Р Е Ш Е Н И Е

№84

Разград

5. ХІ.2018г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

8. Х.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар: М. Н. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2018

№179

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.58 и сл. ГПК.

С Решение №66/20.ІV.2018г. по гр. д.№607 по описа му за 2017г., състав на КРС е уважил частично исковете, предявени от Н.К.Н. против Д.С.А. като:

- на осн.чл.89 ЗЗД е признал „за развален по право“ сключеният между тях договор за наем на ремарке „Нивиадов БС750“ с рег.№РР0358ЕА; В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

- на осн.чл.232, ал.2 ЗЗД осъдил ответника А. да заплати на ищеца Н. 371,60лв. в изпълнение на дължими по договора наемни вноски за ползване на ремаркето в периода от 4.І.2017 до 22.І.2017г. В тази си осъдителна част, решението на КРС не е обжалвано и е влязло в сила. За разликата до първоначалния му размер от 1 506лв.( 770евро), касаещ дължими за времето от 23.І. до 20.ІІІ.2017г. наемни вноски, предявеният на осн.чл.232ЗЗД иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

- като неоснователен и недоказан е отхвърлен искът, предявен от Н.К.Н. против Д.С.А. за дължимо му се на осн.чл.233, ал, изр.ІІ ЗЗД в размер на 1 500,00лв. обезщетение за причинени му от погиване на наетата вещ(ремарке) вреди, приемайки в мотиви на решението си в тази му част, че кражбата на намиращата се в държане на наемателя движима вещ е случайно събитие ;

С постановено по реда на чл.248 ГПК Определение №209/13.VІ.2018г. оставя без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта му за разноските.

Недоволен, ищецът обжалва решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта, с която КРС е отхвърлил исковете му по чл.232ЗЗД и чл.233 ЗЗД, както и в частта му за разноските. На релевираните основания моли за отмяната му и за постановяване на решение, с което предявените от него искове бъдат уважени в пълния им размер и за претендирания по иска период.

В с.з., чрез представляващата го по пълномощие –адв. Петрова, въззивникът поддържа релевираните основания за отмяна на решението в обжалваните му части.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната страна не се е възползвала от правото си на отговор и не ангажира становище по нейната допустимост, и основателност. При редовност в призоваването, въззиваемият не се явява в с.з.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и в съответствие с изискванията на чл.262 и сл.ГПК, жалбата е допустима. Като постановено от законен състав и в рамките на правораздавателната му дейност, решението е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановен съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Решението, в частта с която съдът е отхвърлил предявеният на осн.чл.233 ЗЗД иск следва да бъде отменено като неправилно и несъответно на доказателствата, и приложимия материален закон. В частта, с която КРС е отхвърлил частично предявения на осн.чл.232 ЗЗЗД иск, решението следва да бъде потвърдено при отстранима от този състав липса на мотиви.

В частта, с която първоинстанционният съд е приел за установено, че сключеният между страните наемен договор е прекратен по право, решението е влязло в сила. Следва да се посочи, че по правилото на чл.124 ГПК, допустимостта на този, установителен по правната си природа иск, е предпоставена от наличието на интерес от предявяването му. Ще рече, страната не разполага с друг по ефективен способ, като напр. осъдителния иск, щото да защити материалния си интерес. В случая, в обективна кумулативност, с иска за установяване развалянето на неформално сключения с ответника наемен договор по право, ищецът е предявил по реда на чл.233 във вр. с чл.82 ЗЗД иск за обезщетяване на вредите, причинени му от наемателя по този договор и по чл.232 ЗЗД - за дължими му се в изпълнение на договора наемни вноски. Установителният иск за разваляне по право е недопустим, когато се претендира обезщетение за вреди по същия договор и не се сочи развалянето да има друго значение в отношенията между страните. И по двата иска – веднъж като основание за дължимо се в полза на ищеца обезщетение и на следващо място като факт, обуславящ действието на договора, а от там и дължимостта на насрещно поетата по него престация, първоинстанционният съд е дължал произнасяне по същество на въведеното в предмет на самостоятелна защита обстоятелство за развалянето на договора по право(в който смисъл е и установената съдебна практика). Т.е., едновременното предявяване на исковете по чл.233 и чл.232 ЗЗД , поставя под въпрос интереса, респ. допустимостта на предприетата по реда на чл.89 ЗЗД самостоятелна защита. Както бе посочено и по горе, в тази си част решението не е обжалвано, влязло е в сила и преценката за неговата допустимост, правилност и законосъобразност е извън предметния обхват на въззивното производство.

Следва да се отбележи, че за да отхвърли предявения му на производство осъдителен иск по чл.232ЗЗД- за дължимо в изпълнение на наемния договор плащане на наемни вноски за времето от 23.І.2017 до 23.ІІІ.2017г. първоинстанционният се е произнесъл по въпроса за развалянето на договора по право поради доказано установеното на 23.І.2017г. погиване на предоставената в наем вещ. В тази си част решението следва да бъде потвърдено, но по мотиви изведени от разпоредбата на чл.231, ал.3 ЗЗД с изричната препратка към разпоредбата на чл.89 ЗЗД.

Правилно първоинстанционният съд е приел , че между страните е бил сключен неформален договор за наем. В изпълнение на който, въззивникът е предоставил на въззиваемия С. за временно ползване собственото си ремарке срещу дължима от последния наемна цена в размер на 10 евро на ден. Първоначалният срок на договора е обхващал времето от 28.ХІІ.2016г. до 4.І.2017 г. След което, със съгласие на ищеца-немодател, ответникът е продължил при същите условия ползването на ремаркето, считано до 23.І.2017г., когато констатира, че същото е било противоправно отнето от държането му. С противоправното отнемане на собствената на ищеца вещ от държането на ответника-наемател, изпълнението на поетите от последния задължения се погасяват поради невъзможността да осъществява фактическа власт върху нея. Въз основа на това договора между страните се разваля, без да е необходимо волеизявление, на която и да е от страните, нито пък на съда по арг. чл. 89 ЗЗД. Ето защо, в настоящото производство не може да се ангажира договорната отговорност на ответника за неизпълнение във времето, последващо датата на погиването на вещта, тъй като на тази дата наемният договор се явява развален по право и основанието на създадената между страните облигационна връзка е отпаднало за напред.

Безспорно изправна по договора страна се явява наемодателят, предоставил наемната вещ за временно ползване, а неизправна е наемателя, който не е изпълнил основното си задължение - да върне вещта след прекратяване на договора. Неизпълнението на това задължение е виновно и за него наемателят отговаря. След като е в невъзможност да предаде вещта, същият дължи нейната равностойност, която според приложените писмени доказателства към момента на отдаването й под наем възлиза на 1 500,00лв.

Съобразно чл. 233 ЗЗД, при прекратяване на наемното правоотношение, наемателят е длъжен да върне вещта и отговаря за вреди, настъпили по време на ползването й, освен ако се дължат на причини, за които той не отговаря. По аргумент от чл. 236, ал.2 ЗЗД той не е освободен от това задължение и в хипотезата на ползване на наетата вещ след прекратяване на наемното правоотношение и при противопоставяне от страна на наемодателя .

Позовано на това обстоятелство, за да отхвърли предявеният на осн.чл.233, ал.3 ЗЗД иск за обезщетяване на вредите, претърпените от ищеца в резултат- погиването на вещта , първоинстанционният съд е приел, че развалянето на договора по право се дължи на обективни причини, квалифицирайки кражбата на ремаркето като “случайно събитие“, за което ответникът не носи вина и съответно отговорност за деликта на трети за отношенията му с ищеца лица. Този извод на първостепенния съд не се споделя от настоящата инстанция.

Безспорно, че за причинените вреди не се носи отговорност, когато те са резултат на случайно събитие. Нормативно определение на това понятие не е дадено в ЗЗД, но е изводимо от разпоредбите на други нормативни актове(чл.НК, чл.306ТЗ, КЗ, ДОПК и др.), както и от последователната, и безпротиворечива практика на ВКС. В която се приема, че обстоятелството/събитието е случайно, когато настъпването му е непредвидимо, непредотвратимо и непредизвикано от никого. Когато резултатът от събитието е предотвратим чрез вземане на съответни те допустими и необходими мерки, не е налице случайно събитие(вж. постановени по реда на чл.290 ГПК Решение № 166 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008; Решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о., ГК; Решение № 35 от 22.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1916/2013 г., I т. о., ТК и др.)

Със сключването на наемния договор ответникът -наемател е поел задължението да съхранява и върне наетата вещ с грижата на добрия стопанин. Върху него, в качеството му на наемател е и риска от погиването на вещта.

Ищецът претендира обезвредата си от погиването на предоставената в наем вещ на договорно основание. Съгл. чл.233, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл.82 ЗЗД за погиналата при действие на договора вещ се презумира вината на наемателя. Оборимостта на тази презумпция е възложена в тежест на наемателя като неизправна по договора страна. Ищецът не е длъжен да навежда и конкретизира твърдения за виновно поведение на наемателя и не дължи доказване на насрещна неизправност, а е длъжен да докаже наемната връзка и факта, че вредите са настъпили в срока на наемния договор. Ответникът е този, който дължи доказване на вредата като причинена от случайно събитие или като резултат от действията на трето лице, като сам той е положил дължимата и практически възможна според обстоятелствата грижа на добър стопанин Трайното и безвъзвратно отнемане на установената фактическа власт върху дадена вещ при кражба се приравнява на нейното погиване. В хода на делото ответникът не е предприел действия по оборване на презумираната в негова тежест вина за погиването / на ремаркето. Ангажираните от него доказателства не дават основание на съда, в този му състав, да приеме за установено, че в качеството си на наемател той е предприел всички необходими и дължими се от него действия за опазването на вещта от посегателства, от което да следва и освобождаването му от отговорността по обезщетяването на наемодателя, доказано собственик на отдадената под наем и погинала вещ.

Предвид частичното съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение в размер на равностойността на товарното ремарке и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен за сумата от 1 500,00 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и в частта за сторените в първоинстанционното производство разноски. Съразмерно на уважената част от исковете му, за първоинстанционното производство на ищеца са дължими допълнително , над присъдените му такива, разноски в размер на 317,40лв. Съответно на изхода по делото, дължимите пред тази инстанция разноски му се следват в размера на 113,88лв.

По изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №66/20.ІV.2018г. по гр. д.№607/2017 по описа на КРС В ЧАСТТА, с която искът, е предявен от Н.К.Н. против Д.С.А. за дължимо му се на осн.чл.233 във вр. с чл.82 ЗЗД обезщетение в размер на 1 500,00лв. за причинени му от погиване на предоставено под наем ремарке за лек автомобил марка и модел - Нивиадов БС750, с номер на рама SWNB75000FE076488, с рег. № РР 0358 ЕА е отхвърлен и вместо това ПОСТАНОВИ

ОСЪЖДА Д.С.А.,ЕГН**********,*** да заплати на Н.К.Н., ЕГН**********,*** обезщетение в размер на 1 500,00лв. за причинени му от погиване на предоставено под наем ремарке за лек автомобил марка и модел - Нивиадов БС750, с номер на рама SWNB75000FE076488, с рег. № РР 0358 ЕА, ведно със законна лихва, считано от 4.Х.2017г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №66/20.ІV.2018г. по гр. д.№607/2017 по описа на КРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Н.К.Н. против Д.С.А. иск за дължима му се на осн.чл.232 ЗЗД за времето от 23.І. до 23.ІІІ.2017г. наемна цена в размер на 1 134,40лв.

В останалата си част, като необжалвано решението на КРС е влязло в сила.

ОТМЕНЯ постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение0209/13.VІ.2018г. по грд №607/2017 на КРС и вместо това ПОСТАНОВИ

На осн.чл.78ГПК ОСЪЖДА Д.С.А. да заплати на Н.К. Н. сторени в хода на първоинстанционното производство разноски в размер на 317,65лв.

ОСЪЖДА Д.С.А. да заплати на Н.К.Н. 113,88лв. разноски пред въззивна инстанция.

Решението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

НР

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.