№ 66
град Разград, 04.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично
съдебно заседание на 18.09.2018 г. в
състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Атанас Христов
Ангел Ташев
при секретаря Д.Г. и с участието на прокурор ............ разгледа докладваното
от съдия Атанас Христов въз.гр.дело № 191 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 172 от 05.06.2018 г.,
постановено по гр.дело № 590/2017 г. по описа на Районен съд - Исперих, съдът е
постановил следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на ответника
Б.А.С., ЕГН-********** ***, че ищцата В.З.М., ЕГН-********** ***, съдебен адрес:***, офис 12 (чрез адв.Нермин Енвер), е собственик на 2/3 ид. части от имот, находящ се в чертите на с.Белинци,
обл.Разградска, ул.“Здравец“ № 2, представляващ поземлен имот с идентификатор №
03472.40.40, целият с площ от 2149 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10
м), ведно с построените в имота сгради: 1.Сграда с идентификатор №
03472.40.40.1 със застроена площ от 68 кв.м., с предназначение – жилищна
сграда, еднофамилна; 2.Сграда с идентификатор № 03472.40.40.2 със застроена
площ от 66 кв.м., с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; 3.Сграда с
идентификатор № 03472.40.40.3 със застроена площ от 23 кв.м., с предназначение
– селскостопанска сграда; 4.Сграда с идентификатор № 03472.40.40.4 със
застроена площ от 27 кв.м., с предназначение – селскостопанска сграда, като
ОСЪЖДА ответника Б.А.С., ЕГН-********** ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА и ПРЕДАДЕ
ВЛАДЕНИЕТО на описания имот на ищцата В.З.М.,
ЕГН-**********.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК,
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 178, том 2,
рег.№ 2071, дело № 311/22.07.2016г. по описа на Нотариус Пламен Ангелов, рег.№
688 на Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.Исперих., с който в
производство по чл.587 от ГПК ответникът Б.А.С., ЕГН-********** ***, е признат
за собственик върху описания горе имот на основание давностно владение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.А.С.,
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на В.З.М., ЕГН-********** сумата 68.59 (шестдесет и осем лева и 59 ст) лева - направени от
нея съдебни и деловодни разноски по производството.
Постъпила е въззивна жалба от Б.А.С., с която се обжалва
изцяло горепосоченото решение. Релевирани
са доводи относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
съдебното решение, постановено в противоречие на материалния и процесуалния
закон. Моли за неговата отмяна и
отхвърляне на исковите претенции. Излага подробни съображения. Претендира
разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването
жалбоподателят не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Венко Косев от АК
– Разград, който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.
Въззиваемата страна В.З.М., чрез пълномощника си адв. Нермин
Енвер от АК - Разград, депозира отговор на жалбата. Намира същата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването въззиваемата страна не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат
Нермин Енвер от АК – Разград, който поддържа отговора на жалбата и излага
допълнителни съображения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл. 266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази
връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са
преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е
в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от легитимирана страна
в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА в частта относно иска по чл. 108 ЗС и частично основателна относно обжалването на пълната отмяна на
нотариалния акт по чл. 537, ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по вА.дността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение, в частта му относно иска по чл. 108 ЗС, е
вА.дно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в тази му част е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от първоинстанцииният съд, обосноваващи окончателен
извод за основателност на предявения от ищеца срещу ответника иск с правно
основание на чл. 108 от ЗС. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция
споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи
изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. Доводите в жалбата относно иска по чл. 108 ЗС са изцяло
неоснователни.
Жалбата се явява частично основателна единствено досежно частта на решението с която
е приложена нормата на чл. 537, ал.2
ГПК.
Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание
за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на
разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание
несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на
вещта и че ответникът владее вещта без основание.
В случая при преценка на събраните по
делото доказателства настоящият въззивен състав приема, че по делото е доказано
нА.чието на първата предпоставка на ревандикационната претенция – ищцата след
прекратяване на СИО е придобила на основание придобивна давност ½ ид.ч.
от имота, а по наследство от починА.я й
съпруг - още 1/6 ид.ч. Ето защо тя се легитимират като собственик 2/3 ид. ч. от
процесния имот. Следователно се налага извод, че ищцата е доказала активната си
материалноправна легитимация по предявения от нея ревандикационен иск.
При така изложеното в рамките на
настоящото въззивно производство следва да се разгледа правоизключващото
възражение на ответника, че е придобил процесния имот на оригинерно основание -
изтекла в негова полза придобивна давност /твърдения в този смисъл са изложени
в писмения отговор и се поддържат и във въззивната жалба/. За да се уважи
възражение за придобивна давност, т.е. да се признае на едно физическо лице
правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло
чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият
несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата
власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна
на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (аnimus),
т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си. Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са нА.це по отношение
на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко
доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивка давност на
конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.
В конкретния случай от събраните пред
първата инстанция доказателства се установява по категоричен начин, че не са нА.це
елементите на фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС. С оглед на
ангажираните по делото гласни доказателства не може да се обоснове извода, че
ответникът е упражнявал трайно и непрекъснато фактическата власт върху имота,
за период от десет години, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик на вещта поведение на пълноправен собственик.
Безспорно е че ответникът е живеел в
процесния имот. В имота обаче са живеели и неговите родители – баща му до
смъртта си през 2005г., и майка му – ищцата – до 2015г., когато се омъжила за
друг мъж и напуснала имота. Родителите на ответника са притежавА.правото на
собственост върху този имот, т.е. като собственици са упражнявА. фактическата
власт, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че в периода, през който ответникът е живял заедно
със своите родители в имота не е нА.це упражняване на владение от страна на
ответника, доколкото не е установено фактическата
власт на собствениците – родители на ответника да е била отблъсната нито по
категоричен начин е установено предаване на владението от страна на
собствениците. Така и
постановеното в производството по чл. 290 ГПК Решение № 140 от 23.03.2010 г. по гражданско дело № 4755 от 2008 г. на ВКС, II г.о., ГК. Данните по делото
сочат единствено, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота и е извършвал ремонти, свързани с подобряване на
условията на ползването му. Тези действия не надхвърлят нуждите на обикновеното
ползване и не биха могли да се възприемат от собствениците като отричане на правата им. Така и постановените в производството по чл.
290 ГПК Решение № 211/17 г. от 15.01.2018 г. по гр. д. № 481/2017 г. на ВКС, I г.о., ГК и Решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр. д. №
870/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., ГК.
След смъртта на общия наследодател - А. С.М.
на 19.07.2005г., ответникът по наследство е придобил 1/6 ид.ч. от имота. За да
се превърне ответникът във владелец на целия имот, в т.ч. и притежаваните от
ищеца 2/3 ид.ч., и съответно след
изтичане на давностния срок да стане негов собственик, той е следвало да отблъсне владението на останА.те съсобственици и
сънаследници. По делото бе установено, че ищцата е напуснала имота едва
през 2015г., когато се е омъжила за друг мъж. До тогава липсват доказателства ответникът да отблъснал владението й.
При това положение и след като ответникът
не е доказал, че е упражнявал трайно и непрекъснато владение върху процесния
имот за период от десет години и е отблъснал владението на собствениците, не
може да се легитимира като собственик на основание посочения от него придобивен
способ. Така наведеното от ответника възражение и поддържано пред настоящия
въззивен състав е неоснователно.
След като по делото се установява, че не е
нА.це основание за придобиването на процесния имот от ответника на
претендираното от него оригинерно правно основание, а от друга страна от ангажираните
гласни доказателства, се налага извода, че ответникът към датата на предявяване
на иска упражнява фактическата власт върху претендираните от ищеца 2/3 ид.ч. от
имота, т.е. следва да се приеме, че същият държи тези 2/3 ид.ч. от имота без
правно основание. По тези аргументи въззивният съд приема, че по делото са нА.це
кумулативните елементи на ревандикационната претенция и предявеният иск с
правно основание чл. 108 от ЗС се явява основателен и
доказан. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са нА.це
кумулативните предпоставки за уважаване на заявената искова претенция.
Обжалваното съдебно решение, в частта му
с което е уважен предявения иск по чл.
108 ЗС, е постановено при правилно приложение на материалния закон и се
явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал.1 ГПК.
По възражението в жалбата, че независимо от посоченото в Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 5, том 1, дело №
5/1982г. от 14.01.1982г. по описа на Районен съд – Исперих, че А.С. М. е
признат за собственик върху процесния имот въз основа на давностно владение, то част от този имот той е бил придобил по наследство от баща му С. М. К. и майка
му С.Х.М./л.7 дело РОС и л. 83 ИРС/, които са били собственици на имота. Ето
защо, имота не бил придобит изцяло в режим на СИО между съпрузите – ищцата и А.
С. М., а част от него бил индивидуална собственост на последния.
По делото не се спори, че процесния имот е
бил собственост на С. М. К. и С.Х.М.,
които са родители на общия наследодател на страните - А. С. М.. С. М. К.
е починал на 20.04.1968г., като оставил за наследници съпругата си /починала на
03.12.1990г./ и трите си деца, едно от които е общия наследодател на страните -
А. С. М. /л.7 РОС/. С.Х.М. е починала
на 03.12.1990г. /л. 7 РОС/ - много след
като през 1982г. синът й А. С. М. се
сдобил с констативен нотариален акт за процесния имот /л. 5 ИРС/.
Съгласно чл.
48 ЗН
наследството не преминава по право и
автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е
станало на 20.04.1968г. със смъртта на наследодателя С. М. К., лицата, които
имат право да наследяват – съпругата му и трите му деца сред които и общия
наследодател на страните - А. С. М., се призовават към наследяване като
придобиването на наследството става с приемането му /изрично или мълчА.во/ и
има обратно действие - от датата на откриване на наследството. По делото обаче липсват доказателства А. С. М. да е приел наследството оставено от родителите
му изрично, или чрез конклудентни действия, показващи по недвусмислен начин
воля за това.
Ето защо, съдът приема че процесния имот
не е придобит от общия наследодател на страните - А. С. М. по наследство
оставено от родителите му.
По възражението в жалбата, че не е установено дА. придобивната давност, въз
основа на която наследодателя на страните А. С. М. е признат за собственик с
Нотариалния акт през 1982г. /л.5 дело РРС/, е изтекла по време на брака му с
ищцата, или е изтекла още преди сключването на този брак.
Както вече се посочи, предвид твърденията
на жалбоподателя, които не са оспорени
от насрещната страна, че процесния имот е бил собственост на родителите на общия
наследодател на страните - А. С. М., съдът намира този факт за безспорен. Видно
от единния граждански номер на А. С. М. – ********** /л.27 дело ИРС/, същият е
роден на ***г. Така до 17.01.1959 г. той е бил
непълнолетен, поради което между родителите му и него давност не тече на
основание чл.84 ЗС вр. чл.115, ал.1, б. “а“ ЗЗД. Така и постановеното в производството по чл. 290 ГПК Решение № 73 от 03.07.2018 г. по гр.д. № 3181/2017
г. на ВКС, II г.о., ГК. Така най - ранния момент в който е могло да
започне да тече придобивната давност в полза на А. С. М., е именно датата на
навършването на пълнолетие, поради което 10 годишния срок по чл. 79, ал.1 ЗС би
изтекъл едва през 1969 г. На 11.09.1967 г. А. С. М. сключил граждански брак с
ищцата /л.10 дело ИРС/, който е прекратен едва с неговата смърт на 19.07.2005г.
/л.9 дело ИРС/. Ето защо, дори и да се приеме че давностното владение А. С. М.
е започнало в първия възможен момент, то срокът по чл. 79, ал.1 ЗС несъмнено е изтекъл
по време на брака му с ищцата. Поради гореизложеното, придобития имот е СИО на
двамата съпрузи (в този смисъл е т.2 от Постановление № 8/80г. от 17.VI.1981г.
на Пленума на ВС).
По възражението в жалбата, че след като ищцата е собственик само на 2/3
ид.ч. от имота, то констативния нотариален акт за собственост върху недвижим
имот издаден в полза на ответника е следвало да се отмени само за 2/3 ид.ч. от
имота, а не изцяло.
Съдът намира това възражение за
основателно.
Отмяната по чл. 537, ал. 2 ГПК е законна последица от
уважаването на иска за собственост и приложението й е обусловено от заявения
обем права. След като искът е уважен в по-малък от предявения обем, или пък е уважен
в така заявения обем права /ид. ч. от целия имот/, то законната последица не може да се приложи в по-голям обем права или
за целия имот, тъй като няма да съответства на признатите на ищеца права в
имота. Неспазването на горното води до
недопустимост на постановеното решение. Такава е и практика на ВКС
постановена в производството по чл. 290 ГПК - Решение № 130 от 19.12.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 666/2017 г., II г. о., ГК, Решения № 172 от 11.07.12 г. по гр. д. №
1157/11 г. II г. о и Решение № 266 от 28.11.12 г. по гр. д. № 61/12 г. II г. о. на ВКС.
Затова и постановеното първоинстанционното
решение частта му за отмяна на
нотариалния акт на ответника, сега жалбоподател, подлежи на обезсилване
за частта за над 2/3 ид. ч. /до който размер е заявен иска за
собственост относно имота/. При уважен иск за собственост в размер на 2/3 ид. ч., само в този обем следва да се
приложи законната последица за отмяна/изменение на нотариалния акт на ответника.
За разликата над 2/3 ид.ч., решението е недопустимо и подлежи на обезсилване.
По разноските.
С оглед изхода от правния спор пред
настоящата съдебна инстанция основателна се явява претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на разноски. На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 от ГПК въззивника следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страно сумата от 300.00 лв.,
представлява реално сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 172 от 05.06.2018 г.,
постановено по гр.дело № 590/2017 г. по описа на Районен съд – Исперих, в
частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е ОТМЕНЕН констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 178, том 2, рег.№ 2071,
дело № 311/22.07.2016г. по описа на Нотариус Пламен Ангелов, рег.№ 688 на
Нотариалната камара и с район на действие РС-гр.Исперих, ЗА РАЗЛИКАТА НАД 2/3 /две трети/ идеални части.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 172 от 05.06.2018
г., постановено по гр.дело № 590/2017 г. по описа на Районен съд – Исперих В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Б.А. С., ЕГН-**********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на В.З.М., ЕГН-********** с адрес ***, на правно основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 300.00 лв. /триста лева/,
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ