Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
град Разград, 07.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 08.10.2018 г. в състав:
Председател: Анелия Йорданова
Членове: Атанас Христов
Ангел Ташев
при секретаря М. Н. разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 222
по описа за 2018 година и за да се
произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от П.Б.Д., ЕГН-********** и Ц. Димов Ц., ЕГН-**********, двамата с адрес ***,
действащи чрез пълномощника адв. Й.К. ***, срещу Решение № 219 от 12.07.2018г.
по гр.д. № 1065/2017г. по описа на Районен съд – Исперих.
С решението е ОТХВЪРЛЕН изцяло иска, предявен на
основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.64, ал.2 от Закона за общинската
собственост, от жалбоподателите, против
Община-Исперих, ЕИК: 000505821, за признаване за установено по отношение на
ответника, че всеки от ищците е собственик по наследство от К. С. Е., роден на ***г.,
починал на 20.06.1966г. в с.Побит камък, на по 6.72 % ид. части от
Поземлен имот с идентификатор 10015.12.154 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Вазово, обл.Разградска, целият имот с площ от 242 096
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: друг вид земеделска земя, при съседи на имота: имоти №№ 10015.12.155,
10015.12.82, 10015.12.83, 10015.12.153, 10015.12.159, 10015.12.160,
10015.12.97, 10015.10.49, 10015.12.15, 10015.12.102, 10015.12.32, 10015.12.156
и 10015.12.31, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно
и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Излагат подробни съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде
отменено и исковите им претенции да бъдат уважени, като им се присъдят и
разноските. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
двамата жалбоподатели се явява пълномощника им адв. Й.К.,***, който поддържа
жалбата и излага допълнителни съображения.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор на
жалбата. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е
изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са
ангажирани доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са обсъдени и преценени към релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е
в срока по чл. 259, ал.1 ГПК легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
изложени от първата инстанция, обосноваващи окончателен извод за
неоснователност на предявените от ищците срещу ответника при условията на
субективно съединяване искове с правно основание на чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 64, ал.2 ЗОС за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици
на по 6.72 % ид. части от Поземлен имот
с идентификатор 10015.12.154 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Вазово, обл.Разградска, целият имот с площ от 242 096 кв.м. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени
в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите
от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във
връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Основният довод във въззивната жалба,
отнасящ се за неправилна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира за неоснователен. За да бъдат уважени предявените установителни искове
за собственост, е необходимо ищците в
производството да установят, че са носители на право на собственост върху претендирания
от тях и подробно описан в исковата молба имот - по 6.72 % ид.части от Поземлен
имот с идентификатор 10015.12.154
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Вазово, общ. Исперих,
обл.Разградска, целият имот с площ от 242 096 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя,
при съседи на имота: имоти №№ 10015.12.155, 10015.12.82, 10015.12.83,
10015.12.153, 10015.12.159, 10015.12.160, 10015.12.97, 10015.10.49,
10015.12.15, 10015.12.102, 10015.12.32, 10015.12.156 и 10015.12.3, придобит по твърдяния от ищците способ – наследствено правоприемство от К.С.Е., роден на ***г., починал на
20.06.1966г. в с.Побит камък, както и да установят процесните
имоти как са нанесени в действащите регулационни и кадастрални планове и
съответно, че сочените в исковата молба имоти собственост на наследодателя им
са идентични с имота на ответника с идентификатор 10015.12.154. Тези
предпоставки следва да бъдат доказани при условията на кумулативност,
за да бъдат уважени предявените от ищците установителни искове за собственост спрямо сочения ответник.
Въззивният съд приема, че в хода
на съдебното производство при доказателствена тежест
за ищците не е установено при условията на пълно и главно доказване точното
местоположение и идентификация на имотите посочени
в Емлячния регистър по партидата на Колю Симеонов по действащия
регулационен и кадастрален план, респективно, че същите попадат в Поземлен
имот с идентификатор 10015.12.154, собственост
на ответника. В тази насока са констатациите на експерта в.л. инж. Ирина
Иванова Сайкова, която в приетото по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза, което следва да бъде кредитирано
като обективно и компетентно изготвено, е отразила, че след извършена проверка,
се установява че „двете ниви, описани в извлечението от Емлячния
регистър на с. Вазово е видно, че те не са идентични с процесния имот ПИ
10015.12.154, т.е. те не са част от него“ /л.98-99, л. 103 РС/.
Следователно правилен се явява изводът на
първоинстанционния съд, че ищците не са доказали, че претендираните
от тях ниви /посочени в извлечението от Емлячния регистър на с. Вазово, едната с площ от 10.000 дка
в местността „Киредеки Ала“ и другата с площ от
17.000 дка в местността „Зерзели Сърът“/
попадат в Поземлен имот с идентификатор
10015.12.154, собственост на ответника.
Възражението в жалбата на въззивника за
порочност на приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза по
своята същност представляват оспорване на заключението й. При изслушване в
съдебно заседание на 04.05.2018 г. вещото лице е заявило, че поддържа
заключението си и е изложило съображения за това /л. 103 РС/. Представителят на
въззивника не е оспорил техническата експертиза в срока по чл.200, ал.3 ГПК -
докато трае изслушването. Не е заявил, че заключението е необосновано, не се е
усъмнил в неговата правилност и не е поискал повторно заключение, както изисква
разпоредбата на чл.201 от ГПК. Ето защо правилно първоинстанционният съд е
приел, че липсва идентичност между двете ниви, описани в извлечението от ЕР на
с.Вазово, стр.172 с претендирания ПИ 10015.12.154 по
кадастралната карта на с.Вазово и е отхвърлил иска. Въззивният
съд отказа да допусне нова техническа експертиза, тъй като възраженията на въззивника са преклудирани на
основание чл.133 ГПК. Така въззивникът е изгубил правото да събира нови доказателства,
а приетата техническа експертиза има материална доказателствена
сила за обстоятелствата, за които е допусната. Така и постановеното в
производството по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 238 от 22.10.2013 г. гр. д. № 1323/2012 г. на ВКС, III г.о., ГК, както и постановеното в производство по
чл. 288 ГПК Определение № 1202 от 26.08.2009 г. по гр. д. № 811 от 2009 г. на
ІV ГО на ВКС. Единственият извод, до
който съдът може да достигне е, че липсва идентичност между двете ниви, описани
в извлечението от ЕР на с.Вазово, стр.172 с претендирания
ПИ 10015.12.154 по кадастралната карта на с.Вазово, което обстоятелство е
доказано посредством техническа експертиза.
По възражението във въззивната жалба, че Община Исперих не е собственик на
ПИ 10015.12.154 по кадастралната карта на с.Вазово.
Въпросът за правото на собственост на
ответника върху ПИ 10015.12.154 по кадастралната карта на с. Вазово следва да
се обсъжда едва ако се приеме за
доказан твърдения от ищците факт, че претендираните
от тях две двете ниви, описани в
извлечението от ЕР на с.Вазово, стр.172 попадат в ПИ 10015.12.154. След като по
делото този факт е останал недоказан, се явява ирелевантно
дали ответника е собственик ПИ 10015.12.154 и ако да, то на какво основание.
Ето защо, правилно първостепенният съд не е обсъдил оспорените от
жалбоподателите в хода на съдебното производство доказателства ползващи
ответната страна - Протоколно решение № 01ВАЗ от 24.07.1996г. по преписка №
07076К/22.05.1992г. на ПК-гр.Исперих за възстановяване на право на собственост
съгласно влезлия в сила план за земеразделяне на с.Вазово и АЧОбС
№ 6067/30.03.2016г. Тези доказателства се отнасят за доказване на правото на
собственост на ответника върху притежавани от него имоти и същите съдът е бил
длъжен да обсъдил едва ако приеме за доказан твърдения от ищците факт, че претендираните от тях две двете ниви, описани в
извлечението от ЕР на с.Вазово, стр.172 попадат в ПИ 10015.12.154, собственост
на ответника. След като по делото този факт е останал недоказан, то
необсъждането на оспорените доказателства не води до промяна на обоснования
краен извод за неоснователност на предявените установителни искове за
собственост.
По възражението, че неправилно РС е приел, че не са събрани доказателства,
че наследодателя на ищците К.С.Е., роден на *** г. починал на 20.06.1966г. /л. 10 РС/ се идентифицира с лицето,
вписано в извлечението от Емлячния регистър на с.
Вазово, стр. 172 – Колю Симеонов, роден през 1885г. /л.19 РС/. За доказване основателността на възражението,
жалбоподателите се позовават на Удостоверение с изх. № 60/08.07.2014г.,
издадено от Кмета на Кметство с. Вазово, общ. Исперих, обл. Разград /л.75 РС/.
Дори да се приеме, че наследодателя на
ищците К.С.Е., се идентифицира с лицето, вписано в извлечението от Емлячния регистър на с. Вазово, стр. 172 – Колю Симеонов,
то това обстоятелство не води до промяна на обоснования краен извод за
неоснователност на предявените установителни искове за собственост, тъй като
както вече се посочи, нивите посочени на стр. 172 от този Емлячен регистър, не попадат в Поземлен имот с идентификатор 10015.12.154.
Във въззивната жалба няма наведени други
конкретни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, с което са
отхвърлени предявените при условията на субективно съединяване искове с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, поради което въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, които са правилни и законосъобразни.
С оглед на изложените съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд
атакуваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл. 271 ГПК.
Воден от горното, съдът,
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 219 от 12.07.2018г. по гр.д. № 1065/2017г.
по описа на Районен съд – Исперих.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР