РЕШЕНИЕ

№ 707/ 10.08.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На десети август, две хиляди и осемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС ХРИСТОВ

мл. съдия АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев

ВГД № 201 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 06555/25.05.2018 г., подадена от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със съдебен адрес:***, чрез процесуален представител – адвокат М.И.Г., длъжник по изпълнително дело №20187620400180 по описа на ЧСИ Д.Д.с рег. №762, с район на действие при Окръжен съд Разград, срещу разпореждане от 05.05.2018 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване, поради прекомерност, размерът на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното делото от 600 /шестстотин/ лева на 200 /двеста/ лева, алтернативно възнаграждението да бъде определено до минималния предвиден размер в Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

В жалбата са наведено доводи за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение, предвид фактическата сложност на конкретното изпълнително дело. Твърди, че ЗД „Бул Инс“ АД е лицензирано застрахователно дружество, с множество клонове на територията на Р. България, с публични сметки и под контрола на Комисията за финансов надзор, поради което намира, че не е налице възможност за неговото укриване и избягване от принудителното изпълнение, като е било достатъчно да бъде поискан запор на банковите му сметки, за да бъде удовлетворено изцяло и бързо вземането на взискателя. Акцентира върху обстоятелството, че по делото липсват данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквото й да е било действия по изпълнителното дело, освен подаването на молбата за неговото образуване. Смята, че адвокатският хонорар, претендиран от взискателя следва да е в размер до 200 /двеста/ лева за образуване на изпълнителното дело, който е съобразен с Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Алтернативно иска от съда, при неуважаване на горепосоченото искане, да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер, дължим съгласно Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване и водене на изпълнително дело.

Претендират се направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Взискателят по изпълнителното дело В.Д.П., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител – адвокат Н. Д., на основание чл. 436, ал. 3 ГПК не взема становище по жалбата.

ЧСИ е изложил мотиви, съобразно които намира подадената жалба за допустима, тъй като е подадена от длъжника срещу размера на признатите разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело. Счита, че същата е неоснователна, тъй като длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си, което има към взискателя. В аргумент на горното акцентира върху постъпило становище от процесуалния представител на взискателя – адвокат Нели Димитрова, с вх. № 0528/03.05.2018 г., с което счита молбата за намаляване на признатите разноски за адвокатско възнаграждение за неоснователна, поради недобросъвестното поведение на длъжника.

Приложено е ксерокопие от изпълнителното дело.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл.437, ал.3 ГПК, прие за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на В.Д.П., ЕГН **********,***, чрез процесуалния му представител – адвокат Н. В. Д., със съдебен адрес:*** и издаден изпълнителен лист от 28.12.2017 г., след влизането в сила на решение № 170/09.11.2017 г. по гражданско дело № 310/2017 г. по описа на Районен съд Кубрат, в който е удостоверено принудително изпълнение в полза на В.Д.П. за заплащане на сумите както следва: 1356,62 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по собствен на взискателя лек автомобил, причинени следствие на настъпило на 12.06.2016 г. ПТП, по вина на водач на друг автомобил, застрахован в длъжниковото дружество по застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 07.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432, ал.1 КЗ; сумата от 372,32 лева, представляваща обезщетение за забава както следва: върху главница в размер на 4380 лева за периода 29.06.2016 г. до 17.10.2016 г. в размер на 135,32 лева, върху главница от 1356,62 лева за периода от 27.04.2017 г. до 07.06.2017 г. в размер на 15,86 лева и върху главницата от 2622 лева за периода от 29.06.2016 г. до 27.04.2017 г. в размер на 221,14 лева, на основание чл.429, ал.2, т.2 КЗ и сумата от 884,26 лева представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.

С депозираната молба е приложен договор за правна защита и съдействие №25/14.12.2017 г., от който е видно, че взискателят е упълномощил адвокат Нели Валентинова Димитрова за оказване на правна защита и съдействие изразяващи се в образуване и водене на изпълнителното дело. В него е отразено, че възнаграждението на адвоката е в размер на 600 лева и е отбелязано, че е заплатено изцяло в брой. В самата молба са посочени и изпълнителни способи за реализиране на процесното изпълняемо право.

Със запорни съобщения с изх. № 4968/03.04.2018 г. и № 5684/17.04.2018 г. на ЧСИ Д.Д.са наложени запори върху всички сметки на длъжника ЗД „Бул Инс“ АД, клон Разград, съответно в банка „Алинац Банк България“ АД и „Банка „ДСК“. Длъжникът е уведомен за наложените запори върху сметките му в горепосочените банки.

С покана за доброволно изпълнение с изх. №4966/03.04.2018 г. длъжникът е поканен в двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си.

С молба от 17.04.2018 г., длъжникът е отправил искане до ЧСИ Д. Д., да бъде намалено възнаграждението на процесуалния представител на взискателя поради прекомерност и съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и поради липса на други действия на процесуалния представител, освен това по образуването на изпълнителното дело, следва да му се присъди възнаграждение в размер на 200 лева, съобразно Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, алтернативно да бъде намалено възнаграждението до минимално предвидения размер.

Във връзка с горната молба, е получено становище с вх. № 05828/03.05.2018 г. от взискателя, чрез процесуалния му представител- адвокат Нели Димитрова, в което се посочва, че адвокатският хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че взискателят е упълномощил адвокат Димитрова не само за подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, но е упълномощен и да го представлява по него, като предприеме необходимите действия, поради което считат, че възражението на длъжника следва да бъде оставено без уважение от ЧСИ Д. Д.

С процесното разпореждане, ЧСИ е отказал да намали възнаграждението на процесуалния представител на взискателя, като е оставил без уважение депозираната молба.

Видно от приложеното по изпълнителното дело преводно нареждане с уникален регистрационен номер D19922600017 от 13.06.2018 г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ Д.Д.сумата от 3865,65 лева. Като основание е посочено конкретното изпълнително дело. Във връзка с направеното плащане, наложените запори върху сметките на длъжника са вдигнати.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

В разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на разноските по изпълнението. В настоящия случай, жалбоподателят ЗД „Бул Инс“ АД обжалва разпореждане от 05.05.2018 г. на ЧСИ, с което е оставено без уважение възражението му за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, т.е. имаме подлежащ на обжалване акт. Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК. Процесното разпореждането на ЧСИ е връчено на длъжника на 17.05.2018 г., като жалбата е депозирана и изпратената по пощата на 23.05.2018 г. и входирана при ЧСИ Д.Д.на 25.05.2018 г. с вх. № 06555 от същата дата. Изхожда от процесуално легитимирана страна - длъжник в изпълнителния процес, чрез упълномощения му процесуален представител, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.

При направеното от длъжника възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде съобразен минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че в конкретния случай, в депозираната молба от процесуалния представител на взискателя са посочени изпълнителни способи, за удовлетворяване на изпълняемото право. Съгласно чл.10, т.1 от горепосочената Наредба, за образуване на изпълнително дело възнаграждението на адвокат е в размер на 200 лева, така както е посочено и в молбата, депозирана от процесуалния представител на взискателя за образуване на самото изпълнително дело. Съгласно чл.10, т.2 от същата Наредба, дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело, следва да бъде определен съобразно размера на паричните вземания - предмет на изпълнителното производство, които в конкретния случай възлизат на стойност 2736,53 лева., съобразно сумата посочена в изпълнителния лист в размер на 2618,20 лева и определената в покана за доброволно изпълнение законна лихва за периода от 07.06.2017 г. до 17.04.2018 г. в размер на 118,33 лева. Във връзка с горното, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата, минималното възнаграждение за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания на процесуалния представител на взискателя, следва да бъде в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата, т.е в размер на 210,78 лева. Към тази сума, на основание чл.10, т.1 от същата Наредба, следва да бъде добавено и възнаграждението за образуване на изпълнително дело, което е в размер на 200 лева, с оглед на което общо дължимото възнаграждение за адвокат на взискателя, от страна на длъжника, възлиза в размер на 410,78 лева и до този размер следва да бъде намален присъденият от ЧСИ хонорар. Нормата на чл.78, ал.5 ГПК препраща към чл.36 ЗА, във вр. с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на адвокатурата да определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, но законодателят не е делегирал право на органите на адвокатурата да определят размер на възнагражденията по реда на чл.78, ал. 5 ГПК. При съобразяване с действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, съдът приема че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е основателно и присъденият адвокатски хонорар от ЧСИ като прекомерен, следва да бъде намален до размера на сумата 410,78 лева.

По отношение на направения довод от страна на длъжника, че по изпълнителното дело липсват доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че от представения договор за правна защита и съдействие №25/14.12.2017 г., се установява противното твърдение, именно че възнаграждението на процесуалния представител е в размер на 600 лева, като същото е заплатено в брой.

За пълнота следва да бъде посочено, че обществено известен факт е, че длъжникът е застраховател, поради което, за да се удовлетвори допуснатото до принудително изпълнение парично притезание, е достатъчно изпълнението да се насочи срещу негови парични вземания по договор за банков влог, т. е. да се наложи запор върху банковите му сметки. Именно това изпълнително действие не разкрива нито фактическа, нито правна сложност.

Следователно, в частта, в която на длъжника е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 410,78 лева, обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, доколкото решението е окончателно на основание чл.81 ГПК, следва да бъде разпределена отговорността за направените в настоящото съдебно производство разноски. В тази връзка и предвид направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски в минимален размер, който следва да бъде определен от настоящия съдебен състав, съобразно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение, по следните съображения: от приложеното към депозираната жалба, с която е сезиран Разградският окръжен съд и е образувано настоящото дело, заверено копие на нотариално заверено пълномощно, с което ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано заедно от изпълнителните директори – С.С. П. и К. Д. К. е упълномощен адвокат М.И.Г., като процесуален представител, се установява правнорелевантното обстоятелство, че в полза на адвокат Гочев е учредена представителна власт по отношение на длъжника, във връзка с процесуално представителство и защита по настоящото дело. Размер на уговореното адвокатско възнаграждение в самото пълномощно не е уговорен. В него не се съдържа и изявление, че определена сума е платена. Предвид това, настоящият съдебен състав не може да достигне до извод относно реалното извършване от страна на длъжника на твърдения разход съобразно минималното възнаграждение определено от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а с това и до възможността същият да бъде присъден в тежест на взискателя. В подкрепа на това разбиране са задължителните за съда разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, в която е прието, че разноските за правна защита, като форма на разход в производството, подлежат на възмездяване единствено в случай, че реалното им заплащане от страната е доказано. Изяснено е също, че в договора за правна защита и съдействие следва да бъде указан начинът на заплащане - в брой или по сметка. Когато сумата е платена по банков път, това обстоятелство подлежи на положително установяване със съответните удостоверителни банкови документи. В случаите на платено в брой адвокатско възнаграждение, за да се приеме, че договорът за правна защита има характера на разписка, удостоверяваща плащането, е необходимо в същия изрично да бъде вписано не само, че възнаграждението е платено, но и, че това е осъществено в брой. В процесния случай, в пълномощното не е отбелязано, че е платено определено адвокатско възнаграждение. Липсват и представени документи, които да удостоверяват това обстоятелство, с оглед на което следва да се приеме, че жалбоподателят не е направил разход, а взискателят не следва да бъде осъждан за заплащане на недоказани, а с това и на неизвършени разноски. При така достигнатите изводи искането на жалбоподателя в тази насока, обективирано в жалбата с която е сезиран настоящия съдебен състав, се явява неоснователно. По отношение на искането за заплащане на направените по делото разноски, без адвокатското възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.78, ал.1 ГПК взискателят следва да заплати на длъжника сумата от 73,00 /седемдесет и три/ лева, от който 25,00 /двадесет и пет/ лева внесена държавна такса и 48,00 /четиридесет и осем/ лева такси по ТТРЗЧСИ.

Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Воден от гореизложеното, Разградският окръжен съд, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 05.05.2018 г. по изпълнително дело №20187620400180 по описа на ЧСИ Д. Д., с рег.№ 762, с район на действие при Окръжен съд Разград, с което е оставено без уважение искането на длъжника - ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със съдебен адрес:***, за намаляване поради прекомерност размера на претендираното от взискателя - В.Д.П., ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение, за разликата над сумата от 410,78 лева до пълния определен размер на възнаграждението от 600 лева.

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със съдебен адрес:***, сумата в размер на 73,00 /седемдесет и три/ лева, от който 25,00 /двадесет и пет/ лева внесена държавна такса и 48,00 /четиридесет и осем/ лева такси по ТТРЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

СП/ГО