О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 24. 07. 2018 г.

Разградският окръжен съд в открито заседание на втори юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Рая Йончева

Ирина Ганева

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч. в. гр. д. № 121 по описа за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпило е Възражение от Д.Р. *** чрез пълномощник против издадената Заповед за изпълнение № 1734/ 01. 08. 2012 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1138/ 2012 г. по описа на РРС. Р. твърди, че е узнала на 26. 03. 2018 г. чрез майка си за издадената в заповедното производство заповед за изпълнение срещу нея и че заповедта не й е връчена лично и към момента на издаването е нямала обичайно местопребиваване в България.

Въззиваемиата страна "Топлофикация Разград” ЕАД не е заявила становище по възражението. В съдебно заседание повереникът й оспорва като неоснователно възражението.

Съдът, след като прецени доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ч. гр. д. № 1138/ 2012 г. по описа на РС Разград е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "Топлофикация Разград” ЕАД против Д.Р.Р. за парично вземане в размер на 1447, 36 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия на адрес гр.Разград, ул. „Грънчарска“ № 24, вх. 5, ап. 22 , законната лихва , считано от 30. 07. 2012 г., сумата 288, 67 лв. мораторна лихва за периода 01. 02. 2010 г. до 26. 07. 2012 г. и 34, 72 лв. разноски по делото. На 01. 08. 2012 г. е издадена Заповед за изпълнение за същите суми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението. Съобщението до длъжника за връчване на заповедта за изпълнение, изпратено на адреса, посочен в заявлението гр.Разград, ул. „Грънчарска“ № 24, вх. 5, ап. 22 се е върнало с отбелязване на 16. 08. 2012 г. че по сведение на И.С., живущ на адреса, Р. живее и работи в чужбина. Съдът е разпоредил в 1-седмичен срок заявителят да представи адресна справка. В последствие срокът е бил продължен. На 25. 09. 12 г. заявителят е представил Удостоверение, рег. № 44071/ 20. 09. 12 г., според което Р. от 09. 12. 2011 г. има регистриран постоянен и настоящ адрес *** и че няма данни да е напуснала страната, тъй като данните за пътуванията на гражданите на ЕС в АИФ „Граничен контрол“ са непълни. Съобщението е изпратено до адреса в гр. София и се е върнало с отбелязване, че по сведение от Явор Чакъров, лицето е живяло временно на адреса, но го е напуснало и ще бъде предадено. Съдът е приел, че съобщението не е връчено редовно и е разпоредил повторно връчване. Съобщението е върнато с отбелязване, че лицето не е намерено, не са намерени живущи на адреса, които да приемат съобщението. На 22. 03. 13 г. е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК. След изтичане на 2-седмичния срок, в който не са получени книжата, съдът е приел връчването за редовно и постановил разпореждане от 15. 05. 2013 г. да се издаде изпълнителен лист срещу длъжника за горепосочените суми.

Издаден е изпълнителен лист на 09. 12. 15 г. и въз основа на него е образувано изп. дело № 20169120402073 на ЧСИ Г. Стоянов. Съобщение за образуваното изпълнително дело е изпратено на Р. с изх. № 103/ 05. 01. 2017 г. на адреса в гр. Разград, където е констатирано, че входната врата е заключена и е залепено уведомление на 10. 01. 17 г. входната врата. Изпратено е съобщение до Р. на адрес в гр. София, където също не е връчено. До Р. е изпратено съобщение за наложена възбрана върху недвижими имоти по образуваното изпълнително дело с посочено основание издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1844/ 14 г. на РРС на адрес в гр. Исперих, ул. „Цар Освободител“ № 4 с препоръчано писмо с обратна разписка. В известието за доставяне е удостоверено от дл. лице, че пратката е доставена на 13. 03. 2018 г. на Р. лично. На същият адрес на 26. 03. 18 г. е изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело, получено от майката на Р. Ф.И..

Жалбоподателят - длъжник Р. прави възражение, че заповедта за изпълнение не й е връчена надлежно, тъй като не й е връчена лично и е узнала на 26. 03. 2018 г. чрез майка си за издадената в заповедното производство заповед за изпълнение срещу нея, както и че към момента на издаването е нямала обичайно местопребиваване в България. Твърди, че от 2005 г. е напуснала България и е трайно установена на работа в Италия, за което представя копи е от задграничния си паспорт. На 23. 02. 2007 г. получила данъчен номер в Италия, за което представя удостоверение. Има сключен на нейно име договор за електроснабдяване от 20. 09. 2011 г. и декларация заместваща удостоверение за адрес от 23. 08. 2010 г. в Италия. По делото е разпитана като свидетел Р.М., приятелка на Р.. Твърди, че се запознали с нея през 2009 г. в Италия. Р. през целия период е била в Италия, работела там, имала наета квартира в гр. Атчера, за кратко време / две - три седмици/ се прибирала в България. В началото на 2017 г. Р. се завърнала в България и не се е връщала в Италия. Отсядала в София при сина си и в гр. Исперих при майка си.

Въз основа на така изложеното, съдът приема от правна страна следното: Възражението е процесуално допустимо. Съдът приема, че е подадено в 1-месечен срок от узнаването за издадената заповед за изпълнение срещу длъжника. Дори и да се приеме, че на 13. 03. 18 г. Р. е получила лично съобщението за наложена възбрана, в съобщението се съдържа уведомление за издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1844/ 14 г. на РРС , а не за процесното образувано ч. гр. д. № 1138/ 12 г. по описа на РРС. Съобщение за образуваното изпълнително дело въз основа издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1138/ 12 г. по описа на РРС е връчено на 26. 03. 18 г. на майката на Р. – Ф. И., а възражението е подадено на 25. 04. 18 г. , т. е. в 1 – месечния срок от узнаването. За да се приеме възражение по чл. 423, ал. 1, т.2 ГПК, законодателят е предвидил, че следва да са налице две кумулативни предпоставки: заповедта за изпълнение да не е връчена лично на длъжника и в деня на връчването й той да не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. В конкретния случай в ГПК липсва легално определение за обичайно местопребиваване, поради което, според съдебната практика приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл. 48, ал. 7 КМЧП, относно легалната дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване“, според което под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В случая се установява, че съобщението за издадената заповед за изпълнение до Р. на адреса в гр. София, посочен като постоянен и настоящ адрес е връчено по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление установява безспорно, че Р. се е била установила да живее и работи в Италия, където е пребивавала до началото на 2017 г. Създадени са били трайни връзки за периода от 2005 г. до началото на 2017 г. от личен и професионален характер на длъжника Р. с друга държава, което е обективирано и в копие от задграничния й паспорт, удоставеренията за издаване на данъчен номер и за адресна регистрация.

Въз основа на изложеното, към момента на издаване на заповедта за изпълнение не са били налице предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 4, предл. 1 ГПК и към момента на връчването на заповедта са били налице обстоятелствата по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, които са осуетили възможността на длъжника да узнае заповедта и да подаде възражението си в срок. Искането за приемане на възражението следва да бъде уважено на това основание.

На осн. чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК съдът служебно следва да обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, защото не са били налице предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 4, предл. 1 ГПК.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, на длъжника се дължат разноските по делото за заплащане на държавна такса от 25 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лева.

Воден от изложеното, съдът на осн. чл. 423, ал. 3 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА възражението Д.Р.Р., ЕГН ********** против издадената Заповед за изпълнение № 1734/ 01. 08. 2012 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1138/ 2012 г. по описа на РС Разград на осн.чл. 423, ал.1, т. 2 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 1734/ 01. 08. 2012 г. по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело 1138/ 2012 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА"Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, представлявано от М.К. да заплати на Д.Р.Р., ЕГН ********** разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 325 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ