Определение по Гражданско дело 60/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

14.ІІІ.2018 г.

Разградски окръжен

година Град

2015

съд

14.ІІІ.

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

закрито

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  РАЯ ЙОНЧЕВА

   ДИЛЯНА НИКОЛОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

  В.гражданско

2018

    №60

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 267 ГПК.

С Решение №395/8.ХІІ.2017г. по гр.д.№495 по описа му за 2017г., състав на ИРС е уважил частично исковете, предявени по реда на чл.357 КТ от З.Й.С. против Дневен център за възрастни с увреждания, гр.Кубрат, както следва:

- на осн.чл.344, ал.1, т.1 КТ признал за незаконосъобразно уволняването й, предприето на осн. чл.325 КТ със Заповед №РД-14-14/9.ІІІ.2017г. и е отменил прекратяването на трудовото й правоотношение с ответника;

- на осн.чл.344, ал.1, т.2 КТ я е възстановил на заеманата до уволнението длъжност „трудотерапевт“;

- на осн.чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 КТ е осъдил ответника работодател да заплати на ищцата 1 8 40,00лв. в обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното й уволняване;

- на осн.чл.224 КТ е осъдил ответника-работодател да заплати на ищцата 69,00лв. в обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;

- на осн.чл. 128, ал.1 във вр. с чл.272 КТ е осъдил ответника-работодател да заплати на ищцата полагащо й се и неправомерно удържано трудово възнаграждение в размер на 75лв.

С така постановеното решение, съдът е прекратил като недопустимо производството по иска, предявения от З.Й.С. против Дневен център за възрастни с увреждания, гр.Кубрат за възстановяване на ДОД в размер на 117,79лв., поради неправилното му удържане от трудовото й възнаграждение в периода от 1.І.2017 до 12.ІІІ.2017г.

С постановено по реда и в сроковете на чл.248 ГПК Определение №../19.І.2018г. ИРС е изменил Решение №395/8.ХІІ.2017г. по гр.д.№495 по описа му за 2017г., в частта за разноските като на осн.чл.78 ГПК е осъдил ответника-работодател да заплати на ищцата 460,00лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволен, ответникът обжалва решението, както и изменящото го в частта за разноските определение Твърди необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт. На посочените основания моли за отмяната му и за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани. В подкрепа на тези си твърдения излага съображения за основателност на въведеното в срок за отговор възражение за недействителност на сключения с ищцата трудов договор, както и за основателност на въведеното в срок за отговор възражение за прихващане на насрещно дължимо му се от ищцата вземане за стойността на зачисленото й работно облекло с предявената от нея претенция за дължимо й се трудово възнаграждение в размер на 75,00лв.

В условия на евентуалност, в случай, че съдът намери предявените срещу него искове за основателни, моли за изменение на решението в частта му за разноските с отхвърляне на претендираните от ищцата разноски поради недоказаност на същите.

Претендира присъждане на доказано направени в хода на делото разноски.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор. С депозирането му оспорва основателност на жалбата и моли съда за потвърждаване на обжалваните съдебни актове като правилни, обосновани и законосъобразни.

Жалбата се преценява от съда като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна, но при нередовност от формална страна. Към същата липсва в приложение доказателство за внесена по см/ка на РОС държавна такса. В съответствие с правомощията си по чл. 267 във вр. с чл.101 ГПК съдът установи, че в нарочен диспозитив на решението си РРС е приел, че ответникът е учреждение, което по см. на чл.84, т.1 ГПК е освободено от заплащане на държавни такси.

Цитираната разпоредба освобождава държавните учреждения от заплащане на такси по изключение и единствено по спорове за вземания и права с публично правен харатктер. В разпоредбата на чл.162, ал.2 ДОПК законодателят е лимитирал изчерпателно държавните и общински вземания от публичен характер. От което и по аргумент на дадената в ал.4 на същата разпоредба законова дефиниция, се следва, че вземанията по трудови и служебни правоотношения са частни държавни вземания и че не попадат в предметния обхват на публичните права. Безспорно е, че по даденото им с разпоредбата на чл.357 КТ определение споровете относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения са трудови спорове. Съгл. 359 КТ от внасяне на държавни такси по трудови дела за изрично освободени работниците. Такова облекчение за техните работодатели - в лицето на държавата, респ. държавните учреждения не е налице в тези специални хипотези. Следователно, след като предмета на трудовия спор е извън обхвата на облекченията, свързани с освобождаване от такси по чл. 84, т. 1 ГПК, то работодателите със статут на държавни учреждения не са освободени от заплащане на държавна такса при подаване на жалби пред въззивната инстанция. В този смисъл се следва съобразяване и със задължителната практика на ВКС, проведена с ТР №6/6.ХІ.2013г. по тд №6/2012 на ОСГТК.

Като не е съобразил горното, първоинстанционният съд е допуснал изпращане на жалбата без дължимата се от него проверка за редовността й по чл.262 и сл.ГПК.

В обобщение съдът намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено,а делото върнато на ИРС за администриране на въззивната жалба в съответветствие със законовите изисквания за редовността й от формална страна и при съобразяване на задължителната за съда практика. Като при връщане на делото, в негова преценка остава въпросът и за служебно дължимото в диспозитив на решението произнасяне относно следващата се в полза на ИРС държавна такса.

Водим от горното , съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по вгрд №60/2018 по опис на РОС и връща делото на ИРС за администриране на въззивната жалба, подадена от Дневен център за възрастни с увреждания, гр.Кубра въззивна жалба против Решение №395/8.ХІІ.2017г. по гр.д.№495 по описа му за 2017г. с изискване на доказателства за внесена по см/ка на РОС държавна такса.

Като непреграждащо хода на делото, опреледението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.