Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 83

 

 

град Разград, 07.11.2018 година

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 15.10.2018 г. в състав:

Председател: Теодора Нейчева

Членове:        Атанас Христов

                      Ангел Ташев

при секретаря  Светлана Лазарова разгледа докладваното от съдия  Атанас Христов въззивно гражданско дело № 178 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 40 от 13.03.2018г. по гр.д. № 271/2017 г. по описа на РС Кубрат, съдът е:

ОБЯВИЛ, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за нищожен сключения през 2013 год. между С.Ш.Ю., ЕГН ********** *** и  Г.Й.П., ЕГН ********** *** договор за покупко-продажба на 23 560 кг маслодаен слънчоглед поради противоречие със закона – чл. 28 от ЗСТЗ (отм.),

ОСЪДИЛ, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, Г.Й.П., ЕГН ********** *** да заплати на С.Ш.Ю., ЕГН ********** *** сумата 7 308.80 лева (седем хиляди триста и осем лева, осемдесет стот.), представляваща остатъка от паричната равностойност на 23 560 кг маслодаен слънчоглед, предаден въз основа на нищожен договор, ведно със законната лихва считано от 12.12.2017 г. до окончателното плащане и отхвърлил претенцията в останалата част до предявения размер от 7 780.00 лева като недоказана,

ОТХВЪРЛИЛ предявения от С.Ш.Ю., ЕГН ********** *** против Г.Й.П., ЕГН ********** *** и З.А.Р., ЕГН ********** ***, на основание чл. 28 от ЗСТЗ (отм.), иск за заплащане на сумата 7 308.80 лева, представляваща разликата до договорената за плащане цена в размер на 11 308.80 лева за продадени 23 560 кг маслодаен слънчоглед, като неоснователен и недоказан,

ОСЪДИЛ Г.Й.П., ЕГН ********** *** да заплати на С.Ш.Ю., ЕГН ********** ***  сумата 1 140.00 (хиляда сто и четиридесет лева, нула стот.) лева – сторени разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.  

Недоволна от решението останала ответницата Г.Й.П., която го обжалва чрез процесуалния си представител адв. Даниел Д.. Сочи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон, поради което моли за неговата отмяна. Излага подробни съображения. Сочи, че съединяването в едно производство по реда на чл. 213, ал.1 ГПК на гр.д. № 271 и 766 и двете по описа за 2017г. на КРС, е незаконосъобразно, тъй като е извършено преди изтичането на срока за отговор по чл. 131 ГПК на жалбоподателя. Акцентира, че съдът не се  е произнесъл по направеното в отговора на исковата молба оспорване истинността по реда на чл. 193, ал.1 ГПК на представените от ищеца документи – 4 бр. кантарни бележки, досежно подписа в тях. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, не ся явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна С.Ш.Ю., чрез пълномощника си адв. С.Д. ***, депозира отговор на жалбата. Намира същата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, не се явява. Явява се пълномощникът му адв. адв. С.Д. ***, който поддържа отговора на жалбата и излага допълнителни съображения.

Ответникът З.А.Р. не депозира отговор на въззивната жалба и не изразява становище. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, не ся явява и не изпраща представител.

 

 Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно обжалването на решението в отхвърлителната му част, жалбата е процесуално недопустима, тъй като жалбоподателят – ответник пред РС, няма правен интерес да обжалва частта от решението, с която исковете против него са били отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Правният интерес от сезиране, включително правният интерес от обжалване, подлежи на служебна преценка и за всеки отделен случай тя е конкретна. Така с жалбата  насочено и срещу отхвърлителната част на решението се обжалва постановеното положително за  жалбоподателя решение. Ето защо, в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Вж. и постановеното по реда на чл. 274, ал.2 ГПК Определение №322/24.06.2010 по дело №312/2010 на ВКС, ГК, III г.о.

В останалата си част, жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима. Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС, в обжалваната с допустима жалба част, е валидно, допустимо и правилно. Съдът служебно не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледана по същество, въззивната жалба в допустимата си част, е неоснователна поради следното:

Предмет на настоящото въззивно производство е решението, с което РС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД във чл.28 от ЗСТЗ (отм.) и вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД.

С решение № 9 от 2.05.2017г. по в.т.д. № 23/2017г. по описа на ОС - Разград, е било обезсилено Решение № 175  от 27.10.2016г. по гр.д. № 156/2016г. по описа на РС - Кубрат и делото е било върнато за ново разглеждане.

Ищецът С.Ш.Ю., като твърди, че през есента на 2013 год. в качеството му на регистриран земеделски производител е продал и предал на ответниците Г.Й.П. и З.А.Р. стока – маслодаен слънчоглед, приета с кантарни бележки,  в размер на 23 560 кг, но не получил продажната цена от 0.48 лв./кг нито от първата, с която е договарял продажбата, нито от втория, на който предал стоката; по повод негова жалба до органите на РП – гр. Разград и ОД на МВР – гр. Разград и образувано досъдебно производство срещу ответниците за извършено по отношение на него престъпление, получил от първия ответник през м. декември 2013г. сумата от 2 000.00 лв., а от втория ответник сумата 2 000.00 лв. на 16.10.2014 год., но останал дължим остатък в размер на 7 780.00 лв., който въпреки поетото от втория ответник задължение в този смисъл останал неиздължен. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди и двамата ответници, евентуално първата от тях или втория от тях, да му заплатят  сумата 7 308.80 лева в изпълнение на договорното си задължение към ищеца за плащане на цената на продадена им през есента на 2013 г. стока – маслодаен слънчоглед, ведно с законната лихва от завеждането на делото до окончателното й изплащане, както и за присъждане на разноските по настоящото производство срещу него.  

В съдебното заседание проведено на 21.11.2017 г. пред РС в условията на чл. 212 от ГПК ищецът е предявил, а съдът е приел за съвместно разглеждане и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с който претендира обявяване нищожността на сделката, сключена между ищеца и ответниците поради нарушение на закона, а именно чл. 28 от Закона за съхранение и търговия със зърно (отм.).

С протоколно определение от 22.12.2017 год. гр. дело № 271/2017 г. е съединено с гр. д. № 766/2017 г., и двете по описа на РС-Кубрат, в общо производство и е въведен за разглеждане от С.Ш.Ю. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД за осъждането на ответницата Г.Й.П. да заплати остатъка от паричната равностойност на 23 560 кг маслодаен слънчоглед, предадени й от ищеца въз основа на нищожен договор, с които тя се е обогатила неоснователно, като равностойността им възлиза на 7 780.00 лева, ведно със законната лихва считано от 23.03.2016 г. до окончателното плащане ведно с направените разноски. 

Ответницата Г.Й.П., чрез процесуалния си представител адв. Даниел Д. ***, заявява становище за недопустимост, а по същество – неоснователност, на исковите претенции срещу нея. Отрича да е налице договорно отношение между нея и ищеца, както и да е получавала от него 23 560 кг слънчоглед през есента на 2013 година. В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез пълномощника си депозира писмен отговор вх.№ 183/22.01.2018 г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Категорично заявява, че не се е срещала с ответника и не е сключвала договор за покупко-продажба с ищеца. Оспорват твърдението, че С.Ш.Ю. е предал стока на Г.Й.П. и оспорва представените бележки като доказателства по делото.

По предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 28 от Закона за съхранение и търговия със зърно (отм.) в срока по чл. 131 от ГПК не ангажира становище.

Ответникът З.А.Р., чрез процесуалния си представител адв. Радостин Ковалаков от АК – Разград, заявява становище за недопустимост, а по същество – неоснователност, на исковите претенции срещу него. Отрича да е налице договорно отношение по продажба на 23 560 кг слънчоглед през есента на 2013 година между него, като купувач, и ищеца, като продавач; признава, че е бил в трудовоправни отношения с „Милениум 2000”, поради което възразява, че никога в лично качество не е приемал и изкупувал селскостопанска продукция в Зърнобаза в гр. Кубрат, вкл. и предадена от ищеца през есента на 2013 година.

С Жалба вх. № 1407/ 09.10.2014 г.  до Районна прокуратура – Разград и ОД на МВР – гр. Разград ищецът в настоящото производство С.Ш.Ю., чрез повереник адв. Деница Й. ***, сезирал разследващите органи за извършено  престъпление – измама по чл. 209, ал.1 НК. В жалбата си същият сочи, че през есента на 2013 год.  е постигнал с ответницата Г.П. договореност за продажба на ожънат от него като земеделски производител 23 560 кг  маслодаен слънчоглед при цена 0.48 лв. за килограм, общо в размер на 11 308.80 лева, която следвало да му бъде изплатена от приелия доставката З.Р.. Твърди, че чрез четири товарни курса предал на втория ответник З.  Р., в един от складовете за зърно на зърнобаза, находяща се в гр. Кубрат  на улица „Арда” № 2, произведената от него като земеделски производител стока – маслодаен слънчоглед, приета с кантарни бележки съответно за 6 900 кг, 6 900 кг, 3 060 кг и 6 700 кг или общо 23 560 кг. За предадената от него продукция получил само сумата 2 000 лв., а остатъка и към датата на подаване на жалбата не е платен.

В рамките на образуваната проверка от РП-Разград по повод така подадената от С.Ш. жалба, с Разписка от 16.10.2014 г. ответникът З.А.Р. предал сумата 2 000 лв. на адв.Деница Й.. Като основание за извършеното плащане Р. посочил Жалба вх. № 1407/2014 г. и декларирал, че остатъкът от 7 780 лв. ще бъде изплатен чрез ежемесечни вноски всяка в размер на 500 лв. до погасяване на дължимата сума от 7 780 лева. Сумата от 2 000 лв. адв.Й. е предала на ищеца с разписка от 17.10.2014 г. приложена по делото.

В хода на проверката, ответницата е дала обяснения /л. 65-66 ДП/. В тях посочила, че се занимава с търговия на зърнени култури. През есента на 2013г. временно съхранявала закупените от нея количества слънчоглед в зърнобазата на „Милениум – 2000“ ЕООД в гр. Кубрат. С другия ответник З.А.Р. имали уговорка последния да изкупува за П. продукция, която П. от своя страна препродавала на по-големи фирми. Сочи, че няма никакви документи свързани с количествата които е закупила от ЗП, нито документи за това че им е платила. Счита, че не е длъжна да има такива документи, тъй като е само комисионер и фирмата купувач си изпраща транспорт и си оформя документацията. Сочи и че : „По конкретно за закупените от мен 23 560 кг. слънчоглед през есента на 2013г. мога да потвърдя, че съм ги закупила, но не мога да кого са произведени. Мога само да кажа, че Билял само е извършил транспорта и жътвата, а З. е извършил приемането………Знаех, че Билял ще докара продукцията на земеделски производител, който ЗП е най-вероятно жалбоподателя“.

Правната доктрина ”ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. ПРИЛОЖЕН КОМЕНТАР. ПРОБЛЕМИ НА ПРАВОПРИЛАГАНЕТО. АНАЛИЗ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА”, ИК “Труд и право” 2012г.  стр. 279, с автори Благовест Пунев, Венелин Гачев, Георги Хорозов, Диана Митева, Димитър Танев, Елена Кръшкова, Емануела Балевска, Калоян Топалов, К. Влахов, доц. Д-р Маргарита Златарева, Мариана Обретенова, проф. Д-р. Марио Бобатинов, Стефан Кюркчиев, както и “БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО”, издателство “Сиела”, девето издание, стр.  276 и стр. 282, с автори ЖИВКО СТАЛЕВ, Анелия Мингова, Огнян Стамболиев, Валентина Попова, Ружа Иванова, както и практиката на В/К/С  /3715-80-І, Сб. 71 и 28-99-ІV Б З-99-V, с.73/, са единодушни, че документа обективиращ обяснения на една от страните в гражданския процес, дадени в наказателно производство, има доказателствена сила срещу подписалия го, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Документът в качеството му на частен, има материална доказателствена сила, защото обективира изявление за факти, които са неизгодни за издателя. В този случай изявлението има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /1556-84-ІV, сб. 193/.

Такава е и константната практика постановена по реда на чл. 290 ГПК, намерила израз в:

-          Решение № 170 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2016 г., III г. о., ГК,

-          Решение № 231 от 1.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1614/2016 г., III г. о., ГК,

-          Решение № 210 от 19.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 861/2016 г., IV г. о., ГК,

-          Решение № 12 от 31.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 239/2012 г., I т. о., ТК,

-          Решение № 375 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 288/2011 г., III г. о., ГК,

-          Решение № 235 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 513/2010 г., IV г. о., ГК.

 

Относно оспорването по реда на чл. 193 ГПК.

Оспорването на писмен документ по чл. 193 ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, но не е самостоятелна искова претенция, за да могат да се прилагат по аналогия указанията на ВС, дадени в ТР № 87-1954-ОСГК ВС РБ за произнасяне по оспорването в диспозитива на съдебното решение. Целта на производството по чл. 193-194 ГПК е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество за доказването. Ако не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл. 236 ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр.дело № 7175/2013 г.  на ВКС, I г.о., ГК, както и постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 215 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2017 г., IV г. о., ГК.

С определение № 692 от 07.08.2018г. /л.37-39 дело РОС/, съдът на осн. чл. 193 ГПК, откри производство по оспорване истинността на 4 броя бележки /веществени доказателства към вх. № 93/2015г. на РП-Кубрат по ДП № 54/2015г. на РУ на МВР- Кубрат, находящи се на л. 78 от гр.д. № 156/2016г. по описа на РС Кубрат/, досежно авторството на посочените в тях цифри, текст и подпис.

С молба с вх. № 3740 от 20.09.2018г., ищецът чрез пълномощника си адвокат С.Д. сочи, че представените бележки за „3 060“ и „6 700“ са подписани от И.Д.С. /л. 57 РОС/. За останалите две бележки в о.с.з. пълномощникът конкретизира, че са били изготвени и подписани от някой от работниците в зърнобазата, но не може да посочи кое конкретно е било това лице /л. 92 РОС/.

Видно от заключението на съдебно графическата експертиза, което съдът възприема като пълно, ясно и обективно, е че саморъчните подписи и цифров ръкописен текст в бележки /л.84-87 РОС/:

-                № 1 с цифров ръкописен текст „6700“ и саморъчен подпис,

-                № 2 – с цифров ръкописен текст „3060“ и саморъчен подпис, са изпълнени от И.Д.С..

Няма саморъчни подписи и ръкописен текст в четирите бележки, обект на експертизата, изпълнени с почерка на З.А.Р..

Обстоятелството, че горецитираното лице И.С. е било служител в дружеството стопанисвало зърнобазата е безспорно, а и изрично се признава от жалбоподателя /л. 65 гр.д. № 156/2016г. КРС/.

С оглед обстоятелството, че съгласно приетото заключение на съдебно графическата експертиза в бележките за 6 700 и 3 060 цифровия ръкописен текст и саморъчен подпис, са изпълнени от И.Д.С. /както твърди и ищеца/, съдът намира оспорването на тези два документа не е доказано, на осн. чл. 194, ал.2, изр.1 ГПК. Тъй като ищецът не може да посочи конкретен автор на останалите бележки, то същите не следва да се вземат в предвид, поради и което оспорването им по реда на  чл. 193 ГПК се явява безпредметно.

 

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Производството е по предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/ инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД във чл.28 от ЗСТЗ (отм.) – за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на 23 560 кг маслодаен слънчоглед поради противоречие със закона; 2/ иск по и чл. 55, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД – за заплащане на сумата 7 780 лв. представляваща остатъка от паричната равностойност на 23 560 кг маслодаен слънчоглед, предадени от ищеца на ответника Г.П. въз основа на нищожен договор, ведно със законната лихва считано от 23.03.2016 г. до окончателното плащане.

Въз основа на признанията на страните в исковата молба и писмените отговори към същата и от приложените писмени доказателства, съдът намира за установено, че между ищеца и ответника Г.П. през 2013 г. е била договорена продажбата на маслодаен слънчоглед в зърнобазата на ул. Арда № 2 в гр. Кубрат, както и  че е доставено процесното количество 23 560 кг, което е било предадено на втория ответник З.Р.. Наличието на постигната договореност, предаване на стоката и дължимост на сумата 11 708.80 лева се потвърждава от извършеното частично плащане в размер на 2 000 лева от ответника Г.П. преди подаване на жалба вх. № 1407/2014 г., за което признава ищеца и което не се оспорва от П., както и от извършеното частично плащане на сумата 2 000 лева от ответника З.Р. във връзка с изложеното в цитираната жалба и договореност да погаси остатъка до 7 780 лева чрез месечни вноски по 500 лева. Предвид изложеното съдът приема, че е действително е бил сключен посочения в исковата молба договор за покупко-продажба, по силата на която ищецът е доставил произведения от него 23 560 кг маслодаен слънчоглед в зърнобазата в гр.Кубрат, а първият ответник е следвало да го закупи, като заплати цената. Доколкото стоката предмет на сделката е била зърно, а самата сделка е извършена през есента на 2013 г. при действието на Закона за съхранение и търговия със зърно (обн. ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г. и отм. ДВ бр. 57 от 28.07.2015 г.), по силата на чл.28 от цитирания закон, е следвало същата да бъде извършена в писмена форма („Търговските сделки, с които се прехвърля собствеността върху зърно, се сключват в писмена форма и декларация от производителя за произход и добра земеделска практика.“). Категорично се установи, че договореността между страните е постигната устно и липсва писмен договор, поради което несъмнено следва извода, че сделката е сключена в противоречие със закона – разпоредбата на чл. 28 ЗСТЗ (отм.). Предвид изложеното съдът намира, че на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД исковата претенция е основателна, като така сключения договор между ищеца С.Ш.Ю. и ответника Г.Й.П. се явява нищожен.

При нищожност на сделката, поради противоречие на закона, каквато е настоящата, е налице начална липса на основание, а даденото от страните подлежи на връщане по правилото на 57, ал.2 ЗЗД. Обстоятелството, че кредиторът по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД не е възстановил на длъжника получената насрещна престация е без значение и не се отразява на обема на задължението на длъжника. Задължение на връщане на полученото в хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД възниква при наличието на предвидените в закона предпоставки, без значение дали имущественото разместване е довело до обогатяване на едната страна в правоотношението, съответно до обедняване на другата страна. Задължението за връщане на полученото по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е едностранно такова като е без значение причината за даването или основанието, на което е престирано. Затова обстоятелството, че ищецът по иска по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД не е възстановил получената от него насрещна престация на ответника е без значение за основателността на иска и за обема на отговорността на ответника, като не освобождава последния от отговорност. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 20 от 17.09.2018 г. по к. гр. д. № 208/2017 г. на ВКС, IV г.о., ГК.

Ищецът е предал на ответницата 23 560 кг маслодаен слънчоглед, като не се спори че тя му е заплатила  сума в размер на 4 000 лева. С оглед извънпроцесуалните признания на ответницата, че препродавала закупеното количество слънчоглед, а и предвид характера на вещта, съдът приема че към датата на предяваване на иска по чл. 57, ал.2 ЗЗД във вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД  /12.12.2017г./, то ответницата вече е била препродала процесния слънчоглед закупен преди повече от четири години /2013г./. Липсват и възражения в обратен смисъл от страна на ответницата, в т.ч., че полученото е било погинало, или е било отчуждено на цена под пазарната стойност. Ноторни са изкупните цени на маслодаен слънчоглед за процесния период, видни от сайтове в интернет, като например:

http://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2018/02/23/dekemvri_2014.pdf

В този смисъл вж. Определение № 25 от 18.02.2011 г. по търг. дело № 493/2010 г. на ВКС I т.о., ТК.

С оглед изкупните цени на маслодаен слънчоглед за процесния период, съдът намира, че определената от първоинстанционния съд сума в размер на 7 308.80 лева се явява определена в размер на действителната стойност по см. на чл. 57, ал.2 ЗЗД, на осн. чл. 162 ГПК.

Основателна е и претенцията по чл. 86, ал.1ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от предявяването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, тъй като ответникът е изпаднал в забава. Искът по чл. 57, ал.2 ЗЗД във вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е предявен с искова молба вх. № 3248/12.12.2017 г. по гр. д. № 766/2017 г. В частта на решението, с която иска за лихва е отхвърлен за периода от 23.03.2016г. до 12.12.2017г., поради липса на надлежна жалба, решението е  влязло в сила и настоящата инстанция не дължи произнасяне.

По възражението на жалбоподателката, че съединяването в едно производство по реда на чл. 213, ал.1 ГПК на гр.д. № 271 и 766 и двете по описа за 2017г. на КРС, е незаконосъобразно, тъй като е извършено преди изтичането на срока за отговор по чл. 131 ГПК на жалбоподателя.

Нормата на чл. 213, ал.1 ГПК не предвижда необходимост срока по чл. 131 ГПК по съединените дела да е изтекъл за да се извърши съединяването. Досежно възражението на жалбоподателя, че КРС не е открил производство по чл. 193 ГПК, следва да се изтъкне че въззивния съд откри такова с определение № 692 от 07.08.2018г. /л.37-39/, като така нарушението на първата инстанция се санира.

По възражението на жалбоподателката, че липсват доказателства за сключена сделка и  предаването на процесното количество слънчогледово семе, както и за уговорена цена.

Както вече се посочи  по –горе, съдът приема че процесната сделка е била сключена и слънчогледовото семе предадено на жалбоподателката, в предвид и собствените й извънпроцесуални признания в хода на проверката по подадената жалба на настоящия ищец /л. 65-66 ДП/. Относно възражението, че липсват доказателства за уговорената цена, съдът намира че относно иска по чл. 57, ал.2 във вр. с чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД,  относима е стойността на вещта /определена по изкупните цени на маслодаен слънчоглед, както по-горе се посочи/, чиято стойност се претендира, а не уговорената цена между страните по сделката.

По разноските.

С оглед изхода от правния спор пред настоящата съдебна инстанция основателна се явява претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски. На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 1000 лв. за направените по делото разноски пред въззивната инстанция, от които 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв. за заплатено възнаграждение на вещо лице по назначената експертиза.

 

По изложените съображения, съдът, на основание чл. 271, ал.1 във вр. с чл. 272 ГПК

 

 

Р Е Ш И

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40 от 13.03.2018г. по гр.д. № 271/2017 г. по описа на Районен съд - Кубрат, в ЧАСТТА МУ,  с която съдът е:

ОБЯВИЛ, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за нищожен сключения през 2013 год. между С.Ш.Ю., ЕГН ********** *** и  Г.Й.П., ЕГН ********** *** договор за покупко-продажба на 23 560 кг маслодаен слънчоглед поради противоречие със закона – чл. 28 от ЗСТЗ (отм.),

ОСЪДИЛ, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, Г.Й.П., ЕГН ********** *** да заплати на С.Ш.Ю., ЕГН ********** *** сумата 7 308.80 лева (седем хиляди триста и осем лева, осемдесет стот.), представляваща остатъка от паричната равностойност на 23 560 кг маслодаен слънчоглед, предаден въз основа на нищожен договор, ведно със законната лихва считано от 12.12.2017 г. до окончателното плащане.

ОСЪДИЛ Г.Й.П., ЕГН ********** *** да заплати на С.Ш.Ю., ЕГН ********** ***  сумата 1 140.00 (хиляда сто и четиридесет лева, нула стот.) лева – сторени разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.  

В останалата си част Решение № 40 от 13.03.2018г. по гр.д. № 271/2017 г. по описа на Районен съд – Кубрат, поради липса на подадена допустима жалба е влязло в сила.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 889 от 03.04.2018г. по описа на РС Кубрат, подадена от Г.Й.П., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адвокат Даниел Д. ***,  срещу Решение № 40 от 13.03.2018г. по гр.д. № 271/2017 г. по описа на РС Кубрат, в ОТХВЪРЛИТЕЛНИТЕ му части, като НЕДОПУСТИМА поради липса на правен интерес от обжалването.

ОСЪЖДА Г.Й.П., ЕГН ********** *** да заплати на С.Ш.Ю., ЕГН ********** ***  сумата 1 000.00 лева (хиляда лева) – сторени разноски във въззивната инстанция, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК.  

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението в частта му, с която въззивната жалба е оставена без разглеждане, е с характер на определение и подлежи на обжалване  пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от съобщаването му, на осн. чл. 274, ал.2, изр. 1, пр.2 ГПК.

В останалата му част решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                   2.