О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 11.04. 2018 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Рая Йончева

Диляна Николова

като разгледа докладваното от съдия Николова в.гр.д. № 77 по описа за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК

Постъпила е жалба „Аргос“ ЕООД - гр. Разград срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д. Д., рег. № 762 на КЧСИ с район на действие ОС Разград по изпълнително дело № 2018762040075 по описа на същия ЧСИ, по което жалбоподателят е длъжник. Жалбоподателят обжалва разпореждане от 22.02.2018г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да вдигне запор на вземанията му по банкова сметка *** „Българо-американска кредитна банка“ с IBAN***.

Депозирано е обяснение от ЧСИ Д.Д., в което излага становище, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Постъпило е възражение от „Сортови семена” ЕАД, в което се излагат доводи, че жалбата е процесуално недопустима, а по същество е неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

„Аргос“ ЕООД е длъжник по изп. д. № 2018762040075 по описа на ЧСИ Д. Драганов. Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на „Сортови семена” ЕАД въз основа на издаден изпълнителен лист от 04. 01. 18 г. по гр. д. № 284/17 г. на Районен съд - Разград против „Аргос“ ЕООД за сумата 474,44 лв. разноски, представляваща заплатена държавна такса по гр.д.№284 /2017г. по описа на РРС, 942 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д.№284/2017г. по описа на РРС, 947,44 лева разноски по ч.гр.д.№2544/2016г. на РРС и 942 лева разноски за въззивно производство. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника до размера на задължението в „Сибанк“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, Търговска банка Д“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Поканата за доброволно изпълнение, съдържаща съобщение за наложения запор е връчена на длъжника на 24.01.18 г. чрез прокуриста И. П., според приложената на л. 21 по изпълнителното дело разписка. На 16.02.18 г. длъжникът е подал молба до ЧСИ да отмени наложения запор върху банковата му сметка в „Българо-американска кредитна банка” АД, тъй като по нея постъпват плащания от ДФ „Земеделие” на суми, представляващи финансова помощ по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика, които според чл. 92, ал. 2 от ЗДБРБ за 2018 г. не подлежат на принудително изпълнение и в този смисъл са несеквестируеми. Приложен е сключен между него и „Българо-американска кредитна банка” АД договор за банков кредит - овърдрафт, който съдържа клаузи, относно постъпленията на сумите по откритите сметки със специално предназначение. На 22. 02.18 г. ЧСИ е издал разпореждане, с което е отказал да вдигне запора на вземанията на длъжника по банковата му сметка с IBAN***, открита в „Българо-американска кредитна банка” АД. На 28. 02. 2018 г. длъжникът е депозирал настоящата жалба до ЧСИ с твърдение, че сумата, постъпваща по банковата му сметка в „Българо-американска кредитна банка” АД, на която е наложен запор е несеквестируема, поради което ЧСИ незаконосъобразно е наложил запор.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че жалбата следва да се остави без разглеждане, като недопустима. На обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона - чл. 435, чл. 463 и чл. 503 ГПК, като изпълнителните действия и откази може да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона основания. Нормата на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 от ГПК въвежда изричен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от страните в изпълнителното производство. Жалбата се явява недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на обжалване действие на частния съдебен изпълнител – Разпореждане от 22.02.18 г. , с което ЧСИ е отказал да вдигне запора на вземанията на длъжника по банковата му сметка с IBAN***, открита в „Българо-американска кредитна банка” АД. Както е прието и в задължителната съдебна практика /т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването.

Съдът приема, че насочването на принудително изпълнение спрямо имуществото, за което жалбоподателят твърди, че е несеквестируемо /банковата му сметка в „Българо-американска кредитна банка” АД, по която постъпва плащане от ДФ „Земеделие” /, е станало с налагането на запор. За насоченото принудително изпълнение жалбоподателят е узнал чрез връченото му съобщение на 24. 01. 18 г. На осн. чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК за длъжника съществува възможност да атакува действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Според разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК, жалбата следва да се подаде в едноседмичен срок от съобщаване на действието, подлежащо на обжалване. В случая този срок е изтекъл на 31. 01. 2018 г. Както е посочено в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, пропускането на срока за обжалване на наложения запор осуетява само отменяването му като изпълнително действие (отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му - невъзможно), но не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми, докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несквестируемостта. Предвид изложеното и задължителната съдебна практика, Разпореждане от 22. 02. 18 г. , с което ЧСИ е отказал да вдигне запора на вземанията на длъжника не подлежи на обжалване. Жалбата е депозирана чрез ЧСИ едва на 28. 02. 2018 г. , т. е. далеч след като е изтекъл срока за обжалване на насочването на изпълнението спрямо имущество, което жалбоподателят смята за несеквестируемо.

Съдът не е обвързан с произнасяне по недопустима жалба и в този смисъл не дължи произнасяне по оплакването за несеквестируемост на постъпващите по банковата сметка на длъжника суми, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от „Аргос“ ЕООД - гр. Разград срещу действията на частен съдебен изпълнител Д. Д., рег. № 762 на КЧСИ с район на действие ОС Разград по изпълнително дело № 2018762040075 – Разпореждане от 22. 02. 18 г. , с което ЧСИ е отказал да вдигне запора на вземанията на длъжника по банковата му сметка с IBAN***, открита в „Българо-американска кредитна банка” АД, като процесуално недопустима.

Прекратява производството по в.гр.д. № 77/ 2018 г. по описа на ОС Разград.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Варненския апелативен съд.

Председател:

Членове: 1.

2.