О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

25.VІІ.2018г.

Разград

№

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

3.ІV.

2018

съд

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в състав:

Секретар:С.Л. Председател:

2016

гражданско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

152

дело номер по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Производството е по реда на чл.130 ГПК.

Делото е образувано на производство пред РОС по иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, предявен на осн. чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5, ал.1 ПЗР на ЗПКОНПИ против съпрузите С.Х.К., ЕГН ********** и К.Н.К., ЕГН **********, както и срещу родените от брака им и законно представлявани от тях малолетни деца - Х.С.К., ЕГН **********, и Г.С.К., ЕГН **********, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито движимо и недвижимо имущество на обща стойност от 576 659,97лв.

Внесеният в съда иск за отнемане на незаконно придобито имущество е бил предшестван от етапа по обезпечаване на иска и от решение на комисията по чл. 61, ал.2 от ЗОПДНПИ за отнемане на имуществото, представляващо специално изискване за допустимостта му.

С приложено като доказателство Определение №356/18.ІІІ.20116г. и съгласно, издадена в изпълнение на същото Обезпечителна заповед №356/18.ІІІ.2016г., в развилото се по молба на Комисията обезпечително производство по чгрд №77/2016г. на РОС, са постановени мерки, обезпечаващи интереса от иска. Искът е предявен в предвидения по чл.74(1)ЗОПДННПИ тримесечен срок от дата на обезпечаването му и пред родово, и местно компетентния ОС-Разград, в чийто район е постоянният адрес на проверяваното лице.

В обстоятелствена част, в основание на иска ищецът въвежда следните факти и обстоятелства:

1/Депозирано от ОП Разград пред ТД на КОНПИ уведомление вх.№1659/26.ХІ.2014г. за образувано срещу С.Х.К. досъдебно производство №154/2014 по опис на ОД МВР Разград по обвинение, за инкриминирани в периода на м.VІ.2010г - м.VІІ.2014г. престъпления по чл.252, ал.2, пр.ІІ във вр. с ал.1 и във вр.с чл.26, ал.1 НК, по чл.255/ал.1, т-1 във вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.253, ал.2 във вр.с чл.26, ал.1 НК. Всички, попадащи в обхвата на чл.22 ал.1 т.18 ЗОПДНПИ;

2/ Постановено въз основа на уведомлението на РОП Решение №74/16.ІІІ.2016г. за образуване на производство по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и налагане на обезпечителни мерки.

3/ Решение №204/1.VІ.2016г на КОНПИ за внасяне на искане в съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество при наличие на визираните в чл.62 във вр. с чл.63, ал.2, т.1,т.2 и т.4, чл.72 и чл.70 от ЗОПДНПИ(отм.) предпоставки;

4/ По отношение на ответници К. К., Х.С.К. и Г.С.К., съответно съпруга на ответника С.К. и родени от брака им малолетни деца, Комисията релевира визираните в §1,т.9ДР от ЗОПДНПИ(отм.) предпоставки за ангажиране отговорността им по иска в качеството им на свързани лица.

5/ Икономически анализ, основан на извършена в изпълнение на Протокол №ТД04ВА/УВ-24994/27.ХІ.2014г. проверка и обосноваващ твърдението на КОНПИ за значително несъответствие-възлизащо в размер на 576 659,97лв. между доходи и разходи, реализирани от ответниците за периода 27.ХІ.2004г. – 27.ХІ. 2014г.

В с.з., позовано на събраните по делото доказателства, Комисията поддържа искането си за отнемане на подробно индивидуализираното в молбата движимо и недвижимо имущество като незаконно придобито от ответниците, при доказано за проверявания период значително, по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ/отм/ несъответствие между имуществото и нетния им доход в размера на 577 193,12 лв. за целия проверяван периоди наличие на изискуемата се по см. на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ Горното се сочи като установена в хода на проверката материално правна предпоставка за образуване на производство. Твърди се, че през целия проверяван период нетният доход на ответниците е в отрицателен размер, което доказва, че същите не са имали законни средства за придобиване на процесното имущество., което предпоставя наличие и на изискуемите се за основателността на иска предпоставки на чл. 62 и чл. 63, във връзка с чл. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Както с депозирания в срок отговор, така и в хода на делото по същество, чрез процесуално представляващите ги по пълномощие –адв. Г.А. и адв.Я.-Даскалова, позовано на чл.21, ал.1 и 2 ЗОПДНПИ(отм.) и чл.37, ал.5 от с.з., ответниците оспорват допустимостта и основателността на иска; оспорват съставомерността на вменяваната им по реда на чл.74 ЗОПДНПИ(отм.) отговорност поради отсъствие на изискуемите се за това предпоставки.

В основание на твърдяната недопустимост на иска сочат:

а) Невалидност на решенията по откриване на производството за отнемане на незаконно придобито от ответниците имущество в полза на държавата и за налагане на обезпечителните мерки, като постановени при отсъствие на материална компетентност; допуснати от КОНПИ нарушения на чл.50 и чл.60, ал.2ЗОПДНПИ(отм.); чл.28, т.1-т.6 и т.12; І1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ(отм); чл.35, чл.27, ал.4, т.3 и чл.61, ал.2, т.2 ЗОПДНПИ(отм.); чл.9, ал.2 и чл.36 АПК;

б) отсъствие на предвидените в закона предпоставки за образуване на производството и за внасяне на искането в съда; липса на надлежно проведено административно производство поради незаконосъобразност на Решение №74/16.ІІІ.2016г. за образуване на производството и на Решение №204/1.VІ.2016г. за внасяне на искането в съда.

в) Твърдят недопустимост на иска по чл.74 ЗОПДНПИ поради преюдициалната му обусловеност от изхода на воденото и неприключило с влязла в сила присъда наказателно производство срещу отв.С.Х.К. .

На част от така въведените възражения по допустимостта на иска , съдът е дал отговор с постановеното по реда на чл.140 ГПК Определение №979/24.Х.2016г.

Уведомлението, с което РОП сезира Комисията за образуваното срещу ответника С.К. досъдебно производство по обвинение за престъпления, попадащи в обхвата на чл.22 ЗОПДНПИ(отм.) е входирано в регистратура на ищеца на 26.ХІ.2014г. Действащия към тази дата ЗОПДНПИ разшири понятие за подлежащото на отнемане имущество като прие, че предмет на отнемане в полза на държавата по силата на чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ, в сила от 19.ХІ.2012г. се счита имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.

За разлика от отменения ЗОПДИППД, в сила до 19.ХІ.2012г. ,който изискваше производството по отнемане на имущество пред съда да започне въз основа на влязла в сила осъдителна присъда, с приложимия в случая ЗОПДНПИ това условие е отпаднало, като е предвидено провеждането му независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице. Затова и новият специален закон предвижда отнемане не на имущество, придобито от престъпна дейност, а на незаконно придобито имущество, определено в чл. 1, ал.2 ЗОПДНПИ като имущество, за придобиването на което не е установен законен източник.

Повдигането на обвинение за извършено престъпление е предвидено като една от предпоставките, предпоставящи процедурата по специалния закон с назначаването на проверката по чл. 22, ал.1, вр. чл. 21, ал.2 ЗОПДНПИ. Както в тази хипотеза, така и в следващите по чл. 22, ал.2 и ал.3, започването на проверка се обуславя от актове на независим орган на съдебната власт - прокурора или съда. Именно тези процесуални предпоставки, служещи като законен повод за начало на санкционното гражданско производство по ЗОПДНПИ, подлежат на доказване пред съда по реда на чл. 77, ал.4, т.2 от закона.

В конкретния случай е установено, че ответникът С.Х.К., ЕГН ********** е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 154/2014 г. по описа на Областна дирекция на МВР – Разград за извършено престъпление по престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 253, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК . По внесен обвинителен акт на производство пред РОС срещу К. е било образувано НОХД № 171/ 2015 г. По наказателното дело е постановена осъдителна Присъда № 97/ 3.ХІІ. 2015 г. , потвърдена с Решение № 42/6.ІІІ.2018 г. по ВОХНД № 470/2015 г. по описа на ВнАпС. Понастоящем няма данни присъдата да е влязла в сила.

При горните съображения, съдът намира, че изискването, проверяваното по реда на ЗОПДНПИ лице да е привлечено като обвиняем за престъпление, попадащо в обхвата на чл. 22, ал.1 от закона, е било налице към момента на образуване на производството по проверка на имуществото му-неговото и на свързаните му по см. на §1, т.9 ДР на ЗОПДНПИ(отм.) лица. В този смисъл е налице произнасяне на ВКС(вж.определение № ЗЗ5/6.VІІ. 2016 г. по ч.гр.д. № 2462/2016 г. на ВКС, IV г.о. , Определение № 165/ 13.VІ.2016 г. на ВКС, І г.о и др.) Смисълът и целта на закона като цяло, е да се даде специална законова уредба на отнемането на имущество с неустановен законен източник, като гражданска санкция, в проявление на конституционно закрепените принципи на законността и правовата държава/чл. 4 от Конституцията/, както и справедливостта като общочовешка ценност/абз.2 от Преамбюла към Конституцията/, без връзка с конкретно престъпление, скрепено с влязла в сила присъда. С така въведената регламентация е прокаран принцип за независимо, необвързано развитие на гражданската процедура по ЗОПДНПИ от приключването на наказателното преследване.

В тази връзка, като неоснователно се приема от съда и възражението на ответниците за недопустимост на производството, позовано на твърдението за наличие на паралелен материално правен режим, поставящ нормите на националното законодателство в противоречие с европейското право. Защитата намира за разрешимо това противоречие с пряко приложение на приетата на 3.ІV.2013 г. Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, която според тезата й ограничава конфискацията до имуществото, доказано придобито чрез признати с влязла в сила присъда престъпления.

На първо място съдът счита, че така поддържаното възражение касае основателността , а не допустимостта на искането, доколкото с въвеждането му на практика се оспорва наличието на причинна връзка между престъплението, в което е обвинен ответникът К. и произхода на средствата, с които той и свързаните му лица са разполагали в проверявания период.

Видно от преамбюла й, цитираната директива разглежда установяването, обезпечаването и конфискацията на средствата на престъпна дейност и облагите от нея. В Директивата изрично е предвидено, че тя установява минимални правила и не е пречка държавите – членки да предвидят по - широки правомощия в националното си право, включително във връзка с техните правила относно доказателствата/ ал. 22/. Според Директивата, Държавите – членки могат да предвидят, например, че би било достатъчно съдът да разгледа баланса между вероятностите или да направи разумно предположение, че в значителна степен въпросното имущество е по вероятно да е било придобито чрез престъпно поведение, отколкото чрез други дейности. В този смисъл фактът, че имуществото на лицето е несъразмерно спрямо законите му доходи, би могъл да бъде сред фактите, които дават основание на съда да направи извода, че имуществото е придобито чрез престъпно поведение. Държавите – членки биха могли да предвидят изискване за определен период от време, в който имуществото би могло да се счита за придобито чрез престъпно поведение. За свободата в преценка на държавите-членки, е и употребения в Директивата термин "разширена конфискация", каквато следва да бъде възможна, когато съдът установи по удовлетворителен начин, че въпросното имущество е придобито чрез престъпно поведение.

На следващо място Държавите – членки са свободни да определят конфискацията по отношение на трети лица, съответно като допълнителна мярка или като алтернатива на пряката конфискация по целесъобразност в съответното национално право/ал. 25 от Преамбюла на Директивата/. В чл. 5 предвижда, че Държавите – членки приемат необходимите мерки, за да може да се извърши конфискацията, когато съдът – въз основа на обстоятелствата по делото, включително конкретните факти и налични доказателства, като например доказателството, че стойността на имуществото е несъразмерна спрямо законните доходи на осъденото лице. Когато несъразмерния на придобитото имущество доход е с неустановен произход, се презумира , че същото е незаконно придобито. Именно тази презумпция е възприета в приложимия в настоящото производство ЗОПДНПИ, в сила от 19.Х$.2012г.

Предвид горното, съдът намира, че предвиденото в чл. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ(отм.) не е в противоречие с принципите, заложени в Директива 2014/ 42 / ЕС, която има за цел да определи единствено рамките на правилата за конфискация на незаконно придобито имущество.

За основателно съдът намира възражението за недопустимост на производството, позовано на нередовното упражняване на правото на иск по чл.74 ЗОПДНПИ(отм.). В дължимата служебна преценка за допустимостта на иска, съдът констатира, че като предявен извън времевия обхват на законово регламентирания срок на проверката по установяване значителното несъответствие на индивидуализираното в предмет на иска имущество с реализираните за проверявания период доходи от ответниците, искът следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото –прекратено.

Обсъждайки доказателствата в тяхната хронологична последователност, съдът установи следното:

1/ С Уведомление, получено при ищеца на 26.ХІ.2014г с вх.№УВ-1659. на основание чл. 25 ЗОПДНПИ(отм.) ОП Разград е уведомила Комисията за образуваното срещу С.Х.К. досъдебно производство №154/2014 по опис на ОД МВР Разград по обвинение, за инкриминирани в периода на м.VІ.2010г - м.VІІ.2014г. престъпления по чл.252, ал.2, пр.ІІ във вр. с ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 НК , по чл.255/ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.253, ал.2 във вр.с чл.26, ал.1 НК. И трите, попадащи в обхвата на чл.22 ал.1 т.18 ЗОПДНПИ(отм.);

Вменяваното в отговорност на отв.К. престъпление по чл.255НК попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ(отм.).

2/ С Протокол №ТД04ВА/УВ-24994/27.ХІ.2014г. на директора на ТД на КОНПИ - гр.Варна , във връзка с полученото на осн. чл.25 ЗОПДНПИ(отм.) уведомление е образувана и възложена проверка по чл. 21, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника С.К. и свързаните му лица.

3/ Представено е Решение №74/16.ІІІ.2016г, в което . е докладвано, че въз основа на постъпилото на 26.ХІ.2014г. Уведомление на РОП с вх.№УВ-1659, Комисията образува срещу привлеченият като обвиняемо лице С.К. . производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и налагане на обезпечителни мерки.

4/ Въз основа на постъпил на 13.V.2016г. Доклад с изх.рег.№ТД04ВА/УВ-9490 на Директора на ТД на КОНПИ Варна, Комисията приема изискуемото се по см. на чл.61, ал.2ЗОПДНПИ(отм.) Решение №204/1.VІ.2016г за внасяне на искане в съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество при наличие на визираните в чл.62 във вр. с чл.63, ал.2, т.1,т.2 и т.4, чл.72 и чл.70 от ЗОПДНПИ предпоставки;

С постановеното по чгрд №77/2016г. на РОС Определение №356/18.ІІІ.2016г. и съгласно, издадени в изпълнение на същото Обезпечителни заповеди, по отношение имуществото на ответниците са постановени мерки, обезпечаващи интереса от иска.

Представени са справки, декларации, писма и решения за разкриване на банкова тайна, обективиращи в съвкупността си действията на КПКОНПИ по възложената й с Протокол №ТД04ВА/УВ-24994/27.ХІ.2014г. на директора на ТД на КОНПИ - гр.Варна проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето С.К...

Въз основа на изложените факти, съдът прави следните правни изводи:

По смисъла на § 5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ , в настоящото проицзводство е приложим ЗОПДНПИ(отм.). Както отменения ЗОПДНПИ, така и действащия ЗПКОНПИ регламентират установяването и отнемането на незаконно придобито имущество в полза на държавата като особено и санкционно по характера си производство. С този закон са уредени органите по установяване на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), техните правомощия, основните етапи на развитие на особеното санкционно производство и тяхната продължителност.

Производството по ЗОПДНПИ(отм.) е единно, но осъществяващо се в относително самостоятелно обособени фази, както следва: първа фаза пред Комисията и втора фаза, развиваща се пред съда. Проверката на имуществото на проверявания се извършва първо от Комисията.

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.), когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по посочените текстове на НК от т.1 до т.25, проверката започва с акт на директора на съответната ТД на Комисията. В случая проверката срещу ответника К. е започнала при хипотезата на чл. 22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ(отм.) във връзка с привличането му на 26.ХІ.2014г. към наказателна отговорност по обвинение за инкриминирани в периода на м.VІ.2010г - м.VІІ.2014г. престъпления по чл.252, ал.2, пр.ІІ във вр. с ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 НК , по чл.255/ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.253, ал.2 във вр.с чл.26, ал.1 НК.

Проверката по чл. 21-36 ЗОПДНПИ(отм.) се извършва от органите на Комисията по чл. 13, ал.1 ЗОПДНПИ(отм.). Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определения в чл. 28 във връзка с чл. 27, ал.3 ЗОПДНПИ период от 10 години назад, считано от датата на започване на проверката. Т.е., имаме един начален момент, обвързващ законосъобразносттта на проверката с фиксирано проверяван период.

Проверката започва с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на възникнало законово основание за провеждането й. Според на чл. 25, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.), във връзка с чл. 25, ал.1 от АПК, датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Т.е., за начална дата на проверката следва да се счете датата на постъпване на уведомлението от сезиращия орган - съответния прокурор. Съгласно чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.), проверката продължава до една година. В чл. 27, ал.2 на този закон е посочено, че Комисията може да удължи срока по ал.1 еднократно с още шест месеца. Следователно, максималната продължителност на проверката по чл. 21-36 от ЗОПДНПИ(отм.) е до една година и само, ако на осн. чл. 11, ал.1, т.2, предл.второ от ЗОПДНПИ(отм.) КОНПИ е взела решение за удължаване на срока за проверка, тя може да продължи до една година и шест месеца. Съдът намира, че не е допустимо проверката да продължава след изтичане на едногодишния срок, ако (както е в настоящия случай) КОНПИ не е взела решение за удължаване на срока по чл. 11, ал.1, т.2, предл. второ.

Съгласно чл. 27, ал.4 от ЗОПДНПИ(отм.) във връзка с чл. 61, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) в едномесечен срок от приключване на проверката директорът на съответната териториална дирекция на КОНПИ изготвя мотивиран доклад до Комисията със заключение за прекратяване на проверката или за образуване на производство по закона.

Съгласно чл. 61, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) Комисията в едномесечен срок от внасянето на доклада по ал.1 приема решение за: 1/прекратяване на производството по преписката (ако от събраните доказателства не се установява или не може да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито) или 2/ за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Следователно, от началото на проверката до постановяване на решението по чл. 61, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) продължителността на процедурата пред Комисията се регламентира, както следва:

- една година проверка, а при наличие на взето по чл. 11, ал.1, т.2прл.ІІ решение - максимално до една година и 6 месеца;

- след изтичане на срока за проверка има срок от 1 месец за изготвяне на доклада от директора на ТД на Комисията и

- едномесечен срок от внасянето на доклада за вземане на решение от Комисията дали да прекрати проверката или да предяви иск пред съда.

Категоричността на дадената с цитираните норми формулировка на срока за извършване на проверката, налага извода, че този срок е преклузивен , а не инструктивен. Този извод е възприет в трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея. Съгласно цитираната практика, при дължимо от настоящия съд съобразяване със същата, всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица, следва да отговаря на три критерия - законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност. Ако се приеме, че срокът на проверката не е преклузивен, а инструктивен, би се стигнало до нарушаване на тези критерии, тъй като териториалните органи на Комисията биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно на правната сфера на проверяваното лице. В този смисъл съдът съобразява и практиката на ВКС, проведена с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 323/18.І.2018 г. по гр.д.№ 5291/2016 г. на ІV г.о. на ВКС.

Така в случая, дори да се приеме за начало датата от Протокол №ТД04ВА/УВ-24994/27.ХІ.2014г. за започване на проверка по чл. 21, ал.2 за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице-С.К., а не датата на получаване на уведомлението на РОП в КОНПИ, продължителността на тази проверка не е удължавана с решение на Комисията по чл. 11, ал.1, т.2, предл.второ., и е следвало да приключи до 27.ХІ.2015г. В случая проверката не е приключила в рамките на законоустановения едногодишен срок. Видно от книжата към преписката на Комисията проверката е продължила до м.март 2016 г. Комисията е внесла искане за обезпечаване на бъдещия иск срещу ответниците едва на 18. ІІІ..2016 г. като обезпечението е допуснато с постановеното на същата дата Определение №356 по ч.гр.д.№ 77/2016 г. на РОС.

След обезпечаване на бъдещия иск, което е следвало да се извърши докато тече проверката, Комисията предприема изискуемите се, също в рамките на срока на проверката, действия по чл. 57, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) - по отправяне на покана до проверяваното лице за подаване на декларация. Съгласно чл. 60, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) след налагане на обезпечителните мерки Комисията осигурява на проверяваното лице възможност за участие в производството. Съгласно ал.2 на чл. 60, органите по чл. 13, ал.1 уведомяват проверяваното лице, предоставят му всички материали, дават му възможност да подаде декларацията по чл. 57, ал.1 от закона, дават му едномесечен срок за да направи възражения.

Съгласно чл. 61, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) директорът на ТД на Комисията изготвя своя заключителен доклад по проверката до Комисията след обсъждане възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства. От горната процедура в рамките на производството пред Комисията следва, че проверката пред Комисията приключва след поканата до проверяваното лице да представи декларация по чл. 57, ал.1 от закона, с изтичане на 14-дневния срок за представяне на тази декларация и след обсъждане възраженията на проверявания, и представените от него или събрани по негово искане доказателства.

Обстоятелството, че Комисията е взела решение за внасяне на искане по чл. 74 от закона едва на 1.VІ. 2016г. показва, че започналата на 27.ХІ.2014г. проверка по чл.21 ЗОПДНПИ не е приключила в законоустановения преклузивен срок. Поради изложеното,относимо към дата на внасяне на иска по чл.74 ЗОПДНПИ (отм.) в съда, правото на държавата за отнемане имуществото на проверяваното лице е преклудирано.Правомощията на КОНПИ спрямо ответниците по делото са преклудирани към датата на вземане на решение от Комисията за предявяване на иска и към датата на внасяне на искането в съда. В този смисъл предявеният иск е недопустим и не следва да се разглежда по същество. Производството по делото следва да бъде прекратено.

При подаване на исковата молба Комисията не внася предварително държавна такса за водене на делото, съгласно чл. 75, ал.3 от ЗОПДНПИ(отм.). От нормата на чл. 78, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) следва, че при решаване на делото съдът присъжда държавната такса и разноските съобразно изхода от спора. При прекратяване на производството по делото КПКОНПИ не следва да бъде осъждана да заплати държавна такса по водене на дело по сметка на РОС, тъй като е освободена от заплащането на държавна такса по чл. 84, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл. 162, ал.2, т.5 от ДОПК, доколкото предмет на иска по чл. 74, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) са публични държавни вземания. При този изход от производството по делото държавна такса не се дължи и от ответника. Дължимата държавна такса остава за сметка на бюджета на съдебната власт.

На осн.чл.78ГПК в полза на ответниците се следва присъждане на направените от тях разноски, възлизащи съгласно приложен по реда на чл.80 ГПК списък в размера на 40 560,00лв.

По изложените мотиви и в условията на чл.130 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Прекратява производството по гр.д.№ 152/2016г. по описа на РОС поради недопустимост на предявения от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу съпрузите С.Х.К., ЕГН ********** и К.Н.К., ЕГН **********, както и срещу родените от брака им и законно представлявани от тях малолетни деца - Х.С.К., ЕГН **********, и Г.С.К., ЕГН **********, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито движимо и недвижимо имущество на обща стойност от 576 659,97лв.

ОСЪЖДА КПКОНПИ да заплати на С.Х.К., ЕГН ********** и К.Н.К., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 40 560,00Ллв..

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

ДГ