РЕШЕНИЕ

№ 85 / 29.10.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На осми октомври, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 177 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П.Т.Т., подадена чрез пълномощник, против решение № 121 / 27.04.2018г., постановено по гр.д. № 2989 / 2017г. по описа на РС Разград в частта, с която е отвърлен искът му за осъждане на А.М.М. да му заплати сума над размера 2 917лв., поправена на 2 921,50лв. по реда на чл.247 ГПК с решение № 2305/27.04.2018г. в същото производство, до първоначално претендирания такъв от 5 843лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на отдадените под наем имоти и движимо имущество. Като излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения от него иск до размера 5 843лв. В съдебно заседание поддържа жалбата.

По подадената от П.Т. въззивна жалба не е постъпил писмен отговор от А.М.М.. В съдебно заседание упълномощеният от него адвокат изразява становище за неоснователност на същата.

А.М.М. е подал въззивна жалба чрез пълномощник против горното решение в частта, с която е осъден да заплати на П.Т. сумата 2 917лв., поправена на 2 921,50лв. по реда на чл.247 ГПК с решение № 2305/27.04.2018г. на първостепенния съд, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по отдадените под наем имоти. Твърди, че решението в тази част не е обосновано на събраните доказателства и моли да го отмени, като отхвърли изцяло предявения иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от П.Т.Т., подаден чрез процесуалния му представител, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба на А. М. и моли съда да потвърди решението на РС Разград в обжалваната част. В съдебно заседание поддържа изразеното становище.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка в рамките на предмета на въззивното обжалване: На 18.09.2013г. страните са сключили писмен договор, по силата на който П.Т. е отдал под наем на А.М. за периода 1.10.2013г. – 1.10.2014г. два парцела в с.Д. със сгради от 100кв.м. с изградени масивни с ЖБ колони и панели, с подвижно обзавеждане, описано в приемо-предавателен протокол. От приложения към договора протокол се установява предаването на парцели VІІ-796 в кв.111 и VІІІ-796 в кв.111 в същото село, оградени с телена мрежа на бетонни колове, масивна входна желязна врата с размери 300/200см. и малка 100/200см.; две сгради от по 100кв.м. от сборна ЖБ конструкция и стени, изградени с тухли-четворки. Първата сграда е с втори етаж, покрит с ламарина на метална конструкция и оборудвана с клетки за носачки на метална конструкция арматурно желязо; четири броя врати 90/200см.; два броя двукрили гардероби; единично легло, бюфет и маса; витринно стъкло 180/120см.; навес на дървена конструкция към сградата, покрит с цигли с площ 32кв.м.; бункер за смески 300/300см., ограден с дъски и покрит с ламарина; водомер в шахта, покрита с отваряем капак от ламарина. Втората сграда е оборудвана с дванадесет броя метални боксове за свине майки 200/250/120см. и дванадесет броя за малки прасета 100/250/120см., със средно тегло на бокс 200кг.; водопровод от поцинковани тръби с дължина 18м.; летен двор, ограден с арматурно желязо; два броя метални хранилки 150/150850см. за един тон смески; летен двор за малки прасета с метални прегради; цистерна за вода 100/100/100см.; метално корито с асфалт 100/70/50см.; дървена входна врата на сградата; плот 120/60/90см. на колела, затворен и обшит отгоре, отдолу и трите страни; пет броя акациеви греди 20/15/5000 см.; три броя орехови дървета и пет броя други плодни дървета. В договора е уговорена наемна цена на отдадените обекти в размер изкупната цена на теле за клане с тегло 300-350кг. Впоследствие с три анекса страните са предоговорили цената и сроковете за ползване на отдадените под наем обекти, както следва: за продължението на действието на договора до 1.10.2015г. наемателят дължи наем в размер 1 056лв. за стопанската 2014/2015 година, платима до 1.07.2015г.; за стопанската 2015/2016 година дължимият наем е 1 323лв., платим до 1.07.2016г. и за стопанската 2016/2017 година наемът се запазва на 1 323лв., платим до 1.07.2017г.

Във връзка с уговорката в чл.7.1. от договора, А.М. е дал на П.Т. депозит в общ размер 960лв. на две вноски: 600лв., предадени с разписка без отбелязване на датата и 360лв., предадени на 11.02.2014г. Страните са уговорили с депозита да бъдат покрити неплатени разходи за консумативи и други задължения, както и задължения за покриване на разходи за възстановяване на липси, отстраняване на повреди и други щети на имота, виновно причинени от наемателя към датата на освобождаване на имота.

Установява се от разпитаните свидетели, както и от материалите по приложено дознание № 576/1998г. по описа на РСС Разград, че на 8.08.1998г. в гореописаните имоти е възникнал пожар. До момента на възникване на пожара там е живеел бащата на ищеца, който е отглеждал животни, но след инцидента е напуснал имота, тъй като сградите са станали необитаеми и вещите в тях не са били запазени. Ламарините на покривните конструкции са останали и са още там, което се установява освен от горните доказателства, още и от снимковия материал към заключението на назначената пред първостепенния съд експертиза.

Установява се от разпита на свидетелите Р.П. и Б.С., че договорните отношения между страните по отдаване на имотите под наем датират от 2004-2005г., преди сключване на писмения договор през 2013г. Ищецът също е признал този факт по реда на чл.176 ГПК, но сочи с известна несигурност за начало на договорните отношения 2010 година.

От заключението по назначената съдебно-икономическа и оценъчна експертиза се установяват освен стойностите на вещите – предмет на иска, така също и наличието на част от тях в имота, както и състоянието им. Посочено бе по-горе, че ламарината се намира и към настоящия момент в имота. Навесът с керемиди към първата сграда също е отразен на снимка приложение №2 към заключението. Намерен е и плотът с размери 120/60/90см., който е в същото състояние, в което е описан при предаването му с протокола – с три страни и с колела. Цистерната за вода е намерена срязана и преправена на кучешка колиба, като стойността й е оценена на 160лв. По-нататък, експертът е дал оценка за стойността на част от вещите, претендирана като липсваща или унищожена, като заявява, че не ги е намерил в имота. Така 5бр. дървени врати са оценени на стойност 250лв., бункер за фураж – 450лв., 5бр. дървени греди на стойност 102лв., метално корито с асфалт на стойност 50лв., метални боксове с тегло 2 400кг. желязо – 720лв., водопроводна инсталация на стойност 152лв., летен двор от 700кг. арматурно желязо на стойност 210лв., 2бр. метални хранилки-бункери на стойност 280лв., метална конструкция летен двор от 350кг. желязо на стойност 105лв. Сборът от стойностите на горепосочените унищожени и липсващи вещи е 2 479лв. Свидетелските показания пред първоинстанционния съд, че ищецът е изнесъл от имота и предал на вторични суровини железа, са неконкретизирани – от тях не може да се установи с точност какъв е произходът на тези железа и че именно те са вещите, за които в иска се твърди, че са унищожени и се претендира тяхната равностойност.

Ищецът не е доказал претенцията си за повреждане на 100кв.м. топло и хидроизолация, както и за повреждане на 80кв.м. тухлена зидария. В приемо-предавателния протокол липсва въобще информация за предаване на сградите с поставена топло и хидро изолация, поради което не може да се приеме, че такава е имало и съответно е унищожена от ответника. Съдът приема и че ищецът не доказва като отделна претенцията си за разрушена тухлена стена от 80кв.м. по двете стопански сгради. От разпита на вещото лице в съдебно заседание, както и от приложения към заключението снимков материал, се установяват липси на врати и прозорци, което следва да се вземе предвид при обезвредата. Отделно унищожаване на тухлени стени не се установява, поради което това обстоятелство следва да се приеме за недоказано. По-нататък, установява се от всички свидетелски показания, че след пожара през 1998г. имотът е станал необитаем, поради това и бащата на ищеца го е напуснал (различията в показанията засягат само момента на напускането му). Съдът приема, че имотът, вкл. и сградите, са наети от ответника за стопански цели, и към момента на предаването им на ответника в сградите е нямало 2бр. двукрилни гардероби, дървен бюфет и метално легло. В тази част протоколът се опровергава от приложените по делото материали по дознание № 756/1998г. на РСС Разград, от които е видно, че вследствие на пожара вещите в сградите са унищожени. Ищецът с въззивната си жалба прави възражение за недопустимост съгл. чл.164 ал.2 в.в. с ал.1 т.6 ГПК на свидетелските показания в частта, с която свидетелите посочват липса на вещи в помещенията, поради което показанията не следва да бъдат коментирани. И без тях обаче, въз основа на материалите от проведеното дознание, се установява фактът на липсата на гардероби, бюфет и легло в отдадените под наем сгради преди подписването на приемо-предавателния протокол.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи, относими към предмета на въззивната жалба: съгласно чл.233 ал.1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне на наемодателя наетата вещ. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването й, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. До доказване на противното се предполага, че вещта е приета в добро състояние. По отношение на цистерна за вода, 5бр. дървени врати, бункер за фураж, 5бр. дървени греди, метално корито с асфалт, метални боксове, водопроводна инсталация, летен двор от 700кг. арматурно желязо, 2бр. метални хранилки-бункери, метална конструкция летен двор от 350кг. желязо се установява, че същите са предадени с приемо-предавателния протокол от ищеца на ответника. Последният не е оборил презумпцията за предаването им в добро състояние. В тежест на ответника е да докаже, че тяхното унищожаване се дължи на причина, за която той не носи отговорност, което не е сторил. Исковата претенция за сумата 2 479лв. се явява доказана.

Установява се от представените по делото две разписки, че ответникът е заплатил на ищеца депозит в общ размер 960лв., от които с първоинстанционното решение са прихванати задълженията на А.М. за заплащане на обезщетение за ползване на имота в периода 2.10.2017-19.12.2017г. в размер 286,50лв. и неустойка за забавено плащане на наем в размер 555,30лв., или общо сума в размер 841,80лв. В тези части решението не е обжалвано и е влязло в сила. От платения депозит в ищеца е останала сума в размер 118,20лв., която следва да бъде приспадната от горното задължение за обезщетение по чл.233 ал.1 ЗЗД. Така дължимата от А.М. на П.Т. сума остава в размер на 2 360,80лв.

Над този размер до претендирания такъв от 5 843лв. искът се явява неоснователен и недоказан. Посочено бе по-горе по отношение на установените факти, че по делото не се установява сградите да са предадени на ответника с топло и хидро изолация, поради което не може да се приеме, че липсата на такива при напускането на ответника съставлява вреда. Навесът с керемиди към първата сграда, листовете ламарина и плотът с размери 120/60/90см. са установени в имота от вещото лице, не са унищожени, поради което претенцията за заплащане на стойността им и на разходите за възстановяването им е неоснователна. Не е установено повреждане на 80кв.м. тухлена зидария, доколкото от снимковия материал към заключението на експертизата може да се заключи, че отворите в стените се дължат на липсата на врати и прозорци, за което свидетелства вещото лице. При това положение, неоснователна се явява претенцията за заплащане на стойността на ремонтно-възстановителни работи по тухлената зидария. Посочените от вещото лице стойности са на базата на изчисления въз основа на претенцията в исковата молба, а не на реално установени такива липси.

Районният съд е приел, че презумпцията по чл.233 ал.1 изр.4 не е напълно оборена, поради което е намерил, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.162 ГПК и е присъдил заплащане на обезщетение в размер на половината от исковата претенция по своя преценка. Предвид горните установени факти обаче въззивният съд приема, че следва да бъде взето предвид заключението на вещото лице, от което се установява размерът на липсващите и унищожени вещи и той е 2 479лв., което следва да се приспадне със задържания от ищеца депозит в размер 118,20лв. Ето защо решението на РРС в частта, с която искът по чл.233 ал.1 ЗЗД е уважен над размера 2 360,80лв. до присъдения такъв от 2 921,50лв. следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново решение, с което искът в тази част бъде отхвърлен. В останалата част, с която искът е уважен до размера 2 360,80лв., както и в частта, с която е отхвърлен над размера 2 921,50лв. до предявения такъв от 5 843лв., решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Пред въззивното производство разноски се претендират само от П.Т.. Тъй като неговата жалба се явява неоснователна, разноски не се следват.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 121 / 27.04.2018г., постановено по гр.д. № 2989 / 2017г. по описа на РС Разград в частта, с която А.М.М. е осъден да заплати на П.Т.Т. сума над размера 2 360,80лв. до уважения размер 2 921,50лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на отдадени под наем имоти и движими вещи, заедно със законната лихва за тази сума от подаване на исковата молба в съда като вместо това постановява:

Отхвърля иска на П.Т.Т. за осъждане на А.М.М. да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди на отдадени под наем имоти и движими вещи над размера 2 360,80лв. до размера 2 921,50лв., като неоснователен и недоказан.

Потвърждава решение № 121 / 27.04.2018г., постановено по гр.д. № 2989 / 2017г. по описа на РС Разград в частта, с която А.М.М. е осъден да заплати на П.Т.Т. сума в размер 2 360,80лв., ведно със законна лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди на отдадени под наем имоти и движими вещи, както и в частта, с която исковата претенция е отхвърлена над размера 2 921,50лв. до размера 5 843лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH