РЕШЕНИЕ

№ гр. Разград, 30.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 180 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 178/07.06.2018 г., постановено по гр.д. № 81/2018 г. по описа на Районен съд Исперих е отхвърлен предявеният от Т.Б.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.357 и сл. във вр. с чл.188, т.2 от КТ, срещу община С., ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявана от Кмета д-р Б. С. М., за отмяна като незаконосъобразно на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ по Заповед № РД-02-11/04/24.11.2017г. на Кмета на община С.. В тежест на въззивницата - ищец са присъдени и направените от въззиваемия - ответник разноски по делото в размер на 500,00 (петстотин) лева.

За да постанови решението си, Районен съд Исперих е приел, че в процеса на доказване ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), е установил по несъмнен и безспорен начин правнорелевантното обстоятелство, че е спазена напълно процедурата за реализиране на дисциплинарната отговорност. Счел е, че работодателят като субект на дисциплинарна власт, е спазил вмененото му от закона – чл.193, ал.1 КТ задължение при налагане на дисциплинарно наказание, в случая „предупреждение за уволнение“ да изиска обяснения от допусналата нарушенията служителка, като за това няма определена от закона форма, както и, че работодателят не е длъжен да уведомява работника/служителя, че е започнала процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност, но е длъжен по разбираем за служителя начин да бъде изложено за какво точно нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. Съобразявайки приложената по делото заповед № РД-02-11/04 от 24.11.2017 г. е приел, че същата не страда от формални пороци, които да обосноват извода за незаконосъобразност на предприетото дисциплинарно наказване. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че при избора на наказанието работодателят е съобразил критериите по чл.189, ал.1 КТ – тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителката. Приел е, че процедурата по връчване на процесната заповед е законосъобразно извършена съобразно приложението на чл.195, ал.2 и ал.3 КТ.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259 ГПК, е подадена въззивна жалба от ищцата, в която първоинстанционното решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно постановено, в пълно противоречие със събрания по делото доказателствен материал и моли съда да го отмени и да постанови ново, с което да бъде уважен предявеният иск. Счита, че дисциплинарното производство по налагане на наказанието „предупреждение за уволнение“ се е провело не от кмета на общината, а от секретаря и човешки ресурси, като не са представени доказателства за формалното делегиране на тези правомощия от страна на работодателя на трети лица за извършване на това действие. Твърди, че е следвало лично работодателят да я изслуша и, че поисканото обяснение на работника пред друг орган, не го освобождава от това задължение. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото се съдържат писмени обяснения на въззивницата във връзка с наложеното наказание.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния си представител – адвокат М., поддържа въззивната жалба, като моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и вместо него бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният иск. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата страна. Няма доказателствени искания.

Въззиваемият – община С., ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявана от Кмета д-р Б. С. М., чрез процесуалния си представител – адвокат Н. Х., е подал в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба, в който счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено при спазване на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Излага становище за неоснователност на въззивната жалба и направените в нея доводи.

Въззиваемият твърди, че Районен съд Исперих е събрал всички допустими и относими доказателства и е достигнал до правилни правни изводи за неоснователността на предявената искова претенция. Счита, че от събраните по делото доказателства, по категоричен начин се налага изводът, който е приел съдът, а именно че работодателят е доказал, чрез пълно и главно доказване, че въззивницата е извършила вмененото и дисциплинарно нарушение. Твърди, че извършените от въззивницата нарушения на трудовата дисциплина са подробно описани в месечна справка изготвена от секретаря на община С., седмични справки изготвени от специалист ЧРЛС и ежедневни справки изготвени от дежурните при ОбСС С.. Излага доводи, че са спазени изискванията на чл.193 – чл.195 КТ при налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на въззивницата. Посочва, че заповедта за налагането на дисциплинарното наказание е подробно мотивирана, като наложеното наказание е определено правилно и напълно съответства на изброените чл.189 КТ критерии и е съпоставено с тежестта на нарушенията и тяхната системност.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата страна при редовност на призоваването не се явява и не изпраща свой представител. Преди съдебното заседание е постъпила молба-становище, в която не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, като поддържа отговора си и моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Няма доказателствени искания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд Исперих е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл.357 и сл. във вр. с чл.188, т.2 от КТ.

Делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна, приетите за установени фактически положения от районния съд се подкрепят от събраните доказателствени материали и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, като се има предвид и следното.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се установя, че въззивницата Т.Б.А. е била в трудово правоотношение с въззиваемата страна, възникнало по силата на трудов договор № 25/19.01.2004 г., като през 2006 г. била преназначена и заемала длъжност „Главен специалист „Опазване на околната среда“ към Дирекция „Общинска собственост, регионално развитие и стопански дейности“, която заемала и към датата на налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“. С допълнително споразумение РД-02-08/76 от 29.03.2017 г. към трудов договор № 25/19.01.2004 г., във връзка с чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация на трудовия договор, трудовото й възнаграждение било изменено.

От Заповед № РД-02-11/04 от 24.11.2017 г., издадена от кмета на община С. – д-р Б. С., се установява, че на въззивницата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на основание чл.188, т.2 КТ, във вр. с чл.187, ал.1, т.1 КТ поради извършени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: в периода от 02.10.2017 г. до 30.10.2017 г. е закъсняла общо 13 пъти за началото на работния ден, като закъсненията варират от 15 до 30 минути на ден, като тези нарушения били установени във основа на представен доклад от Г. А. – секретар на община С. с вх. № 08-00-2809/22.11.2017 г., във връзка с месечна справка с вх. № 08-00-2655/06.11.2017 г., относно спазване на работното време от служителите на община С., изготвена съгласно заповед № 610/04.09.2017 г..

От приложените по делото като писмени доказателства – месечна справка с вх. № 08-00-2655 от 06.11.2017 г., седмични справки и ежедневни справки за закъсненията или преждевременното напускане на работното място от служителите на общината през месец октомври 2017 г., се установява, че въззивницата е закъснявала за началото на работния ден общо 13 пъти.

От писмо с изх. № 94-Т-07 от 07.11.2017 г. на кмета на община С., адресирано до въззиницата се установява, че са изискани от последната в срок до 13.11.2017 г., писмени обяснения за направените закъснения на работното място през месец октомври 2017 г..

От приложената по делото Заповед № РД-02-11/01 от 23.10.2017 г., издадена от кмета на община С. се установява, че на въззивницата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за това, че за периода от 07.09.2017 г. до 29.09.2017 г. е закъснявала общо 11 пъти за началото на работния ден, като закъсненията варират от 11 до 30 минути на ден.

По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт Разградският окръжен съд намира следното:

В Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие при уволнение (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не е необходимо работодателят да бъде "сезиран" с нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми работника за "висящото производство" и да му връчи копие от акта, с който е "сезиран" нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъда наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност.

В настоящия случай по безспорен начин се установи, че дисциплинарното производство по налагане на наказанието на въззивницата е започнало след, като на органа на дисциплинарна власт е съобщено, в изпълнение на заповед № 610/04.09.2017 г., на кмета на община С., че въззивницата е извършила нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на работното време общо 13 пъти през месец октомври 2017 г., удостоверени в доклад изготвен от свидетелката Г. А., адресиран до кмета на общината, въз основа на ежедневни, седмични и месечна справки. Първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение/я, което работодателят е длъжен да извърши, представлява задължението му преди да наложи съответното дисциплинарно наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се дава възможност на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението на служителя към нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на служителя да се защити в рамките на тази опростена дисциплинарна процедура. С оглед наведените доводи от страна на ищцата, следва първо да бъде извършена преценка дали работодателят е изслушал работника или служителя. Обясненията на работника/служителя, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл. 193 КТ, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание, но е ирелевантно дали тези обяснения са били изискани писмено или устно от виновния служител. Законът не предвижда изискване за съответна форма, в която да бъдат изискани тези обяснения. Единственото нормативно задължение по реда на чл.193, ал.1 КТ е, когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, да поиска писмени или устни обяснения от служителя, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 220/26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1917/2010 г., IV г.о., решение № 137/ 01.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 982/2011 г., III г.о. Едва след това работодателят следва да връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание на служителя/работник. Както се посочи по-горе разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ задължава работодателя да поиска писмени или устни обяснения от работника или служителя не по принцип, а във връзка с конкретно установени дисциплинарни нарушения, за които след евентуална преценка може да бъде наложено дисциплинарно наказание. Това е така, защото законоустановените в чл.193, ал.1 КТ задължения за работодателя преди да наложи дисциплинарно наказание са две: 1. да изслуша работника или служителя /или съответно да приеме писмените му обяснения/ и 2. да събере и оцени посочените доказателства. Тъй като целта е да не се допусне работодателят да вземе окончателното си решение във връзка с вината на работника и относно вида на наложеното дисциплинарно наказание без да бъде съобразена позицията на нарушителя и без да бъдат преценени посочените от него доказателства, определящи следва да се считат: отправянето на покана от страна на работодателя до работника за даване на обяснения, достигането на същата до работника, достигането на обясненията на работника до работодателя и установяването на изтекъл достатъчен, разумен срок между даденото време за обяснения и наложеното наказание /така че да е технически възможно работодателят да вземе предвид обясненията на работника преди да вземе решение за налагане на наказание и за определяне на вида му /така решение № 739/30.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1947/2009 г., III г.о./.

Във връзка с горното от приложените по делото доказателства - изхождащо от работодателя- кмет на община С. писмо изх. № 94-Т-07 от 07.11.2017 г., доклад от свидетелката Г. И. А. – секретар на община С., от депозираните от последната в хода на първоинстанционното производство свидетелски показания и тези депозирани от Р. И. М. – работеща на длъжност „Личен състав“ и „Човешки ресурси“ в община С. се доказа, че преди да бъде наложено процесното дисциплинарно наказание, органът на дисциплинарна власт е изискал, а въззивницата Т.Б.А. е отказала да даде обяснения за допуснатите закъснения през месец октомври 2017 г., т.е. по отношение на релевираните в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, като по този начин е спазена процедурата, предвидена в чл. 193 КТ. Самото писмо, с което са изискани обясненията от въззивницата е изготвено от секретаря на общината – свидетелката Г. А., но е подписано от кмета на общината, т.е. изхожда от него. В него е даден достатъчен срок на въззивницата да даде обяснения за закъсненията на работното място, като последната е отказала да го подпише, като този отказ е удостоверен с подписа на свидетелката Р. М., която изрично посочва в показанията си, че въпреки отказа на въззивницата, тя е получила екземпляр от него. В определения срок до 13.11.2017 г., Т.А., не е дала обяснения, в резултат на което кметът на община С. – д-р Б. С. е наложил посредством Заповед № РД-02-11/04 от 24.11.2017 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, която заповед, въззивницата е отказала също да получи и отказът е удостоверен с подписа на свидетелите Р. М. и Г. А.. Независимо от това, в показанията си двете свидетелки посочват, че въпреки това са предоставили екземпляр от заповедта на въззивницата, като свидетелката М. посочва, че въззивницата е качила в интернет процесната заповед, като това твърдение се потвърждава и от показанията на свидетелката С. А.. Всичко посочено по-горе, води до извода, че цялото дисциплинарно производство по налагане на наказанието „предупреждение за уволнение“ на въззивница е проведено от дисциплинарно наказващият орган – кмета на община С., поради което е неоснователно и първото оплакване във въззивната жалба, че дисциплинарното производство по налагане на наказанието „предупреждение за уволнение“ се е провело не от кмета на общината, а от секретаря и човешки ресурси, като не са представени доказателства за формалното делегиране на тези правомощия от страна на работодателя – кмета, на трети лица за извършване на това действие

По отношение на оплакването, че е следвало лично работодателят да я изслуша и, че поисканото обяснение на работника пред друг орган, не го освобождава от задължението да го изслуша, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно по следните съображения.

Константна е практиката на ВКС, че снемането на обяснения от лице, което е извършило нарушение на трудовата дисциплина и спрямо, което има започнало дисциплинарно производство може да бъде направено и/или прието от друго лице, например от непосредствения ръководител на работника или служителя по поръка на работодателя, като за това действие не е необходимо формално упълномощаване. В решение № 237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че нормата на чл.193, ал.1 КТ се счита за спазена, ако обясненията са снети преди налагане на дисциплинарното наказание, като не е необходимо спазване на определена процедура, което в конкретния казус е изпълнено, тъй като обясненията са изискани от въззивницата на 07.11.2017 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 24.11.2017 г., като е връчена при отказ на въззивницата на 27.11.2017 г.. Нещо повече, както беше изяснено по-горе, писмото с което са изискани обясненията изхожда от кмета на община С.. Обстоятелството, че то е връчено от различно лице, а не от кмета, не означава, че обясненията следва да бъдат дадени на лицето, което го връчва, в конкретния случай свидетелката М.. Независимо от това, по безспорен начин се доказа, че въззивницата не е дала никакви обяснения във връзка с извършеното от нея нарушение на трудовата дисциплина, въпреки че такива са изискани. Не е депозирала, нито пред връчителя на писмото, с което са изискани, нито

пред кмета на община С., нито пред друго лице, поради което е неоснователно и наведеното оплакване.

По отношение на последното оплакване във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото се съдържат писмени обяснения на въззивницата във връзка с наложеното наказание, съдът намира същото за неоснователно. Първоинстанционният съд в своето решение е приел за доказан факта, че работодателят е поискал от служителката обяснения по реда на чл.193 ал.1 от КТ, като в определения й срок за обяснения, ищцата не е депозирала такива. До същият извод стига и настоящият съдебен състав, който подробно изложи съображенията си за това, поради което това оплакване на въззивницата също е неоснователно.

За пълнота, съдебният състав следва да посочи, че при съобразяване тежестта на наложеното дисциплинарно наказание - „предупреждение за уволнение”, следва да се вземе предвид и предходно наложеното наказание на въззивницата със Заповед № РД-02-11/01 от 23.10.2017г. на кмета на община С., с която и било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, за общо 11 закъснения за началото на работния ден в периода от 07.09.2017г. до 29.09.2017г., като закъсненията варират от 11 до 30 минути. Това наказание за извършени предходни идентични нарушения на трудовата дисциплина с процесните обаче следва да се вземе предвид при изследване на обстоятелството дали наложеното наказание е съразмерно на извършеното нарушение на трудовата дисциплина съобразно критериите по чл.189, ал.1 КТ, вкл. и по отношение поведението на служителя.

Преценени в своята съвкупност – при индивидуализиране на субекта на дисциплинарното нарушение и на противоправните деяния съобразно нормативните правила на чл.189, ал.1 КТ въззивният съд приема, че тези нарушения на трудовата дисциплина съставляват виновно неизпълнение на установената от работодателя трудова дисциплина, поради което законосъобразно на ищеца му е било наложено дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение”, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд.

В този смисъл неоснователни се явяват доводите изложени във въззивната жалба за неправилност на решението поради пълното му противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Напротив в съответствие с изискванията на закона първоинстанционният съд е събрал и обсъдил доказателствата по делото. Правилно въз основа на събрания доказателствен материал е приел за установени правнорелевантните факти по делото, като е приложил правилно материалния закон, в съответствие с трайната съдебна практика.

Въз основа на тези правни съображения и съобразно доводите във въззивната жалба съдът приема, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно, поради което въззивната жалба трябва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно потвърдено.

В хода на съдебното заседание, процесуалният представител на въззивната страна е депозирал възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК. Минималното адвокатско възнаграждение по предявения иск, който е неоценяем трудов спор, се определя на основание чл.7 ал.1 т.1 пр.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на 200 лева. Договореното възнаграждение в настоящия случай е в размер на 400 лева. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът намира, че възражението на въззивната страна е основателно, тъй като се касае за дело, което не се характеризира с фактическа

и правна сложност. Процесуалният представител на въззиваемата страна е депозирал отговор на въззивната жалба. Пред въззивната инстанция се е провело едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на община С., не се е явил, а е депозирал молба становище до съда по даване ход на делото и относно позицията си във връзка с въззивната жалба. Изхождайки от съотношение между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на казуса, настоящият съдебен състав намира, че на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на процесуалния й представител в размер на 200 лева.

С оглед изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, в полза на въззиваемия следва на основание чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.273 ГПК да се присъдят сторените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 178/07.06.2018 г., постановено по гр.д. № 81/2018 г. по описа на Районен съд Исперих, с което е отхвърлен предявеният от Т.Б.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.357 и сл. във вр. с чл.188, т.2 от КТ, срещу община С., ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявана от Кмета д-р Б. С. М., за отмяна като незаконосъобразно на наложеното на въззивницата дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ със Заповед № РД-02-11/04/24.11.2017г. на кмета на община С..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т.Б.А., ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, да заплати на ОБЩИНА С., ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявана от Кмета д-р Б. С. М. сумата от 200,00 /двеста/ лева – разноски пред Окръжен съд Разград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH