РЕШЕНИЕ

№ 91 / 2.11.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и втори октомври, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 240 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А.С.А., подадена чрез пълномощник, против решение № 274 / 23.07.2018г., постановено по гр.д. № 206 / 2018г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за признаване за установено, че Н.Н.Л. му дължи законна лихва върху изплатено от него задължение по договор за банков кредит в качеството му на поръчител, в размер на 851,15лв. за периода от датата на плащането на всяка от вноските, подробно описани в исковата молба и жалбата, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Като излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови решение, с което да уважи иска за лихви.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил писмен отговор от Н.Н.Л., която е представлявана в процеса от особен представител.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и изразените от страните становища, констатира следната фактическа обстановка: На 1.12.2010г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“ЕАД и С. Д. Л., по силата на който на последната е предоставен банков кредит в размер 3 700 евро. А.А. е подписал договор за поръчителство с банката на задължението на С. Л..

Стоянка Л. е починала на 25.03.2012г. Нейни наследници с равни права са дъщерите й Д. Н.Л. и ответницата по делото Н.Н.Л..

Представени са две удостоверения от „Банка ДСК“ЕАД, от едното от които се установява, че ищецът в качеството си на поръчител на С. Л. е изплатил вноски по изтегления от нея кредит в общ размер 4 353,58 евро. От другото удостоверение направените от ищеца вноски са посочени дори в по-голям размер с уточнение по сметки и дати, но доколкото претенцията е за възстановяване на половината от горния размер, за районния съд е било достатъчен факта на връщане на кредита от поръчителя в този размер и съответно е приел за основателен иска за установяване на задължението на Н.Л. към него в размер на половината от тази сума, съобразно наследствените й права. Решението, с което установителният иск за главницата е уважен, заедно със законната лихва от 29.09.2017г. – деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на въззивното обжалване е решението в частта, с която е отхвърлен иска за признаване на установено, че Н.Л. дължи на А.А. сумата 851,15лв., представляваща лихви за забава на всяка платена от поръчителя анюитетна вноска по кредита, считано от 21.10.2014г. до 28.09.2018г. При така установените факти, съдът намира от правна страна, че жалбата е неоснователна.

Преди всичко следва да се направи уточнение, че с

ъдът не е обвързан от правната квалификация на предявения иск, а е длъжен да даде такава с оглед изложените в исковата молба твърдения. При изложените от ищеца твърдения и представени доказателства в тази връзка, предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв по чл.146 ал.1 ЗЗД в.в. с чл.422 ГПК, а не по чл.143 ал.1 ЗЗД в.в. с чл.422 ГПК. Чл.143 ал.1 ЗЗД намира приложение в случай, че срещу поръчителя е бил заведен иск от кредитора. В настоящия случай както от изложените в исковата молба твърдения, така и от представените доказателства, се установява, че ищецът е изпълнил доброволно задължението в периода 21.09.2012г. – 6.02.2017г.

Въпреки, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация не е правилна, на страните са дадени правилни указания, подлежащите на доказване факти са установени и не е необходимо изготвянето на нов доклад и ангажирането на допълнителни доказателства.

Съгласно чл.146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора. Това обаче не означава, че поръчителят продължава да събира същото вземане, което е имал кредиторът, а означава само, че поръчителят придобива правото да събере от длъжника онова, което е изплатил срещу задължението на същия към кредитора. Вземането на поръчителя се различава от вземането на първоначалния кредитор както по своето основание и по момента на възникването, а в някои случаи и по размера си. То винаги има за свое основание изпълнението на чуждо задължение. Размерът му обхваща само действително заплатеното от поръчителя. Вземането възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. До този момент между длъжника и поръчителя не е съществувала правна обвързаност, по силата на която поръчителят да има правото да търси от длъжника някаква претенция. Едва когато той заплати дълга към кредитора, в негова полза възниква правото да търси онова, което е заплатил. От този момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника е възникнало задължението да му плати онова, което поръчителят е заплатил за негова сметка.

Видно от удостоверенията, издадени от „Банка ДСК“ЕАД, последната вноска е изплатена от А.А. на 6.02.2017г. На тази дата ищецът е изплатил цялото задължение по кредита, от тази дата той се суброгира в правата на кредитора и за него възниква правото да предяви иска по чл.146 ал.1 ЗЗД. Стоянка Л. е починала на 25.03.2012г. В хипотезата на чл.146 ал.1 ЗЗД е без значение, че нейното задължение към банката е преминало по силата на наследственото правоприемство върху ответницата Н.Л. и другия наследник на Стоянка Л., неучастващ в съдебния процес.

След като вземането на поръчителя се различава от вземането на първоначалния кредитор, не може да се приеме, че предпоставките за изискуемост на едното вземане се прилагат и за другото. След като целият кредит е бил изплатен на 6.02.2017г., от този момент е възникнала и изискуемостта на вземането на ищеца. Изпадането в забава на ответника би било налице само, ако ищецът му е отправил покана, по арг. от чл.84 ал.2 ЗЗД в.в. с чл.69 ал.1 ЗЗД. Липсват доказателства за отправена покана от ищеца до ответника за изплащане на платената сума от поръчителя в полза на банката. Предвид изложените дотук съображения, възражението във въззивната жалба, че задълженията на наследниците на кредитополучателя към платилия поръчител са изискуеми от деня на всяко от извършените плащания и не е необходимо плащането да бъде изискано с покана, се явява неоснователно.

Решението на районния съд в обжалваната част е правилР

Решението на районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Предвид изхода от спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените деловодни разноски е неоснователна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 274 / 23.07.2018г., постановено по гр.д. № 206 / 2018г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен предявения от А.С.А. иск за признаване за установено, че Н.Н.Л. му дължи лихва за забава върху всяка платена анюитетна вноска от 21.10.2014г. до 28.09.2017г. в общ размер 851,15лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР