Р   Е   Ш   Е   Н    И  Е

 

№…
 

Разград
 
 


31. VІІ.2018
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2018
 
                                                 съд                                                                                  

31.VІІ.
 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 
 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАС ХРИСТОВ  

АНГЕЛ ТАШЕВ
 
                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

   гражданско 

 
         

2018
 

    №190
 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производство по реда на чл.437 във вр. с   435, ал.2 и  чл.274  ГПК.

         Образувано е по жалба НА Община Кубрат   против действията на ЧСИ Д.Д., рег.  №762 и р-н  на действие при ОС-Разград, предпиети по образуваното му на производство изп.д.№266/2018 чрез наложен запор върху текущи и бъдещи  вземания на жалбоподателя, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство с  взискател „ЕКО 2017“ ЕООД, ЕИК 204651918, със седалище и адрес на управлението търг. регистрация в гр. Варна, район Одесос,

ул. Преслав №2.     Атакуваното с жалбата действие се твърди като наложено със запорно съобщение изх.№9661/10.VІІ.2018г.(т.ІІІ, л.570, изп.д.№266/2018 на ЧСИ) , връчено на длъжника на 11.VІІ.2018г.(л.573, т.ІІІ, изп.д.№266/18)

               Като предпоставки, обосноваващи допустимостта и основателността на жалбата, в качеството си на длъжник в изп. производство Община Кубрат  твърди запора като наложен върху несеквестируемо вземане. Несеквестируемостта на вземанията обосновава с публичния им характер Сочи наложения запор като  накърняващ   обществения  интерес и противоречащ на предвиденото в  чл.46 , ал.1 ЗПФ.   Твърди наложен върху бъдещите вземания залог,     в обезпечение на сключен  с  „УниКредит Булбанк“АД Договор за кредит №750/22.V.2015г.

                На посочените основания моли за отмяна на обжалваното действие като незаконосъобразно.   

                 С отговор, депозиран   в предоставения  му за това срок , взискателят  ЕКО 2017“ ЕООД, ЕИК 204651918,   оспорва жалбата като неоснователна и моли за  оставянето й без уважение.   

              В изложените по реда на чл.436,ал.3 ГПК обяснения ЧСИ   твърди законосъобразност на предприетите от него действия по запориране  на текущите и бъдещи вземания на  жалбоподателя, в качеството му на длъжник  по образуваното му на производство изп.д.№266/2018г.   и съгласно, постъпило в този смисъл искане от страна на взискателя.    Оспорва твърдяната от длъжника несеквестериуемост на публичните му вземания  за местни данъци и такси.

            Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и въз основа на доказателствата по приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:

Като  подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК и срещу запора, наложен върху твърдените като несеквестируеми вземания, жалбата е допустима. Разгледана по същество  е неоснователна.

Изп. дело №266/2016 по опис на ЧСИ Д.Драганов е образувано в съответствие с изискванията на чл.426ГПК по молба на взискателя „ЕКО 2017“ ЕООД, ЕИК 204651918 въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу жалбоподателя Община Кубрат    на 19.ХІІ.2017г. за дължими на взискателя и съдебно установени по чтд №139/2017 по опис на РОС   1 316 812,86лв.

 

       С образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал  насочване на изпълнението  чрез  налагане на запор върху съществуващи и бъдещи вземания на длъжника   върху банкови сметки, вкл. други секвестируеми движими и недвижими активи.   С молбата за образуване на изпълнително производство съдебният изпълнител е натоварен, на основание чл. 18 ЗЧСИ, да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника,

За налагането на процесния  запор   жалбоподателят е бил уведомен с връченото  му на 11.VІІ.2018г. запорно съобщение. Такова, видно от приложената в цялост преписка по изп.д.№266 по описа му за 2018г., ДСИ ДV.Драганов е адресирал и до всички трети лица, имащи касателство към запорираните съществуващи и бъдещи вземания на длъжника, в това число вземания за местни данъци и такси. .

            Съдът счита, че по образуваното изпълнително дело частният съдебен изпълнител се е ръководил от доказателствата по делото и действията му са съобразени със закона.

         Съгл. проведената с   Тълкувателно решение № 3/ 10.VІІ.2017 г. на ВКС задължителна за съдилищата практика,   запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на третото задължено лице-да извършва плащания на длъжника. Целта му е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане, за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя.

                  Спрямо длъжника по изпълнението запорът се налага чрез посочването му в поканата за доброволно изпълнение или с получаване на съобщението за това, ако действието се предприема в един последващ етап от изпълнението. По отношение на третите задължени лица запорът се счита наложен от деня, в който им  е връчено адресираното до тях  запорно съобщение. От този момент на третите  лица се забранява да извършват плащания на длъжника и те придобиват качеството на пазач по отношение на сумите.

           Процесуалната последица от наложения запор е възможността, при липса на доброволно изпълнение, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на взискателя за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК. Затова запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ "Изпълнение върху вземания на длъжника".

                За да може изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на длъжника, не е нужно последното да е изискуемо. Допустимо и законосъобразно изпълнението, респективно запорът могат да бъдат насочени и върху вземания, които са условни, срочни, спорни и дори такива, изпълнението на които зависи от насрещна престация на длъжника. Вземането не съществува като факт от обективната действителност, поради което установяването му и правата върху него не може да бъде извършено чрез проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл. 483 ГПК за недвижимите имоти. Затова при налагането на запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува. Налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането.

            Според   Тълкувателно решение № 2/26.VІ.2015  от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК “Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.

                  Позована на несеквестируемост, жалбата срещу запора върху процесните вземания е допустима, но неоснователна. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 46 от Закона за публичните финанси няма никакво отношение към твърдяната от  жалбоподателя несеквестируемост. Цитираната разпоредба е редактирана в раздела относно структурирането на общинския бюджет  и касае бюджетите на второстепенните, и от по-ниска степен разпоредители с бюджет по бюджетите на общините.

           По делото е установено, че със запорно съобщение, изх. №9661/10.VІІ.2018 г., до размера на посочената в запорното съобщение сума, ЧСИ е наложил запор на всички бъдещи и съществуващи по банкови сметки, и в касова наличност  на кметствата от общината, вземания ,  на  длъжника , които са извън случаите на чл. 520 от ГПК (извънбюджетни банкови сметки), като   на третите лица е  разпоредено   да се спази и разпоредбата на чл. 520, ал.2 от ГПК досежно недопускане изпълнение върху средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините.

                      Това действие на съдебния изпълнител се приема от съдебния състав за правилно и законосъобразно.   Съгласно разпоредбата на чл. 520, ал.1 ГПК (изм. ДВ, бр.13 от 2010 г. - обявено за противоконституционно от КС на РБ, относно заличаването на думите "общините и другите", бр.5 от 2011 г., бр.15 от 2013 г., в сила от  1. І.2014 г. ) не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на бюджетно субсидираните заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет, а ал.2 от същата разпоредба не допуска изпълнение върху средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините). Т. е., по аргумент на противното и съгласно изричната разпоредба на чл. 520, ал. 2 от ГПК(сега ал.3, 2014 година, съгласно изменението в д.в бр.15 от 2013 година, в сила от 1.І.2014 година), всички останали средства могат да бъдат предмет принудително изпълнение, като предвижда, че изпълнението на парични вземания върху друго имущество - частна собственост на длъжниците по ал.1, се извършва по правилата на този дял.

             Анализът  на посочената разпоредба налага извода, че забраната за принудително изпълнение по отношение вземанията  на бюджетно субсидираните заведения е ограничена единствено и само до средствата, които постъпват като субсидия от държавния бюджет и европейските средства. Тази забрана не обхваща другите приходи. Разбира се, в запорното съобщение е конкретизирано, като е възпроизведена алинея 1 на чл. 520 от ГПК  и на третите лица е разпоредено спазването    на визираното в чл. 520, ал.2 от ГПК изискване.  

             Тъй като по делото е установено и не се спори,  че по сметките на Община Кубрат   постъпват средства от различни източници, вкл. местни данъци и такси, и субсидии от държавния бюджет,постъпления от одобрени европейски проекти, настоящия състав намира, че правилно запорът е наложен под условие, т.е. в запорното съобщение е указано изрично на третите задължени лица,  че запорът  се налага до размера на задължението по изпълнителното дело и върху средствата по сметката с изключение на субсидиите от държавния бюджет и постъпления от одобрени европейски проекти, в случай, че такива са налични по сметките към момента на получаване на запорното съобщение от банката. В този случай третото задължено лице би могло в сроковете по чл. 508, ал.1, вр. чл. 507, ал.2 ГПК да изрази становище до съдебния изпълнител съобразно регламентираното в чл. 508, ал.1, т.1 до т.3 ГПК. В случая се касае за така наречените "условни запорни съобщения", които следва да бъдат съобразени от третото задължено лице - обслужващата банка, която несъмнено разполага с точен индикатор за бюджетното постъпление и може да го отграничи от останалите наличности по сметката, дори и в случаите, когато длъжникът не е открил отделно сметка за извънбюджетни постъпления.

        По аргумент от чл. 162, ал.2 от ДОПК всички постъпления по ЗМДТ, представляват публични общински вземания .  Неоснователно обаче в жалбата се твърди, че като предвидени в обществен интерес същите са несеквестируеми. Последните не постъпват като субсидия от държавния бюджет. , нито като постъпления по одобрени Евро проекти. Касае се за собствени приходи на Общината, поради което не е приложима и забраната, установена в разпоредбата на чл. 520, ал. 1 и 2 от ГПК. Закрилата на публичния интерес на общината се постига чрез ограничаване на възможността за насочване на изпълнението именно върху средствата, постъпващи от бюджета. Секвестирането на останалите приходи, както и имуществото, притежавано от тези обекти, доколкото не представлява публична собственост, според ал.3 на чл. 520 ГПК се извършва по общия ред. По този начин остават незасегнати онези дейности, за които държавният бюджет предвижда финансиране като такива от национален интерес, а от друга страна взискателите не са обвързани от процедура по бюджетно планиране. За да бъде допустимо изпълнението следва да се извърши предварително проучване на произхода на средствата по сметките, открити на името на длъжника. Практиката е наложила съобразяване от третото задължено лице-обслужваща банка, която разполага с данни за бюджетно постъпление по сметката, дори и когато длъжникът не е открил отделно сметка за извънбюджетни постъпления.

                    Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което   жалбата на Община Кубрат против наложения от ЧСИ запор върху съществуващи и бъдещи вземания , вкл. и такива по ЗМДТ, следва да бъде оставена без уважение. 

 

    Предвид гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, Разградският  окръжен съд

 

Р Е Ш И:

           

              ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на Община Кубрат- длъжник в производството по изп.д.№2666/2018 по опис на ЧСИ Д.Д.в, с рег.№762 и р-н на действие при РОС , подадена срещу наложен със запорно съобщения изх.№9661/10.VІІ.2018г. запор  върху съществуващи и бъдещи вземания на Община Кубрат от данъци и и такси, дължими за внасяне в бюджета на Общината по ЗМДТ.

 Решението е окончателно и по аргумент на чл.437, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.

 

           ГО/СП