Р Е Ш Е Н И Е № 81
Гр. Разград, 29. 10. 2018 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Ганева Ангел Ташев
при секретаря С. Лазарова разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 221 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Б.М.М. чрез пълномощник против Решение
№ 228/ 13. 07. 2018 г. по гр. д. № 451/ 18 г. по описа на РС Разград, с
което е осъден да заплати на Г.М.А.
сумата 2 186, 70 лв. , обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със
законната лихва от 07. 03. 2018 г. , сумата 12, 78 лв. обезщетение за забава за периода 14. 02. 18
г. до 06. 03. 18 г. Жалбоподателят твърди, че решението е процесуално
недопустимо и неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Излага доводи, че изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните
по делото доказателства и противоречат на материалния и процесуалния закон.
Моли решението да бъде обезсилено, както и да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата
страна чрез повереника си е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като
излага съображения за нейната неоснователност.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона.
Безспорно е, че с Решение №146/25.04.2016 г. по
гр.д.№1830/2015 г. ответникът Б.М.М. е осъден да заплати на трето за настоящото дело лице
сумата 1200 лв., представляващи необходими разноски по възстановяването на
покрив – обща част на сграда в режим на етажна собственост с идентификатор
61710.505.872.1 по КККР на гр. Разград,
ведно със законната лихва от 20.10.2015
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 604 лв. разноски по делото.
Според изпратената на ответника покана за доброволно изпълнение, задължението
му по изпълнителния лист, издаден по горепосоченото дело е в размер на
2 171,95 лв., от които главница в размер на 1200 лв., законна лихва за
периода 20.10.2015 г. – 28.06.2016 г., 604 лв. разноски , 6 лв. разноски по делото и 277,84 лв. такси по Тарифа към
ЗЧСИ. Тази покана за доброволно
изпълнение е получена от ищцата по настоящото дело. Видно от вносната бележка
/л.10/ ищцата е внесла сумата 2 175,82 лв.
по изп. дело 364 от 2016 г. за сметка на ответника. Тази вносна бележка
е представена пред ЧСИ от ответника,
като приложение на подписана от него молба. С протокол от 07.07.2017 г.
ЧСИ е приел изпълнителното дело за
приключено поради изплащане на задължението в пълен размер.
С нотариална покана, връчена на
09.02.2018 г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК ищцата е поканила ответника да й
заплати сумата 2 175,82 лв. и 10,88 лв. преводна банкова такса.
С нотариален акт от 16.06.2017 г.
ответникът е продал на ищцата правото на собственост върху 1/8 идеална част от
поземлен имот с идентификатор 61710.505.872, целият с площ 311 кв.м. , заедно с
¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61710.505.872.1.1., находящ се в сграда 1, построена в гореописания поземлен
имот с предназначение на обекта :жилище, апартамент със застроена площ 89 кв.м.
с административен адрес гр.Разград, ул.“Кракра“№ 8, ет. 1 заедно с таванско и
избено помещение и ½ идеална част от общите части на сградата.
В жалбата
се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено
при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото. С изготвения доклад по
делото съдът е квалифицирал иска по реда на чл. 74 от ЗЗД, като е извършил и разпределението на
доказателствената тежест. В обжалваното решение съдът е посочил различна от
дадена правна квалификация, а именно чл. 59 от ЗЗД.
Намира дадените на страните указания относно подлежащите на доказване факти за
неточни.
Според обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, за да осуети принудително изпълнение върху описания по-горе недвижим
имот, ищцата е заплатила за сметка на ответника задължението му по изп. дело № 364
от 2016 г. по описа на ЧСИ Драганов. Тъй като ответникът не й върнал заплатената сума е
поискала да й се присъди обезщетение за неоснователното му обогатяване в размер
на 2 175, 82 лв., представляваща заплатена от нея вместо него дължима сума
по изпълнителното дело. Съдът квалифицира предявения иск с
оглед фактическите твърдения на ищеца, които обусловят и правните изводи на
съда. Ищецът е поддържал обстоятелства, сочещи на правна
квалфикация на иска по чл. 59 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита за
основателни доводите на въззивника за допуснато от първоинстанционния съд нарушение
на материалния закон при преценката на приложимото право. При изготвянето на
доклада, съдът не е съобразил изложените твърдения и искането на ищцата и е
определил за приложима разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД, вместо приложимата на
чл. 59 от ЗЗД. Независимо от
констатираното нарушение, първоинстанционното решение, с което предявеният иск
е уважен, е правилно като краен резултат. Макар и докладът по делото да е насочен да ориентира
страните при упражняване на техните процесуални права, извършването на непълен
или неточен доклад от друга страна, може да се квалифицира като нарушение на
съдопроизводствените правила. Само същественото нарушение на процесуалния закон
може да доведе до неправилност на решението поради това основание. В настоящия
случай, подобно съществено нарушение, което да ограничи правата на страните или
тяхната защита не е налице. Въпреки неточността на доклада за правната
квалификация, същата не е попречила на страните да предприемат процесуални
действия по посочване на относими за делото доказателства. На съда е известна
постановената задължителна практика в т. 2 от ТР № 1 от 2013 г., ОСГТК на ВКС,
но в настоящия случай следва да се приеме, че не е налице задължение на
въззивния съд да дава указания на страните относно разпределението на доказателствената
тежест, поради отсъствието на дадени неправилни или неточни указания на
страните от първоинстанционния съд, които да са довели като резултат до
непредставяне на относими доказателства. Плащането
от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и
длъжника. Според чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира
правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни или има иск
за неоснователно обогатяване по чл. 59
ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес от това. Фактите, подлежащи на доказване на двата фактически
състава се припокриват с изключение на подлежащия на доказване правен интерес
на ищеца в хипотезата на чл. 74 от ЗЗД. Разширяването на фактите на доказване
по последната разпоредба не нарушава правото на защита на ответника, а утежнява
правното положение на ищцата, относно доказателствената тежест, носеща в
процеса, каквото оплакване от нея не е направено. С обжалваното решение,
съдът е дал правилна правна квалификация на иска, с оглед твърдените факти и
обстоятелства от ищцата, поради което и решението е процесуално допустимо. По
делото не са налице доказателства, установяващи наличие на правно основание за
плащане дълга на ответника от ищцата.
В нарушение на
разпоредбата на чл. 164, ал. 2 във вр. с чл.
164, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е обсъдил показанията на допуснатия до разпит св.
Д.Й.за установяване уговорката на страните за пазарната цена на имота, предмет
на покупко-продажба между тях,а иммено, че уговорената цена е била по-висока,
което е дало основание на ищцата да заплати вместо ответника задължението му по
изпълнителното дело. Налице е забрана за установяване на формални договори,
в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното
изменяване или отменяване със свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. В случая разпита на свидетеля е поискан от ответника, а
ищцата не е изразила изрично съгласие, поради, което забраната по чл. 164, ал.
2 ГПК не е преодоляна.
Предвид събраните по делото писмени доказателства се
установява безспорно, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищцата, поради което следва да й заплати обезщетение до размера на недължимо
платеното, както и законната лихва от датата на поканата
Предвид изложеното, въззивната
жалба се явява неоснователна. Решението на
районния съд, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 228/ 13. 07. 2018 г. по гр. д.
№ 451/ 18 г. по
описа на РС Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.