Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Разград, 20. 09. 2018 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Ирина Ганева

Ангел Ташев

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова в. гр. д. № 237 по описа за 2018 г. , за да се признесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК

Постъпили са жалби вх. № 3656/ 14. 09. 18 г. от Р.С.С. *** и от П.С.С. ***№ при ЧСИ Стоянов, респ. 13387/ 09. 08. 2018 г. и 13742/ 17. 08. 18 г./, срещу действията на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г. Стоянов, рег. № 912 по изпълнително дело № 20189120400135 за отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производството по изпълнителното дело.

Подадено е писмено становище от взискателя Община Кубрат, в което излага съображения, че жалбите са неоснователни.

Подадени са писмени обяснения от ЧСИ Солаков с изложени съображения, че жалбите са неоснователни.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Срещу длъжника Светлан С. Петров е било образувано изпълнително дело № 20189120400135 по молба на Община Кубрат въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Установените с акта публични общински вземания за данъчен период от 2010 г. до 2017 г. са в размер на 423, 27 лв. главница и 249, 10 лв. лихва за просрочие към 23. 10. 2017 г. Актът е връчен на длъжника на 26. 10. 17 г. , според приложената разписка. На 28. 03. 18 г. по изпълнителното дело е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. След извършена справка на 06. 06. 18 г. в НБД Население“ ЧСИ е установил, че длъжникът е починал. Изпратил е покана за доброволно изпълнение на наследниците му Р.С.С. и П.С.С., връчена им съответно: на 04. 07. 18 г. и на 29. 06. 18 г. С вх. № 12604/ 27. 07. 18 г. Община Кубрат е изпратила на ЧСИ искане от двамата жалбоподатели за погасяване на задълженията им по ревизионния акт по давност на осн. чл. 171, ал. и ал. 2 ДОПК. С обжалваното Разпореждане от 30. 07. 2018 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство. Мотивите му за отказ са, че задълженията са установени с влязъл в сила акт по ДОПК, който не е бил обжалван и процесуалният ред за предявяване на възражения за погасяване по давност на вземането е изчерпан, както и че не е налице законово основание за ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради изтекла давност. В депозираните жалби длъжниците сочат, че вземането на взискателя по изп. дело за данъци и такси и лихви за 2010 г. и 2011 г. , както и вземането за лихви за 2012 г. и 2013 г. е погасено по давност на осн. чл. 171, ал. 1 ДОПК с изтичане на 5-годишен давностен срок и по чл. 110 ЗЗД за лихвите с изтичане на 3-годишен давностен срок..

С оглед на така изложеното, съдът приема, че жалбите са неоснователни. Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземания може да се извършва освен от публични изпълнителни по реда на ДОПК, също така и от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Когато принудително събира публично общинско вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Тъй като няма правомощие да се произнася по възражение за давност и не е орган в структурата на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да "отпише" погасеното по давност публично общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално постановено от орган в структурата на общинската администрация "отписване", извършено след предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно "отписване" би могло да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на взискателя и при отсъствието му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на публично общинско вземане, остава предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на публичното общинско вземане. В този смисъл е даденото разрешение по въпроса с Определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017 г., II г. о., ГК. Предвид изложеното от жалбоподателите възражение за изтекъл давностен срок, обосновано ЧСИ е приел, че за давността съдебния изпълнител не следи служебно и ако длъжниците считат, че е погасено правото на взискателя на принудително изпълнение, поради изтекла давност, следва да установят това по съответния исков ред. Въпросът за погасителната давност не може да бъде решаван в изпълнителното производство, респективно от съда в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Този въпрос следва да бъде предмет на разглеждане по исков ред и единствено влязлото в сила съдебно решение, ако е в полза на жалбоподателите, би било основание за прекратяване на изпълнението по чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБА от Р.С.С. *** и от П.С.С. ***№ при ЧСИ Стоянов, респ. 13387/ 09. 08. 2018 г. и 13742/ 17. 08. 18 г./, срещу действията на Частен съдебен изпълнител Г. Стоянов, рег. № 912 по изпълнително дело № 20189120400135 за отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производството по изпълнителното дело с Разпореждане от 30. 07. 2018 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.