ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 12.02.2018г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На дванадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВГрД № 33 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Щ.А.М., подадена чрез пълномощник, против определение № 360 / 20.12.2017г., постановено по гр.д. № 641 / 2017г. на РС Кубрат, в частта, с която е оставена без уважение молбата й за освобождаване от внасяне на държавни такси за образуваното съдебно производство. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, поради несъобразяване с всички правно значими факти във връзка с материалното и гражданското състояние на нея и на нейния съпруг. Моли съда да отмени обжалвания акт, като вместо него постанови нов, с който да я освободи от внасяне на държавни такси.

Окръжният съд, като обсъди доводите на страните и взе предвид извършените процесуални действия в хода на първоинстанционното производство, констатира следното: Гр.д. № 641 / 2017г. е образувано пред РС Кубрат по иск за делба на недвижим имот, подаден от Щ.М.. Същата е сезирала съда и с иск за обявяване на недействителност (унищожаемост) на констативен нотариален акт за собственост № 131 / 29.09.1970г., както и договори за покупко-продажба, оформени с НА № 197 / 19.04.2004г., НА № 198 / 19.04.2004г. и НА № 101 / 11.10.2011г. С разпореждане № 1542 / 24.10.2017г. съдът е установил нередовности по двете искови молби, като за втория иск е посочил, че липсва конкретизация на основанието на недействителността, съгл. чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД, както и че не са представени доказателства, въз основа на които да се направи преценка за наличие на предпоставките за освобождаване от ДТ – съдът е изброил като критерии имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. Съдът е оставил двата иска без движение и е дал общо указание да отстрани нередовностите съобразно обстоятелствената част на разпореждането, в едноседмичен срок.

С нова молба ищцата е конкретизирала иска, като е посочила за основание чл.26 ал.2 ЗЗД – пълна симулация на сделките. Представила е решение на ТЕЛК от 27.01.2015г., от което се установява, че е с 63 % неработоспособност с определен срок до 1.01.2017г. – две години. С ново разпореждане № 1654 / 22.11.2017г. съдът е дал нов двуседмичен срок на ищцата за представяне на декларация за имуществено и семейно положение, във връзка с искането й по чл.83 ал.2 ГПК.

С молба вх. № 3287 / 18.12.2018г. ищцата е представила декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ЗННД, в която е посочила, че е в граждански брак и че няма собствени недвижими имоти, освен идеална част от имот в с.Сеслав. Приложила е и разпореждане от НОИ от 1.10.2017г., от което се установява, че получава пенсия за инвалидност поради общо състояние в размер 170лв.

С обжалваното определение съдът е приел, че от представената от ищцата декларация не могат да се установят всички относими към разпоредбата на чл.83 ал.1 ГПК обстоятелства, а решението на ТЕЛК е с изтекъл срок на валидност.

С депозираната частна жалба ищцата е представила декларация за материално и гражданско състояние, в която е декларирала, че месечният й доход е 170лв., има сключен граждански брак, средствата за издръжка на семейството й се осигуряват от инвалидна пенсия, тя и съпругът й не притежават недвижими имоти, МПС и други имущества, страда от заболяване, което налага периодични разходи в размер 70лв. месечно и живее на свободен наем. Отделно от това е представила регистрационна карта на нейния съпруг, от която се установява, че същият е регистриран към Д“Бюро по труда“ гр.Русе като безработен.

При така установените факти и обстоятелства, съдът направи следните прани изводи: частната жалба е основателна. На първо място следва да се отбележи допуснат процесуален пропуск от районния съд, който, след като е получил информация за семейното положение на ищцата, не й е указал, че следва да представи доказателства за неговите доходи, по арг. от чл.83 ал.2 т.1 ГПК. При това положение, представените с частната жалба декларация и ррегистрационна карта следва да бъдат приети, съгл. чл.266 ал.3 в.в. с чл.278 ал.4 ГПК.

Без да коментира редовността на предявения установителен иск, въззивният съд приема, че след като районният съд е дал ход на главния иск за делба, молбата за освобождаване от държавни такси е допустима.

От събраните доказателства се установява, че имущественото състояние на ищцата не е достатъчно, за да гарантира възможността й за заплащане на държавни такси и оттук – правото й на достъп до съд за защита на нейните права. Семейството й се издържа с месечен доход от 170лв., получаван като инвалидна пенсия. Разпореждането на НОИ е достатъчно за удостоверяване на този факт, като без значение за повдигнатия с частната жалба въпрос остава срокът на действие на решението на ТЕЛК. В същото време ищцата има месечен разход за лечение в размер 70лв. и живее на свободен наем. Действително, същата е декларирала собственост върху идеална част от недвижим имот, но доколкото е само съсобственик, не може да се приеме, че е в положение да реализира от него бързи доходи (от наем или продажба), с които да обезпечи надлежното си участие си в съдебния процес.

Щ.М. следва да бъде освободена от заплащане на държавни такси. Поради несъвпадение на горния извод с този на районния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено ново, с което ищцата да бъде освободена от внасяне на държавни такси в съдебното производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 360 / 20.12.2017г., постановено по гр.д. № 641 / 2017г. на РС Кубрат, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Щ.А.М. за освобождаване от внасяне на държавни такси за образуваното съдебно производство, като вместо това постановява:

Освобождава Щ.А.М. от внасяне на държавни такси в съдебното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.