ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 6.12.2017г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На шести декември, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВГрД № 291 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577 ГПК.

С определение № 61 / 2.11.2017г. на съдия по вписванията при Районен съд Разград е постановен отказ от вписването на договор № Ф-082017 за безвъзмездно прехвърляне на недвижими имоти – частна държавна собственост, със страни Областна администрация Разград в качеството на прехвърлител и Община Разград в качеството на приобретател.

Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от Община Разград, представлявана от кмета В.В., с искане за неговата отмяна и постановяване на определение, с което да бъде разпоредено извършването на вписване на договора. Излагат се подробни съображения, касаещи материалната незаконосъобразност на обжалваното определение.

Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и взе предвид материалите по преписката на СВ при РС Разград, констатира следното:

За да бъде постановен обжалваният отказ за вписване на договор № Ф-082017 / 24.10.2017г. за безвъзмездно прехвърляне на недвижими имоти – частна държавна собственост, съдията по вписванията е приел в мотивите на постановеното определение, че актът, чието вписване се иска, подлежи на вписване, съгласно чл.34 ал.7 ЗОбС, чл.54 ЗДС и  чл.4 б."а" от Правилника за вписванията, но доколкото към същия не е приложен документ, удостоверяващ заплащането на дължимата държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 84 т.1 и т.3 ГПК и Тарифата за таксите, събирани от АВ, е отказал да извърши исканото действие.

Предмет на прехвърляне на представения за вписване договор са множество недвижими имоти, за които на 2.10.2017г. са съставени актове за частна държавна собственост с №№ 2644, 2645 и 2646. В съдържанието им е отразено, че имотите са предоставени за ползване на МЗХГ, Професионална гимназия по селско стопанство и хранително-вкусови технологии „Ангел Кънчев“ гр.Разград.

С частната жалба е представена обнародвана в ДВ бр.54 / 2016г. заповед № РД-14-123 / 7.07.2016г. на Министъра на образованието и науката, по силата на която на ПГССХВТ“А.Кънчев“ е определен статут на общинско училище, по смисъла на чл.10 ал.4 ЗНП (отм.). От заповедта става ясно, че до този момент училището е било със статут на държавно. Изводът се потвърждава и от представеното решение от 29.03.2016г. на Общински съвет Разград за даване на съгласие за промяна на статута на професионалната гимназия от държавно в общинско училище. В мотивната част на взетото решение е посочено, че имотите, предоставени на училището, са публична държавна собственост, съгл. чл.2 ал.2 т.4 ЗДС и чл.10 ал.2 ЗНП (отм.).

Жалбата е неоснователна.

Съдът счита, че не са налице предпоставките за вписване на представения пред СВ акт, но по съображения, различни от изложените в обжалваното определение. Проверката, която се дължи по реда на чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията, обхваща въпросите дали представеният за вписване акт подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание (т.6 от тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.).

Основанията, даващи аргументи за отказ от вписване на договора, са две.

На първо място, в представените както пред съдията по вписванията, така и пред въззивния съд документи –договор за безвъзмездно прехвърляне на недвижими имоти, актове за частна държавна собственост и решение на ОбС Разград, се съдържа формално несъответствие в съдържанието на същите: в договора и в актовете имотите са посочени като частна държавна собственост, а в решението на ОбС Разград са определени като публична държавна собственост. Несъответствието засяга формалната преценка за вида собственост – предмет на договора, поради което се отнася към неговата нередовност от външна страна, с оглед неговото съдържание, във връзка с проверката по чл.6 ал.1 б.“в“ ПВ. Тази преценка е дължима от съдията по вписванията, съгласно чл.32а ал.1 ПВ (вж. със съответните изменения определение № 167 от 27.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 419/2017 г., II т. о.). Още повече, че в разглеждания случай въпросът е от съществено значение във връзка с породения спор – при вписване на актове с предмет публична държавна или общинска собственост не се дължат държавни такси, по арг. от чл.84 т.1 и 3 ГПК, докато при вписване на актове с предмет частна държавна или общинска собственост такси се дължат, по аргумент от противното на посочените разпоредби.

На второ място, договорът за безвъзмездно прехвърляне на имоти не подлежи на вписване. За да направи този извод, съдът изхожда от разпоредбата на чл.112 б.“а“ ЗС, съгласно която на вписване подлежат актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права. ПГССХВТ“А.Кънчев“ е с променен статут от държавно в общинско училище от момента на влизане в сила на заповед № РД-14-123 / 7.07.2016г. на Министъра на образованието и науката. По делото няма данни тази заповед да е обжалвана, поради което съдът приема, че е влязла в сила. Заповедта е издадена при действието на отменения Закон за народната просвета, в чл.10 ал.4 изр. 2 от който е регламентирано, че предоставените на общинските училища за ползване имоти са публична общинска собственост. Това положение е констатирано и в приетото от ОбС Разград решение от 29.03.2016г., като в него се съдържат данни, установяващи, че процесните имоти представляват сграден фонд на училището и до момента на преобразуването му от държавно в общинско са били публична държавна собственост, а след преобразуването имотите стават публична общинска собственост. Видът на имотите се запазва като такъв и в чл.302 ал.1 от новия Закон за предучилищното и училищното образование. Следователно, недвижимите имоти, ползвани от професионалната гимназия, които са предмет на представения за вписване договор № Ф-082017 / 24.10.2017г., са станали публична общинска собственост по силата на самия закон, към момента на промяната на статута на училището от държавно в общинско, съгласно чл.10 ал.4 изр.2 ЗНП (отм.). В чл.302 ал.2 от ЗПУО, действащ от 1.08.2016г. и към настоящия момент, това положение се запазва, като е регламентирано, че от датата на влизане в сила на акта за обявяване на държавно училище за общинско имотите – публична държавна собственост, предоставени на училището преди обявяването му за общинско, преминават в собственост на общината, на територията на която се намират имотите, и стават публична общинска собственост. Разпоредбите и на отменения, и на сега действащия закон, водят до извод, че недвижимите имоти, предоставени за управление на общинските училища, преминават по силата на закона в собственост на общината, със статут на публична общинска собственост, към момента на влизане в сила на заповедта на Министъра на образованието и науката.

Доколкото в разглеждания случай имотите са предоставени за управление на училище, Законът за предучилищно и училищно образование се явява специален по отношение на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Предвид горното, позоваването в обжалваното определение на чл.54 ЗДС е неправилно. В този смисъл, не намира приложение и чл.4 б.“л“ ПВ. От друга страна, в чл.34 ал.1 ЗОбС е предвидено, че общината придобива право на собственост и ограничени вещни права чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Хипотезата, уредена в чл.10 ал.4 изр. 2 от специалния ЗНП (отм.), а сега в чл.302 ал.1 ЗПУО, попада в последното предложение на чл.34 ал.1 ЗОбС – собствеността е придобита по силата на самия закон, вследствие постановената от Министъра на образованието и науката заповед за преобразуване на училището от държавно в общинско. Със сключения договор не се прехвърля право на собственост, поради което същият не попада в кръга актове, подлежащи на вписване съгласно чл.112 б.“а“ ЗС и чл.4 б.“л“ПВ в.в. с чл.34 ал.7 ЗОбС. Тезата на жалбоподателя, че с договора се прехвърлят имоти публична държавна собственост, освен че не съответства на посочените по-горе законови разпоредби, влиза също така в противоречие с разпоредбата на чл.7 ал.1 ЗДС, поради което няма как да бъде възприета.

Не са налице две от трите предпоставки за вписване, подлежащи на проверка по реда на чл.32а ПВ, като всяка от тях представлява самостоятелно основание за отказ от вписване. Отказът, постановен от съдията по вписванията при РС Разград, е законосъобразен като краен резултат, поради което жалбата на Община Разград следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба от Община Разград, представлявана от кмета В.В., против определение № 61 / 2.11.2017г. на съдия по вписванията при Районен съд Разград, с което е постановен отказ от вписването на договор № Ф-082017 за безвъзмездно прехвърляне на недвижими имоти – частна държавна собственост, със страни Областна администрация Разград в качеството на прехвърлител и Община Разград в качеството на приобретател

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.