Р Е Ш Е Н И Е

№ 104

град Разград, 19.12.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 26.11.2018 г. в състав:

Председател: Рая Йончева

Членове: Атанас Христов

Ангел Ташев

при секретаря ДГ разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 282 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Решение № 138 от 17.08.2018 г. по гр.д № 90/2018г. по описа на Районен съд - Кубрат, съдът е постановил следното:

ДОПУСКА ДО СЪДЕБНА ДЕЛБА между Р.А.Я., ЕГН ********** с пост. адрес ***, Х.И.Е., ЕГН ********** ***, Г.И.Я., ЕГН ********** ***, Н.Е.Е., ЕГН ********** ***, Р.А.И., ЕГН ********** ***, З.Х.Я., ЕГН ********** ***, С.Ю.Ф., ЕГН ********** *** и „Паоли“ ЕООД, ЕИК 117045499 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Даскал Христаки № 3, представлявано от П.М.К.– управител, следния недвижим имот:

Поземлен имот с начин на трайно ползване – НИВА с площ от 47.295 дка, трета категория, находящ се в землището на село Звънарци, ЕКАТТЕ 30541 в местността „КОРУКЛИИ”, съставляващ имот № 222043 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи:

Имот № 222024 – нива на Н.Р.Ю.

Имот № 000060 – Полски път на Община Кубрат

Имот № 222096 – нива на С. А. А.

Имот № 000051– Полски път на Община Кубрат

Имот № 222029 – нива насл. на О.Ю.А.,

Върху имота има следните ограничения: Главна водопроводна мрежа. Над водопровода и на 3 м от двете му страни се забранява разполагане на трайни и временни постройки, и трайни насаждения,

ПРИ ПРАВА: 3/30 ид. ч. за Р.А.Я., 3/30 ид. ч. за Х.И.Е., 3/30 ид. ч. за Г.И.Я., 1/30 ид. ч. за Н.Е.Е., 3/30 ид. ч. за Р.А.И., 6/30 ид. ч. за З.Х.Я., 6/30 ид. ч. за С.Ю.Ф. и 5/30 ид. ч. за „Паоли“ ЕООД.

ДОПУСКА ДО СЪДЕБНА ДЕЛБА между Р.А.Я., ЕГН ********** с пост. адрес ***, Х.И.Е., ЕГН ********** ***, Г.И.Я., ЕГН ********** ***, Н.Е.Е., ЕГН ********** ***, М.Е.Я., ЕГН ********** ***, Х.Е.Я., ЕГН ********** ***, Н.Е.Я., ЕГН ********** ***, Ф.Е.Х., ЕГН ********** ***, Р.А.И., ЕГН **********о***, З.Х.Я., ЕГН ********** *** и С.Ю.Ф., ЕГН ********** *** следния недвижим имот:

Поземлен имот с начин на трайно ползване – ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 1.079 дка, трета категория, находящ се в землището на село Звънарци, ЕКАТТЕ 30541 в местността „ГЬОЛДЖУК БАШЪ”, съставляващ имот № 290092 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи:

Имот № 290091 – Овощна градина на „Паоли“ ЕООД

Имот № 290081 – Овощна градина насл. на А.Х.Х.

Имот № 290082 – Овощна градина насл. на И.И.П.

Имот № 290093 – Овощна градина насл. на А.М.С.

Имот № 290101 – Овощна градина насл. на И. Я. Д.,

Върху имота има следните ограничения: Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл. 18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок,

ПРИ ПРАВА: 5/50 ид. ч. за Р.А.Я., 5/50 ид. ч. за Х.И.Е., 5/50 ид. ч. за Г.И.Я., 2/50 ид. ч. за Н.Е.Е., 2/50 ид. ч. за М.Е.Я., 2/50 ид. ч. за Х.Е.Я., 2/50 ид. ч. за Н.Е.Я., 2/50 ид. ч. за Ф.Е.Х., 5/50 ид. ч. за Р.А.И., 10/50 ид. ч. за З.Х.Я. и 10/50 ид. ч. за С.Ю.Ф..

Недоволен от това решение останал жалбоподателят Р.А.И., който чрез пълномощника си адвокат Жоро Чобанов от АК – Разград го обжалва. Моли решението да бъде отменено изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или РОС да се произнесе по същество, като бъдат уважени всички възражения и искания на жалбоподателя. Жалбоподателят се позовава на недопустимост, необоснованост и незаконосъобразност. Излага подробни съображения. Сочи, че ищецът Р.А.Я. не е съсобственик на имота, тъй като неговия баща А.И. е завещал с универсално завещание цялото си имущество на жалбоподателя /брат на ищеца/. Ето защо, ищецът не е имал процесуални права прав да повдига спора за прекратяване на съсобствеността, чрез делба. Така производството и постановеното решение се явяват недопустими. Намира за неправилен извода на РС, че процесното завещание няма универсален характер. Недоказано било и евентуалното възражение на ищеца за запазена част от наследството на А.И.. Претендира разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Явява се горепосочения му пълномощник, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна – Р.А.Я., чрез пълномощника си адв. Биляна Симеонова от АК – Русе, депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно заседание въззиваемия не се явява. Явява се горепосочения му пълномощник, който поддържа отговора на жалбата и излага подробни съображения.

Останалите съделители не депозират отговор на жалбата по чл. 263, ал.1 ГПК, в открито съдебно заседание не се явяват и не изпращат представители.

Въззивната жалба е подадена в двуседмичния срок по чл. 259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС и чл. 69, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 344 ГПК, като решението е по първа фаза на делбеното производство.

При извършената проверка по реда на чл. 269, изр.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, изр.2 от ГПК.

Съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, изведени при правилно установена фактическа обстановка по делото, ето защо и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:

По възражението в жалбата, че производството е недопустимо, тъй като ищецът не притежава право на собственост върху процесните имоти, защото неговия баща, който е син на общия наследодател, е завещал на жалбоподателя цялото си имущество /в т.ч. и процесните имоти/, с общо завещание по см. на чл. 16, ал.1 ЗН.

В исковата молба на ищеца е наведено твърдение за съсобственост по наследство, поради което преценка за недопустимост не може да бъде направена въз основа на исковата молба. Ищецът следва да се счита надлежно легитимиран да води иска с оглед правното си твърдение, че е съсобственик и едва след събиране на съответните доказателства в хода на процеса, ако съдът прецени че ищецът не е собственик, то искът следва да се отхвърли като неоснователен, а не производството да се прекратява като недопустимо. Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 95 от 04.05.2012 г. по гр. д.№ 971 /2011г. на ВКС, II г.о., ГК, Решение № 306/2011 от 26.03.2012 г. по гр.д. №87/2011 г. на ВКС, II г.о., ГК.

По възражението в жалбата, че процесното завещание е общо /универсално/ по смисъла на чл. 16, ал.1 ЗН, а не е частно завещание /завет/, по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН.

Въпросът, от който зависи изхода на спора по предявения иск, е за характера на завещанието - общо или частно. 

Жалбоподателят Р.А.И. поддържа, че завещанието е универсално, с оглед употребения в завещанието израз, че завещателя му завещава „всичките си недвижими и не движими имоти“.

Ищецът Р.А.Я. поддържа, че след израза „всичките си недвижими и не движими имоти“ завещателя е посочил „в село Звънарци на улица Кирил и Методий № 38 къща бръснарница гараж и стопанска постройка с дворно място включително и банкови влогове и акции в кк Албена и Златни пясъци“, което изключва универсалния характер на завещанието. Счита, че завещанието касае само недвижимите имоти на горепосочения адрес, но не и процесните.

Когато възникне спор относно това кой е завещаният имот, в определени случаи волята на завещателя следва да бъде изведена не само от целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността и взаимната връзка на отделните клаузи една с друга и в смисъла, който произтича от целия текст на завещанието, но и от характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя. Тълкуването не може да пренебрегне тези характеристики, тъй като се касае за обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя. Следва да се отчитат и други факти, които са от значение за изясняване на истинската му воля. Например – ако по делото е изяснен обемът на наследственото имущество, от този факт може да се направи извод дали едно завещание, съдържащо изброяване на конкретни имущества, е общо или частно. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 855 от 11.12.2010 год. по гр.д.№1497/2009г. на ВКС I г.о., ГК.

Безспорно, че наследственото имущество към момента на откриване на наследството - смъртта на наследодателя /та дори и към датата на изготвяне на завещанието/,  освен описаното имущество завещателя е включвало и други недвижими имоти – както правото на собственост върху идеални части от процесните имоти, така и право на собственост върху идеални части от други недвижими имоти, което е служебно известно на съда от в.гр.д. № 291/2018г. по описа на Окръжен съд-Разград /с предмет делба на същите/, а и това обстоятелство не се оспорва от страните. Ето защо, и предвид обстоятелство, че към момента на откриване на наследството - смъртта на наследодателя, същият е притежавал и други недвижими имоти /сред които и процесните/ непосочени в завещанието, съдът споделя становището на РС, че процесното завещание е частно, а не универсално. В този смисъл вж. и Определение № 236 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1639/2015 г., I г. о., ГК, с което не е допуснато касационно обжалване на решението от 10.11.14 г. по в. гр. д. № 4121/14 г. на Софийски градски съд, както и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 59 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 1063/2013 г. на ВКС, III г.о., ГК.

Без значение за вида на завещанието е и обстоятелството, че правото на собственост върху описания в завещанието недвижим имот в общ. Кубрат, село Звънарци, улица Кирил и Методий № 38 е било прехвърлено на жалбоподателя още на 18.09.1991г., с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 19, том II, дело № 382/1991г. по описа на РС Кубрат /л.96/. Това обстоятелство би имало значение само за действието на завещанието по отношение на този имот, който е напълно различен от процесните имоти.

Неоснователно е и възражението, че имота в село Звънарци, улица Кирил и Методий № 38 е един имот и тъй като завещателя е употребил множествено число при изразяване на волята си, то означава че освен така описания имот е завещал всичките останали имоти, т.е. завещанието е универсално. В завещанието завещателя е посочил „къща бръснарница гараж и стопанска постройка с дворно място“. Следва да се има в предвид, че гаража съставлява самостоятелен обект на правото на собственост. Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 28 от 26.05.2016 г. по гр. д. № 3863/2015 г. на ВКС, I г.о., ГК и Решение № 413 от 23.10.2012 г. по гр.дело 107/2012 г. на ВКС I г.о., ГК. Ето защо, в това дворно място е имало самостоятелни обекти, поради и което правилно завещателя е използвал множествено число при изразяване на волята си, без това да води до промяна във вида на завещанието от частно в универсално.

По възражението в жалбата, че евентуалното възражение на ищеца за възстановяване на запазена част по чл. 30, ал.1 във вр. чл. 29, ал.1 ЗН е недоказано.

Тъй като възражението на ищеца за възстановяване на запазена част по чл. 30, ал.1 във вр. чл. 29, ал.1 ЗН, е направено при условие на евентуалност – само в случай че се приеме, че процесното завещание е универсално, а съдът е приел че завещанието е частно, то правилно РС не е разгледал това възражение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е бил длъжен да назначи експертиза, която да остойности масата по чл. 31 ЗН, за да се прецени налице ли е накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН, въпреки че жалбоподателят сочи, че процесното завещание е общо по см. на чл. 16, ал.1 ЗН, а не е частно по см. на чл. 16, ал.2 ЗН. При накърняване на запазената част с универсално завещателно разпореждане, при предявен иск/възражение за намаляване на същото не се съставя маса по чл. 31 ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството. Образуването на наследствена маса по чл. 31 ЗН е необходимо само тогава, когато е завещана определена вещ или вземане /т.е. само при завет/, за да може да се определи чистия актив на наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците. В този смисъл е установената практика по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 187 от 20.04.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1780/2009 год. І г. о., Решение № 57 от 7.05.2014 год. на ВКС по гр. д. № 5702/2013 год., І г. о., Решение № 580 от 2.08.2010 на ВКС по гр. д. № 1315/2009 год., І г. о. Решение № 25 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4119/2015 г., I г. о., ГК Решение № 276 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2959/2013 г., I г. о., ГК.

По всички изложени до момента съображения, в правилно приложение на материалния закон РС е определил участниците в делбата и квотите на съделителите. Поради изложените съображения и поради съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд като правилно следва да бъде потвърдено.

По разноските пред РОС:

С оглед изхода от спора, доколкото жалбата на въззиваемия няма да бъде уважена, право на разноски имат въззиваемите страни.

Тъй като искане за присъждане на разноски е направил само Р.А.Я., съдът намира, че в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, която сума следва да му се заплати от жалбоподателя. Следва да се отбележи, че е налице разграничение между реда за присъждане на съдебни разноски в първата фаза на делбата в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, в които случаи следва да намери приложение чл. 355 ГПК - разноските се присъждат едва след извършване на делбата във втората фаза, и случаите на оспорване на иска за делба чрез правоизключващи възражения относно наличието на съсобственост, квотите на съделителите или правото на някой от тях да участва в делбата, в които се прилагат на общо основание правилата за присъждане на разноски във въззивното производство по чл. 78 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138 от 17.08.2018 г. по гр.д № 90/2018г. по описа на Районен съд - Кубрат.

ОСЪЖДА Р.А.И., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.Я., ЕГН ********** с адрес ***, на правно основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ