О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

град Разград, 08.01.2018г.

 

 

Разградски окръжен съд                                                             граждански състав

на осми януари                                           две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                 

               

                                                          Председател:  РАЯ ЙОНЧЕВА

 

                                                   Членове:          ИРИНА ГАНЕВА

                                                                                  ДИЛЯНА НИКОЛОВА

                                        

като разгледа докладваното от съдия Николова в.  ч. г. д. 314 по описа на РОС за 2017г., за  да се произнесе, съобрази:

           

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК.

           Образувано е по подадена частна въззивна жалба от Г.Н.Т. ***. Обжалва се определение№293 от 01.11.2017г. на РС-Кубрат, с което производството по гр.д.№596/2017г. по описа на КРС е прекратено, поради наличието на предпоставките на чл.299 от ГПК. Изложени са съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение, свеждащи се до неправилна преценка на първоинстанционния съд за наличието на предпоставките на чл.299 от ГПК, като се посочва, че гр.д.№456/2016г. на КРС, по което е прието, че спорът е решен със сила на присъдено нещо, е било прекратено поради неизпълнение на дадените от съда указания на ищеца за отстраняване нередовности. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт. 

          В представения в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна не е постъпил.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Окръжният съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но неоснователна по следните съображения:

          Производството по гр.д. №596/2017г.по описа на КРС е образувано по предявен иск от Г.Н.Т. срещу М.А.М., с която е предявен иск съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща наемна цена по договор за наем на земеделска земя от месец септември 2015г., дължима в срок до 01.09.2015г., ведно със законната лихва начиная 01.09.2017г. до окончателното плащане.  В исковата молба ищецът е твърдял, че е сключил с ответника договор за наем през месец септември 2015г. с предмет 30 дка земеделска земя, находяща се в землището на с. Звънарци, в землището на местността Коругьол, като ответникът се е задължил да му заплаща годишна наемна цена в размер на 50 лева на декар, като падежът на задължението е бил 01.09.2016г.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е възразил по допустимостта на така предявения иск, като е посочил, че по спора е налице сила на присъдено нещо, с оглед на влязлото в сила решение по гр.д.№465/2016г. на КРС.  

          За да постанови обжалвания съдебен акт и прекрати производството по предявения иск, първоинстанционният съд, позовавайки се на решението по гр.д. 465/2016г. на КРС, е приел, че спорът е разрешен с влязло в сила решение и е приложил правните последици на императивната процесуална норма.

          Изводът на Кубратския районен съд за наличието на предпоставките на чл.299 от ГПК и предприетите процесуални действия по прекратяване на производството по делото са правилни и законосъобразни.

          Изложените оплаквания в жалбата, че по гр.д. 465/2016г. на КРС не е налице сила на присъдено нещо и, че производството по това дело е прекратено на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК, са неоснователни и не се подкрепят от приложените по делото доказателства.

По делото е приложена искова молба от  Г.Н.Т. срещу М.А.М., по която е било образувано гр.д. №465/2016г. на КРС, входирана в деловодството на КРС на 19.10.2016г. С тази искова молба жалбоподателят е предявил иск да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща наемна цена по договор за наем на земеделска земя от месец септември 2015г., ведно със законната лихва начиная 01.09.2017г. до окончателното плащане.  Налице е пълна идентичност между страните, петитума на предявения иск, както и обстоятелствата, на които е основан, с иска, предявен от жалбоподателя по гр.д.№596/2017г. на КРС. С влязло в сила на 27.06.2017г. в цялост решение №211 от 14.12.2016г. на КРС по гр.д. 465/2016г. искът за установяване дължимостта на сумата от 1500 лева наемна цена по сключения между страните договор за наем е отхвърлен.

Съгласно разпоредбата на  чл. 299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Съгласно ал.2 на същата разпоредба повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. С посоченото решение №211 от 14.12.2016г. на КРС по гр.д. 465/2016г. със сила на присъдено нещо е разрешен въпросът, че ответникът не дължи на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща наемна цена по сключения между страните договор за наем на земеделска земя от месец септември 2015г., следователно, този въпрос не може да бъде пререшаван, освен ако ищецът се позовава на нови основания възникнали след постановяване на съдебното решение, какъвто не е настоящия случай.

 

При горните  мотиви  обжалваното прекратително определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд         

                                        

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :  

  

           ПОТВЪРЖДАВА определение№293 от 01.11.2017г. на РС-Кубрат по гр.д.№596/2017г. по описа на КРС, с което е прекратено производството по делото.

           Определението е окончателно.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                               2.