О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Разград

3.ІV.2018г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

2018

3.ІV.

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В закрито заседание в следния състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Председател :

Членове:

Ч.в. гражданско

№ 57

2018

като разгледа докладваното от съдия ЙОНЧЕВА

дело по описа за година.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Н.Х., в качеството му на процесуален представител по пълномощие на Р.Р.Д., действаща като майка и законна представителка на малолетната П. Д. П., против Определение №798 от 23.ІІ.2018г. по гр.д.№350/2018г на РРС, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса, дължима се за редовността на подадените от нея против Д. П. В. искове за упражняване на родителски права, дължима се на детето издръжка и за заместващо съгласие по чл.127аСК. Позовавайки се на неправилност, моли за отмяна на постановения от РРС отказ за освобождаването й от внасяне на д.т. и и за постановяване на определение, с което съдът да уважи молбата й по чл.83(2) ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Гр.д.№350/2018г е било образувано на производство пред РРС по искове, предявени в условията на обективното им кумулативно съединяване от Р.Р.Д., действаща като майка и законна представителка на малолетната П. Д. П. , адв.Н.Х. против Д. П. В., както следва:

-На осн.чл.127 СК за предоставяне упражняването на родителските права върху, родената от фактическото съжителство на Р.Р.Д. и Д. П. В., П. Д. П. на майката и за определяне на съответен режим на лични отношения между последната и нейния баща;

- За определяема от съда издръжка на детето, дължима се ежемесечно от неговия баща;

- На осн.чл.127аСК - за постановяване на решение, заместващо съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт на малолетната Пресияна, както и за пътуванията му извън пределите на Р България до страни-членки на ЕС до навършване на пълнолетие.

В петитум на исковата молба е инкорпорирано искане за освобождаването на ищцата от внасяне на държавни такси поради наличие на визираните в чл.83, ал.2 СК предпоставки. В подкрепа на това си искане, действащата като законен представител на детето-Р.Д. е приложила: издадена й от Агенция по заетостта служебна бележка за удостоверяване на обстоятелството, че е регистрирана като безработна; декларация, подписана от нея под страх от нак. отговорност, с която заявява, че не реализира доходи от трудови и приравнени им правоотношения, че не притежава движимо и недвижимо имущество, както и че не развива търговска дейност.

За да остави без уважение молбата за освобождаването на ищцата от държавна такса, позовавайки се на заявено в обстоятелствена част на исковата молба твърдение, че Р.Д. е подпомагана финансово от своята, работеща в Чехия майка, както и с високия стандарт на живот в РЧехия, първоинстанционният съд е приел, че същата е в състояние да заплати изискуемата се за всеки от кумулативно съединените искове такса, която изчислил в размера на 50,00лв.

В този си състав, съдът намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно.

Критериите в чл.83 ГПК са примерно изброени и установяването им е в тежест на страната, претендираща освобождаването си от такси и разноски. По отношение на относимите към спора въпроси е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която, по молба на страната за освобождаване от държавна такса, съдът дължи преценка за наличие на визираните в чл.83 ГПК предпоставки въз основа на доказателства за имущественото и здравословно състояние, семейното положение, възрастта, трудовата заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Наличието или липсата на основания за освобождаване от заплащане на държавна такса е фактически въпрос, в отговор на който, във всеки отделен случай се дължи преценка на основание предоставените от молителя данни за неговото имуществено и семейно състояние.

След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса. Като съобрази и интереса от търсената с предявяването им защита. В случая, в своето кумулативно единство, обстоятелствената част и петитума на всеки един от исковете сочи в предмет на защита интереса на малолетното дете на страните. Според Конвенцията на ООН за закрила правата на децата, при защита правата на децата е дължимо съобразяване с висшия, на-добрия интерес на детето, явяващ се обусловен и от достъпа му до правосъдие.

В случая първоинстанционният съд, макар и да е изброил предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК, не ги е съобразил с материалното положение на молителката, установено чрез представените от нея декларация и представени писмени доказателства. Същата е майка и законен представител на малолетното дете, в чийто интерес са предявени процесните искове. Тя е неомъжена и сама отглежда детето , като заплаща и дължимите се за посещаваната детска градина такси. Не притежава недвижимо и движимо имущество, което да свидетелства за поддържан висок стандарт на живот и от което да би могла да реализира доходи, чрез отдаването му под наем Удостоверено е, че е регистрирана като безработна в Бюрото на труда и получава социални помощи. Същата не получава доходи от трудово възнаграждение или от участия в търговски дружества.

При тези фактически данни и с оглед изложеното по предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК се изяснява, че съдът се е отклонил от задължителната практика на ВКС, като въпреки наличието на доказателства за липсата на достатъчно средства за живот и отглеждане на малолетното дете, и във връзка с иск, предявен от нея като ищец за защита на неговото право на местоживеене, издръжка и придвижване, е приел, че молителката разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Като в мотив на отказа си да я освободи от внасянето на такава е приел, че молителката може да се ползва от финансовата помощ на своята, работеща в РЧехия майка. Този мотив е правно неиздържан и необоснован. Ищцата е пълнолетна и не е лице, имащо по закон право на издръжка от своите родители, щото това да й гарантира доход. Този си извод първоинстанционният съд е извел единствено от заявеното в исковата молба твърдение, което в контекста на заявената по чл.127аСК защита ищцата е посочила като обстоятелство, обосноваващо интереса на детето от заместващото съгласие за пътуванията му извън България и до държави –членки на ЕС, визирайки конкретно Р.Чехия.

От изложеното следва, че като неправилно определението на РРС следва да бъде отменено и по същество да бъде уважена молбата на ищцата по чл.83, ал.2 ГПК.

Водим от изложеното, РОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №798 от 23.ІІ.2018г. по гр.д.№350/2018г на РРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК Р.Р.Д.,ЕГН********** действаща като майка и законна представителка на малолетната П. Д. П.,ЕГН********** от заплащане на държавна такса п о предявените срещу Д. П. В. искове за упражняване на родителски права, дължима се на детето издръжка и за заместващо съгласие по чл.127аСК.

Връща делото на Разградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.