 09. 10. 17 г. Исковата сума, според заключението на ССЕ е начислена на въззиваемия вследствие на преразпределение на топлинна енергия, която се явява остатък от топлинна енергия след отчитане на абонатен № 10461 за жилищен имот, находящ се на същия жилищен етаж с имота собственост на въззиваемия - абонатен № 10460. Отнася се за отоплителния период 15. 11. 2013 г. до 23. 04. 2014 г.  Според заключението, потребеното количество топлинна енергия от въззиваемия през отчетния период е отчетено, извършено е уравнение и дължимата от въззиваемия сума е заплатена. На абонатен № 10461 първоначално потребената топлинна енергия е отчетена служебно и е била начислена  по максимална мощност на отоплителните тела. След подадена молба от същия абонат е извършено отчитане и е изготвена нова справка – корекция на потребената от него топлинна енергия.  Разликата след второто отчитане е преразпределена  между ползвателите, което е станало причина за начисляване на исковата сума. Същото се установява и от приложения  писмен отговор от „Топлофикация – Разград“ ЕАД до въззиваемия А., че сумата  е начислена след извършена корекция на изравнителни сметки.

Предвид изложеното, искът е неоснователен, респ. и подадената въззивна жалба. Съгл. чл. 31, ал. 5 от Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение в края на отоплителния сезон и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период данъчни дебитни и кредитни известия за разликата между прогнозното и действително потребеното  количество топлинна енергия, т. е. купувачът дължи заплащане на действително потребеното количество топлинна енергия. В случая, исковата сума е начислена за топлинна енергия, която не е реално потребена от абонатен № 10460, а се отнася до разлика, произлизаща след реално отчетена топлинна енергия, ползвана от абонатен № 10461 и начислената му служебно по максимална мощност по т. 6.5 от Методиката при условията и по реда на чл. 70 от Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Никъде в същата Наредба и методиката към нея не е ангажирана имуществена отговорност, каквото се явява извършеното в случая преразпределение, на останалите собственици в ЕС за неосигурен достъп за отчет на някой от потребителите. Освен изложеното, ищецът-въззивник не е доказал и основанието, на което претендира исковата сума. В исковата молба ищецът е претендирал, че ответникът – въззиваем дължи исковата сума за реално потребена топлинна енергия за времето 20. 11. 2014 г. , а по същество се установява, че е начислена за друг период - 15. 11. 2013 г. до 23. 04. 2014 г.   При липса на ангажирани доказателства в този смисъл, следва да се приеме, че незаконосъобразно е начислена исковата сума, поради което и необосновано и незаконосъобразно е формиран размера на дължимата от въззиваемия сума за потребление на топлинна енергия за процесния период 20. 11. 14 г.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е довело районния съд до неправилен извод, че предявения иск е неоснователен, както и за акцесорната претенця за 8, 18 лв.  обезщетение за забава за периода 21. 12. 14 г. до 09. 10. 17 г., е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд,  като обосновано и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

 

 

Р Е Ш И :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение  170/ 17. 04. 2018 г. по гр. д. № 235/ 2018 г. по описа на Разградския районен съд.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                2.

 

 

ДГ