РЕШЕНИЕ
№ гр. Разград, 07.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС ХРИСТОВ
МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при секретаря Светлана Лазарова, като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 207 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 113/11.07.2018 г., постановено по гр.д. № 708/2017 г. по описа на Районен съд Кубрат е уважен предявеният от А.М.Ч., ЕГН ********** и Р.Ш.Ч., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, съд. адрес:***, пл. „Възраждане” № 5, ет. 2, ст. 2, чрез процесуалния им представител – адвокат Б. Н., иск с правно основание чл.108 ЗС, против С.М.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН **********,***, с което е прието за установено, че ищците са собственици на дворно място с площ от 805 кв.м., находящо се в с. Мъдрево, общ. Кубрат, ул. „Хан Кубрат” № 5, съставляващо УПИ № ІІ-69 от кв. 4 по ПУП на с. Мъдрево, община Кубрат, одобрен със Заповед № 763 от 1987 г. с площ от 870 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ № ІІІ- 70 и УПИ № І- 67,68, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, навес, подобрения и трайни насаждения, реална част от което, измерена с площ в размер на 209 кв.м., повдигната в зелен контур на Комбинирана скица, Приложение 1, допълнено на 19.06.2018 г., към приета по делото СТЕ, обозначена от съда на същата с букви от А до D, като част от собствения им УПИ № ІІ – 69 от кв. 4 по плана на село Мъдрево, общ. Кубрат, която е завзета и присъединена от ответниците към собствения им имот № 67, част от УПИ № І – 67,68 от кв. 4 по плана на село Мъдрево, през м. 11.2017 г., без правно основание и осъжда, на основание чл. 108 ЗС, С.М.А. и А.В.А., да отстъпят собствеността и предадат владението на посочената реална част с площ от 209. кв.м. от описания недвижим имот на А.М.Ч. и Р.Ш.Ч., повдигната в зелен контур по приложената и съставляваща неразделна част от решението Комбинирана скица, М 1:1000, Приложение 1, допълнено на 19.06.2018 г., към приета по делото СТЕ, подписана от вещото лице инж. Д. Табакова, и приподписана от съда. На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на въззивниците – ответници са присъдени и направените по делото от въззиваемите – ищци съдебни и деловодни разноски в размер на 717.00 (седемстотин и седемнадесет) лева.
Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259 ГПК, е предявена въззивна жалба от С.М.А. и А.В.А. – ответници в първоинстанционното производство, чрез процесуалния им представител адвокат П.Д., в която първоинстанционното решение се оспорва като недопустимо, поради което се иска същото да бъде обезсилено и делото да бъде прекратено, алтернативно се посочва, че обжалваното решение е порочно и се иска от съда неговата отмяна, поради неправилност и необоснованост.
Въззивниците поддържат посочените в отговора на исковата молба фактически и правни доводи, с които са материА.зирА.своите процесуални действия като главна страна и, с които са оспорили правото на иск на ищците и неговото надлежно упражняване, като ги допълват и обосновават както следва: Излагат доводи, че предявеният иск от въззиваемите – ищци е недопустим, тъй като не може да се изведе техния правен интерес от неговото предявяване, като не са доказА.свои права по силата на сделка – договор за покупко-продажба на процесния имот. Във връзка с горното твърдят, че тежестта на доказване се носи от ищците, с оглед на което ответникът не е длъжен да доказва свой права върху процесния имот.
Излагат становище, че обжалваното решение е порочно, като неправилно, тъй като съдът, въпреки изяснените по делото обстоятелства, относими към поставените от тях възражения върху фактическата и правна същност на спорния предмет е направил неправилни изводи и поради тази причина е счел, че ревандикационният иск е доказан, основателен и го уважил, като е допуснал противоречие между мотивите и диспозитива на решението, досежно размера на присъдените квадратни метри. Твърдят, че решението в тази част не е съобразено и със заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. Намират, че неправилно първоинстанционният съд е конституирал като втори ответник съпругата на другия ответник, а именно А.В.А., тъй като въззивникът С.А. е надарен от дядо си и поради тази причина, този парцел не може да бъде в режим на съпружеска имуществена собственост, поради което се иска от въззивния съд да се прекрати делото по отношение на А.В.А..
В съдебно заседание въззивната страна се явява лично и чрез процесуалния си представител – адвокат П.Д., който моли съд да постанови съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното решение, както и да прекрати производството по отношение на въззивницата А.А. и въззиваемата Р.Ш.Ч.. В представените писмени бележки се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прекратено производството като недопустимо, при условията на евентуалност да отмени обжалваното решение като неправилно и необосновано.
Не се въвеждат нови доказателствени искания. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите – ищци А.М.Ч. и Р.Ш.Ч., чрез процесуалния им представител – адвокат Б. Н., в който считат, че многобройните оплаквания във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение са несъстоятелни. Иска се от съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно постановено. Считат, че всички материално предпоставки за уважаване на предявения от тях иск с правно основание чл.108 ЗС са доказани напълно от тях и кореспондират със събраните по делото доказателства. Излагат доводи, че са несъстоятелни твърденията на въззивниците, че ищците нямат право да предявят ревандикационен иск. Посочват, че предявеният иск се състой от две неразривно свързани части – установителна и осъдителна. Твърдят, че върху ответника пада тежестта да докаже основанието, на което владее или държи имота, като това не се е случило пред първоинстанционния съд и поради тази причина и предявеният иск е уважен.
В съдебно заседание въззиваемите при редовност на призоваването не се явяват. За тях се явява процесуалният им представител – адвокат Бахташен Н., който моли съдът да потвърди обжалваното решение. На зададен от съда въпрос и представена скица находяща на л.135 от първоинстанционното производство, процесуалният представител на въззиваемата страна посочи, че претендираната част, която се владее от въззивниците е с площ от 209 кв.м., която е защрихована със по-светлокафявия цвят на скицата. Посочи, че коригира заявеното от нея на по ранен етап в съдебното заседание, че процесната част е тази, която е отбелязана на скицата с букви съответно – A, B, C, D, защрихована с по-тъмнокафяв цвят.
Няма доказателствени искания. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд Кубрат е бил сезиран с иск с правно основание чл.108 ЗС.
За да постанови решението си, Районен съд Кубрат е приел, че в процеса на доказване ищците, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), са доказА.по несъмнен и безспорен начин правнорелевантното обстоятелство, че ответниците С.М.А. и А.В.А. осъществяват фактическо владение върху процесната реална част, собственост на ищците, измерена в размер на 209 кв.м., повдигната в зелен контур на Комбинирана скица, Приложение 1, допълнено на 19.06.2018 г., към приета по делото СТЕ, обозначена от съда на същата с букви от А до D, като част от собствения им УПИ № ІІ – 69 от кв. 4 по плана на село Мъдрево, общ. Кубрат, завзета и присъединена от ответниците към собствения им имот № 67, част от УПИ № І – 67,68 от кв. 4 по плана на село Мъдрево, без да имат правно основание за упражняването му, поради което уважил предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищците, обосновавайки предявения иск са навели в исковата молба и допълнителна към нея, твърдения, че на 21.03.2001 г. по силата на договор за продажба, сключен във формата на нотариален акт № 163а, том ІІ, рег. № 1206, н.д. № 141/ 2001 г. на нотариус Сейхан Садък, с район на действие съдебния район на Районен съд Кубрат, са придобили в режим на СИО правото на собственост по отношение на следния недвижим имот – дворно място с площ от 805 кв.м., а по скица с площ от 870 кв.м., находящо се в с. Мъдрево, общ. Кубрат, ул. „Хан Кубрат” № 5, съставляващо УПИ № ІІ-69 от кв. 4 по регулационния план на с. Мъдрево, община Кубрат, одобрен със Заповед № 763 от 1987 г., при граници: от две страни улици, УПИ № ІІІ- 70 и УПИ № І- 67,68, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, навес и трайни насаждения. Твърдят, че на 05.11.2017 г. ответниците без правно основание, чрез поставяне на оградни колчета са завладели и присъединили към своето място, част от горепосочения недвижим имот с площ от 300 (триста) кв.м., при граници: УПИ № ІІІ- 70, земя извън границите на населеното място, УПИ № І- 67,68, и останалата част от УПИ № ІІ-69, като по този начин, ищците нямат достъп то процесната част от двора си.
В отговора на исковата молба ответната страна, сега въззивници, оспорват претендираното от ищците право на собственост, и отричат да са завладели претендираната от тях реална част. Заявяват становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на предявения иск.
От приложеният по делото като писмено доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.03.2001 г., № 163а, том ІІ, рег. № 1206, н.д. № 141/ 2001 г. на нотариус Сейхан Садък, с район на действие съдебния район на Районен съд Кубрат, се установява, че С.М.А., М.А. С., М. А. С. и С.А.В. в качеството си на продавачи, продават на въззиваемите – А. Ч. и Р.Ч. подробно описанията в исковата молба недвижим имот находящ се в с. Мъдрево, общ. Кубрат, ул. „Хан Кубрат” № 5, съставляващо УПИ № ІІ-69 от кв. 4 по регулационния план на с. Мъдрево, община Кубрат, одобрен със Заповед № 763 от 1987 г.. От удостоверение с изх. № 292/14.11.2017 г., издадено от Община Кубрат, се установява, че описаният по-горе недвижим имот по подробния устройствен план на с. Мъдрево, одобрен със заповед № 763 от 1987 г., по отменения план на селото от 1932 г. е идентичен.
По делото са приложени и приети от Районен съд Кубрат следните нотариални актове.
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение по дело № 181/1977 г.. на Исидер Петров – Кубратски районен съдия, от който се установява, че на 13.04.1977 г. А. С.Ч. е признат за собственик по давностно владение дворно място с площ от 805 кв.м. находящо се в с. Мъдрево, съставляващото част от имот планоснимачен № 36, за която част е отреден дворищен парцел № I – 36, в кв. 4 по утвърдения план на с. Мъдрево, при граници – от двете страни улици, Яли М.Ш., заедно с построената в него стара паянтова къща и стопанска постройка.
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение по дело № 186/1977 г.. на Исидер Петров – Кубратски районен съдия, от който се установява, че на 18.04.1977 г. А.С.Ч. е признат за собственик по силата на дворищна регулация върху празно дворно място с площ от 790 кв.м., находящо се в с. Мъдрево, при съседи - улица, А. С. Ч., общинска поляна и А. Шабанов, придадени кум собствения на А. С. Ч. дворищен парцел № I – 36, в кв. 4 по утвърдения план на с. Мъдрево.
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 79, том II, н.д. 543/1977 на Исидер Петров – Кубратски районен съдия, от който се установява, че на 30.11.1977 г. А. С.Ч. със съгласието си на съпругата си С.М.Ч.а, дарил на внука си Ю.М.А. правото на собственост върху празно дворно място, няходящо се в село Мъдрево, общ. Кубрат, от 520 кв. м., представляващо парцел № XXIV – 36 в кв. 4 по плана на селото при граници: улица, С.М.А. и А.М.Ш., напълно урегулиран и с уредени сметки по регулация.
Нотариален акт
за дарение № 80, том ІІ, н.д. № 544/
Първоинстанционният съд е допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че за с. Мъдрево са изработени следните кадастрални и регулационни планове: за уличната регулация одобрен със заповед № 1355/1950 г., за дворищната регулация одобрен със заповед № 1354/1950 г., както и план за регулация одобрен със заповед № 763/1987 г.. Вещото лице посочва и движението на собствеността на парцел I – 36 кв. 4, който е с площ 1689 кв. м. и последяващото му разделение на три парцела – I-36 с площ 516 кв.м.; парцел XXIV-36 с площ 540 кв.м. и парцел XXV-36 с площ от 632 кв.м. Сочи, че уличната регулация е реА.зирана по отношение на трите парцела. Дава подробни данни за трите парцела след одобрението на плана от 1987 г. на с. Мъдрево. Вещото лице е категорично, че нито с изменението на РП, предприето по инициатива на собственика А.С. Ч. през 1977 г., нито с плана от за регулация от 1987 г. се предвижда придаване на площи от ПИ 67 към УПИ № II-69, поради което при липсата на придаваеми части между имоти пл. № 67 и УПИ № II - 69, не стои въпрос приложен ли е регулационния план относно такива придаваеми части; предвид наличието на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация – нот. дело № 186 от 18.04.1977 г. за 790 кв. м., вещото лице счита, че по отношение на парцел I-36, кв. 4 по одобрения със заповед № 1354/1950 г. за дворищната регулация по законоустановеният ред са уредени сметките по регулация, от което следва, че и образуваните от неговата територия три парцела - I-36, XXIV-36 и XXV-36 са също с уредени сметки по регулация, макар и фактически дворищната регулация по отношение и на трите имота да не е била приложена с поставянето на трайни огради между тях, обстоятелство, което намира отражение и в кадастралния план от 1987 г.. Излага подробна информация за това, както в констатирал при извършения от него оглед на имотите. Посочва в с.з., че в нито един момент няма възникнА.отношения за допълнително преуреждане на площи между имоти с № 67 и 69, между тях лежи имот кад. № 68 и нито в един план – изменението от 1977 г. и 1987 г., не позволява имот № 67 да премине в северната част и на изток да стане граничен на 69, в нито един от плановете, в нито една своя част, имот пл. № 67 не е бил граничен с имот пл. № 69. След извършен оглед и измерване на място, вещото лице е посочило, че между имоти с кадастрален № 67 и № 68 по плана от 1987 г., не е установило налични материализирана граница, като между имоти с кадастрален № 68 и № 69 е налична ограда – каменна подпорна стена, бетонови колове и оградна мрежа, която съвпада с участък от нанесената в кадастралния план от 1987 г. /от улицата до края на показания със щрихи откос т. означени с А, Б и Ц върху приложение „данни от измервания на място – 13.06.2018 г.. Посочва също, че съществуват налични огради от към улицата на всеки имот съответстващи на уличната регулация от 1987 г., както и, че в територията на имоти с кадастрален № 68 и № 69, на определени разстояния един от друг са поставени метални тръби върху бетонови стъпки, без да е опъната оградна мрежа по тях, като същите очертават граница, която не съвпада с данните от плана за регулация одобрен със заповед № 570/1977 г..
В приложение № 1 от експертизата, наименувано „комбинирана скица“ допълнена на 19.06.2018 г., се установява дворищната регулация по заповед № 570/1977 г., дворищната и уличната регулации от 1987 г.. В комбинираната скица са отразени части от имот № 69, повдигнати в кафяв, оранжев и лилав цвят, които са защриховани, като вещото лице е посочило и тяхната площ, както следва; за тази част от имота повдигната и защрихована в кафяв цвят – площ от 100 кв.м., тази повдигната и защрихована в оранжев цвят – 209 кв.м., и повдигнатата и защрихована в лилав цвят – 39 кв.м.. Тази скица е станала неразделна част от обжалваното решение, като на нея с букви A, B, C, D съдът е посочил и процесната част, която попада в част от имота повдигнат и защрихован в кафяв цвят.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред първоинстанционния съд са допуснати и разпитани свидетели. От показанията на свидетеля М. СА. В. се установява, че е бил нает от въззиваемия А.Ч. да построи ограда между неговия имот и този на комшиите му. Споделя, че след като са налели основите са поставили коловете за оградата, като са ги поставили на мястото на поставените от техника. В неделя е установил, че седем на брой от тях са извадени и хвърлени, като въззивникът С. е правил дупки с бургията напряко, като е извадил поставените от тях колове и е поставил свой колове. Споделя, че от дълги години знае двора и, че парцелите на двете страни са успоредни и никога ответникът не е работил парцела, с който граничи този на А.Ч., че между трите имота образувани от общия на дядо А.не е имало ограда и не е виждал ответникът да работи в дъното на имота на ищеца А.Ч..
Като свидетел е разпитан и Й.М.А.– брат на А.Ч. и С.А., който заявява, че е собственик на имота намиращ се между техните имоти. Споделя, че през 1992 г. е имало ограда между отделните имоти по дължината им от мрежа, но след това е била премахната. Посочва, че до 2002 г. е живял в Р. Турция, като неговите родители са живеели в неговия имот, като обработвА.и трите имота. Споделя, че правилното разположение на оградата, която е започнал да прави ответникът е по дължината на имотите, а не както е в действителност, като по този начин отнема и от неговото дворно място.
От показанията на свидетеля И.В.Х., който е брат на въззивницата А.В.А. се установява, че трите имота са обработвани от дядото на страните – А.Ч., след което от родителите на двете страни, като не дава друга информация релевантна към предмета на спора.
Разпитан като свидетел е и Х.В.Х., който е брат на ответницата А.А.. От показанията му се установява, че между имотите на тримата братя не е съществувала ограда. Първоначално били един общ, но след време били разделени на око, без да има колчета, които да ги отделят. Споделя, че всеки е обработвал своята част от земята си, която се намирала зад къщата и не знае защо С. иска да работи и това място, което се обработва от А.Ч..
От показанията на свидетелката А.М.М.се установява, че същата е съсед на А.Ч. и има спор с него за ограда, която направил, тъй като разкопал двора й. Споделя, че ответникът С. не е премахвал никакви колчета, които е забил техника, както и тя.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При служебна проверка на обжалваното решение Окръжен съд Разград констатира пороци, водещи до неговата нищожност и изразяващи се в липсата на ясни и безпротиворечиви мотиви, които да обосновават диспозитива на съдебния акт като техен логически извод. Съображенията на настоящия състав са следните:
В мотивите на обжалваното решение първоначално е посочено, че ответниците с предявяването на иска с правно основание чл.108 ЗС целят да си възстановят владението върху собствената им по договор за продажба реална част с площ от 300 (триста) кв.м., при граници: УПИ № ІІІ- 70, земя извън границите на населеното място, УПИ № І- 67,68, и останалата част от УПИ № ІІ-69, която ответниците на 05.11.2017 г. без правно основание са завладели. Фактическите действия по установяването на владението се изразявА.в поставянето на оградни колчета от първия ответник като по този начин ответниците присъединили спорната площ към своето дворно място. Спорната площ е посочена като такава с размер 300 кв.м. многократно в мотивите на първоинстанционния акт. Впоследствие, видно от съдържанието на мотивите, съдът приема въз основа на заключението на съдебно- техническата експертиза, че исковата претенция се отнася за реална част от дворното място с площ 209 кв.м., повдигната в зелен контур, обозначена от съда на комбинираната скица, изготвена от СТЕ, с букви от А до D, за която е установено при огледа, че е присъединена към имот № 67, като същата попада и е част от собствения на ищците УПИ № ІІ – 69 от кв. 4 по плана на село Мъдрево, като по този начин едва в решението си въвежда тази площ като предмет на исковата претенция. Наличието на това несъответствие се разяснява едва в определянето на разноските, като районният съд е посочил, че това разминаване между 300 кв.м. и 209 кв.м. се дължало на обстоятелството, че ищците били затруднени да определят точната площ на завладяната част.
В диспозитива на решението си Районен съд Кубрат, е уважил предявения иск, като по отношение на процесната реална част е посочил, че е с площ в размер на 209 кв.м., повдигната в зелен контур на Комбинирана скица, Приложение 1, допълнено на 19.06.2018 г., към приета по делото СТЕ, обозначена от съда на същата с букви от А до D, като част от собствения им УПИ № ІІ – 69 от кв. 4 по плана на село Мъдрево. По този начин е описана спорната площ от имота и в частта, с която е осъдил на основание чл.108 ЗС ответниците – въззивници да отстъпят собствеността и предадат владението на посочената реална част. От така формулирания диспозитив става ясно, че процесната площ е с размер от 209 кв.м. и е обозначена с буквите от А до D.
Видно от приложение № 1 от експертизата, наименувано „комбинирана скица“ допълнена на 19.06.2018 г., която е неразделна част от процесното решение, обозначената от съда с букви от А до D спорна част от имота, представляваща част от собствения на ищците УПИ № ІІ – 69 от кв. 4 по плана на село Мъдрево, не е с площ от 209 кв.м. Така обозначената площ от имота с букви от А до D попада в част от УПИ № ІІ – 69 от кв. 4, която е повдигната и защрихована в кафяв цвят и е с обща площ от 100 кв.м., т.е. обозначената част от съда с букви от А до D е част от защрихованата в кафяв цвят и е по-малка от 100 кв.м. Така Районен съд Кубрат е възпроизвел последователно в мотивите и диспозитива на решението този извод, посочвайки едновременно обозначената част от дворното място с букви от А до D и с площ от 209 кв.м. С оглед на това и предвид установеното от представената комбинирана скица, неразделна част от решението, обстоятелство- че обозначената с букви площ и защрихована с кафяво е около 100 кв.м., а с размер 209 кв. м. е друга защрихована с оранжево площ, а не както е посочил съда със зелено, не би могло от съдебния акт на първоинстанционния съд да стане ясно каква е реалната площ на процесната част.
Предвид наличието на противоречия в мотивите на обжалвания акт, от една страна и тези в диспозитива, от друга, не става ясно коя е претендираната от ищците част от дворното място, дА.тази обозначена с буквите A, B, C, D, която е с площ от около 100 кв.м., или тази, която е защрихована в оранжев цвят и е с площ от 209 кв.м., като самото разположение на двете части не е еднакво в УПИ № ІІ – 69 от кв. 4, съобразно приложената Комбинирана скица, Приложение 1, допълнено на 19.06.2018 г., към приета по делото СТЕ.
Предвид това, че от обжалвания акт, разгледан в своята цялост като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна действителната воля на съда относно предмета на производството, чрез който се очертават обективните предели на силата не пресъдено нещо, въззивният съд го счита за нищожен. В подкрепа на този извод е и приетото в правната теория и в практиката на ВКС, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от ненадлежен орган в ненадлежен или незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване /в този смисъл са решения № 668/15.11.2010 г. по гр.д. № 1790/2009 г. на 1-во г.о. на ВКС, № 318 от 29.11.2013 г. по гр.д. № 2009/2013 г., 3-то г.о. на ВКС; № 328/19.05.2009 г. по гр. дело № 1194/2008 г. на 2-ро г.о. на ВКС/. В конкретния случай въззивният съд намира, че обжалваното решение не отговаря на изискванията по-горе за валидност на съдебното решение, тъй като изразената от съда воля е неясна, противоречива и не може да се извлече чрез тълкуване, за да бъде проверена от въззивната инстанция. С оглед на това на основание чл.270, ал.1 ГПК следва да бъде прогласена нищожността на Решение № 113/11.07.2018 г., постановено по гр.д. № 708/2017 г. по описа на Районен съд Кубрат и тъй като делото не подлежи на прекратяване, да го върне обратно на Районен съд Кубрат за разглеждането му от друг състав на съда. С оглед обезпечаване постановяването на валидно и допустимо решение, първата инстанция следва да конкретизира с точност, коя част от дворното им място се претендира да е завладяна от ответника по иска, с оглед позицията заявена в съдебното заседание пред въззивния съд.
Следва да бъде посочено, че в съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на ищцовата страна заяви, че претендират не тази част, която е обозначена от съда с букви A, B, C, D, а тази, която е с площ от 209 кв.м., т.е. която е повдигната и защрихована в по-светлокафяв цвят на скицата, т.е. /оранжев, както е посочило вещото лице/. Наличието на произнасяне на първоинстанционния съд по предмет, различен от очертания с исковата претенция на ищците в нарушение на диспозитивното начало, би обусловило недопустимост на акта, но такава преценка би могла да бъде направена само при постановяването на валиден съдебен акт.
При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд Кубрат при новото разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от първоинстанционния съд /в този смисъл Определение № 331 от 29.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3357/2015 г., I г. о., ГК и Определение № 32 от 11.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 718/2011 г., IV г. о./
Воден от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №
113/11.07.2018 г., постановено по гр.д. № 708/2017 г. по описа на Районен съд
Кубрат.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните на основание чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.