РЕШЕНИЕ

№ гр. Разград, 02.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 243 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба с вх. № 09321/30.07.2018 г. подадена от Алкин Осман Неби, в качеството си на кмет на Община Кубрат, Булстат 000505846, с адрес: гр. Кубрат, ул. „Княз Борис I“ №1, чрез процесуалния си представител – адвокат Доротея Младенова Димова, длъжник по изпълнително дело №20187620400266 по описа на ЧСИ Деян Драганов с рег.№762, с район на действие при Окръжен съд Разград, с искане да бъде постановено решение, с което да се прогласи несеквестируемостта на изрично посочените в жалба недвижими имоти и движими вещи, както и да бъдат отменени действията на ЧСИ Деян Драганов за пристъпване към принудително изпълнение върху посочените движими вещи и недвижими имоти, собственост на жалбоподателя. Претендира разноски и моли съдът на основание чл.438 ГПК да разпореди спиране на производството по изпълнителното дело до произнасянето му, както и на основание чл.437, ал.1 ГПК, моли съдът да постанови разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание, тъй като за посочените в нея обстоятелства прави искане да бъдат разпитани свидетели при режим на довеждане.

В жалбата се твърди, че на 20.07.2018 г. е получено съобщение с приложено към него обявление по изпълнителното дело, с което е обявена публична продан върху: СОС с идентификатор 40422.505.1126.1.79, като на същата дата е получено и съобщение с приложено към него обявление, с което е насрочен опис на СОС с идентификатор 40422.505.1182.1.25. Твърди се, че посочените имоти съгласно чл.31, ал.1 Закона за политическите парти, Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост на Общински съвет – Кубрат и Закона за общинската собственост /ЗОбС/ са отдадени за ползване на политически партии със съответните решения на Общински съвет – Кубрат. Първият имот от 08.04.2009 г. е отдаден на общинската организация на политическа парти БСП, вторият имот от 09.09.2009 г. е отдаден под наем на общинската организация на политическа парти ГЕРБ. Сочи, че в тези имоти се помещават и други организации и към настоящия момент все още се ползват със същото предназначение след решение за удължаване на наемните отношения, като според него, съгласно чл.3 ЗОбС, тези имоти са публична собственост, тъй като имат предназначение за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. Цитират се и други норми от ЗОбС. Споделя, че Общински съвет – Кубрат не е взел официално решение, с което да официализира очевидно трайното променено предназначение на посочените недвижими имоти.

На следващо място посочва, че на 25.06.2018 г., ЧСИ е наложил възбрана на следните пет недвижими имота с идентификатори, както следва: 40422.505.420.7.22; №40422.505.420.3.19; № 40422.505.420.5.5; № 40422.505.420.7.13 и №40422.505.420.7.16, като по отношение на тях на 24.07.2018 г., е получено искане за данъчна оценка, което според жалбоподателя, ЧСИ възнамерява да пристъпи към публична продан спрямо тях. Споделя, че тези имоти са с определено предназначение за общински жилища, за настаняване на нуждаещи се и поради тази причина, те служат за задоволяване на обществените потребности. На 24.07.2018 г., жалбоподателят твърди, че е получил призовка за принудително изпълнение с изх. № 10323/23/07/2018 г., за насрочен опис на 13 броя превозни средства за 01.08.2018 г.. Сред изброените фигурират пет броя автобуси марки и модели както следват: 1 брой Автобус Отойол, 2 броя Исузо Класик и 2 броя Хюндай, които са предназначени за превоз на ученици, обучаващи се в общински и държавни училища, находящи се на територията на Община Кубрат. Тяхното предназначение е потвърдено и със съответните решения на ОС на Община Кубрат. Посочва, че сред изброените превозни средства фигурира товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № РР 0201 АК, който служи за задоволяване на конкретна обществена потребност, изразяваща се в извършването на ремонти и поддържащи дейности, свързани с доставката на питейна вода за нуждите на населението на общината, като товарният автомобил е загубил предназначението си на частна общинска собственост от 2004 г., тъй като с решение № 27, обективирано в протокол 11.29.12/2004 г., ОС на Община Кубрат е взел решение да го предостави на общинското дружество „ВиК Меден Кладенец“ ЕООД. В жалбата се сочи, че сред изброените превозни средства е и лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № РР 8618 АС, който служил за превоз на лица с увреждания, а по отношение на останалите превозни средства счита, че Община Кубрат не притежава такива с посочени регистрационни номера.

В жалбата се твърди и, че на 27.07.2018 г. е насрочен опис с призовка за принудително изпълнение с изх. № 10214/20.07.2018 г. на СОС – дискотека, със застроена площ 273.90 кв.м., находяща се в с. Мъдрево, която се използва с развлекателна цел и трайно е използван за мероприятия от културен характер с местно значение. На 24.07.2018 г. е получил призовка за принудително изпълнение изх. № 10324/23/07/2018 г. и за насрочване два дни по-късно на опис на контейнери за събиране на смет тип „Бобър 1,1 куб.м.“, като не е посочен техния брой, както и че са публична общинска собственост и служат за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение. Посочва се, че на 26.07.2018 г. е било насрочен опис на специализиран автомобил марка и модел ‚Мерцедес Еконик“ с рег. № РР 7015 ВК, за който по време на описа са възразили, че е публична общинска собственост, съобразно нейното преназначение, тъй като служи за трайно задоволяване на обществената потребност от местно значение – по осигуряване на здравословна жизнена среда.

Във връзка с горното моли съдът да приеме, че е налице предпоставката по аргумент от чл.520, ал.3 ГПК и Решение № 15 от 21.12.2010 г. по к.д. № 9/2010 на КС за вещи публична общинска собственост и макар, че тези вещи да са били със статут на частна общинска собственост, поради настъпилите конкретни обстоятелства те фактически служат за трайно задоволяване на съответната обществена потребност. Заявява, че в настоящия случай липсва волеизявление на Общински съвет – Кубрат за обявяване на констатирания настъпил факт на отпаднало „частично предназначение“ на вещите.

По отношение на всички цитирани в жалбата движими и недвижими вещи счита, че са несеквестируеми и са публична общинска собственост.

Прави доказателствено искане за допускане на свидетели за установяване на твърденията посочени в жалбата, поради което иска на основание чл.437, ал.1 ГПК да бъде насрочено разглеждането й в открито заседание.

Претендират се разноски.

Взискателят по изпълнителното дело „ЕКО 2017“ ЕООД, ЕИК204651918, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Преслав“ № 2, офис 1, представлявано от Божидар Иванов Борисов – управител, редовно уведомен на основание чл.436, ал.3 ГПК взема становище по жалбата, в което счита същата за неоснователна и недоказана, тъй като ЧСИ е осъществил допустимо изпълнително действие върху секвестируемо имущество на длъжника – частна общинска собственост, като излага подробни мотиви. По отношение на съображенията на длъжника основаващи се на чл.3, ал.2 ЗОбС, взискателят посочва, че жалбоподателят не се позовава на изрично разпоредена нормативна несеквестируемост. Твърди, че длъжникът не е представил актове за публична общинска собственост на процесните имоти, обявени по реда на чл.6, ал.2 ЗОбС, както и че нито едно решение на Общински съвет – Кубрат не съдържа обявеност в изричното правно основание на цитираната норма и няма изрично формулирани имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Излага доводи, че всички движими и недвижими вещи посочени в жалбата са секвестеруеми, тъй като длъжникът не е предоставил никакви доказателства, от което може да се направи противният извод за тяхната несеквестируемост. Твърди, че направеното искане от жалбоподателя за допускане до разпит на свидетели в режим на довеждане и насрочване на делото в открито заседание е налице императивна забрана, заложена в чл.164, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и това води до неоснователност и на искането му за разглеждане на делото в открито заседание.

Претендират се разноски.

ЧСИ е изложил мотиви, съобразно които намира подадената жалба за допустима, като подадена от длъжника, който обжалва насочване на изпълнението към имущество, което счита за несеквестируемо, но намира същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Посочва, че при изследване на секвистеруемостта на имуществото, насочването към което е предмет на обжалване, следва да се установи характера на собствеността – публична или частна, като в конкретния случай счита, че имуществото – движимите и недвижимите вещи, към което е насочено принудителното изпълнение, представляват частна общинска собственост, като излага подробни доводи за това в мотивите си. По отношение на движимите вещи посочва, че те не могат да бъдат определени като имоти и не могат да придобият характера на публична общинска собственост по реда на чл.3, ал.2, т.3 ЗОбС.

Взискателят по изпълнителното дело „Фонд за органите на местното самоуправление в България – Флаг“ ЕАД, редовно уведомен на основание чл.436, ал.3 ГПК не взема становище по жалбата

Приложено е ксерокопие от изпълнителното дело.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл.437, ал.3 от ГПК, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20189120400288 по описа на ЧСИ Георги Александров Стоянов, с рег. № 912 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Разград е образувано с постановление от 13.03.2018 г. въз основа на молба с вх. № 04117/13.03.2018 г., подадена от "ЕКО 2015" ЕООД, ЕИК 203644689, седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. Преслав № 2, със законен представител Божидар Иванов Борисов – управител срещу длъжника Община Кубрат, за принудително събиране на описаните в изпълнителен лист от 19.12.2017 г., издаден по ч.т.д. № 139/2017 г. на Окръжен съд - Разград, суми както следва – сума в размер от 1 049 723.60 лева - главница, ведно със законната лихва от 17.01.2017 г. до окончателното изплащане, сумата 37 393.13 лв. – мораторна лихва и сумата от 35 692.31 лв. представляваща разноски по водене на арбитражното производство. С молбата за образуване на изпълнително производство съдебният изпълнител е натоварен, на основание чл.18 ЗЧСИ, да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника, като е поискано налагането на запори и възбрани върху банкови сметки и други секвестеруеми движими и недвижими активи. В случай че съдебния изпълнител констатира съществуване на вземане от трето лице в полза на длъжника, се моли да бъде наложен запор над същото.

Взискателят е депозирал до ЧСИ Георги Александров Стоянов молба с вх. № 10481от 13.06.2018г., с която е поискал на основание чл.427, ал.5 ГПК процесното изпълнително производство да бъде продължено от ЧСИ Деян Драганов, с рег. № 762 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Разград. Ето защо, изпълнителното производство е преобразувано в № 20187620400266 по описа на ЧСИ Деян Драганов.

С молба с вх. № 08050/27.06.2018г. по описа на ЧСИ Деян Драганов, „ЕКО 2017“ ЕООД, ЕИК 204651918, в качеството си на частен правоприемник на взискателя "ЕКО 2015" ЕООД, ЕИК 203644689, въз основа на договор за цесия по чл.99 ЗЗД, поискал да бъде конституиран в качеството на взискател, на основание чл.429, ал.1 ГПК. Към молбата е приложен договор за цесия от 02.04.2018г., съобщение по чл.99, ал.3 ЗЗД от предишния кредитор до длъжника.

С разпореждане от 27.06.2018г. ЧСИ Деян Драганов, конституирал „ЕКО 2017“ ЕООД, ЕИК 204651918 като взискател по процесното изпълнително дело, на основание чл.429, ал.1 ГПК.

Видно от материалите по изпълнително дело, ЧСИ е предприел редица изпълнителни действия срещу движимо и недвижимо имущество собственост на длъжникът Община Кубрат, като в конкретния случай ни касаят изпълнителните действия предприето по отношение на движимите вещи и недвижимите имоти посочени в жалбата.

С разпореждане от 21.06.2018 г., ЧСИ Деян Драганов е наложил възбрана върху следните пет недвижими имота с идентификатори, както следва: №40422.505.420.7.22; №40422.505.420.3.19; №40422.505.420.5.5; №40422.505.420.7.13 и №40422.505.420.7.16 като разпореждането е входирано в служба по вписвания гр. Кубрат на 25.06.2018 г. под вх. № 1489.

С призовки за принудително изпълнение с изходящи номера както следва: № 10214/20.07.2018 г., получена в Община Кубрат на 20.07.2018 г.; № 10082/18.07.2018 г., получена от длъжника на 20.07.2018 г; № 10082/18.07.2018 г., получена от длъжника на 20.07.2018 г.; № 10067/18.07.2018 г., получена от длъжника на 20.07.2018 г.; № 10324/23.07.2018 г., получена в общ. Кубрат на 24.07.2018 г.; № 10323/23.07.2018 г., получена от длъжника на 24.07.2018 г., ЧСИ Деян Драганов е уведомил Община Кубрат, че ще бъдат извършени следните изпълнителни действия по отношение на определени имоти – опис на недвижим имот - дискотека, със застроена площ 273.90 кв.м., находяща се в с. Мъдрево, общ. Кубрат, обл. Разград. Описът е извършен на 27.07.2018 г., който е обективиран в протокол от същата дата; че на 26.07.2018 г., от 15:00 часа, ще се проведе опис на недвижим имот с идентификатор 40422.505.1182.1.25. Същият е извършен на 26.07.2018 г.; че на 26.07.2018 г., от 14:00 часа, ще се извърши опис на товарен автомобил марка и модел „Мерцедес Еконик“ с рег. № РР 7015 ВК; че на 26.07.2018 г., от 14:00 часа ще се извърши опис на контейнери за събиране на смет тип „Бобър 1,1 куб.м“, както и, че на 01.08.2018 г., от 14:00 часа ще се извърши опис на 13 броя МПС, както следва: : колесен трактор МТЗ 80, с рег. № РЗ0116ЕТ; колесен трактор ЮМЗ 6Л, с рег. № РЗ3862Е; тракторно ремарке РСД4, с рег. №РЗ4854Е; колесен трактор ЮМЗ 6Л, с рег. № РЗ669 Е; товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. № РР 0201 АК; лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № РР 8618 АС; лек автомобил „Ситроен Ц5“, с рег. № РР 0770 АН; Специален автомобил Ифа В 50 Л, с рег. № РР 8563 АН; два броя автобуси „Отойол Е 27.14, с рег. № РР 6219 ВС и РР 6495 ВС; два броя автобуси „Исузо класик“ с рег. № РР 6493 ВС и РР 6494 ВС; автобус „Хюндай Каунти“ с рег. № РР 6496 ВС.

По отношение на недвижим имот с идентификатор 40422.505.1126.1.79, длъжникът е получил съобщение с изх. № 10004/17.07.2018 г., на 20.07.2018 г., с което ЧСИ го е уведомил, че от 27.07.2018 г. до 27.08.2018 г. ще се проведе първа публична продан на имота. С разпореждане от 02.08.2018 г., на ЧСИ Деян Драганов първата публична продан на горепосочения имот е насрочена с нова дата от 10.08.2018 г. до 10.09.2018 г..

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – от длъжника срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал.2 ГПК – насочване на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо. Жалбата е подадена в 7-дневния срок по чл.436, ал.1 ГПК. В случая по отношение на следните пет недвижими имота с идентификатори: №40422.505.420.7.22; №40422.505.420.3.19; №40422.505.420.5.5; №40422.505.420.7.13 и №40422.505.420.7.16, проданта върху тях, към момента на получаването на съобщението не е насрочена (наложена е само възбрана), т.е. жалбата е преждевременна, което не води до недопустимостта й – преждевременната жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес своевременно да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта, която яснота е в интерес и на взискателя (т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо срокът за обжалване не е започвал да тече, поради което и подадената на 30.07.2018 г. жалба е в срок. По отношение на другите движими и недвижими вещи, спрямо които са предприети изпълнителни действия, жалбата не се явява преждевременна.

Разгледана по същество тя е неоснователна при следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Видно от разпоредбата, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Качеството несеквестируемост на вещ може да изхожда от две основания - непрехвърляемост на правото, което може да се дължи на естеството на правото, на неговото предназначение или на законната му забрана за прехвърляне. Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми са имотите публична собственост на държавата и общините. Второто основание за несеквестируемост е изрична законова забрана. Правата, които са несеквестируеми поради изрична забрана на закона са посочени в чл.444 ГПК. За имотите публична собственост важат правилата за абсолютна несеквестируемост, тъй като по отношение на тях промяната на собственика - титуляр на правото е невъзможна като несъвместима с юридическия статут на вещта.

В настоящото производство жалбоподателят и длъжник по изпълнителното дело се позовава основно на довода си, че процесните недвижим имоти и движим вещи имат характеристиките на публична общинска собственост по своето предназначение и по тази причина те следва да се приемат, че са извадени от гражданския оборот и срещу тях не могат да се предприемат каквито и да било принудителни действия, доколкото в това си състояние представляват несеквестируемо имущество собственост на общината. В жалбата е пропуснат един много значителен и съществен факт за това имущество. Макар в нея да се сочи, че за недвижимите имоти не са съставени актове за публична общинска собственост, се пропуска да се посочи, че за тях има вече съставени актове за общинска собственост на основание чл.59, ал.1 ЗОбС и чл.60, ал.3 ЗОбС, като по този начин на тези имоти е признат статут на частна общинска собственост – АЧОС № 4051/19.06.2012 г., отнасящ се за имот с идентификатор 40422.505.1126.1.79; АЧОС № 4121/31.08.2012 г., отнасящ се за имот с идентификатор 40422.505.1182.1.25; АЧОС № 3398/01.02.2011 г., отнасящ се за имот с идентификатор 40422.505.1182.7.22; АЧОС № 3393/01.02.2011 г., отнасящ се за имот с идентификатор 40422.505.420.3.19; АЧОС № 3386/01.02.2011 г., отнасящ се за имот с идентификатор 40422.505.420.5.5; АЧОС № 3395/01.02.2011 г., отнасящ се за имот с идентификатор 40422.505.420.7.13; АЧОС № 3397/01.02.2011 г., отнасящ се за имот с идентификатор 40422.505.420.7.16, както и АЧОС № 6518/15.12.2017 г., отнасящ се за недвижим имот - дискотека, със застроена площ 273.90 кв.м., находящ се в с. Мъдрево. По отношение на акта за общинска собственост настоящият съдебен състав следва да се посочи, че той представлява официален документ, съставен от съответното длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, като с акта се констатира правото на общинска собственост. Този документ се ползва със съответната доказателствена сила съгласно чл.179, ал.1 ГПК до доказване на противното относно извършените от длъжностното лице действия. Това безусловно означава, че съдът при наличието на съставен такъв документ е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти относно съставянето му на съответните дата и място, както и относно вида и състоянието на имота, като същият има легитимиращ ефект от принадлежността на правото на собственост. В случая такива документи са налични и те по несъмнен и безспорен начин установяват, че процесните имоти първо са собственост на общината и второ, тези имоти имат статут на частна общинска собственост, което е достатъчно основание срещу тях да се предприемат изпълнителни действия включително и такива каквито са предприети от ЧСИ. Община Кубрат в жалбата си сочи, че процесните имоти са от категорията на тези предвидени в чл.3, ал.2, т.3 от ЗОС, а именно други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, но както се посочи в изложението, общинският съвет не е взел такива решения (да ги актува като публична собственост) по отношение на процесните имоти. Нещо повече, за тези имоти е взето решение да бъдат актувани като частна общинска собственост. Тоест, след като на имотите е предоставен такъв статут и към настоящия момент няма данни същият да е променен в публична собственост, то следва да се приеме, че актуалното им състояние е такова каквото е посочено в цитираните актове за частна общинска собственост, а именно частна общинска собственост, поради което няма основание да се обоснове извод за несеквестируемост на процесните имоти. В подкрепа на горното твърдение е и заявеното от длъжника в жалбата, че „в настоящия случай липсва волеизявление на Общински съвет – Кубрат за обявяване на констатирания настъпил факт на отпаднало „частично предназначение“ на вещите. В хода на производството, длъжникът Община Кубрат, не ангажира доказателства, от които да може да бъде направен извод в противен смисъл, че процесните имоти представляват публична общинска собственост. Нещо повече, както се посочи, именно съответните длъжностни лица при общината са издали и съставили документи за актуване на имотите като частна общинска собственост и поради тази причина по искане на дружеството взискател, ЧСИ е насочил принудителното изпълнение срещу тези имоти.

Изрично в жалбата си, длъжникът Община Кубрат се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.2, т.3 ЗОбС, както и на разпоредбата на чл.520, ал.1 ГПК по отношение на движимите вещи срещу които са насочени изпълнителни действия. Съгласно чл.3, ал.2, т.3 ЗОбС, която гласи „Публична общинска собственост са други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет“. В посочената разпоредба законодателят изрично е посочил, че характер на публична общинска собственост могат да придобият само и единствено „имоти“. В конкретния случай, всички движими вещи, които длъжникът е посочил в жалбата, нямат качеството имот, с оглед на което не могат да бъдат определени като такива и не могат да придобият характера на публична общинска собственост на посоченото от него основание. Това им качество не може да се изведе и от общественополезната им функция, за трайно предназначение за задоволяване на обществени потребности от местно значение. Както беше посочено по-горе, качеството несеквестируемост на вещ може да изхожда от две основания - непрехвърляемост на правото, което може да се дължи на естеството на правото, на неговото предназначение или на законната му забрана за прехвърляне. Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми са имотите публична собственост на държавата и общините. Второто основание за несеквестируемост е изрична законова забрана. В конкретния случай, по отношение на всяка една от движимите вещи не е налице качеството несеквестируемост, с оглед на което следва да се приемат за законосъобразни и действията предприето от ЧСИ. По отношение на направеното възражение от страна на жалбоподателя, че не всички превозни средства с посочени регистрационни номера са негова собственост, настоящият съдебен състав следва да посочи, че видно от Удостоверение № 54/06.08.2018 г., издадено от ОДМВР – гр. Разград, сектор „Пътна полиция“, се установява противното твърдение, а именно че всички 13 броя ППС са регистрирани в регистрите на МВР, със собственик Община Кубрат.

По отношение на другата цитирана норма на чл.520, ал.1 ГПК от жалбоподателя, според която - не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на бюджетно субсидираните заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет, а ал.2 от същата разпоредба не допуска изпълнение върху средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините, т.е., по аргумент на противното и съгласно изричната разпоредба на чл.520, ал.3 ГПК, всички останали средства могат да бъдат предмет на принудително изпълнение, като предвижда, че изпълнението на парични вземания върху друго имущество- частна собственост на длъжниците по ал.1 се извършва по правилата на този дял, като по този начин остават незасегнати онези дейности, за които държавният бюджет предвижда финансиране като такива от национален интерес, а от друга страна взискателите не са обвързани от процедура по бюджетно планиране, а закрилата на публичния интерес на общината се постига чрез ограничаване на възможността за насочване на изпълнението именно върху средствата постъпващи от бюджета.

В този смисъл, според настоящия състав на Окръжен съд Разград, макар петте броя училищни автобуса, да са закупени с целево предвидени средствата на държавния бюджет, преди да бъдат предоставени на общините, макар същите да имат специално публично предназначение, каквото се твърди и от жалбоподателя – осигуряването на транспортирането на учениците от общината до съответните места, същите не съставляват парични средства по банковата сметка на общината длъжник, а МПС- движими вещи частна общинска собственост, срещу които съобразно чл.520, ал.3 от ГПК, може да бъде насочвано принудително изпълнение на общо основание и по реда предвиден за това в ГПК.

След като движимите вещи не попадат в обхвата на чл.3, ал.2, т.3 ЗОбС и процесуалната норма на чл.520 ГПК, с която е въведена изрично забрана за насочване на принудително изпълнение срещу определени средства от бюджета на държавата и на общините, то макар и да е обществено неоправдано и в противоречие с интересите на обществото, насочването на принудително изпълнение срещу движимите вещи подробно описани в жалбата, като частна общинска собственост може да се насочи по общия процесуален ред, предвиден в ГПК.

Във връзка с горното, следва да бъде посочено, че изрично законодателят в разпоредбата на чл.6, ал.2 и ал.3 ЗОбС е предвидил реда, по който имотите и вещите частна общинска собственост, които са придобили предназначението по чл.3, ал.2 ЗОбС, могат да бъдат обявени за публична общинска собственост, като за тази промяна следва да имаме решение на общинския съвет на съответната община, в конкретния случай на Община Кубрат. Видно от всички материали по изпълнителното дело и от представените от жалбоподателя доказателства, не се установи, че Общински съвет – Кубрат е изпълнил тази процедура, по обявяване на процесните движими вещи и недвижими имоти за публична общинска собственост, поради което същите са секвестируеми и спрямо на тях могат да бъдат насочени изпълнителни действия, каквито са предприети от ЧСИ по искане на взискателя.

По отношение на направените искания за разглеждане на жалбата в открито заседание на основание чл.437, ал.1 ГПК и за допускане на свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата посочени в жалбата, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. Изрично в разпоредбата на чл.437, ал.1 ГПК е предвиден ред, за разглеждане на жалбата в открито съдебното заседание, когато е подадена от страната и се налага да бъдат разпитани свидетели и вещи лица. В конкретния случай съда счита, че не е необходимо събиране на допълнителни доказателства, чрез разпити на свидетели, тъй като установяването на факта, че описаните в жалбата недвижими и движими вещи имат характера на публична общинска собственост, следва да бъде доказано посредством писмени документи, а не чрез свидетелски показания.

По отношение на направеното в жалбата искане за спиране на изпълнителното дело на основание чл.438 ГПК, съдебният състав намира, че с оглед неоснователността на подадената жалба, не следва да бъде уважено и това искане.

С оглед изхода на спора, не следва да бъдат присъждани разноски на жалбоподателя. По направеното искане от страна на взискателя - „ЕКО 2017“ ЕООД, да му бъдат присъдени съдебни разноски, настоящият състав намира, че следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са ангажирани никакви доказателства от взискателя за извършените от него съдебни разноски.

Водим от горното, Разградският Окръжен съд

РЕШИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 09321/30.07.2018 г. подадена от Алкин Осман Неби, в качеството си на кмет на Община Кубрат, Булстат 000505846, с адрес: гр. Кубрат, ул. „Княз Борис I“ №1 – длъжник по изпълнително дело №20187620400266 по описа на ЧСИ Деян Драганов с рег.№762, с район на действие при Окръжен съд Разград, чрез процесуалния си представител – адвокат Доротея Младенова Димова, с искане да бъдат отменени действията на ЧСИ Деян Драганов за пристъпване към принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество собственост на жалбоподателя.

Решението, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.