РЕШЕНИЕ

№ 93, гр. Разград, 16.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в открито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря Дияна Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 238 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба с вх. № 13128/06.08.2018 г., подадена от Л.К.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 15, адвокатска кантора Марин Кинов, чрез процесуалния си представител – адвокат Марин Радоев Маринов АК – Разград, с искане да бъдат отменени действията на ЧСИ Георги Стоянов, по провеждане на опис на подробно описан недвижим имот по изпълнително дело № 20169120401969, обективирани в протокол за опис от 01.08.2018 г., ведно с всички законово последици от това, като незаконосъобразни. На основание чл.438 ГПК се иска спиране на действията по изпълнението до приключване на производството по настоящата жалба, както и на основание чл.437, ал.2 ГПК, моли съдът да постанови разглеждане на жалбата й в открито заседание с призоваване на взискателите и длъжника по изпълнението.

В жалбата се твърди, че на 01.08.2018 г., е извършен опис на недвижим имот, находящ се в гр. Кубрат, ул. „Страцин“ № 16, съставляващ ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 40422.504.389 по КККР на гр. Кубрат, ведно с изключителната собственост върху втори жилищен етаж от застроената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40422.504.389.1, ½ идеална част от общите части на сградата, подобренията и трайните насаждения и ½ идеална част от стопанска постройка с идентификатор 40422.504.389.2, която според жалбоподателката не съществува реално. Споделя, че при извършването на описа е възразила, че описваният имот, който се намирал под нейно владение в момента на извършването му е нейна изключителна собственост, придобит по давност, поради което длъжникът по изпълнителното дело А.И.Д., който е неин бивш съпруг не притежава вещни права върху него.

Твърди, че след развода с длъжника А.Д., постановен с влязло в сила на 12.07.2005 г. решение № 227/12.07.2005 г., на Районен съд Исперих, по гр. бр. д. № 185/2005 г. е установила владение върху описания имот, което продължавало и към момента на извършване на описа от страна на ЧСИ. В своя подкрепа споделя, че е открила партида за електроенергия на свое име и заплащала ел. енергията по нея за имота, както и дължимия данък сгради и такса смет.

Излага доводи, че при извършването на описа, ЧСИ не е установил самостоятелния обект, представляващ втори етаж от двуетажната жилищна сграда и не е вписан в протокола за опис, както и в него липсват граници и съседи на самостоятелния обект. Посочва, че в протокола не е вписан денят на предявяване на оценката на имота, както и, че при предприемане на изпълнителното действие ЧСИ не се е уверил, че описаният имот е собственост на длъжника А.И.Д..

Претендират се разноски.

В съдебното заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – адвокат Маринов, моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени принудителните изпълнителни действия на ЧСИ Георги Стоянов по извършения опис на недвижим имот по изпълнителното дело. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Л.И. е придобила изключителната собственост върху процесния имот през 2015 г., на основание чл.79, ал.1 ЗС, поради изтичане на период по-дълъг от десет години.

Длъжникът А.И.Д., чрез адвокат Р.П. – особен представител, със съдебен адрес:***, пл. „Възраждане“, ет.1, стая 4, не е депозирал писмени възражения по отношение на подадената жалба. В съдебното заседание, чрез особения си представител изразява становище, съдът да остави жалбата без уважение, като споделя мотивите на ЧСИ по отношение на нея.

Взискателят по изпълнителното дело Р.П.Т.,***, партер, кантора Паскалеви, редовно уведомена на основание чл.436, ал.3 ГПК, чрез процесуалния си представител – адвокат Здравко Димитров Паскалев, взема становище по подадената жалба, в което счита, че жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение. В подкрепа на своето твърдение излага доводи, че жалбоподателката не е придобила правото на собственост върху имота по давност, тъй като същата е титуляр на правото на ползване заедно с детето си, до навършване на пълнолетие – 2010 г.. Намира, че жалбоподателката не е владяла имота през необходимия период от време, откъдето да се позова на придобивна давност, като основание за придобиване на собствеността и, че приложените към жалбата доказателства за открита партида за електроенергия на ползвателя не доказват по никакъв начин придобиването на имота по давност.

Взискателят по изпълнителното дело община Кубрат, чрез кмета Алкин Осман Неби, редовно уведомени на основание чл.436, ал.3 ГПК, взема становище, в което намира жалбата за неоснователна и незаконосъобразна, поради което иска от съда да я отхвърли и да потвърди действията на ЧСИ, като законосъобразно извършени. Счита, че от решение № 227/12.07.2005 г., на Районен съд Исперих, по гр. бр. д. № 185/2005 г., приложено от жалбоподателката се установява, че бракът й с длъжника по изпълнителното дело е прекратен, но това не означава, че го освобождава от собствеността върху имота описан от ЧСИ.

Взискателите „Банка ДСК“ ЕАД и ТД на НАП Варна, офис Разград, редовно уведомени на основание чл.436, ал.3 ГПК не вземат становища по жалбата.

ЧСИ е изложил мотиви, съобразно които намира подадената жалба за допустима, но неоснователна. Счита, че след прекратяване на брака между жалбоподателката и длъжника по изпълнителното дело, закупеният от тях по време на брака имот, е останал в режим на обикновена съсобственост и бил предоставен за ползване само на жалбоподателката и тяхното общо дете до навършване на пълнолетие. Във връзка с горното смята, че жалбоподателката е владяла имота на правно основание – съдебно решение и това ползване не може да се приравни на владение, въз основа на което тече придобивна давност. Твърди, че едва след навършване на пълнолетие на общото им дете – 26.02.2010 г., жалбоподателката е започнала да владее имота само за себе си, но към момента на налагане на възбраните върху имота, тя все още не е станала негов изключителен собственик, тъй като не е изминал десетгодишния срок предвиден в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС. Намира, че доводите в жалбата за открити ел. и ВиК партиди, както и за плащане на задължения за МДТ, като доказателства, че владее имота са неоснователни.

В съдебното заседание при редовност на призоваването останалите взискатели не се явяват и не изпращат процесуален представител.

Приложено е ксерокопие от изпълнителното дело.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл.437, ал.3 от ГПК, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20169120401969 по описа на ЧСИ Георги Стоянов, рег. № 912 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Разград е образувано с постановление от 08.07.2016 г. въз основа на молба с вх. № 09432/08.07.2016 г., подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от Виолина Маринова Спасова и Доротея Н. Николова – изпълнителни директори, чрез пълномощника си – Лалка Илиева Илиева, срещу А.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за принудително събиране на описаните в изпълнителен лист от 14.06.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 247/2016 г. по описа на Районен съд Кубрат суми както следва: 31 525,87 евро, ведно със законната лихва от 01.06.2016 г. до изплащането на сумата, изискуем дълг по договор за жилищен и ипотечен кредит от 10.12.2007 г.; 1 666,22 евро договорна лихва начислена за периода от 05.09.2015 г. до 31.05.2016 г.; 355,36 евро – санкционна лихва начислена за периода от 21.04.2016 г. до 31.05.2016 г.; 1 096,73 евро заемни такси; 1 355,16 лева платена държавна такса и 1 546,37 лева юрисконсултско възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнително производство съдебният изпълнител е натоварен на основание чл.18 ЗЧСИ да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника, като е поискано налагане на възбрани и запори.

С определение № 243/16.09.2016г. по ч.гр.д. по описа на Районен съд Кубрат адвокат Р.П. *** е назначена за особен представител на длъжника А.Д. на основание чл.47, ал.6, във връзка с чл.430 ГПК.

На основание чл.458 ГПК, държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело, чрез ТД на НАП Варна, офис Разград. Присъединени взискател са и община Кубрат и Р.П.Т.. Последната е присъединена въз основа на молба с вх. № 09753/30.05.2018 г. и приложено удостоверение по чл.456 ГПК.

Видно от материалите по изпълнително дело, ЧСИ е предприел редица изпълнителни действия срещу движимо и недвижимо имущество собственост на длъжника А.Д., като в конкретния случай ни касаят изпълнителните действия предприети по отношение на недвижимия имот посочен в жалбата.

За обезпечаване на вземането на първоначалния взискател е вписана възбрана върху процесния недвижим в Служба по вписвания – Кубрат с вх. рег. № 2327/28.07.2016 г., акт. 78, т.1. Върху същия имот има и наложена възбрана за обезпечаване на вземането на Р.П.Т., в качеството й на майка и законен представител на общото им дете с длъжника – Владимир А.И., представляващо издръжка, която е вписана в Служба по вписванията – Кубрат с вх. рег. № 116/22.01.2016 г., акт 5, т.1. Горното се установява от приложените справки от Служба по вписванията гр. Кубрат с вх. № 09616/08.07.2016 г. и вх. № 02060/07.02.2018 г. по името на длъжника А.И.Д., като в тях длъжникът е отбелязан като притежател на ½ идеални части.

С разпореждане от 13.06.2018 г. по изпълнителното дело, ЧСИ Георги Стоянов, въз основа молбата на Р.Т. е насрочил опис на процесния недвижим имот, за 01.08.2018 г. от 11:00 часа. Разпореждането е съобщено на взискателите и на длъжника, чрез особения му представител. На 01.08.2018 г. е извършен описът, който е обективиран в протокол от същата дата. На задната страница на протокола е отбелязано, че по време на налагане на възбраната, имотът е бил във владение на жалбоподателката, която е заявила, че оспорва изпълнителните действия по описа, тъй като е нейна индивидуална собственост и длъжникът няма вещни права върху него.

От приложеният заверен препис на решение № 227/12.07.2005 г. по г.бр.д. № 185/2005 г. по описа на Районен съд Исперих се установява, че бракът между длъжникът и жалбоподателката е прекратен и придобитият в режим на СИО недвижим имот, находящ се в гр. Кубрат, ул. „Страцин“ № 16, ет.2, т.е. процесният се предоставя за ползване на Л.И. и детето им до навършване на пълнолетието му.

По делото е приложено удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК с изх. № 6703000961/16.08.2018 г. от община Кубрат. В него е посочено, че длъжникът е собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот и данъчната оценка съответстваща на тази част.

За изясняване на фактическата обстановка са допуснати и разпитани двама свидетели. От показанията на свидетелката Р. Н. Т. се установява, че познава жалбоподателката от 10 години, с която са много близки приятелки и през този период Л.И. живеела в процесния имот и сама се грижила за него и за детето си. Дава информация за състоянието на жилището и от какви стаи се състой. Споделя, че жалбоподателката е правила доста ремонти в него, за които са й помагали родителите й, както и, че не е виждала длъжника в рамките на тези години и не знае къде се намира. Посочва, че е чувала, че жилището е закупено през време на брака от нея с финансовата помощ на родителите й. Споделя, че много добре се грижи за жилището и не знае някой да има претенции към него.

От показанията на свидетелката В.Г.И., втора братовчедка на жалбоподателката се установява, че тя живее на първия етаж от къщата, където се намира и процесния втори жилищен етаж. Споделя, че Л.И. ползва целия втори етаж, който бил закупен от нея с помощта на родителите й по време на брака с длъжника А.Д.. Твърди, че след като бил прекратен бракът, Л. започнала да прави ремонти – изолация, дограма, канализация, въобще всичко по етажа, като след развода длъжникът не е идвал в етажа, тъй като тя не го допускала. Посочва, че не й е известно длъжникът да е искал да живее в имота следва развода. По отношение на стопанската постройка посочена в жалбата заявява, че е имало така, когато са закупили къщата, с цел гледане на животни, но тя била временна. Твърди, че след прекратяването на брака, Л. и дъщеря и останали да живеят в процесния имот. Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като последователни, логични, достоверни и непротиворечащи с останалия доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК. Жалбоподателят Л.К.И. е трето на изпълнението лице, което е присъствало по време на описа, извършен на 01.08.2018 г., т.е. е узнало за него в деня на осъществяването му и от тогава е започнал да тече едноседмичния срок за обжалване, като жалбата е депозирана на 06.08.2018 г.. Третото лице – жалбоподател е заварено да упражнява фактическата власт върху процесния недвижим имот към датата на извършване на описа, като изрично в протокола е посочила, че имотът е нейна индивидуална собственост и длъжникът няма вещни права върху него. В самата жалба Л.И. посочва, че е установила владение върху имота още през 12.07.2005 г., което е продължило и до настоящия момент. т.е. към деня на налагане на възбраната и извършването на описа, именно това трето лице твърди да е упражнявало фактическата власт върху процесния недвижим имот и по смисъла на чл.435, ал.4 ГПК то е активно легитимирано да обжалва насочването на изпълнението върху него. Горното се потвърждава и от свидетелските показания на Р.Т. и В. И.. Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна при следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.435, ал.4 от ГПК трето лице може да обжалва насочването на изпълнението чрез опис, възбрана и насрочване на публична продан срещу имот, който се владее от това трето лице, като изречение второ постановява, че жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагането на запора или възбраната. В случая видно от всички събрани по настоящото дело доказателства, както и от приложените материали по изпълнителното дело, към момента на налагането на възбраната върху процесния недвижим имот 28.07.2016 г., както и към момента на извършване на описа – 01.08.2018 г. липсват каквито и да е доказателства, от които може да се направи изводът, че жалбоподателката Л.И. е собственик и на останала ½ идеална част от процесния имот, който е закупен по време на брака им и е бил в режим на СИО. Следва да се посочи, че след прекратяването на брака, жалбоподателката и длъжникът се превръщат в обикновени съсобственици на процесния имот с равни идеални части. В подкрепа на горното са и приложените по делото справки от Служба по вписвания и удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК, в които като собственик на ½ идеална част от процесния имот фигурира именно длъжникът. Доводите и твърденията на жалбоподателката, че процесния жилищен етаж е нейна индивидуална собственост, тъй като го владеела от 12.07.2005 г. до настоящия момент и по този начин е придобила целия имот по давност, не са и не могат да бъдат разгледани надлежно в настоящото производство, тъй като това е гражданско-правен спор, който следва да се разреши по исков ред. Твърдяното от жалбоподателката, че е открила партида на свое име за заплащане на потребената електроенергия на процесния имот и съответно дължимите данъците, за които е представила доказателства - фискален бон на „Енерго-Про продажби“ АД град Варна от 01.08.2018 г. и справка по партида на община Кубрат, не представляват доказателства, които да удостоверят, че жалбоподателката е изключителен собственик и на идеалната част на длъжника от процесния имот, която да е придобита на оригинерно основание – давностно владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС. Съдът не може да разгледа и със сила на пресъдено нещо да реши спора за собствеността върху процесния имот, но споделя становището, че за да се придобие един имот по давност следва не само да бъде владян необезпокоявано и явно от владелеца, но и това владение да бъде демонстрирано и протовопоставено на останалите лица, но и да е налице позоваване на придобивната давност, за да се приеме, че е придобит процесния имот, както се приема в решение № 355/2010 г. по гр.д. № 802/2009 г. на ІІ гражданско отделение на ВКС "изтичането на срока на придобиваната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно. Необходимо е позоваването от владелеца на изтичането й чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение. Правилата за погасителната давност и за придобивната давност са материалноправни. Те регулират отношения между равнопоставените субекти на гражданското право. В тези отношения позоваването на давността е самият юридически факт, който води до възникване или погасяване на материалното субективно право, а не е само твърдение за наличието на такъв факт. При изричната и безусловна забрана на чл.120 ЗЗД за служебно прилагане на давността и при също така изричното препращане на чл.84 ЗС към нея, няма място за разногласия по въпроса дали владелецът трябва да се позове на изтеклата придобивна давност, а именно: той трябва да се позова и такъв е отговорът, даден от ОСГК на ВКС с т.1 от ТР № 4/2012 г.: "При приложението на чл.120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективното право чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, касае хипотезите на придобивна давност. Действително с процесното ТР ОСГК на ВКС приема, че позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивната давност, но владелецът не може да придобие право на собственост върху владяната вещ, ако не се позове на давността, следователно едва след позоваване на давността от него би могъл да противопостави твърдените си права върху имота спрямо третите добросъвестни лица, каквито са кредиторите и съдебния изпълнител. Както се отбеляза по-горе, към момента на налагане на възбраната като собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот се легитимира единствено длъжникът А.Д., като към този момент няма дори индиция, че има спор за собственост върху тази идеална част, поради което настоящата жалба се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

В настоящия случай длъжникът е собственик, макар и не на целия недвижим имот. Според нормата на чл.435, ал.4 ГПК до незаконосъобразност на изпълнителните действия води единствено пълната липса на собственически права на длъжника върху процесния имот. Ако длъжникът е съсобственик, какъвто е конкретния случай, то неговата идеална част ще има отношение към вещноправните последици от евентуална публичната продан, тъй като ще се продаде само част от имота, т.е. само частта на длъжника (в случай, че другия съсобственик не е дал писмено съгласие по смисъла на чл.500, ал.2 ГПК). Нормата на чл.500, ал.1 ГПК е категорична, че при изпълнение насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, (какъвто е настоящия случай) имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.

По отношение на другите оплаквания във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася, тъй като видно от посоченото по-горе и съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4, изречение последно ГПК, жалбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като безспорно се доказа, че жалбоподателката Л.И. не е собственик на целия процесен имот към момента на налагането на възбраната и извършването на описа.

По направеното искане на основание чл.438 ГПК за спиране на действията по изпълнението до приключване на производството по настоящата жалба, съдът се е произнесъл с Определение № 862/02.10.2018 г. по настоящото дело, с което е оставено без уважение.

С оглед изхода на спора, не следва да бъдат присъждани разноски на жалбоподателя.

Водим от горното, Разградският Окръжен съд:

РЕШИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 13128/06.08.2018 г., подадена от Л.К.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 15, адвокатска кантора Марин Кинов, чрез процесуалния си представител – адвокат Марин Радоев Маринов АК – Разград, с искане да бъдат отменени действията на ЧСИ Георги Стоянов, по провеждане на опис на подробно описан недвижим имот по изпълнително дело № 20169120401969, обективирани в протокол за опис от 01.08.2018 г., ведно с всички законово последици от това, като незаконосъобразни.

Решението, на основание чл.437, ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ