Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Разград, 12. 12. 2018 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Ирина Ганева

Ангел Ташев

като разгледа докладваното от съдия Ан. Й. в. гр. д. № 307 по описа за 2018 г. , за да се признесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК

Постъпила е жалба от „Обединена българска банка“ АД срещу Постановление от 23. 10. 2018 г. на ДСИ при РС Разград, с което е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производството по изпълнително дело № 321/ 2010 г. по описа на СИС при РС Разград.

Особеният представител на длъжника не е подал писмени възражения срещу жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

Приложено е писмено обяснение от ДСИ с изложени съображения, че жалбата е неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Срещу длъжника А.Х.С. е било образувано изпълнително дело № 321/ 2010 г. по описа на СИС при РС Разград по молба на „Обединена българска банка“ АД въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. № 1962/ 2010 г. на РРС за сумата 113 642, 83 лв. главница, ведно със законната лихва от 05. 11. 2010 г., договорна лихва за периода 25. 11. 09 г. до 04. 11. 10 г., сумата 304, 56 лв. наказателна лихва за просрочени главници от 25. 11. 10 г. до 04. 11. 10 г. , 2540, 70 лв. разноски по делото и 2 064, 42 лв. адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК на длъжника е назначен особен представител. Насрочени са опис, оценка на недвижими имоти, собственост на длъжника. Обявена е публична продан на същите имоти. На взискателя е изпратено съобщение изх. № 13. 06. 2011 г. , че проведената по делото публична продан е обявена за частично нестанала с указание, че може да поиска нова продан при цена 80 на сто от началната цена при първата продан. На 21. 06. 2011 г. взискателят „ОББ“ АД е подал молба до ДСИ да насрочи втора публична продан на недвижимите имоти, собственост на длъжника. ДСИ е съставил Обявления № 321/ 2010 г. от 21. 06. 2011 г. , че от 11. 07. 11 г. до 11. 08. 11 г. е насрочена публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжника, за което е изпратено съобщение на взискателя, връчено на 27. 06. 2011 г. На 08. 07. 2011 г. ДСИ е извършил разпределение на суми, получени от изнесен на публична продан недвижим имот, собственост на длъжника. С Протокол от 08. 07. 2011 г. разпределението е предявено на страните по делото. С Молба от 21. 07. 2011 г. взискателят „ОББ“ АД е поискал ДСИ да спре изпълнителните действия по насрочената публична продан на недвижимите имоти, тъй като с длъжника е сключено извънсъдебно споразумение. С Постановление от 27. 07. 2011 г. , връчено на взискателя на 08. 08. 2011 г. , на осн. чл. 432, т. 2 от ГПК изпълнителното производство е спряно по молба на взискателя. На 23. 10. 2018 г. е постъпила Молба вх. № 733 от взискателя по делото, с която е уведомил ДСИ за нов съдебен адрес, както и че извънсъдебното споразумение с длъжника се изпълнява редовно.

С обжалваното постановление от 23. 10. 2018 г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство. Мотивите му са, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

В депозираната жалба е изтъкнат довод, че от момента на спиране на изпълнителното производство спират да текат всички срокове, вкл. и двугодишният за перемция, предвиден в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Според разясненията, съдържащи се в т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изп. производство, поради т. нар. "перемпция", настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В настоящият случай изпълнителното производство е било спряно с Постановление от 27. 07. 2011 г. по искане на взискателя, с което ДСИ е бил сезиран надлежно с молба от 21. 07. 2011 г. По спряното производство не може да се предприемат процесуални действия, поради наличие на пречка, обусловила спирането му. Когато спирането е резултат от волята на взискателя, такава пречка няма и ако в преклузивния срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК взискателят не поиска възобновяване чрез конкретно изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да констатира настъпилото прекратяване. В този смисъл е и Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, с което се приема, че молбата на взискателя по чл. 329, б. "б" ГПК (отм.) /сега чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК/ за спиране на изпълнителното производство /респ. и акта на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение/, не спира течението на давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си. Възприемането на обратното е тълкуване в противоречие със закона /чл. 113 ЗЗД/, а на практика би означавало изпълнителният процес да не приключи никога, респ. срокът на давността, с изтичането на който се погасява правото на иск и правото на принудително изпълнение на вземането, да зависи от волята на кредитора, т. е. да се дерогира действието на императивните норми, с които законодателят е определил продължителността на давностните срокове.

Предвид изложеното, след като не са предприемани никакви изпълнителни действия по спряното С Постановление от 27. 07. 2011 г. на ДСИ по молба на взискателя изпълнително дело, то производството по същото се е прекратило по силата на закона, с изтичането на 2 - годишния срок от предприемане на последното изпълнително действие, което е било преди депозиране на молбата за спиране. По тези съображения, обжалваното Постановление от 23. 10. 2018 г. на ДСИ при РС Разград е обосновано и законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБА от „Обединена българска банка“ АД срещу Постановление от 23. 10. 2018 г. на ДСИ при РС Разград, с което е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производството по изпълнително дело № 321/ 2010 г. по описа на СИС при РС Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.

СП/ГО