О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

15.І .2018

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

15.І.

закрито

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

гражданско

2018

№6

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.274 ал.1, т.2 във вр. с чл.435,ал.2ГПК, 435, ал.5 и чл.498 ГПК и чл.438 ГПК.

Образувано е по жалби на А.В.П. и М.Т.П., субективно съединени с молба с вх. № 13744/20.ХІІ.2017 г. по рег.опис на ЧСИ Д.Драганов, подадени чрез процесуално представляващата ги по пълномощие адв.Й.Кондиева срещу действие на ЧСИ по изп.д. №20107620400349 - насрочен на 31.І.2018г. въвод във владение на недвижим имот, изнесен на публична продан и възложен на взискател-купувач с влязло в сила постановление за възлагане.

Жалбоподателката А.П. оспорва законосъобразност на предприетите по отстраняването й от имота действия, въвеждайки в основание за незаконосъобразността им- липсата на материално правни предпоставки за продажбата на единствения за нея жилищен имот. Твърди заведено от нея т.д. №135/2017 по опис на РОС за установяване правото й на изключителна собственост върху жилищния имот, срещу който се явява насочено обжалваното действие на принудително изпълнение.

Жалбоподателят М.П. заявява качеството си на трето по отношение на изпълнителното производство лице, намиращо се към дата на насрочения въвод в негово владение по силата на сключен с жалбоподателката П. наемен договор, вписан в СлВп при РРС с вх. рег.№3684/24.VІІІ.2017г. В основание на твърденията си за незаконосъобразност на насрочения по отношение на имота въвод твърди вписване на сключения от него наемен договор „ с по ранна дата от вписването на Постановлението за възлагане“ и неприложимост на влязлата в сила на 31.Х.2017г. ал. 3 на чл.498 ГПК, позована на предвиденото в §73ПЗРЗИДГПК относно обявените до влизане на този закон публични продажби. Твърди незаконосъобразност на насрочения по отношение на имота въвод по причина, че не е бил уведомен надлежно за пред0приемането му от ЧСИ.

На релевираните основания от съда се иска отмяна на насрочения, по отношение на жилищния имот, въвод във владение.

С депозирани в срока на чл.436, ал.3ГПК възражения, чрез процесуално представляващият го юриск.М.Борисова, обявеният за купувач на имота взискател-„ТОКУДА БАНК“АД, ЕИК813255318,гр.София оспорва на първо място допустимост на субективното съединяване на жалбите. На следващо място оспорва допустимост на всяка от жалбите поради липса на активна процесуална легитимация, позована по отношение на П. на качеството й на ипотекарен длъжник в изп. производство, а по отношение на жалбоподателя П. на факта, че като трето за изп. производство лице, същият разполага единствено с възможността за искова защита по реда на чл.498 (2)ГПК. Алтернативно поддържа становище за неоснователност на жалбите като развива подробни съображения относно непротивопоставимостта на наемния договор, сключен между жалбоподателите последващо на датата на влизане в сила на постановлението за възлагане, на основание на което се явява насрочен обжалваният въвод във владение. Относимо към дата на сключения наемен договор оспорва притежанието на имота в собственост на наемодателя-Ангелинка П., респ. правото й да се разпорежда и да извършва действия на управление с него. Оспорва твърдението на жалбоподателя П. за неприложимост на предвиденото в чл.498, ал.3 ГПК и счита, че същият, като трето на изпълнителното производство лице, разполага с предвидената в чл.498, ал.2 ГПК искова защита, доколкото вписването на наемния договор е последващо на учредената върху процесния имот ипотека. Намира сключеният между жалбоподателите наемен договор за нищожен и по причина сключването му в увреда на взискателя между лица, намиращи се в трайно фактическо съжителство.

С депозирани по реда и в срока на чл.436, ал.3 ГПК възражения, ЧСИ оспорва жалбите като недопустими и неоснователни. Мотивира законосъобразност на действията си по насрочване на въвода във владение. Прилага в цялост ксерокопие на материалите по образуваното му на производство изп.д.№348/2010г.

Обсъдени в съвкупност и относимо на възведените с жалбата твърдения, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното:

Жалбите са подадени в срок. Съдът не намира за недопустимо субективното им съединяване, доколкото в обстоятелствената им част са наведени съответни на процесуалното качество на жалбоподателите факти и твърдения, предпоставящи разглеждането им на съответното за всеки от тях основание.

Жалбата на А.П., подадена в качеството й на ипотекарен длъжник върху чието имущество кредиторът е насочил изпълнението за реализиране на вземането си се преценява от съда като недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3 ГПК, изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу лицето, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Предвид така очертаните в закона субективни предели на изпълнителния лист, издаден последващо на учредената в обезпечение на вземането ипотека, П. има качеството на ипотекарен длъжник, спрямо който издаденият в полза на взискателя "ТОКУДА БАНК" АД изпълнителен лист има сила, поради което и на основание чл. 173 ЗЗД и чл. 429, ал.3 ГПК следва да търпи принудителното изпълнение, насочено върху този имот. по правилото на чл.435, ал.2 ГПК същата има право на жалба срещу предприетите по отстраняването й от имота действия, но единствено и само при наличие на лимитативно посочените от законодателя предпоставки.

Разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК предвижда в право на длъжника да обжалва отстраняването му от имот, ако не е бил надлежно уведомен за изпълнението. Жалбоподателката не е въвела такова твърдение в основание на жалбата си. Освен това следва да се съобрази, че тази хипотеза се отнася за случаите, когато предмет на изпълнението е предаването на владението върху недвижим имот, присъдено с подлежащото на изпълнение съдебно решение – чл. 522 от ГПК. В тези случаи изпълнителният титул, въз основа на който е предприето изпълнението, съдържа в себе си задължението за предаване на вещта.

В случая задължението за предаване произтича от вече проведено изпълнение върху имота за удовлетворяване на парично вземане на взискателя. Постановлението за възлагане не е самостоятелен изпълнителен титул, а завършващ етап от принудителното изпълнение, при който купувачът придобива правото на собственост върху имота и се въвежда във владение от съдебния изпълнител по реда на чл. 498 от ГПК. Ето защо в този случай на длъжника не следва да се връчва нова призовка за доброволно изпълнение. Той само се уведомява за датата на въвода, което в случая е направено(вж.л.1905, т.VІІ от изп.д.).

С оглед казаното, жалбата не попада в обхвата на чл. 435, ал.2 от ГПК и се явява недопустима.

Жалбата на М.П. се преценява от съда като недопустима по следните съображения: В случая, въводът във владение е насрочен на база влязлото в сила на 28.VІІ.2017г. Постановление за възлагане на имота от 15.ІІІ.2017г. и на основание чл. 498, ал.2 от ГПК, според който въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като то може да се брани само с иск за собственост. Право, което с измененията на ГПК в сила от 31.Х.2017г. е предоставено и на лицата, удостоверили към дата на въвода, наемно правоотношение по вписан в СлВп договор за наем след първата, учредена върху имота ипотека. Правото на иск е процесуално право и нормата, която го урежда е относима към дата на предприетите от П. действия по обжалване на насрочения върху „наетия“ от него имот въвод във владение. Визираното в чл. §73 от ПЗР на ЗИДГПК касае висящите производство по публичните продажби, а не въводите, насрочени в изпълнение на финализиращото проданта и влязло в сила постановление за възлагане. В смисъла на така изложеното, жалбоподателят П. не разполага с право на жалба срещу въвода във владение в качеството на длъжник, нито такова право има в качеството на трето лице в каквато насока са оплакванията му в жалбата пред съда. В случая се касае за принудително изпълнение на парично задължение, а не предаване на вещ, като обжалваният въвод е по чл. 498 от ГПК, а не по чл. 522 от ГПК.

Жалбоподателят П. не твърди и не доказва с приложения наемен договор от 24.VІІІ.2017г. да е във владение на имота преди влизане в сила на Заповед за незабавно изпълнение №2169/13.VІІІ.2010г. по чгрд №1535/2010 по опис на РРС, вземането по която е въведено в предмет на настоящото изпълнително производство. Т.е.,у не са налице и визираните в чл.435, ал.5 ГПК предпоставки за допустимост на обжалването, предприето от него като трето на изпълнителното производство лице.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА жалбата на Ангелинка В.П., подадена в качеството й на ипотекарен длъжник по изп.д.№ 20107620400349 чрез процесуално представляващата я по пълномощие адв.Й.Кондиева против насрочения на 31.І.2018г. от ЧСИ Д.Драганов, рег.№762 и р-н на действие при РОС въвод във владение по изп.д. №20107620400349

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА жалбата на М.Т., подадена в качеството му на наемател-трето за изп.д.№ 20107620400349 лице чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв.Й.Кондиева против насрочения на 31.І.2018г. от ЧСИ Д.Драганов,рег.№762 и р-н на действие при РОС въвод във владение по образуваното му на производство изп.д. №20107620400349 И

ПРЕКРАТЯВА образуваното му на производство чгр.д.№6/2018 по описа на РОС.

Определението може да се обжалва с ч.жалба пред ВнАпС в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.