О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

15.ІІ.2018г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

15.ІІ.

закрито

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

ч. в.гр.

2018

№38

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна въззивна жалба с вх. № 726/19.І.2018 г., подадена от адв. М., в качеството й на процесуален представител по пълномощие на действащия чрез своята майка и законна представителка – К. Ж. срещу Определение 4825/14.ХІІ.2017г на РРС за прекратяване на образуваното му на производство грд №2121 по опис за 2017г. поради липса на международна компетентност на съдилищата на Република България за разглеждане на предявения с искова молба вх. № 9255/11.ІХ.2017г. иск по чл.149 във вр. с чл.143 СК за дължима от отв. К.Ж. К. издръжка, и за минало време, на малолетния си син и ищец- К.К.Ж., действащ чрез своята майка и законна представителка-В.Н.Н..

В частната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на преграждащото хода на делото определение. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на следващите се по хода му съдопроизводствени действия, алтернативно- с дължимо служебно от съда изпращане на делото по компетентност на съдилищата по обичайно местопребиваване на страните.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Делото е образувано на производство пред РРС по иск, предявен на 11.ІХ.2017г. от действащия чрез своята майка и законна представителка К. Ж. против К.Ж., за осъждането на последния, като негов баща, с дължимата му се месечна издръжка, считано от 11.ІХ.2016г. до настъпване на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване.

В своето кумулативно единство от обстоятелствена част и петитум, искът предпоставя квалификацията му по чл.149 във вр. с чл.143 СК.

Като факти, обуславящи заявената в петитум защита, ищецът е посочил, че е роден от фактическото съжителство на своите родители, които от 2012г. живеят разделени. Нуждаещият се от издръжката на баща си Кристиян е с установено местоживеене при своята майка в Германия. С приложено към молбата „служебно удостоверение за адресна регистрация“, ищецът и законната му представителка доказват, че от 13.І.2017г. са с обичайно местопребиваване в Германия.

Приложени са удостоверения, от което е видно, че детето и неговите родители са с регистриран постоянен и настоящ адрес в България.

В хода на дължимата от съда размяна на книжа се установява, че ответникът К.Ж. не е намерен и не живее на посочения в молбата адрес за призоваването му. Връщайки отрязъка на адресираните до него призовки, съобщения и книжа, дл. лице е посочило , че по данни на „близки“ лицето живее в чужбина. Следва прилагане на доказателства, от които е видно, че към 21.ІV.2017г. К.К. работи по трудово правоотношение във Великобритания. Обстоятелството е удостоверено с издаден от работодателя му документ, в който се съдържа и адреса по местоработата му.

Районният съд, преценявайки тези твърдения е приел, че се касае за спор, попадащ в предметния обхват на Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета от 18.ХІІ.2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задълженията за издръжка. В тази връзка е приел, че компетентен да разгледа спора е съдът на държавата, в която имат обичайно местопребиваване в момента- нуждаещото се от издръжката дете и дължащият издръжката родител. Поради това, позовавайки се на извършената от него проверка е приел, че по реда на чл. 10 от Регламента следва служебно да прогласи своята некомпетентност. С оглед на това е прекратил производството по делото.

Дължимата по чл.10 във вр. с чл.3 от Регламент (ЕО)4/2009 преценка на съда за местна компетентност е аналогична на предвиденото в Раздел ІІ ГПК относно местната подсъдност. Съгл. ГПК отводът за местна комептентност не е сред служебно вменените на съда правомощия. Принцип, чието приложение не се явява дерогирано от Регламент (ЕО)4/2009, на който РРС се е позовал при прекратяване на образуваното му на производство дело за издръжка. Ще рече, отводът на съда е възможен и дължим едва, след като, по предвидените за това процесуални способи, ответникът узнае за предявения срещу него иск и ангажира в срок за отговор становището си по неговата подсъдност. В този смисъл се следва съобразяване и с последователно проведената от ВКС практика по сходни казуси, вкл.. и по отвод за местна компетентност на РРС по гр.д № 337/2016 г(вж. Определение № 402/ 23.VІІІ.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1790/2016 г., IV г. о., ГК; Определение № 217/ 7.ІV.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 522/2015 г., III г. о., ГК)

Правилата за определяне на международната компетентност от регламента не представляват ограничение за мълчаливо учредяване на компетентност. Ответникът има възможността да се позове на липса на международна компетентност на съда на държавата -членка за разглеждане на конкретния спор. От съображения за процесуална икономия се приема, че ако липсва такова възражение и двете страни намират избрания с мълчаливия им избор съд за еднакво приемлив и удобен.

В конкретния случай не се спори, че детето има обичайно местопребиваване в Германия. Правилото на чл. 3 обаче не е абсолютно и не може да се разглежда изолирано от останалите разпоредби на Регламента. Правилото на чл. 4 и 5 от Регламента следва да се разбира в смисъл, че предвидените в тях изключения, пророгиращи общата компетентност на съда , са с предимство пред правилото, установяващо общата компетентност на съдилищата за разглеждане на спора за издръжка.

Затова, при изпълнение на задължението си по чл. 10 от Регламента за извършване на служебна проверка за компетентност, съдът следва да провери не само това дали е компетентен, но и това дали неговата компетентност не се обуславя от някое от изключенията, посочени в чл.4 и 5 на Регламента. Разпоредбите предвиждат компетентността на съда да бъде приета и от двамата родители било изрично, било по друг недвусмислен начин.

Ищецът, в случая детето чрез своята майка и законна представителка, се е съгласило с компетентността на българския съд като съд по произход с предявяването на иска пред същия. Към този момент обаче ответникът е в неизвестност относно предявения иск и не би могъл да изрази становище за това приема или не компетентността да разгледа спора. Той може да изрази такова становище едва след като бъде уведомен от съда за предявения иск, което се извършва с връчване на препис от исковата молба. След това връчване, било с отговора си по чл. 131 от ГПК, било с друг нарочен документ, ответникът може да направи изрично изявление за това дали приема компетентността на сезирания съд или да предприеме съответни действия, от които да бъде направен недвусмислен извод за това.

Преди ответникът да бъде уведомен за предявения иск, обстоятелството дали той приема или не компетентността на сезирания съд може да бъде прието за установено, ако се докаже, че той е в известност за предявения иск и е приел или не компетентността на сезирания съд. Така изложеното налага извода, че български съд не би могъл да извърши проверка за това дали е налице компетентност да разгледа спора за издръжката, без преди това да е уведомил ответника за предявения иск и същият, било чрез подаване на отговор на исковата молба или по друг начин да е изразил становище относно това приема или не компетентността на сезирания съд или пък е предприел действия, от които може да бъде направен недвусмислен извод относно това обстоятелство. В тази връзка следва да бъде взето предвид и определение № 217/7.ІV.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 522/2015 г. по описа на ВКС, ГК, III г , което се отнася за приложението

По изложените мотиви, обжалваното определение, като преграждащо хода на образуваното по иск на жалбоподателя гр.д.№2121/2017 по опис на РРС , следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за продължаване на следващите се по хода му съдопроизводствени действия по уведомяване на ответната страна за предявения срещу нея иск и съобразяване на становището й по компетенстостта на сезирания с разглеждането му РРС.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение №4825/14.ХІІ.2017г., с което е постановено прекратяване на производството по гр.д.№2121/2017г. по описа на РРС и

ВРЪЩА делото на РРС за продължаване на дължимите по хода му съдопроизводствени действия, съгласно дадените в мотиви указания

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.