Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

град Разград, 08.10.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 18.09.2018 г. в състав:

Председател: Рая Йончева

Членове: А. Х.

Ангел Ташев

при секретаря Д.Г. и с участието на прокурор ............ разгледа докладваното от съдия А. Х. въззивно гражданско дело № 193 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК

/Глава ХХ-та ГПК/.

Решение № 132 от 27.04.2018г. по гр.д № 2965/2017 по описа на Районен съд Разград, съдът е постановил следното:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „Ивис-Р-Лъчезар Куклев“, ЕИК 030131393 седалище гр.Разград, бул. България №21,вх.Б , ап.1, дължи на Р.Х.Н., ЕГН********** адрес ***, сумата 1361,96 лв. /хиляда триста шестдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва от 19.10.2017г. до окончателното и изплащане, сумата 180,18лв. /сто и осемдесет лева и осемнадесет стотинки/ мораторна лихва за периода 02.10.2016г. – 19.10.2017г.

ОСЪЖДА ЕТ „Ивис-Р-Лъчезар Куклев“, ЕИК 030131393, седалище гр.Разград, бул. България №21,вх.Б , ап.1 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.Н., ЕГН********** адрес ***,62 лв. /триста шестдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ за направените по делото разноски.

Недоволен от решението останал жалбоподателя ЕТ „Ивис-Р-Лъчезар Куклев“, който го обжалва чрез процесуалния си представител адв. Ангелина Тодорова от САК. Сочи, че решението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването не изпраща представител. Пълномощникът му адв. Ангелина Тодорова от САК депозира писмена молба с която моли делото да се разгледа в нейно отсъствие, като поддържа изцяло жалбата.

Въззиваемата страна Р.Х.Н., чрез пълномощника си адв. Пламен Николаев Генов от АК - Бургас, депозира отговор на жалбата. Намира същата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването Р.Х.Н. не се явява. Явява се пълномощникът му адв. Пламен Николаев Генов от АК – Бургас, който поддържа отговора на жалбата и излага допълнителни съображения. Депозира и подробна писмена защита.

Настоящият съдебен състав, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

По реда на чл. 422, ал.1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 410, ал.1 ГПК.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искови претенции в постановения размер.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

По възражението, че настоящото производство е следвало да бъде спряно, на осн. чл. 229, ал1,т.4 ГПК, до окончателното решение по гр.д. № 1530/2017г. по описа на РС – Русе.

Видно от Решение № 855 от 23.05.2018г. по гр.д. № 1530/2017г. по описа на РС – Русе /л. 22-24/, за което страните не спорят че все още не е влязло в сила, поради обжалването му, е че съдът е от отхвърлил предявения от ищцата Л.А.Н€, ЕГН ********** против ответниците Р.Х.Н. и Р. К.Н. и двамата от гр. София – иск да се постанови разваляне на договор за прехвърляне на недвижими имоти – земеделска земя срещу задължение за издръжка и гледане, материализирани в нотариален акт № 197, т.5, рег. № 8235, дело № 922/2000г. на нотариус Бойчо Костов, с рег. № 282, сключен между С. Г. Н. и ответника Р.Х.Н. ½ ид.ч. от правото на собственост върху описаните в нотариалния акт недвижими имоти /л. 22-24 РОС и л. 49-52 РРС/.

Видно от горецитирания нотариален акт /л. 15-16 РРС/, е че земите са същите отдадени под аренда на ответника по настоящото дело, за които се претендира процесното арендно плащане.

Видно от удостоверение за наследници на С.Г.Н. /л. 53 РРС/, е че същата е оставила наследници по закон - ищецът по горецитираното дело на РС Русе /внук и наследник по право на заместване от баща й А. Х.Н., починал преди наследодателя С.Г.Н., на осн. чл. 10, ал.1 ЗН/ и Р.Х.Н..

Видно от Препис от саморъчно завещание обявено на 21.122015г. е че С.Г.Н. е завещала на сина си Р.Х.Н., всичките си движими вещи и недвижими имоти /л.44 РРС/.

Съдът намира за правилен извода на първоинстанционния съд /л.57 РРС/, че решението по гр.д. № 1530/2017г. по описа на РС – Русе няма значение за правилното решаване на настоящия спор, тъй като дори с решението на РС Русе да се уважи иска, то тъй като Р.Х.Н. е универсален правоприемник на С.Г.Н. въз основа на цитираното завещание, то той отново би се явил собственик на процесните земи.

По възражението, че ищецът не е единствен наследник на С.Г.Н., тъй като видно от удостоверение за наследници на С.Г.Н. /л. 53 РРС/, е че същата е оставила наследници по закон - Л.А.Н€ и Р.Х.Н..

Както вече се посочи, въз основа на горецитираното завещание, Р.Х.Н. е единствен наследник на С.Г.Н.. След като е налице универсално завещателно разпореждане в полза на един от преките наследници по закон-синът на наследодателя и настоящ ищец, то това разпореждане на наследодателя изключва останалите наследници по закон от наследството. Общото завещание придава на посоченото от завещателя лице качеството на наследник и изключва наследяването по закон за цялото или за част от имуществото на наследодателя. Наследяването по завещание е с приоритет и наследникът по закон се призовава към наследяване само ако завещанието не е породило действие. Л.А.Н€, като лице от кръга на лицата по чл.28 ЗН във вр. с чл. 10, ал.1 ЗН , не може да получи онзи дял от наследството, който Закона за наследството брани и съставлява нейна запазена част, без успешно проверен иск по чл.30, ал.1 ЗН. Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение №106/2014/08.01.2015 по дело №2654/2014 на ВКС, ГК, II г.о.  Решение №698/08.06.2011 по дело №1281/2009 на ВКС, ГК, I г.о.

В настоящото производство липсват доказателства, а дори и твърдения за успешно проведен иск по чл. 30 ал.1 ЗН.

Ето защо и това възражение на жалбоподателя се явява неоснователно.

По възражението в жалбата, че с Анекс към Договор за аренда на земеделски земи от дата 29.07.2014г., между Лора Нацева и ответника –арендатор, е изменен текста на клаузата по т.5, раздел III от договора за аренда по следния начин: „5.Дължимата сума по арендното плащане на стопанската година се заплаща в едноседмичен срок след изтичането на стопанската година, за която се дължи“. Ето защо, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.10.2017г., вземането не е било дължимо, съответно изискуемо, тъй като не е бил изтекъл едномесечния срок от изтичането на стопанската 2016/2017г.

Съгласно раздел VI т. 21 от процесния Договор за аренда: „Измененията на настоящия договор могат да извършват само с допълнително писмено споразумение между страните с нотариална заверка на подписите, което се вписва в Агенцията по вписванията, регистрира са в съответната Общинска служба по земеделие и става неразделна част от този договор“ /л. 7 дело РРС, гръб/.

Цитирания от жалбоподателя Анекс /л. 73 РРС/, е без нотариална заверка на подписите, което обстоятелство е самостоятелно основание водещо до невъзможност да измени условията по Договора.

По възражението в жалбата, че ищецът не е уведомил ответника арендатор, че е настъпило заместване по договора за аренда, с което е нарушил чл. 17, ал.3 ЗАЗ.

С разпоредбата на чл. 17, ал.3 ЗАЗ в тежест на приобретателя е задължението да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Неизпълнението на това задължение има за последица единствено лишаване на приобретателя от възможността да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместване /чл. 17 ал.3 изр.2 от ЗАЗ/. Такава е и константната съдебна практика намерила израз в Решение от 02.02.2017 г. по въззивно търговско дело № 1593/2016 г. по описа на Окръжен съд-Варна, Решение № 315 от 04.11.2016 г. по въззивно гражданско дело номер 1279/2016г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, Решение от 25.10.2016г. по в.т.д.№ 83 /2016 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, Решение № 608 от 11.05.2011 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 393/2011 г. В случая липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на арендатора, че е изпълнил задължението се към предишния арендодател. Ето защо, това възражение също се явява неоснователно.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК са основателни и доказани в постановените размере. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

По разноските.

С оглед изхода от правния спор пред настоящата съдебна инстанция основателна се явява претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски. На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 472.00 лв. за направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 132 от 27.04.2018г. по гр.д № 2965/2017г. по описа на Районен съд Разград.

ОСЪЖДА ЕТ „Ивис-Р-Лъчезар Куклев“, ЕИК 030131393, седалище гр.Разград, бул. България №21,вх.Б , ап.1, представлявано от Л.В.К.ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.Н., ЕГН ********** адрес *** , на правно основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 472.00 лв. /четиристотин седемдесет и два лева/, за направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационна обжалване, на осн чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ