О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

6.VІІ.2018

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

6.VІІ.

закрито

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2018

№102

Ч.в. гражданско

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 577 във вр. с чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от нотариус Р.И.,рег.№378НК и р-н на действие при РРС и Ц.М., против Определение №8/19.ІV.2018г. на съдия по вписванията при РРС, с което по депозираната от тях молба вх.№1489/19.ІV.2018г. е отказано вписване на Договор за продажба по НДИ от 4.V.1973г., удостоверен в препис с нот. заверка рег.№3132/19.ІV.2018г. на нотариус И..

Настоява се за отмяна на отказа като незаконосъобразен и връщане на преписката с указания за вписване на договора.

Като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при редовност от формална страна и от легитимиращи интерес от обжалването страни, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да откаже вписването на акта, в рамките на предоставените му от закона правомощия, съдия по вписванията е приел, че депозираният за вписване акт не съдържа в достатъчна степен данни за страните по сделката, както за индивидуализиращите имота параметри- площ, граници, непълен административен адрес, липса на изискуемите се по чл60 ЗКИР схема на всети от индивидуализираните в предмет на сделката апартаменти, неприложена данъчна оценка за всеки от индивидуализираните в предмет на сделката апартаменти.

Видно от мотивите към отказа, съдия по вписванията не е съобразил, че към днешна дата , закупените според договора апартамент 6 и част от апартамент 5, съществуват като един жилищен имот, представляващ ап.6 , находящ се на ІІ ж.етаж , на ул.Варна№2, вх.А, гр.Разград. Към молбата за вписване на договора са приложени като доказателства у-ние за данъчна оценка и Схема №15-2333891-17.ІV.2018г., индивидидуализиращи в достатъчна степен имота по сега действащия план на града, както и идентичността му с имота, описан в подлежащия на вписване Договор.

От цитираните по горе доказателства е видно, че съгласно влязлата в сила през 2008г. КККР на града, имотът съществува като самостоятелен обект от 82,52кв.м. с идентификатор 61710.505.566.3.6. в сграда №3 с идентификатор 61710.505.566.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.505.566. Посочени са с идентификаторите им и имотите, граничещи от всички страни с процесния такъв.

В този смисъл няма основание съдията по вписванията да откаже вписване на договора за само поради това, че не са представени скици и оценки за два имота, така както са посочени в договора. Същият е бил съставен през 1973г. и към днешна дата, дадената в него индивидуализация на имотите по сделката не е актуална, доколкото от данните по преписката се следва за безспорно установено, че към днешна дата от тях е формиран един имот. Няма как към днешна дата да се даде идентификатор на несъществуващи в параметрите си към 1973г. имоти.

Вярно е, че искането за вписване на замяна на недвижими имоти следва да съдържа описание на недвижимия имот съгласно чл. 6, ал. 1, буква "в" от Правилника за вписванията /ПВ/, въвеждащ изисквания за съдържанието на искането досежно описанието на имота, за който се отнася: посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите, като нормата на чл. 6, ал. 3 от ПВ гласи, че когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър и се прилага скица-копие от кадастралната карта. Но при извършване на систематическо и логическо тълкуване на нормата на чл. 6, ал. 3 от ПВ се налага извода, че тя няма самостоятелно приложение, а е уточняваща и допълваща разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. "в" от ПВ и въвежда допълнителни изисквания към описанието на имотите в случаите, когато се иска вписване на актове, отнасящи се за недвижими имоти в райони с одобрена кадастрална карта. Има създадена задължителна практика на ВКС с т.6 от ТР 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС според която е постановено, че съдията по вписване не проверява материалните предпоставки на акта, който подлежи на вписване, но има правомощие да проверява съдържанието на акта в посока дали имотът е индивидуализиран. С определение по чл. 274, ал.3 от ГПК № 841/19.12.2013 г. на ВКС IV г. о. е дадено разрешение на въпроса по какъв начин се индивидуализират недвижимите имоти, които са обект или не на кадастъра, а именно, че недвижимият имот, който е самостоятелен обект на кадастъра се индивидуализира съгласно изискванията на чл. 6, ал. 3 от ПВ във връзка с чл. 60, т. 1-7 от ЗКИР, а когато недвижимият имот не е обект на кадастъра, индивидуализацията се извършва съгласно чл. 6, ал. 1, б. "в" от ПВ.

В случая, съдията по вписванията при РРС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС. Приложената към отказа му съдебна практика се преценява от съдебния състав като неотносима към предмета на спора.

Отказът на Съдията по вписванията е неправилен, незаконосъобразен и следва да се отмени като му се върне преписката за вписване на процесния договор.

По изложените мотиви, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №8/19.ІV.2018г. на съдия по вписванията при РРС, с което по молба вх.№1489/19.ІV.2018г. е отказано вписване на Договор за продажба по НДИ от 4.V.1973г., удостоверен в препис с нот. заверка рег.№3132/19.ІV.2018г. на нотариус И.. №56/9.Х.2017г. на съдия по вписванията при РРС и

ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при РС-Разград с указания да впише

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.