О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 20. 02. 2018 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Ирина Ганева

Диляна Николова

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. гр.д. № 41/ 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 във вр. чл. 248 ГПК.

С Решение № 144/ 12. 10. 2017 г. по гр. д. № 452/ 15 г. на КРС са отхвърлени предявените искове от „Хоспис Св. Николай Мирликийски“ ЕООД гр. Попово срещу Севда Данаилова Михайлова, Сезгин Д. Осман, Джехан Д. Осман, Селминаз Д. Осман и Севгин Д. Осман за осъждането им на осн. чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 9 , чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за изпълнят договорно задължение към ищеца за заплащане на услуги по Договор за здравни грижи от 31. 01. 2015 г. в размер на 1 069, 75 лв. , предявени частично от сумата 10 675 лв. , ведно със законната лихва от 04. 11. 15 г. до окончателното плащане, както и за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 180, 25 лв. частично предявена от 360, 50 лв. за периода от 28. 03. 15 г. до 31. 10. 15 г. , като неоснователни и недоказани.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Хоспис Св. Николай Мирликийски“ ЕООД гр. Попово срещу Стефка Данаилова Русева искове, предявени на същото основание и за същия размер, както срещу другите ответници, като неоснователни, но поради извършено плащане в хода на процеса. Ответницата С. Русева е осъдена да заплати на ищеца „Хоспис Св. Николай Мирликийски“ ЕООД гр. Попово разноски по делото в размер на 850 лв. и по сметка на КРС разноски от 120 лв. за вещо лице.

Ищецът „Хоспис Св. Николай Мирликийски“ ЕООД гр. Попово е осъден да заплати на ответницата Селминаз Д. Осман сумата 486 лв. разноски по делото.

В срока за обжалване на решението е постъпила въззивна жалба от ищеца. Решението е обжалвано в частта, в която ищецът е осъден да заплати на Селминаз Д. Осман сумата 486 лв. за разноски по делото. Районният съд е приел, че въззивната жалба представлява молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските и е постановил обжалваното Определение № 367/ 22. 12. 2017 г., с което е оставил без уважение молбата. Съображенията му за това са, че предявените искове срещу ответницата Селминаз Осман са отхвърлени като неоснователни. Същата е направила разноски в размер на 86 лв. за превод на документи от турски на български език и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

При така установеното, въззивният съд намира,че частната жалба против Определение № 367/ 22. 12. 2017 г. , постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което районният съд е оставил без уважение молбата за изменение на Решение № 144/ 12. 10. 2017 г. по гр. д. № 452/ 15 г. в частта му за разноските е неоснователна, поради следното:

Според посоченото по-горе, с Решение № 144/ 12. 10. 2017 г. по гр. д. № 452/ 15 г. са отхвърлени предявените от ищеца – жалбоподател искове срещу ответницата Селминаз Д. Осман, като неоснователни и недоказани.

Ответницата Осман е направила разноски в размер на 86 лв. за превод на представени документи от турски на български език. Тези разноски са относими към спора и предвид изхода му се дължат от ищеца на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. В хода на процеса, поради настъпилата смърт на ответницата А.А.Д. е бил конституиран като страна нейният съпруг Д. Осман Д.. По делото са постъпили данни, че същият е починал в РТурция. В този случай, съгл. чл. 230, ал. 2 ГПК ищецът е имал задължение да представи доказателства за смъртта и наследниците на починалия ответник. Вместо ищецът да стори това, съдът е предприел мерки да установява този факт, а ответницата Селминаз Осман чрез пълномощника си е представила копия от документите, установяващи смъртта на ответника Д. Осман. Поначало във връзка с доказателствената тежест в процеса, разноските за превод на документите е следвало да се възложат на ищеца, а не да се заплащат от ответницата. С оглед изхода на спора, направените разноски от ответницата следва да й бъдат заплатени от ищеца. Същата е била представлявана от адвокат, видно от приложения л. 63 от делото договор за правна защита и съдействие, за което е заплатила възнаграждение в размер на 400 лв. , което на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да й се заплати от ищеца. Фактът, че е бил назначен особен представител на ответницата, за което ищецът е заплатил възнаграждение, не го освобождава от заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение. Нормата на чл. 35 ГПК, която сочи жалбоподателя не е относима. След упълномощаването на адвокат, правната помощ, предоставена на ответницата е била прекратена на осн. чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК. Назначеният особен представител е продължил участието си по делото на друго основание.

Определението, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 367/ 22. 12. 2017 г. по гр. д. № 452/ 15 г. по описа на РС Кубрат, с което е оставена без уважение молбата /въззивната жалба вх. № 2744/ 26. 10. 17 г./ за изменение на Решение № 144/ 12. 10. 2017 г. по гр. д. № 452/ 15 г. по описа на РС Кубрат, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.