П Р О Т О К О Л

гр. Разград, 17.07.2018 г.

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично съдебно заседание на

седемнадесети юли 2018 г. в следния състав:

Председател: РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

сложи за разглеждане докладваното от съдия ЙОНЧЕВА гражданско дело

№ 237/2017 година

На именното повикване в 14,30 часа се явиха:

За ищеца КПКОНПИ се явява ст.инспектор МАРИЯ ДОНЧЕВА с юридическо образование.

Ответниците Е.Н.И. и Г.А.А., призовани, не се явяват. За тях се явява адв. К..

Вещите лица, призовани, от тях се явяват лично В.Г.Н..

ДОКЛАДВА депозирана към датата на съдебното заседание молба от вещото лице Н.И.Д., с която същият поради невъзможност да се справи с поставената му от съда и страните задача се отвежда от изпълнение на същата. Молбата е от 10.07.2018г. и поради тази причина не са предприети действия. Същата е оставена за доклад в съдебно заседание.

ИНСПЕКТОР ДОНЧЕВА: Да се даде ход на делото.

АДВ.К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИСТЪПИ към изслушване на допълнителното заключение, изготвено от вещото лице В.Г.Н., със снета по делото самоличност.

НАПОМНИ се на вещото лице отговорността по чл.291 НК. Обеща да даде заключение по съвест и убеждение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението.

ЮРИСК.ДОНЧЕВА: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата.

АДВ. К.: В експертизата има изчисления само за разхода на гориво в извънградски условия. Според Вас само извънградско каране ли е имало или е имало и градско каране, съответно в София, Истанбул и Одрин, като визирам влизането в градовете, спирането и потеглянето на светофари, кръстовища. Колко километра е градското каране и какъв е разхода на двата посочени в експертизата автомобила евентуално за градско предвижване на тези автомобили.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В левова равностойност горивото съм го изчислил на километър. Самия въпрос и отговора биха били абстрактни. Няма как да бъде изчислено това нещо. За лек автомобил „Фолксфаген“ в градски условия разхода на гориво би бил 3,1л./100км. За градското предвижване на автомобилите не съм правил отделно изчисления. Нямам представа какво е разстоянието от началото на Истанбул. Много е абстрактно началото на Истанбул до болницата. Истанбул може да е на 100 километра от болницата, може да е на 50. Не съм изчислявал подобни разходи и не се ангажирам с подобна задача поради липса на конкретика.

АДВ.К.: Разходът за 100 километра пробег, който сте описали за двата автомобила еднакъв ли е при различен брой пътници. Пример- един пътник с багаж и трима пътника без багаж.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Отново намирам, че отговора би бил от сферата на абстрактните, тъй като зависи от килограмите на пътуващите, а не само от броя. Няма данни за разход на автомобила при различни натоварвания.

АДВ. К. Нямам повече въпроси. Оспорвам експертизата. Вещото лице е направило изчисленията си при разход на гориво само за извънградско каране, без да калкулира нито един километър градско каране, без да вземе предвид, че от влизането в гр.Истанбул до голямата болница, която коментирахме по делото разстоянието е не по- малко 50 километра и предвижването става в градски условия. Става при тръгване и спиране на автомобила, което като разход е изключително голямо. От влизането в града до болницата автоматичните изчисления показват точно 52 километра. От мястото където основния път се влиза в градския трафик и с оглед на това, че в съдебното заседание на 24.04.2018г. оспорих комплексната съдебно-медицинската и оценъчна експертиза в нейната оценъчна част, моля съда да бъде назначена повторна комплексна оценъчна експертиза със същите задачи, като в оценъчната част ясно и точно да се изчисли така, както е формулиран въпрос №9, поставен от съда, като съобрази броя на пътуванията, транспортните разходи в извънградски и градски условия, хотелските разходи, стойността на всички видове медицински изследвания и консулти, за какъв вид интервенция.

ЮРИСК. ДОНЧЕВА: Противопоставям се. Считам, че вещото лице е отговорило на тези въпроси в пълнота.

АДВ. К.: Представям Списък на разноски.

ЮРИСК. ДОНЧЕВА: Правя възражение за прекомерност. Представям Определение на ВКС. Моля да ми се изпрати препис от протокола служебно.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИСЪЕДИНИ списък на разноски.

ДОКЛАД НА СЪДА: Делото е образувано на производство пред РОС по молба-искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с Булстат 131463734 и адрес в гр.Варна, ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1, подадено по реда и на осн. чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ, в редакцията му от 9.ХІ.2012г.(отм.) във вр. с §5, ал.1 ПЗР на ЗПКОНПИ против Е.Н.И., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********,***, Разградска обл., ул.“Дунав“№44 за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 293 075,66лв.

Внесеният в съда иск за отнемане на незаконно придобито имущество е бил предшестван от етапа по обезпечаване на иска, като бъдещо предявим и от решение на комисията по чл. 61, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) за отнемане на имуществото, представляващо специално изискване за допустимостта му.

С приложено като доказателство Определение №119/14.02.2017г. и съгласно, издадена в изпълнение на същото Обезпечителна заповед., в развилото се по молба на Комисията обезпечително производство по чгрд №35/2017г. на РОС, са постановени мерки, обезпечаващи интереса от иска. С депозирането му в регистратура на РОС на 25.09.2017г., искът се явява предявен - в предвидения по чл.74(1)ЗОПДННПИ тримесечен срок от дата на обезпечаването му и пред родово, и местно компетентния ОС-Разград, в чийто район е постоянният адрес на проверяваното лице.

По изложените до тук съображения, със свое Определение №1021/6.11.2017г. РОС прие иска за допустимо предявен и на осн.чл.131 ГПК разпореди връчването му на ответниците с разясненото им право на отговор.

В законоустановения и представен им за това срок, чрез процесуално представляващият ги по пълномощие –адв. К.К. ответниците депозират отговор вх.№4974/18.12.2017г., с който, позовано на чл.21, ал.1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл.37, ал.5 от с.з., оспорват основателността на иска и съставомерността на вменяваната им по реда на чл.74 ЗОПДНПИ (отм.) отговорност поради отсъствие на изискуемите се за това предпоставки.

На релевираните с отговора основания ответниците молят за прекратяване на производството, респ. за отхвърляне на предявения срещу тях иск.

В подкрепа на заявената с иска защита, КПКОНПИ прилага:

1/ Уведомление на РОП вх.№УВ-1688/21.08.2015г. за привличането на Е.Н.И. като обвиняемо лице по ДП№330-ЗМ-54/2014 по опис на ОД на МВР Разград, за инкриминирано в периода от 1.01.2010г – 30.04.2013г. престъпление по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22 ал.1 т.18 ЗОПДНПИ;

2/Уведомление на РОП с рег.№73/14/5.06.2015г. за привличането на Г.А.А. като обвиняемо лице по ДП№330-ЗМ-39/2014 по опис на ОД на МВР Разград, за инкриминирано в периода от 1.01.2008г – 30.04.2010г. престъпление по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22 ал.1 т.18 ЗОПДНПИ;

3/ Присъда №58/1.07.2015 по НОХД №200 по описа на РОС за 2015г., с която Г.А.А. е признат за виновен в това, че за времето от 1.01.2008 до 30.ІV.2010г. гр.Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице в условия на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задълженя в големи размери и на осн.чл.255, ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 НК е осъден на една година и шестмесеца лишаване от свобода.

4/ Протокол №ТД 04ВА/УВ-14209/9.09.2015г за започване на проверка по Уведомление вх.№УВ-1688/21.08.2015г. за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице- Е.Н.И.;

5/Протокол №ТД 04ВА/УВ-13798/3.09.2015г за започване на проверка по Уведомление рег. №73/14/5.06.2015г за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице- Г.А.А.;

4/Икономически анализ, основан на извършени в изпълнение на Протокол №ТД04ВА/УВ-14209/9.09.2015г. и Протокол №ТД 04ВА/УВ-13798/3.09.2015г. проверки, обосноваващ твърдението на КПКОНПИ за значително несъответствие- между доходи и разходи, реализирани от ответниците Е.Н.И., ЕГН ********** и Г.А.А. по време на фактическтоо им и брачно съжителство, последното установено в периода от 13.03.2007 до м.12.2011г., когато е прекратено с вл. в сила решение №11/20.12.2011г. по грд №.. по опис на РРС;

5/ Решение №234/14.06.2017г. за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от Е.Н.И., ЕГН ********** имущество;

6/ Решение №235/14.06.2017г. за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от Г.А.А., ЕГН ********** имущество

7/Решение №387/20.09.2017г. и Решение №388/20.09.2017г. за внасяне на искане по чл.74 ЗОПДНПИ(отм.) в РОС за отнемане на в полза на държавата на имущество на стойност от 293 075,66лв. от ответниците Е.Н.И., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********, при наличие на визираните в чл.11, ал.1, т.1 във вр. с чл.61, ал.2, т.2 и чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5 ПЗР на ЗПКОНПИ предпоставки;

Представени са справки, декларации, писма и решения за разкриване на банкова тайна, обективиращи в съвкупността си действията на КПКОНПИ по възложената й с Протокол №ТД 04ВА/УВ-14209/9.09.2015г. и Протокол №ТД 04ВА/УВ-13798/3.09.2015г. проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица Е.Н.И. и Г.А.А.. В приложение следва подадените от проверяваните лица възражения с вх.№ТД04 ВА/УВ-10961/21.08.2017г.

Въз основа на изложените факти, съдът прави следните правни изводи:

По смисъла на § 5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, в настоящото проицзводство е приложим ЗОПДНПИ(отм.). Както отменения ЗОПДНПИ, така и действащия ЗПКОНПИ регламентират установяването и отнемането на незаконно придобито имущество в полза на държавата като особено и санкционно по характера си производство. С този закон са уредени органите по установяване на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), техните правомощия, основните етапи на развитие на особеното санкционно производство и тяхната продължителност.

Производството по ЗОПДНПИ(отм.) е единно, но осъществяващо се в относително самостоятелно обособени фази, както следва: първа фаза пред Комисията и втора фаза, развиваща се пред съда. Проверката на имуществото на проверявания се извършва първо от Комисията. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.), проверката започва с акт на директора на съответната ТД на Комисията, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по посочените текстове на НК от т.1 до т.25. В случая проверката срещу ответника Нуртен А. проверката е започнала при хипотезата на чл. 22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ(отм.) във връзка с привличането й на 4.09.2015г. към наказателна отговорност по обвинение за инкриминирани в периода 9.07. 2008-30.04.2015г. престъпления по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК; по чл.212, ал.1 НК и по чл.313, ал.1, във вр. с ч.26, ал.1 НК.

Проверката по чл. 21-36 ЗОПДНПИ(отм.) се извършва от органите на Комисията по чл. 13, ал.1 ЗОПДНПИ(отм.). Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определения в чл. 28, във връзка с чл. 27, ал.3 ЗОПДНПИ период от 10 години назад, считано от датата на започване на проверката. Т.е., имаме един начален момент, обвързващ законосъобразносттта на проверката с фиксирано проверяван период.

Проверката започва с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на възникнало законово основание за провеждането й. Според на чл. 25, ал.1 от ЗОПДНПИ, във връзка с чл. 25, ал.1 от АПК, датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Т.е., за начална дата на проверката следва да се счете датата на постъпване на уведомлението от сезиращия орган - съответния прокурор. Съгласно чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.), проверката продължава до една година.

В чл. 27, ал.2 от Закона е посочено, че Комисията може еднократно да удължи срока по ал.1 с още шест месеца. Следователно, максималната продължителност на проверката по чл. 21-36 от ЗОПДНПИ(отм.) е до една година и само, ако на осн. чл. 11, ал.1, т.2, предл.второ от ЗОПДНПИ(отм.) КОНПИ е взела решение за удължаване на срока за проверка, тя може да продължи до една година и шест месеца. Съдът намира, че продължаването на проверката след изтичане на едногодишния срок, ако (както е в настоящия случай) КПКОНПИ не е взела решение за удължаването му по чл. 11, ал.1, т.2, предл. второ. , е недопустимо.

Съгласно чл. 27, ал.4 от ЗОПДНПИ(отм.) във връзка с чл. 61, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) в едномесечен срок от приключване на проверката директорът на съответната териториална дирекция на КОНПИ изготвя мотивиран доклад до Комисията със заключение за прекратяване на проверката или за образуване на производство по закона.

Съгласно чл. 61, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) Комисията в едномесечен срок от внасянето на доклада по ал.1 приема решение за: 1/прекратяване на производството по преписката (ако от събраните доказателства не се установява или не може да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито); 2/предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Следователно, от началото на проверката до постановяване на решение от Комисията по чл. 61, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) продължителността на процедурата пред Комисията се регламентира, както следва:

- една година проверка, а при наличие на взето по чл. 11, ал.1, т.2, пр.ІІ решение - максимално до една година и 6 месеца;

- след изтичане на срока за проверка има срок от 1 месец за изготвяне на доклада от директора на ТД на Комисията и

- едномесечен срок от внасянето на доклада за вземане на решение от Комисията дали да прекрати проверката или да предяви иск пред съда.

Категоричността на дадената с цитираните норми формулировка на срока за извършване на проверката, налага извода, че този срок е преклузивен, а не инструктивен. Този извод следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, съгласно която практика всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица, следва да отговаря на три критерия - законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност. Ако се приеме, че срокът на проверката не е преклузивен, а инструктивен, би се стигнало до нарушаване на критериите за законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на Комисията биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно на правната сфера на проверяваното лице. В този смисъл съдът съобразява и практиката на ВКС, проведена с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 323/18.01.2018г. по гр.д.№ 5291/2016г. на ІV г.о. на ВКС.

Така в случая, дори за начало на проверката по чл. 21 и сл. от ЗОПДНПИ(отм.) срещу ответниците да се приемат датите от Протокол №ТД 04ВА/УВ-14209/9.09.2015г по Уведомление вх.№УВ-1688/21.08.2015г. за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице- Е.Н.И. и от Протокол №ТД 04ВА/УВ-13798/3.09.2015г. за започване на проверка по Уведомление рег. №73/14/5.06.2015г. за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице- Г.А.А., а не датите на получаване на уведомленията на РОП в КПКОНПИ, продължителността на тези проверки не е удължавана с решение на Комисията по чл. 11, ал.1, т.2, предл.второ., и е следвало да приключат съответно до 9.09.2016г. и 3.09.2016г.

В случая проверката по отношение на всеки от ответниците не е приключила в рамките на законоустановения едногодишен срок. Видно от книжата към преписката на Комисията проверката е продължила до м.VІ. на 2017г. Комисията е внесла искане за обезпечаване на бъдещия иск срещу ответниците на 14.ІІ.2017г. като обезпечението е допуснато с постановеното на същата дата Определение №119/14.ІІ.2017г по чгрд №35/2017г. на РОС.

След обезпечаване на бъдещия иск, което е следвало да се извърши докато тече проверката, Комисията предприема изискуемите се, също в рамките на срока на проверката, действия по чл. 57, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) - по отправяне на покана до проверяваното лице за подаване на декларация. Съгласно чл. 60, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) след налагане на обезпечителните мерки Комисията осигурява на проверяваното лице възможност за участие в производството. Съгласно ал.2 на чл. 60, органите по чл. 13, ал.1 уведомяват проверяваното лице, предоставят му всички материали, дават му възможност да подаде декларацията по чл. 57, ал.1 от закона, дават му едномесечен срок за да направи възражения.

Съгласно чл. 61, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) директорът на ТД на Комисията изготвя своя заключителен доклад по проверката до Комисията след обсъждане възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства. От горната процедура в рамките на производството пред Комисията следва, че проверката пред Комисията приключва след поканата до проверяваното лице да представи декларация по чл. 57, ал.1 от закона, с изтичане на 14-дневния срок за представяне на тази декларация и след обсъждане възраженията на проверявания, и представените от него или събрани по негово искане доказателства. В случая поканите до Е.Н.И. и Г.А.А. за представяне в 14-дневен срок на декларациите по чл.57 ЗОПДНПИ(отм.) са с изх.№ от 27.VІ.2017г. От предоставените „известия за доставяне“ се установява, че "пратката“ е получена от адресатите на 4.VІІ.2017г.

Обстоятелството, че Комисията е взела решения за внасяне на искане по чл. 74 от закона едва на 20.ІХ. 2017г. показва, че започналите, съответно на 21.VІІІ.2015 и 3.ІХ.2015г. проверки по чл.21 ЗОПДНПИ не са приключили в законоустановения преклузивен срок. Поради изложеното, правото на държавата за отнемане имуществото на проверяваното лице е преклудирано, респ. правомощията на КПКОНПИ спрямо ответниците по делото са преклудирани към датата на вземане на решение от Комисията за предявяване на иска и към датата на внасяне на искането в съда. В този смисъл предявеният иск е недопустим и не следва да се разглежда по същество. Производството по делото следва да бъде прекратено.

При подаване на исковата молба Комисията не внася предварително държавна такса за водене на делото, съгласно чл. 75, ал.3 от ЗОПДНПИ(отм.). От нормата на чл. 78, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) следва, че при решаване на делото съдът присъжда държавната такса и разноските съобразно изхода от спора. При прекратяване на производството по делото КПКОНПИ не следва да бъде осъждана да заплати държавна такса по водене на дело по сметка на РОС, тъй като е освободена от заплащането на държавна такса по чл. 84, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл. 162, ал.2, т.5 от ДОПК, доколкото предмет на иска по чл. 74, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) са публични държавни вземания. При този изход от производството по делото държавна такса не се дължи и от ответника. Дължимата държавна такса остава за сметка на бюджета на съдебната власт.

Съдът е сезарин своевременно от ответниците с искане за присъждане на сторените в хода на делото разноски, доказани в размер на 11 350,00лв., от които 9 800лв. платени за адвокатско възнаграждение на процесуално представляващият ги по пълномощие и договор за правна помощ адв. К.К..

Своевременно направеното от представителя на КПКОНПИ възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът съобразява като неоснователно. Процесуалното представителство и защитата на ответниците в случая е проведена от повереникът им с подаден в срока на чл..131 ГПК отговор по иска, както и с участие в с.з., ангажиране на доказателтва, оспорване на въведени в предмет на иска факти и обстоятелства. Искът по чл.74 ЗОПДНПИ(отм.) е оценяем. При заявения до защгита мтериален интерес от 293 075,00лв., съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Н-ба №1/2004 за мин. адвокатски възнаграждения, предвиденият минимален размер на адвокатското възнаграждение е в размера нв на 7 391,50. От съдържанието на отговора се следва извод за положения от повереника на ответниците труд по запознаване и проучване на материалите по делото. По правлото на чл.9 от Н-бата, само за подаването на отговор по иска, минимално дължимият адвокатски хонорар е в рамера на 5 543,60лв. Предвид изложеното съдът намира, че договореното и заплатено в размера на 9 800,00лв. адвоткатско възнаграждене е адекватно на оказаните на ответниците правна помощ и представителство.

По така изложените мотиви, РОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 237/2017г. по описа на РОС поради недопустимост на предявения от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Е.Н.И., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********,***, Разградска обл., ул.“Дунав“№44 иск по чл. 74 от ЗОПДНПИ(отм.) във вр. с §5, ал.1 ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 293 075,66лв.

ОСТАВЯ без уважение възражението на КПКОНПИ за прекомерност на договореното и заплатено от ответниците Е.Н.И., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********, адвокатско възнагаждение за предоставената им от адв. К.К. правна помощ и процесуално представителство.

На осн. чл.78 ГПК ОСЪЖДА КПКОНПИ с Булстат 131463734 и адрес в гр.Варна, ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1 да заплати на Е.Н.И., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********,***, Разградска обл., ул.“Дунав“№44 доказано направени по делото разноски в размер на 11 350,00лв., от които 1 550,0лв. деловодни разноски и 9 800,00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна с частна жалба в едноседмичен срок, считано от днес, когато бе обявено на страните в присъствие на процесуалните им представители.

Протоколът изготвен в с.з., което продължи до 15,30ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР:

НР