Р Е Ш Е Н И Е № 90

Гр. Разград, 07. 11. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Ганева Ангел Ташев

при секретаря Н. Реджебова разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 225 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К.Д.Г. от гр. Бристол, Великобритания против Решение № 88/ 07. 06. 2018 г. по гр. д. № 382/ 17 г. по описа на РС Кубрат, с което е обявен за недействителен по отношение на ищеца Н.К.Г. в качеството й на взискател срещу „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД, сключения между „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД и К.Д.Г. договор за прехвърляне на право на собственост върху два недвижими имота с идентификатори №№ 35897.501.133 и 35897.501. 659, подробно описани. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи, че изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна Н.К.Г. чрез повереника си е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност.

Въззиваемата страна „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно е между страните, че въззиваемата Н.Г. е работила по трудов договор с въззиваемия „Уобърн-стреет пропертиес-БГ“ ЕООД /сега с име „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД/, прекратен със Заповед № 1/ 24. 10. 2016 г. Безспорно е, че с влязло в сила Решение от 29. 03. 2017 г. по гр.д.№ 15807/2016 г. въззиваемият „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД е осъден да заплати на въззивницата Н.Г. сумата 7 524.02 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска 14.12.2016 г. до окончателното изпълнение, както и за разноски по делото 1 147.12 лева. Допълнително е присъдено обезщетение за оставането й без работа в размер на 2 818.18 лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2016 г. до окончателното изпълнение с влязло в сила решение по в.гр.дело № 1238/ 2017 г. по описа на ОС – Варна.

Безспорно е между страните, че с НА № 92, том І, рег. № 00510, дело № 47/ 2017 г. по описа на нотариус С.Садък, вписана в регистъра на НК под № 004, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, на 09. 02. 2017 г. „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД е прехвърлил право на собственост върху недвижими имоти, вместо изпълнение на паричен дълг в размер на 20 000 лева, представляващ даден на дружеството заем от К.Д.Г., както следва: 1/ Поземлен имот с идентификатор № 35897.501.133 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 27/ 01.04.2009 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в строителните граници на село Каменово, община Кубрат, област Разград, на улица „Дунав” № 1, с площ от 893 кв.м., а съгласно документ за собственост 880 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план: 133, квартал 5, парцел ХІ, при граници, имот № 35897.22.4, имот № 35897.22.3, имот № 35897.501.132, имот № 35897.501.182, имот № 35897.501.134 и имот № 35897.22.5, заедно с построените в същия поземлен имот СГРАДИ: Сграда с идентификатор № 35897.501.133.1, със застроена площ от 43 кв.м., на 1 етаж, с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна, и Сграда с идентификатор № 35897.501.133.2 със застроена площ от 10 кв.м., на 1 етаж, с предназначение Селскостопанска сграда, а съгласно нотариален акт – гараж, с данъчна оценка в размер на 1 967.70 лв.; и 2/ Поземлен имот с идентификатор № 35897.501.659 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 27/ 01.04.2009 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в строителните граници на село Каменово, община Кубрат, област Разград, на улица „Клисура” № 14, с площ съгласно скица от 1 853 кв.м., а съгласно документ за собственост 1 400 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план: 659, квартал 635, парцел І, при граници, имот № 35897.501.807, имот № 35897.501.658, имот № 35897.501.660 и имот № 35897.501.810, заедно с построената в същия поземлен имот СГРАДА с идентификатор № 35897.501.659.1, със застроена площ от 60 кв.м., на 2 етажа, с предназначение Жилищна сграда – еднофамилна, с данъчна оценка в размер на 2 969.70 лв. Според заключението на СТЕ, пазарната стойност на недвижимите имоти е респ. в размер на 5 800 лв. и 7 400 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се възражения, че съдът при преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, необосновано и незаконосъобразно е приел, че към момента на изповядване на сделката, сключена на 09. 02. 2017 г. с НА № 92, том І, рег. № 00510, дело № 47/ 2017 г. по описа на нотариус С.Садък въззиваемата Н.Г. е имала качество на кредитор на въззиваемото дружество „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД. Изложен е довод и че сделката на разпореждане с недвижимите имоти не е увреждаща Н.Г., а е сключена между „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД и К.Д.Г. с цел удовлетворяване вземането на последния като кредитор на търговското дружество. При преценка на доказателствата, районният съд е стигнал до обратния, необоснован правен извод.

Въззивната инстанция намира, че без основание е възражението на въззивника К.Д.Г., че въззиваемата Н.Г. е нямала качество на кредитор към момента на извършеното разпореждане с недвижими имоти от въззиваемия „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД. Вземането на Г. произтича от присъдено й обезщетение по чл. 225 от КТ за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение със Заповед № 1/ 24. 10. 2016 г. Налице е трайна, последователна съдебна практика, която съответства и на приетото в ТР № 3 от 19.03.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВКС, че вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден е денят на уволнението, който в случая е 24. 10. 2016 г. Предявяването на иска от Г. за оспорване законността на уволнението е на 14. 12. 2016 г. и този момент, съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД се счита за покана за плащане до кредитора „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД и може да се счита безспорно, че с връчване на препис от исковата молба е уведомен за възникналото вземане на кредитора. Само за пълнота следва да бъде посочено, че за уважаване на отменителния иск не е необходимо вземането на кредитора да е изискуемо и установено по размер при извършването на действията, с които той е увреден.

Разпоредителната сделка с НА № 92, том І, рег. № 00510, дело № 47/ 2017 г.е извършена на 09. 02. 2017 г., към който момент Г. е имала качество на кредитор на „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД и за което последният е бил уведомен. Качеството кредитор се придобива при осъществяването в правния мир на предвиден в закона фактически състав, имащ за последица пораждането на субективно облигационно право на вземане. Ето защо, кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение. Кредитор е и лицето, което по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение.

Неоснователно и недоказано е и другото възражение на въззивника, че сделката на разпореждане с недвижимите имоти не е увреждаща Н.Г., а е сключена между „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД и К.Д.Г. с цел удовлетворяване вземането на последния като кредитор на търговското дружество. Въззивникът К.Д.Г. излага довод, че в качеството му на физическо лице е бил кредитор на „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД, представляван от едноличния собственик на капитала К.Д.Г.. В подкрепа на това е представил пред районния съд сключен Договор за заем на 04. 01. 2016 г. за предадена в заем сума в размер на 20 000 лв. , Протокол от 19. 01. 2017 г. за прието решение на едноличния собственик на капитала на „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД за прехвърляне правото на собственост върху процесните недвижими имоти на К.Д.Г. срещу задължението на търговеца за връщане на дадената в заем сума в размер на 20 000 лв. и 5 бр. потвърждение за превод за извършени преводи на суми. Въззиваемата Г. е оспорила истинността на Договора за заем от 04. 01. 16 г. и Протокола от 19. 01. 2017 г. Същите представляват частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК и според чл. 193, ал. 3 ГПК въззивникът, който ги е представил носи доказателствената тежест за доказване на истинността им. В представените 5 бр. потвърждение за превод се съдържа информация за преведени суми от К.Д.Г. по банкова сметка *** „Уобърн-стреет пропертиес-БГ“ ЕООД /сега с име „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД/. Не съдържат основание за превода. Назначената пред районния съд ССЕ е дала заключение, че в периода от 30. 05. 2016 г. до 30. 09. 2016 г. са направени 7 превода на парични суми от К.Д.Г. по сметка на „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД общо в размер на 24 458, 34 лв. въз основа на протоколи с посочване на основание - за допълнителна парична вноска. Преведените суми от физическото лице не са счетоводно отразявани в счетоводството на търговеца, като задължения по договори за заем. Липсват счетоводни записвания за осчетоводяване на получени от търговеца суми в заем от физическото лице К.Д.Г.. Заключението не е оспорено от страните, същото е обективно, компетентно и пълно, поради което следва да се цени като доказателство по делото. По делото няма други данни за реално плащане на сумите от К.Д.Г. по банковата сметка на дружеството на основание договор за заем. Фактът за предаване на сумите на основание договор за заем не може да се изведе и от съдържанието на счетоводните записвания, а счетоводното записване отразява създадените правоотношения между физическото лице и дружеството. Следователно, въззиваемият не е доказал елементите на фактическия състав на договора за заем, за които носи доказателствената тежест - реалното предаване на паричната сума и обстоятелството, че основанието за предаване е именно такъв договор. В трайната и непротиворечива практика на ВКС е прието, че договорът за заем е реален договор, в чиито фактически състав се включва освен съгласие и предаване на вещите, които са негов предмет. Установяването на плащане не е достатъчно, тъй като не може да се презюмира, че плащането на суми се извършва на основание договор за заем. Основанието подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Предвид изложеното, не може да да се приема за доказано твърдението, че между „КОЛИНС САШ УИНДОУС ЮРЪП“ ЕООД и К.Д.Г. е възникнало валидно заемно правоотношение и за въззивника се е породило задължението за връщане на заемна сума, което пък е станало предпоставка за сключване на разпоредителната сделка с процесните имоти.

Безспорно е налице и знанието за увреждане, предвид качеството на страните по сделката – физическото лице – приобретател К.Д.Г. е едноличен собственик на капитала и представляващ търговското дружество – прехвърлител. Налице са елементите на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, поради което въззиваемата Г. има право да иска да бъде обявена за недействителна спрямо нея, увреждащата я сделка.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е довело районния съд до неправилен извод, че предявения иск е основателен, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът К.Д.Г. следва да заплати на въззиваемата Н.Г. разноските по делото пред тази инстанция в размер на 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Пътните разноски в размер на 50 лв., включени в списъка по чл. 80 ГПК, представен от повереника на въззиваемата не се дължат. Според чл. 78 ГПК се дължат разноските, направени от страната, а не от нейния адвокат. Заплащането им не е уговорено в приложеното пълномощно, регламентиращо отношенията на страните по осъществяването на правната защита и съдействие и разходите във връзка с упълномощаването, включващо адвокатско възнаграждение са заплатени от упълномощителя.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 88/ 07. 06. 2018 г. по гр. д. № 382/ 17 г. по описа на РС Кубрат.

ОСЪЖДА К.Д.Г., роден на *** г. от гр. Бристол, Великобритания, Ампхилл, ул. „Уобърн“ № 23 с настоящ адрес:*** да заплати на Н.К.Г., ЕГН ********** *** сумата 1 000 лева разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.