№ 60
Град Разград, 05.09.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично
съдебно заседание на 04.09.2018 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС ХРИСТОВ
АНГЕЛ ТАШЕВ
при секретаря Светлана Лазарова и с участието на прокурор .............. разгледа
докладваното от съдия Атанас Христов въз.гр.дело № 208 по описа за 2018
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК във връзка с чл. 310 – чл. 317 от ГПК.
Със съдебно Решение № 212 от 19.06.2018г.,
постановено по гр.дело № 499/2018 г. по описа на Районен съд - Разград, на
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и е отменено
извършено на основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ със заповед №1/31.01.2018 г. на Кмета на Община Цар Калоян уволнение на П.Н.Ч., ЕГН ********** ***; на правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ е възстановена П.Н.Ч. на заеманата от нея преди уволнението длъжност “старши специалист
„Административно обслужване”. Със съдебното решение е осъдена Община Цар Калоян да заплати на П.Н.Ч. на правно основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 200.00 лв., направени по делото
разноски. Със съдебното решение е осъдена Община Цар Калоян да заплати на правно основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметка на Районен съд - Разград сумата
от 100.00 лв., представляваща държавна такса за уважените искове.
Постъпила е въззивна жалба от Община Цар Калоян, с която се обжалва изцяло
първоинстанционното съдебно решение като са релевирани подробни доводи досежно
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт,
за който се твърди, че е постановен в нарушение на материалния закон. Излага
се, че в конкретния случай първоинстанционният съд е направил неправилен извод,
че липсва законово основание за прекратяване на трудовия договор на ищацата на
посоченото в заповедта правно основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ. Поддържа се, че е налице основание за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на посоченото в оспорената
заповед основание - чл. 328, ал.1, т.11 КТ, тъй като безспорно се установява по
делото, че работодателят е въвел нови изисквания за образование за заеманата от
ищцата длъжност, на които тя не отговаря. Акцентира
се, че заеманата от ищцата длъжност не е от основното щатно разписание, а от
това по Постановление № 66 на МС от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои
дейности в бюджетните организации. Ето защо, промяната на изискванията за изпълнение на длъжността –
необходимо висше образование, важи за ищцата. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго,
с което да отхвърли предявените при условията на обективно съединяване искове с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. В открито съдебно заседание, за жалбоподателя се
явява пълномощника му главен юрисконсулт Елиз Фикрет Халил, която поддържа
жалбата и излага допълнителни съображения.
Въззиваемата страна не депозира писмен
отговор на жалбата. В открито съдебно заседание се явява лично и с пълномощника
си адвокат Магда Иванова от АК – Русе. Пълномощникът излага доводи, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
разпоредбите на закона. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
обжалваното решение. Акцентира, че трудовото правоотношение между страните не е
по ПМС 66/1996г., а ищцата както първоначално, така и с последвалите
допълнителни споразумения, е била назначена на длъжност по основаното щатно
разписание. Ето защо, промяната на изискванията за изпълнение на длъжността –
висше образование, касаеща длъжност по ПМС 66/1996г., не касае ищцата. Излага
подробни съображения. Претендира присъждане на разноски, направени пред
настоящата инстанция, в размер на платения адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства
по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят така приетата за
установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не се спори от
страните, а и от представените по делото доказателства – трудов договор и
допълнителни споразумения към него, се установява, че ищцата е била в безсрочно
трудово правоотношение с ответника от 01.01.2003г. /л.224 дело РРС/, като е
заемала различни длъжности. С допълнително споразумение № 202 от 31.03.2008г.
ищцата е преназначена на длъжност „старши специалист „Административно
обслужване““ /л.27 дело РРС/, която
длъжност е заемала и към датата на прекратяването на трудовото й
правоотношение.
Със заповед № 23 от 23.01.2018г. Кмета на Община Цар Калоян в длъжностното щатна
разписание на Общинска администрация Цар Калоян – ПМС № 66 от 28.03.1996г., в сила от 01.02.2018г., въвел нови
изисквания за образование за изпълнение на длъжността ст. Специалист „АО“ към
Община Цар Калоян, а именно да притежава висше образование: Икономика или Право
/л.13 дело РРС/.
Не се спори, че ищцата притежава само
средно образование.
Не се спори, че при ответника има две длъжности „Старши специалист
административно обслужване“. Едната е по основното щатно разписание,
като за същата е необходимо средно образование. Втората е по ПМС №
66/1996г., за заемането на която с горецитираната заповед е въведено
изискване за висше образование.
С предизвестие, връчено на ищцата на
31.01.2018 г., Кмета на Община Цар Калоян я предупредил, че след изтичане на
30-дневен срок трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на осн. чл.328,
ал.1 т.11 КТ поради промяна в изискванията за заемане на длъжността ст.
Специалист „АО“ /л.14 дело РРС/.
Със
заповед №1/31.01.2018 г. трудовото правоотношение на ищцата за
длъжността ст. Специалист „АО“ е прекратено, считано от 01.02.2018 г. поради
причина на това, че „не отговаря на изискванията за заемане на длъжността:
образование „висше“, образователно-квалификационна степен: икономика или право.
Заповедта е връчена на ищцата едновременно с предизвестието /на 31.08.2018 г./
/л.15 дело РРС/.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в
срока по чл. 259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
изложени от първоинстанциионния съд, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявените от ищеца срещу ответника при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени
в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите
от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във
връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
основателност на предявените искове и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Настоящият съдебен състав счита, че
направените изводи от първостепенния съд относно незаконосъобразност на
оспорената заповед на ответника, с която е прекратено трудовото правоотношение
на ищеца, на основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ, са правилни и съответстват на
материалния закон и събраните по делото доказателства.
Основният спорен въпрос по делото е дали заеманата от ищцата длъжност е
в основното щатно разписание или в това по Постановление № 66 на МС от
28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в
бюджетните организации
Нито в Трудовия договор сключен на 01.07.2003г., нито
в някое от допълнителните споразумения, не е посочено че ищцата се назначава на
длъжност по щатно разписание по ПМС № 66/1996 г. Видно от уговореното
трудово възнаграждение на ищцата, е че същото не отговаря на размерите
предвидени в чл. 1, ал.4 ПМС №
66/1996 г., което е допълнителен довод в подкрепа на извода, че трудовото
правоотношение между страните не е по ПМС №
66/1996 г., а е по основното щатно разписание.
Действително, работодателят
е посочил в длъжностните разписания, че заеманата от ищцата длъжност е такава
по ПМС № 66/1996 г. Налице е своеобразна форма на
реорганизация, водеща до едностранно изменение на ТПО с ищцата. Ищцата не е
сключвала трудов договор или допълнително споразумение към същия при условията
на ПМС № 66/1996 г., т.е. липсва волеизявление на
ищцата да приеме предложението на работодателя за промяна на ТПО. КТ съдържа
забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение- чл. 118, ал.1: Работодателят
или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на
трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Трудовото
правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за
определено или неопределено време- чл. 119 КТ.
Ищцата не е заемала
длъжност по ПМС № 66/1996 г., а по основното щатно разписание,
за заемането на която е безспорно, че е достатъчно средно образование. Заповед
№ 23 от 23.01.2018г. на работодателя, с
която се въвежда изискване за притежаване на висше образование /л.13 дело РРС/,
касае само длъжността по ПМС № 66/1996г.
По възражението в жалбата, че на единствената длъжност по основаното
щатно разписание „старши специалист административно обслужване“ на 22.10.2012г.
е назначено друго лице – Юлкер Мехмедова, което и към момента работа на тази
длъжност, поради което ако се приеме че ищцата не е назначена на длъжност по ПМС
№ 66/1996г., ще се окаже че една длъжност по основното щатно разписание се заема
от двамата служители едновременно.
След като с
допълнително споразумение № 202 от 31.03.2008г. ищцата е
преназначена на длъжност „старши специалист „Административно обслужване““, без
да се сочи в споразумението че длъжността е по ПМС № 66/1996г., то последващото
назначаване през 2012г. на друго лице на същата длъжност в
никакъв случай не може да доведе до засягане правната сфера на ищцата.
При това положение недоказано беше
основанието за прекратяване на ТПО с ищцата, поради което същото, сторено с атакуваната
заповед на ответника, следва да бъде отменено като незаконно.
До същия правен извод, че
незаконосъобразно е приложеното от ответника прекратително основание по чл. 328, ал.1, т.11 КТ е достигнал и първоинстанционния съд.
Оспорената заповед за уволнение, издадена на основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ се явява незаконосъобразна и като такава
подлежи на отмяна. Предявеният главен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан, съответно
и кумулативно съединения акцесорен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ също се явява основателен и доказан.
С оглед на изложените съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд
атакуваното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал.1 ГПК.
По разноските.
С оглед изхода от спора право на разноски
има въззиваемата страна. На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 от ГПК въззивника-ответник следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата сумата от 100.00
лв., представляваща реално направени разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно приложен договор за правна
защита и съдействие.
Воден от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 212 от 19.06.2018г.,
постановено по гр.дело № 499/2018 г. по описа на Районен съд - Разград.
ОСЪЖДА Община Цар Калоян, *****, със
седалище и адрес на управление гр .Цар Калоян, пл.“Демокрация“, №1,
представлявана от Кмета Дауд Назиф Аляовлу, ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Ч., ЕГН **********,
с адрес *** , на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща направени разноски пред
въззивната инстанция.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от 18.09.2018г.,
на осн. чл. 315, ал.2 във вр. с чл. 317 ГПК – при наличието на предпоставките
по чл. 280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.