ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 30.05.2018г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На тридесети май, две хиляди и осемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВГрД № 129 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от Й.А.Д. и А.Д., подадена чрез пълномощник, против протоколно определение от с.з. на 16.05.2018г. по гр.д. № 247 / 2018г. на РС Кубрат, с което производството по делото е прекратено на основание  чл.330 ал.2 ГПК. Жалбоподателите считат, че обжалваното определение противоречи на част от съдебната практика, съобразена с новите обществени отношения, при които хората, живеещи и работещи в чужбина, са упълномощили изрично адвокат да поддържа волята им за прекратяване на брака. Молят прекратителното определение да бъде отменено и постановено друго, с което делото бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, за да се произнесе, приема следната фактическа обстановка: производството по гр.д. № 247 / 2018г. на КРС е образувано по молба на Й.Д. и А.Д. с правно основание чл.50 СК за прекратяване на брака с развод по взаимно съгласие, представяйки постигнато от тях споразумение по чл.51 СК. Съдът е насрочил о.с.з. за 16.05.2018г., като е призовал молителите, указал е да се явят лично, съгл. разпоредбата на чл.330 ГПК и ги е предупредил, че при неявяване без уважителна причина делото ще бъде прекратено.

Призовката е връчена на посочения за съдебен адресат упълномощен адвокат, на 9.05.2018г.

В о.с.з. на 16.05.2018г. процесуалният представител на молителите изрично е направил искане за даване ход на делото, като е представил нотариално заверено пълномощно от двамата съпрузи, с което са упълномощили нотариално адв.Назми при невъзможност да се явят в съдебно заседание вместо тях да заяви, че поддържат молбата за развод и постигнатото споразумение. Явилият се процесуален представител адв.Назми е обяснила, че двамата й доверители живеят във Виена, а отделно А.Д. е молдовски гражданин и влизането й в страната е подчинено на визов режим, поради което не са в състояние и не желаят да се явят пред съда.

Установява се от представените доказателства, че А.Д. е молдовски гражданин с обичайно местопребиваване във Виена, което датира поне от 2.01.2018г. – датата, на която е издадено представеното потвърждение за регистрация от Общински съвет Виена. Й.А. също е с обичайно местопребиваване във Виена, датиращо с най-ранна дата от представените доказателства 24.12.2012г., вписА.като началната дата на валидност на представената карта на водач на МПС, издадена от Австрийски автомобилен клуб.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: задължението за лично явяване на съпрузите при развод по взаимно съгласие е императивно, съгл. нормата на чл.330 ал.1 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че при неявяване по уважителни причини делото не се прекратява, като участието на адвокат, изрично упълномощен по делото за развод по взаимно съгласие, не замества изискването за лично явяване на съпрузите. Изключение от правилото е допустимо при доказване от страната на причина за неявяване, която съдът прецени като уважителна, съгл. чл.330 ал.2 ГПК.

Установява се по делото, че молителите са с обичайно местопребиваване в чужбина. Предвид горното, изводът на районния съд за липса на уважителни причини за неявяване на молителите в съдебно заседание, не е съобразен с тълкуването на нормите на чл.330 ал.1 и 2 ГПК, изведено в съдебната практика на ВКС. В тази насока следва да се посочи решение № 164 / 15.05.2013г. по гр.д.№ 42/ 2013г., ІV г.о., отнасящо се до чл.321 ГПК, определение № 410 / 10.06.2010г. по ч.т.д. № 451 / 2010г. на ВКС, ІІ т.о., отнасящо се до чл.330 ГПК. В постановената от ВКС практика (освен цитираната такава има и други съдебни актове, постановени в същия смисъл) касационната инстанция не дописва закона, както е приел районният съд, а дава тълкуване на уважителните причини, при наличието на които делото не следва да се прекратява, съгласно законовата норма на чл.330 ал.2 ГПК.

Правилен е обаче изводът на съда, че съпрузите следва да поискат прекратяване на гражданския си брак в страната на обичайното им местопребиваване. При преценката за международната компетентност на българския съд приложение следва да намери Регламент № 2201 / 2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Действително, молителката А.Д. не е български гражданин или с гражданство в друга държава-член на ЕС. В решение от 29.11.2007 г. по дело С-68/07 на Съда на Европейския съюз обаче е посочено, че Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. трябва да се прилага и за граждани на трети държави, които се намират в достатъчно тясна връзка с територията на една от държавите-членки, в съответствие с предвидените в регламента критерии за компетентност. Последните се основават на принципа, че трябва да съществува действителна връзка между заинтересованото лице и държавата-членка, която упражнява компетентността. В разглеждания случай А.Д. твърди и представя доказателства, че е с обичайно местопребиваване в Австрия, което следва да се приеме за достатъчно тясна връзка с тази държава.

Съгласно чл.3 т.1 от Регламента, компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване, или са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или ответникът има обичайно местопребиваване, или в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка; или чиито граждани са двамата съпрузи. Очевидно, разглежданият случай не попада в нито една от хипотезите, при които българският съд има компетентност да разгледа молбата за прекратяване на брака с развод, предвид обстоятелството, че двамата молители нямат обичайно местопребиваване в България в посочените срокове непосредствено преди предявяване на молбата, а са с обичайно местопребиваване в Австрия, което е пречка за приемане на компетентността на българския съд по реда на чл.3 т.1 б.“а“ от Регламента. Съпругата освен това не е български гражданин и не може да се приеме компетентност на българския съд по чл.3 т.1 б.“б“ от същия регламент. В случай на обща искова молба, съгласно четвъртата хипотеза на чл.3 т.1 б.“а“ от Регламента, компетентен е съдът в държавата, на чиято територия поне единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, т.е. австрийският съд. Горното изключва приложението на чл.7 от Регламента относно субсидиарната компетентност на българския съд.

За своята компетентност съдът следи служебно, съгласно чл.17 от Регламент № 2201 / 2003, поради което образуваното съдебно производство подлежи на прекратяване на това основание, а не на посоченото от районния съд основание на чл.330 ал.2 ГПК. Определението на КРС е правилно като краен резултат, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Й.А.Д. и Ана Д. против протоколно определение от с.з. на 16.05.2018г. по гр.д. № 247 / 2018г. на РС Кубрат.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.