РЕШЕНИЕ

№ 98 / 21.11.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На дванадесети ноември, две хляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: Н.Реджебова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 261 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А.А.И. и И.А.И., подадена чрез пълномощник, против решение № 267 / 16.08.2018г., постановено по гр.д. № 3012 / 2017г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен искът им за установяване на тяхното право на собственост върху недвижим имот, находящ се в с.Дянково, ул.“Шейново“ № 14 и осъждането на ответницата да отстъпи собствеността и да им предаде владението над имота. Като излагат доводи за необоснованост на съдебния акт, жалбоподателите молят въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови решение, с което да уважи предявения ревандикационен иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се процесуален представител.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от Б.В.С., подаден чрез пълномощник, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението на районния съд.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 17.02.1978г. ищецът И.А.И. (И.А.Х.) е закупил недвижим имот с площ 1 170кв.м., представляващ парцел VІ-796 в кв. 111 по плана на с.Дянково, с построената в него къща и стопански постройки. Продажбата е оформена с НА № 167, т.І, дело № 285/1978г. на съдия при РС Разград. И. е живял в имота заедно със семейството си до средата на 1989г., след което се е изселил в РТурция, според собствените му твърдения в исковата молба. Ищецът твърди, че за около един месец през 1996г. е имал устна уговорка с негов съселянин – С., да наглежда имота и евентуално да търси купувачи за него, но намеренията му са останали нереализирани.

Твърдението за временна устна уговорка за намиране на купувач на имота се опровергава от представения от ответницата НА № 127, т.ІV, дело № 2322/1997г. на нотариус при РС Разград. В нотариалния акт, изготвен на 17.07.1997г., е обективиран договор за покупко-продажба, по силата на който двамата ищци, представлявани от пълномощник С.С.С., са продали на ответницата Б.В.С. (З.В.С.) процесния недвижим имот. При изповядване на сделката С.С.се е легитимирал като пълномощник на продавачите с пълномощно № 3981/2.07.1996г. на нотариус при РС Разград, което е било част от нотариалната преписка и което е описано като представено при съставяне на нотариалния акт. Нотариалната преписка не е запазена, тъй като сроковете за съхранението й са изтекли, поради което за съдържанието и формата на изготвеното пълномощно извод се следва от запазения нотариален акт. Същият представлява официален документ и се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място и че са представени описаните в акта документи. Съдът приема, че двамата ищци са упълномощили нотариално С.С.да продадат техния имот и пълномощникът е участвал в нотариалното производство за продажба на имота именно в изпълнение на предоставения мандат. Твърдението на ищците пред първостепенния съд, че не са подписвали пълномощно, остава недоказано. В подкрепа на удостовереното в нотариалния акт представяне на нотариално заверено пълномощно са и показанията на всички разпитани свидетели, включително и тези, поискани от ищците. От тях се установява, че Б.С. е закупила имота от И. (И.И.) и неговата жена, чрез пълномощника С. С.ов. Св.Г., която е присъствала при договарянето на продажбата, конкретизира, че парите за продажбата са получени от пълномощника, който се е легитимирал като такъв с пълномощно, а е носел и нотариален акт.

От свидетелските показания се установява още по безпротиворечив начин, че ищците са живели в имота до 1989г., след което са заминали в чужбина. След закупуването на имота Б.С. е започнала да го стопанисва, през 2005г. и 2015г. е правила ремонт. Към настоящия момент е пуснала в имота други хора, които го обитават. При завръщането си от Турция И.И. и А.И. са отсядали в друг имот. Не са предявявали претенции за продадената къща до 2016г., когато св.А.М. ги е видял в селото и от Б.С. е разбрал, че са поискали от нея да им предаде владението над имота.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС изисква установяването на собственост върху имота на ищците, владението му от ответницата и владението да се осъществява без правно основание. Ищците не установяват своето право на собственост върху процесния недвижим имот. Същите са го изгубили през 1997г. с продажбата на имота на ответницата. Неоснователно се явява възражението им за пороци в НА № 127/17.07.1997г. на нотариус при РС Разград. По делото е представен екземпляр от НА, който не е на съответната бланка и е без подпис на нотариус. Същият е проект, поради което не следва да се обсъжда. Оригиналният нотариален акт, приложен в делото, носи подписите на страните и нотариус и е заведен в нотариалната служба на РРС с вх. № 1018, том 147, стр.813. Именно той следва да се вземе предвид при преценката на действителността на нотариалното действие по продажба на имота. Съдът приема за неоснователно възражението на ищците, че има само един подпис за продавач от името на пълномощника и не може да се установи за кой от двамата продавачи се е подписал С. С.ов. Видно е от съдържанието на нотариалния акт, че С.ов е бил пълномощник на двамата продавачи по силата на подписано от тях нотариално заверено пълномощно № 3981/2.07.1996г. Следователно с неговия подпис са удостоверени волеизявленията на двамата продавачи. Актът отговаря на изискванията на чл.476 б.“е“ ГПК (отм.), действал към датата на съставянето му. С извършената продажба Б.С. е придобила собствеността върху имота.

Дори и да се приеме, че нотариалният акт страда от някакви пороци, ответницата аргументира своето право на собственост, съответно изгубването му от ищците, и на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. От събраните гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че от момента на продажбата през 1997г. същата е осъществила десетгодишно явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано владение над имота. Владението може да се осъществява както лично, така и чрез други лица. Ето защо възражението на ищците във въззивната жалба за прекъсване на владението поради обстоятелството, че през изминалите години ответницата е предоставяла ползването на други лица, е неоснователно. Установява се по-конкретно от показанията на св.М., че обитателите на имота са близки на Б.С., на които същата е предоставила държането над имота, защото са нямали къде да живеят. Фактът, че в момента ответницата е допуснала други лица да обитават имота, не променя обстоятелството, че същата упражнява владението. Предвид горното, към 2007г. в полза на ответницата е изтекла давността, изискуема от закона като оригинерен способ за придобиване на собствеността върху имота.

След като липсва един от елементите на фактическия състав на чл.108 ЗС, а именно установено право на собственост в полза на И.И. и А.И., техният иск се явява неоснователен. Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, обоснован със събраните по делото доказателства, който следва да бъде потвърден.

Съобразно изхода от правния спор, разноски се дължат на ответницата. Същата ги е претендирала с писмения отговор на въззивната жалба. По делото обаче не се установява да са направени разноски от въззиваемата пред окръжния съд, поради което не се дължи присъждане на такива за въззивното производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 267 / 16.08.2018г., постановено по гр.д. № 3012 / 2017г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ