ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………. / 22.01.2018г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На двадесет и втори януари, две хиляди и осемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

Ч.в.гр.д. № 16 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 ГПК.

Обжалвано е разпореждане № 4759 / 13.12.2017г., постановено по гр.д. № 1441 / 2017г. на РС Разград, с което е върната въззивната жалба, подадена от Х.И.Х. против постановеното в същото производство решение, поради неотстраняване на нередовност – непосочване в какво се състои искането и невнасяне на ДТ за въззивно обжалване. Жалбоподателят не сочи конкретно оплакване във връзка с обжалваното разпореждане, а излага поддържания във върнатата въззивна жалба довод делото да се разгледа от съд извън района на действие на ЧСИ Д.Драганов, който е ищец по делото.

Въззиваемият частен съдебен изпълнител Деян Драганов не е депозирал писмен отговор на частната жалба в предоставения му срок.

Въззивният съд счита, че преди да разгледа частната жалба (именувана молба), следва да вземе отношение по направеното искане за отвод на въззивния съд, формулирано като искане делото да се гледа в съд извън района на действие на ЧСИ Д.Драганов. Въпреки, че не е посочил изрично доводи за отстраняване на съдиите от района на ОС Разград, към въззивната жалба жалбоподателят е приложил съдебен протокол от заседание, проведено пред РС Исперих в хода на първоинстанционното производство, съдържащ определение за отвод от разглеждане на предявения иск. Въззивният съд приема, че искането, повторено и в частната жалба, се поддържа на същото основание, на което съдията от РС Исперих се е отвел от разглеждане на делото, а именно, че по споразумение между ВСС и Камарата на ЧСИ съдилищата възлагат на частните съдебни изпълнители от района принудителното събиране на съдебните вземания и по този начин участват като взискатели по изпълнителни дела, образувани при ЧСИ Д.Драганов. Въззивният съд, противно на становището на съдията от РС Исперих, счита, че горното обстоятелство не предпоставя предубеденост и заинтересованост на съда от изхода на настоящото дело. Следва да се посочи, че личната непредубеденост на всеки съдия се презюмира до установяване на противното. Въпреки, че жалбоподателят не навежда доводи в тази насока, съдът намира за необходимо да посочи, че между членовете на въззивния състав и ищеца по делото не съществуват отношения, които да породят съмнение за лична предубеденост и пристрастност. Конкретно във връзка с твърдението на жалбоподателя относно създадените служебни отношения за събиране на съдебни вземания между окръжния съд като институция и частния съдебен изпълнител, съдът счита, че тези отношения нямат връзка с изхода от конкретния правен спор. Какъвто и да е той, по никакъв начин не би се отразил на събираемостта на вземанията на съда. Всеки съдебен изпълнител извършва действия съобразно законовата регламентация и ако съдът счете, че при събиране на вземанията ЧСИ проявява субективно отношение, продиктувано от изхода на настоящия спор, винаги съществува възможност да възложи тяхното събиране на друг съдебен изпълнител. От друга страна, ако след решаването на настоящия спор ЧСИ не може да изпълнява безпристрастно служебните си задължения при събиране на вземанията, възложени му от ОС Разград, за него съществува възможността за отвод. Налице са достатъчно обективни гаранции, изключващи всякакво разумно съмнение за предубеденост или пристрастност на въззивния съдебен състав при разглеждане на частната жалба. Още повече, че нейният предмет се ограничава до преценка на извършени от РРС процесуални действия, а не изисква решаване на изхода от правния спор по същество. Искането за отвод следва да бъде оставено без уважение.

Окръжният съд, след преценка на обжалваните действия и постановени актове от РРС, приема за установено следното:

По посоченото по-горе дело, образувано пред РС Разград, е постановено решение по същество на повдигнатия правен спор. Против решението е подадена въззивна жалба с вх. № 11 378 / 7.11.2017г. от Х.И.Х.. Жалбоподателят е изразил несъгласие с решението, тъй като не е казвал в заседанието, че не дължи никакви такси; мотивирал се е, че между него и ищеца има предистория, водеща до конфликт на интереси; съпругата му е съконтрахент и се намира в чужбина. От горните обстоятелства жалбоподателят е извел твърдение, че е нарушено правото му на защита. Направил е искане делото да се гледа извън района на действие на ЧСИ Драганов и моли за компетентно становище.

С разпореждане № 4253 / 8.11.2017г. районният съд е дал едноседмичен срок на жалбоподателя да посочи в какво се състои искането му и внесе ДТ по сметка на ОС Разград. Съдът е указал, че в случай на невъзможност жалбоподателят да определи размера на таксата, ще му бъде изпратено ново съобщение за това, след като съдът узнае искането му. Предупреден е, че при неотстраняване на нередовностите, жалбата ще бъде върната.

В отговор на дадените от администриращия съд указания жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 11 946 / 22.11.2017г. В нея отново е направил искане делото да се гледа в съд извън района на действие на ЧСИ Драганов; описал е конфликт между него и съдебния изпълнител; посочил е, че съпругата му е в чужбина, а също има претенции към начислените от ЧСИ такси. Заявил е, че не може да определи сам държавната такса и е помолил да бъде уведомен за нейния размер.

С разпореждане № 4513 / 28.11.2017г. районният съд отново е дал указание на жалбоподателя да посочи обжалва ли постановеното съдебно решение и в каква част, както и да внесе ДТ в размер 2% върху стойността на обжалваната част по сметка на ОС Разград. Предупредил е жалбоподателя, че при неотстраняване на нередовностите жалбата ще бъде върната. Съобщението е връчено лично на Х.Х. на 6.12.2017г.

С молба вх.№ 12 773 / 13.12.2017г. жалбоподателят е поискал да се разгледа конфликтът на интереси и да се съобразят предходните му молби. Отново е поискал да му бъде дадена възможност да упражни гражданските си права в съд, намиращ се извън района на действие на ЧСИ Драганов. Приложен е документ за внесена ДТ в размер 15лв.

С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че нередовностите не са отстранени в дадения срок и е върнал въззивната жалба.

Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.260 т.4 ГПК въззивната жалба трябва да съдържа конкретно искане по отношение на постановеното от районния съд решение. Ако не съдържа такова, на жалбоподателя се дава срок да го посочи, а ако не изпълни указанието на съда, жалбата се връща – чл.262 ал.1 и ал.2 т.2 ГПК. В първоначално представената въззивна жалба единственото искане на Х.Х. е било делото да се гледа извън района на действие на ЧСИ Драганов. В последващата уточняваща молба от 22.11.2017г. жалбоподателят е изложил обстоятелства, без да направи конкретно искане по отношение на постановеното първоинстанционно решение. В молбата от 13.12.2017г. отново е направил искане делото да се гледа от друг съд, извън района на действие на ищеца. Въпреки ясно дадените указания от първостепенния съд с две негови разпореждания жалбоподателят да посочи какво се състои искането му, последният не е предприел действия по отстраняване на нередовността на въззивната жалба с посочване на конкретно искане по отношение на постановеното от районния съд решение. Налице е хипотезата на чл.262 ал.2 т.2 ГПК за връщане на въззивната жалба, каквато преценка е направил и районният съд. След като е останало неясно искането на жалбоподателя, е безпредметно да се разглежда правилността на указанието на РРС за внасяне на ДТ – очевидно е, че при неиндивидуализирано искане, не може да бъде преценен обжалваемият интерес и съответно размерът на таксата.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение искането за отвод на състава на ОС Разград;

Определението в тази част не подлежи на обжалване.

Оставя без уважение частната жалба на Х.И.Х. против разпореждане № 4759 / 13.12.2017г., постановено по гр.д. № 1441 / 2017г. по описа на РС Разград.

Определението в тази част подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.