Решение по Гражданско дело 258/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 95 / 14.11.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На пети ноември, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: Св.Лазарова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 258 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.К.С., подадена чрез пълномощник, против решение № 239 / 19.07.2018г., постановено по гр.д. № 1951 / 2017г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен искът му за солидарно осъждане на С.Х.Е. и „Автобустранс“ЕООД да му заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди над 2 000лв. до 4 000лв., поради прието от районния съд съпричиняване на вредоносния резултат. Като излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната част, жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят обезщетение в размер 4 000лв. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от С.Х.Е., подаден чрез пълномощник, в който е заявил становище за неоснователност на въззивната жалба. В съдебно заседание становището се поддържа от явилия се пълномощник.

Ответникът „Автобустранс“ЕООД не се е възползвал от правото си да подаде писмен отговор. В съдебно заседание изразява становище чрез своя процесуален представител за неоснователност на въззивната жалба.

Депозиран е писмен отговор от третото лице-помагач ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД, чрез пълномощник,в който е изразено становище за правилност и законосъобразност на съдебния акт в обжалваната част, поради което предлага на въззивния съд да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и изразените от страните становища, констатира следната фактическа обстановка: На 22.09.2014г. ищецът С.С. управлявал колесен трактор рег. № 488 с ремарке по път ІІ-49 от гр.Разград по посока ЖП гара Разград. Тракторът бил с открита горна част, без кабина. По време на управление машината се повредила и ищецът я спрял в крайната дясна част на пътното платно. Местоположението й се установява от представения по делото констативен протокол от същата дата, съставен от длъжностно лице при сектор Пътна полиция на ОДМВР Разград. Ищецът се обадил за помощ на св.Д.Д.и трето лице – И.С.. Двамата дошли на мястото с лек автомобил, който паркирали зад трактора, но на банкета, извън пътното платно. Установили, че горивният филтър на трактора бил запушен и след като отстранили повредата, Д.Д.и И.С. започнали да прибират инструментите, а С.С. бил на седалката в трактора. В този момент по същия път минал товарен автомобил Мерцедес Атего с рег. № РР 0226 АТ, собственост на „Автобустранс“ЕООД, управляван от С.Х.Е.. Автомобилът бил застрахован при третото лице-помагач „ОЗК Застраховане“АД. Ответникът Е. блъснал с товарния автомобил спрелия трактор с ремаркето, които от сблъсъка се обърнали и ищецът паднал на земята встрани от пътя.

Със споразумение по реда на гл.29 от НК по НОХД № 239/2015г. по описа на РС Разград С.Е. е признат за виновен в това, че на 22.09.2014 г. на път II-49 при км. 39+417 м. от гр.Разград по посока ж.п.гара гр.Разград, при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес Атего“ с рег.№ РР 0226 АТ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5 ал.1 ЗДвП: “Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората; чл.20 ал.1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“; чл.77 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП: „Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата – да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“; чл.79 ППЗДвП: „Подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение“; чл.91 ал.2 ППЗДвП: „Заобикаляне се извършва от лявата страна по посока на движението, а при невъзможност или при наличие на съответния пътен знак – и от дясната“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – И.С. и Д.Д., при което след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите – престъпление по чл. 343а ал.1, б“в“ в.в. с чл.343 ал.3 б.“а“ в.в. с ал.1 б.“б“ в.в. с чл.342 ал.1 НК. С определението за одобряване на споразумението на С.Е. е наложено съответното наказание.

Относимо към предмета на въззивното обжалване е заключението, изготвено в първоинстанционното производство по назначена съдебна автотехническа експертиза. От същото се установява, че сблъсъкът между товарния автомобил и трактора с ремарке се е осъществил в дясното платно на път II-49, в участъка между с.Стражец и ЖП гара Разград, на разстояние около 1,2 – 1,4 м. от дясната му граница. Ударът е челно-заден – челен в предния десен ъгъл по отношение на товарния автомобил и заден – в задния ляв ъгъл по отношение на ремаркето. По време на ПТП ищецът се е намирал върху седалката на трактора, като последният е бил насочен по посока ЖП гара Разград, следователно в тази посока е била и видимостта на С.С.. Той не е можел да предотврати удара с товарния автомобил, тъй като е бил с гръб към него и не е могъл да го възприеме своевременно. Освен това тракторът не е бил в движение. Лекият автомобил „Фолксваген пасат“ е бил разположен на около 3м. преди трактора, изцяло върху десния крайпътен банкет. Според вещото лице същият не е ограничавал видимостта на водача на товарния автомобил спрямо спрелия върху пътното платно трактор с ремарке. Пътно-транспортното произшествие се е осъществило в условията на ляв завой, което води до по-добра видимост на С.Е. към обекти, разположени в дясната част на пътното платно или върху десния, крайпътен банкет. Вещото лице не е установило данни за сигнализиране на авариралия трактор със светлоотразителен триъгълник, както и за включени светлини на авариралото МПС. Заключението му е, че за водача на товарния автомобил ударът е бил предотвратим, тъй като освен горния факт относно месторазположението на моторните превозни средства спрямо особеностите на пътя (разположени в дясната част при ляв завой), налице е била много добра атмосферна видимост – дневна светлина и ясно, слънчево време. При тези данни ответникът е имал възможност да възприеме спрелият в дясната част на пътя трактор с ремарке и достатъчно свободна ширина на пътя (около 6,5м.), за да го заобиколи безопасно.

От заключението по назначената от районния съд съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото на 22.09.2014г. ПТП ищецът е получил сътресение на мозъка, което по своята медико-биологична характеристика обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. След мозъчното сътресение е възможно и силно главоболие, разстройство на съня, социална изолация, въпреки че за тези последици няма съставени медицински документи. Описаните от ищеца увреждания според вещото лице могат да бъдат причинени от ПТП с механизъм като този, описан по делото – по време на възникване на ПТП С. се е намирал седнал върху седалката на трактора и след последвалия удар ищецът е паднал на значително разстояние от мястото, на което се е намирал, приземявайки се на терена с придадена от удара кинетична енергия.

С обжалвания съдебен акт районният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди се равнява на 4 000лв. Приел е също така, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер 50%, изразяващо се в непоставяне от него на светлоотразителен триъгълник за времето на престоя на трактора върху пътното платно и е осъдил ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за причинените болки и страдания в размер 2 000лв. Останалите възражения за съпричиняване – че тракторът е бил самоделен, без регистрация и не е преминал годишни технически прегледи, че ищецът го е управлявал без обезопасителен колан и че не е носил светлоотразителна жилетка, са приети за неоснователни от първостепенния съд и не са взети предвид при формиране на определения дял на съпричиняване от страна на ищеца.

При така изяснените факти и обстоятелства, съдът възприема следната правна страна: Съобразно пределите на въззивното обжалване, въведени с подадената от ищеца жалба, на преценка подлежи обстоятелството дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С.С., изразяващо се в непоставяне на светоотразителен триъгълник за времето, през което тракторът е бил на пътното платно. По отношение на останалите неуважени от първостепенния съд възражения за съпричиняване липсва жалба от насрещната страна, поради което не следва да се разглеждат.

В решението на районния съд липсва посочване на нормата, която е нарушена от пострадалия във връзка с несигнализиране на спрелия трактор. В чл. 97 ал.1 ЗДП е предвидено, че на път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него. Съгласно ал.3 на същия член, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.

От събраните доказателства се установява, че С.С. е спрял трактора с ремаркето в крайната дясна част на пътното платно и не е поставил светлоотразителен триъгълник. По отношение на изискването за изместване на МПС извън пътното платно съгл. чл.97 ал.1 ЗДП, няма твърдение от страна на третото лице-помагач, че ищецът е бил във възможност да стори това, съответно застрахователят не е ангажирал и доказателства в тази насока. Следва да се приеме, че е осъществена хипотезата на ал.3 на същия член – изместването на трактора с ремаркето е било невъзможно, което е налагало сигнализирането му на пътното платно със светлоотразителен триъгълник. Това не е сторено от пострадалия.

Съгласно трайно установената съдебна практика, при определяне на поведението на пострадалото лице като съпричиняване на вредоносния резултат не е достатъчно установеното несъответствие на неговото поведение със съответните правни норми, необходимо е още противоправното поведение да е в пряка и непосредствена връзка с настъпването на конкретните вреди – така решение № 21 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 437/2016 г., II т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и цитираните в него съдебни решения на ВКС.

Районният съд е приел, че ако е била осъществена сигнализацията, водачът на товарния автомобил би могъл да има възможност да реагира по-рано и да предотврати удара. Този извод на съда не кореспондира със събраните доказателства. В разглеждания случай се установява от заключението на съдебната автотехническа експертиза, че за водача на товарния автомобил ударът е бил предотвратим, тъй като пътно-транспортното произшествие се е осъществило в условията на ляв завой, което води до по-добра видимост на С.Е. към обекти, разположени в дясната част на пътното платно или върху десния, крайпътен банкет и налице е била много добра атмосферна видимост – дневна светлина и ясно, слънчево време. При тези данни експертното заключение е, че ответникът е имал възможност да възприеме спрелият в дясната част на пътя трактор с ремарке и достатъчно свободна ширина на пътя (около 6,5м.), за да го заобиколи безопасно. Изводът, който се налага е, че извършеното от пострадалия нарушение на чл.97 ал.3 ЗДП, изразяващо се в непоставяне на светлоотразителен триъгълник зад авариралия трактор, не е в причинна връзка с настъпването на ПТП, защото и без такава сигнализация водачът на товарния автомобил е могъл да възприеме спрелия трактор с ремарке и да предотврати удара.

При това положение възражението на третото лице-помагач за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на светлоотразителен триъгълник от пострадалия, се явява неоснователно. Не са налице предпоставките на чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението поради принос за причиняване на вредите от пострадалия.

Съдът счита, че размерът на първоначално определеното обезщетение от районния съд преди намаляването му по реда на чл.51 ал.2 ЗЗД, е неоснователно завишен и не отговаря на реално претърпените от пострадалия неимуществени вреди. С оглед липсата на жалба от насрещната страна обаче този размер не подлежи на промяна, т.е. дължимото обезщетение следва да бъде присъдено в размер 4 000лв.

Горният изход от правния спор налага промяна на първоинстанционното решение в частта за разноските. При уважен размер на иска в размер 4 000лв. и направени от ищеца разноски пред първостепенния съд в общ размер 1 145,50лв., ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 916,40лв. за направени разноски в първоинстанционната производство. Районният съд ги е осъдил да заплатят 458,20лв. С въззивното решение същите следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца още 458,20лв. Съобразно отхвърлената част от иска, която е в размер 1 000лв. (при претендиран с исковата молба размер от 5 000лв.), и направени деловодни разноски в първоинстанционното производство от С.Е. в размер 300лв. и от „Автобустраннс“ЕООД в размер 400лв., ищецът следва да бъде осъден да заплати на първия сума в размер 60лв., а на втория – сума в размер 80лв. Доколкото задължението на ответниците за заплащане на разноски на ищеца е общо, а задължението на ищеца е към всеки един от тях, в случая поисканата от ищеца компенсация на разноските не е възможна.

Във въззивното производство жалбоподателят е този, който претендира присъждане на направените разноски. Същият е внесъл държавна такса за обжалване в размер 40лв. Съобразно изхода от производството ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят тази сума. Възраженията за прекомерност на адв.възнаграждение, направени от всяка от страните, не следва да се разглеждат, поради липса на доказателства за направени разноски от такъв характер.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 239 / 19.07.2018г., постановено по гр.д. № 1951 / 2017г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен искът на С.К.С. за солидарно осъждане на С.Х.Е. и „Автобустранс“ЕООД да му заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди над размера 2 000лв. до 4 000лв., в частта, с която С.К.С. е осъден да заплати на „Автобустранс“ЕООД деловодни разноски в размер 60лв. и възнаграждение за адвокат в размер 180лв. и в частта, с която С.К.С. е осъден да заплати на С.Х.Е. възнаграждение за адвокат в размер 180лв., като вместо това постановява:

Осъжда С.Х.Е. и „Автобустранс“ЕООД да заплатят солидарно на С.К.С. сумата над размера 2 000лв. до размера 4 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Осъжда С.К.С. да заплати на С.Х.Е. сума в размер на 60лв. и на „Автобустранс“ЕООД сума в размер на 80лв. за направените от тях деловодни разноски в първоинстанционното производство.

Осъжда С.Х.Е. и „Автобустранс“ЕООД да заплатят на С.К.С. още 458,20лв. за направени разноски в първоинстанционното производство и сумата 40лв. за направени разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.