О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№…

 

Разград

 
 


3.VІІ .2018

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                 Град                                           

2018

 
                                                 съд                                                                                  

   3.VІІ.

 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

      РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    ИРИНА ГАНЕВА

     ДИЛЯНА НИКОЛОВА

   

 
                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

   гражданско  

 
         

2018

 

    №132

 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производство по реда на чл.274 ал.1, т.2 във вр. с чл.435,ал.2ГПК .  

        Образувано е по   жалба на П.Д.П.,   подадена чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв. М.Н. срещу действия  на ДСИ по изп.д. №218/1999г. по опис на    СИС при РРС , както следва:

          -  Постановление №…/17.ІV.2018г., с което ДСИ  прекратява  производството по отношение на текущо дължимата се от жалбоподателя-  издръжка на взискателите Деян П.Д., ЕГН********** и М. П. Д., ЕГН**********, поради навършено от страна на последните  пълнолетие и настъпване на законовите предпоставки на чл.150 СК;

        -  наложения  върху пенсията му в НОИ запор .

           Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на атакуваните действия. Твърди, че е погасил задълженията си за издръжка на взискателите до навършване на пълнолетие и че задължението е отдавна погасено по давност, тъй като   взискателите,   от навършване на пълнолетие не са предприемали действия по принудително удовлетворяване на вземанията си.

          Моли съда да отмени постановлението на ДСИ за прекратяване на изп. производство  в „частта  му за минало време“, до същество на спора да прекрати производството по изп. д. 218/1999г.  изцяло, да разпореди вдигане на наложения върху пенсията му запор и му присъди сторените  в това производство разноски.

                         В законоустановения и предоставен им за това срок, насрещните по жалбата страни не са се възползвали от правото си на отговор и не ангажират становище по нейната допустимост и основателност.

                С депозирани по реда и в срока на чл.436, ал.3 ГПК възражения, ДСИ  оспорва допустимост на жалбата като   подадена срещу неподлежащи на обжалване от длъжника изпълнителни действия. Счита, че обстоятелствата, на които длъжникът позовава основателността на жалбата си,  предпоставят защитата му като такава по чл.439ГПК. Мотивира законосъобразност на действията си.   Прилага в цялост ксерокопие на материалите по образуваното му на производство изп.д.№218 по описа му за 1999г.    

              Обсъдени в съвкупност и относимо на възведените с жалбата твърдения, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното:

               Жалбата е подадена в срок, но като насочена срещу неподлежащи на обжалване от длъжник действия на съдебен изпълнител, е недопустима. Действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника са лимитативно посочени в нормата на чл. 435, ал.2 и ал.3 ГПК - постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; постановлението за разноските; както и постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Прекратяването на изп. производство не е сред изброените в цитираните разпоредби.                   Изброяването на  подлежащите  на обжалване действия е изчерпателно и поради това действия на съдебния изпълнител, които не са посочени в закона не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването.

          На следващо място, първо място, доколкото пълнолетието на взискателите е обективен факт, предвиден в чл.150СК като законово основание за прекратяване на изпълнителното производство, то за длъжника не е налице и интерес от обжалването на това действие.

            Разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.ІІ  ГПК предвижда в право  на длъжника да обжалва запора, като насочено срещу имуществото му изпълнение  само при заявена от него несеквестируемост на това имущество.     С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.

               Самостоятелното  обжалване на запора, извън хипотезата на несеквестируемост, е недопустимо. Т.е.,  обжалването на запора ще е допустимо само и единствено, когато длъжникът изрично се позовава на несеквестируемостта на имуществото си, а не на нещо друго.  В настоящата жалба не се твърди несеквестируемост на запорираното длъжниково имущество, поради което не може да се приеме, че сме изправени пред това основание за обжалване действията на съдебния изпълнител.

          Не случайно, а и според разясненията, дадени в ТР № 2/ 22.VІ. 2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, докладчик съдията Борислав Белазелков, е посочено, че насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът изрично се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане; че по такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане; че по законосъобразността и отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и други,   съдът се произнася   само и доколкото, посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта, и в този смисъл я нарушават. Изрично е постановено в цитираното Тълкувателно решение, че отделното обжалване на тези действия  не е допустимо.  

          По изложените съображения, жалбата на    П.Д.П. следва да бъде оставена без разглеждане.

                  Доколкото в същата е инкорпорино и искане за прекратяване на воденото срещу него изп. производство в цялост поради изплащане на задълженията и поради погасяването им по давност, съдът намира, че съгл. предвиденото в чл.433 ГПК в тази си част искането му е от компетентност на ДСИ, който следва да го съобрази при преценка границите на изпълняемото право.  Ако намери, че предпоставките на чл.433 ГПК са налице, в правомощие на съдебния изпълнител е да прекрати   изпълнителното производство Съдебен контрол над тези правомощия на съдебния изпълнител   не е предвиден.

            Относно наведените от жалбоподателя възражения, че не дължи сумите, които са предмет на принудително изпълнение и присъстват в изпълнителния лист трябва да се посочи, че в рамките на осъществявания в производството по чл. 435 и сл. ГПК съдебен контрол, подобна преценка не е в компетентността на съда, защото този въпрос е разрешен с постановеното и влязло в сила съдебно решение, чието изпълнение е приведено в действие посредством инициирания изпълнителен процес.

          Що се касае до осъществените плащания на съдебно признатото вземане за  издръжка от страна на длъжника по него в полза на кредитора, то отчитането на този факт е възложено в компетентността на съдебния изпълнител. Ако длъжникът смята, че съдебния изпълнител не е отчел осъществените от него доброволни плащания на дълга, същият  може да защити правата си чрез предявяване на отрицателен установителен иск за недъжимост на сумите, като се позове на факти,  реализирали  се след постановяване на съдебното решение, с което е присъдено вземането. А именно, осъществените плащания по паричния му дълг, респ. погасяването им по давност.

                По така изложените мотиви, РОС

 

          О   П   Р    Е   Д    Е   Л  И :

      

              ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА жалбата на П.Д.П.,   подадена в качеството му  на   длъжник по изп.д. №218/1999г. по опис на    СИС при РРС   срещу  Постановление №…/17.ІV.2018г., с което ДСИ  прекратява  производството по изп.д. №218/1999г. по опис на    СИС при РРС   отношение на текущо дължимата се от жалбоподателя-длъжник   издръжка на взискателите Д. П.Д., ЕГН********** и М.П. Д., ЕГН**********, поради навършено от страна на последните  пълнолетие и настъпване на законовите предпоставки на чл.150 СК;

             ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО НЕДОПУСТИМА жалбата на П.Д.П.,   подадена в качеството му  на   длъжник по изп.д. №218/1999г. по опис на    СИС при РРС   срещу  наложения  върху пенсията му в НОИ запор поради незаявена по см. на чл.435, ал.2, пр.2ГПК несеквестируемост на запорираното имущество    И    

       ПРЕКРАТЯВА производството по   гр.д.№132/2018  по описа  на РОС. 

        Определението може да се обжалва с ч.жалба пред ВнАпС в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.        

              След влизане в сила на определението, делото да се върне на ДСИ за вземане на отношение по инкорпорираното в жалбата искане на длъжника за прекратяване на образуваното срещу него производство по изп.д.№218/1999г. по  опис на СИС при РРС.

              

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.