ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 14.05.2018г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На четиринадесети май, две хиляди и осемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 149 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.74 ЗОПДНПИ (отм.).

Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от председателя Пл.Д., е предявила иск против Н.Д.Е. и Л.Д.Б. за отнемане на имущество от двамата ответници в общ размер 342 241,21лв.. Ищецът твърди, че с решение № 216 / 7.06.2017г. КОНПИ е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Разград с вх. № УВ-1798 / 25.08.2015г. за привличане на Н.Е. като обвиняема за престъпление по чл.255 ал.3 в.в. с ал.1 т.1 в.в. с чл.26 ал.1 НК и внесен обвинителен акт за престъпление по чл.255 ал.3 в.в. с ал.1 т.1 НК за това, че в периода от 1.01.2008г. до 30.04.2013г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на местно задължено данъчно лице е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации. С обвинителния акт е повдигнато обвинение и за второ престъпление по чл.212 ал.1 НК. С влязла в сила присъда Н.Е. е осъдена по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.255 ал.3 НК. По отношение на втория ответник Л.Б. ищецът е посочил, че същият живее във фактическо съжителство с Н.Е.. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържа икономически анализ на доходите и разходите на ответниците в периода 3.09.2005г. – 3.09.2015г., при което Комисията е изложила твърдение за наличието на несъответствие в размер на 479 344,03лв.

Съдът констатира следното: с протокол № ТД 04 ВА/УВ-13808 от 3.09.2015г. на директора на ТД на КОНПИ гр.Варна (л.286 от приложения към делото класьор) е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Н.Д.Е.. Проверката е инициирана по повод постъпило в Комисията уведомление с вх. № УВ-1768 / 25.08.2015г. от прокурор при ОП гр.Разград (л.301 от същия класьор) за внесен срещу лицето обвинителен акт за престъпления по чл.255 ал.3 и чл.212 ал.1 НК.

С решение № 111/15.03.2017г. на КОНПИ (а не с посоченото в исковата молба решение), приложено в ч.гр.д. № 74 / 2017г. на РОС, е образувано производство по ЗОПДНПИ (отм.) срещу Н.Е..

Съгласно чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.), проверката по чл.21 ал.2 от същия закон продължава до една година. Комисията може еднократно да удължи срока с още 6 месеца.

В разглеждания случай проверката, извършена от КОНПИ, е продължила 1 година 6 месеца и 12 дни. Липсва акт на Комисията за удължаване на срока след изтичането на едногодишния такъв.

В решение № 323 / 18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г. на ВКС, IV г.о., е дадено разрешение, че срокът по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.) за извършване на проверката от Комисията е преклузивен. Срокът по чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) е аналогичен на този, регламентиран в предходния закон, поради което решението на ВКС намира приложение и за проверките по ЗОПДНПИ (отм.). Следователно, срокът по чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) също следва да се приеме за преклузивен.

Аргументите в подкрепа на този извод са следните: съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, всяко ограничаване на ползването или отнемането на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност (в този смисъл – и решение № 13/13.10.2012 г. по конст. дело № 6/2012 г. на КС). Ако се приеме, че срокът за проверката по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), респ. чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) не е преклузивен, а инструктивен, би се стигнало до нарушение на критериите за законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на Комисията биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и неограничено във времето – извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно по този начин в правната сфера на проверяваното лице и то да търпи съществени ограничения, без произнасяне по същество от самата Комисия. Принципите за законоустановеност и пропорционалност не биха били нарушени, само ако в рамките на срока по чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) Комисията извърши преценка дали в резултат на проверката са налице законоустановените предпоставки за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и в резултат на тази преценка вземе решение по чл. 11, ал. 1, т.1 от ЗОПДНПИ (отм.) да води иска по чл. 74 от с.з. Само в този случай производството по закона би могло да продължи да се развива законосъобразно и нормално, първоначално – пред Комисията, а впоследствие– и в неговата съдебна фаза на исковия процес.

Когато, обаче в рамките на преклузивния срок по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) КОНПИ не е взела решение за водене на иска по чл. 74 от отменения закон, то не само проверката, а и производството по ЗОПДНПИ (отм.) като цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исковото производство пред съда, тъй като правомощията на Комисията спрямо проверяваното лице са вече преклудирани.

Видно от направените по-горе констатации, решението на Комисията за образуване на производство по реда на ЗОПДНПИ (отм.) е взето 1 година 6 месеца и 12 дни след постановяване на акта за образуване на проверка срещу Н.Е.. Липсват данни за взето решение за продължаване на срока на проверката с шест месеца. Дори и в този случай обаче към датата на решението на Комисията за образуване на производство, продълженият срок също би бил изтекъл.

При това положение предявеният иск се явява недопустим и съдебното производство следва да бъде прекратено.

Страните претендират присъждане на деловодни разноски. При този изход от правния спор и на основание чл.78 ал.4 ГПК такива се дължат в полза на двамата ответници. Същите са заплатили възнаграждение на адвокат в размер 2000лв. и са внесли депозит за вещо лице в размер 200лв. КПКОНПИ следва да бъде осъдена да им заплати тези разноски.

Съгласно чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ (отм.), въпросът за внасяне на държавната такса се разрешава с решението, в зависимост от изхода на делото. Ответниците не следва да внасят такава, предвид недопустимостта на предявения срещу тях иск. От друга страна, ищецът е освободен от заплащането й, на осн. чл.84 т.1 в.в. с чл.162 ал.2 т.5 ДОПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

Прекратява съдебното производство по гр.д. № 149 / 2017г. по описа на ОС Разград, поради недопустимост на предявения иск.

Осъжда Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ 131463734, представлявана от председателя Пл.Д., да заплати на Н.Д.Е. ЕГН ********** *** и Л.Д.Б. ЕГН ********** ***, сумата 2 200лв. за направени деловодни разноски в съдебното производство.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

НР