О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е 

 

№…

 

Разград

 
 


6. VІ.2018г.

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                  Град                                           

2018

 
                                                 съд                                                                                   

6. VІ.

 
На                                                                                                                                Година

 закрито

 

 РАЯ ЙОНЧЕВА

 

 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ

 ИРИНА ГАНЕВА

 ДИЛЯНА НИКОЛОВА

 
                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                                              

  Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

  В. гражданско

 
   

2018

 

    №136

 
      

                              дело                                           по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

                     Производство по реда на чл. 267   ГПК.

          С   Решение №66/20.ІV.2018г.   по  гр. д.№607 по описа му за 2017г., състав на КРС е уважил частно исковете, предявени от Н.К.Н.  против Д.С.А. като:

- на осн.чл.89 ЗЗД е признал „за развален по право“ сключеният между тях договор за наем на ремарке „Нивиадов БС750“ с рег.№РР0358ЕА;

-На осн.чл.232, ал.2 ЗЗД осъдил ответника А. да заплати на ищеца Н. 371,60лв. в изпълнение на дължими по договора наемни вноски  за ползване на ремаркето в периода от 4.І.2017 до 22.І.2017г. За разликата до първоначалния му размер от 1 506лв.(770евр), предявеният на осн.чл.232ЗЗД иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

  -като неоснователен и недоказан  е отхвърлен искът, предявен от Н.К.Н.  против Д.С.А. за дължимо му се на осн.чл.233, ал, изр.ІІ ЗЗД в размер на 1 500,00лв. обезщетение за причинени му от погиване на наетата вещ(ремарке) вреди ;

    Недоволен от така постановеното решение, ищецът  обжалва същото като неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта, с която КРС е отхвърлил исковете му по чл.232ЗЗД и чл.233 ЗЗД, както и в частта му за разноските.   На релевираните основания моли за отмяната му и за постановяване на решение, с което предявените от него искове бъдат уважени в пълния им размер и за претендирания по иска период, считано от 4.ІV.2017 до 20.ІІІ.2017г   

 Съответно на волеизявеното в петитум на жалбата, съдът установи, че с подаването й жалбоподателят претендира произнасяне по цялото си искане, което в петитум на исковата му молба въвежда спор, както  относно размера на дължимата му се наемна цена,   така и относно периода, за който е претендирал дължимостта й.    Твърди се, че с решението си първоинстанционният съд не се е произнесъл в цялост по направеното искане за разноски.

         В   обжалваното решение   не се установи произнасяне на решаващия съд с нарочен  диспозитив по целия,предявен  с иска  период на дължимост на наемните вноски.   Т.е. актът е лишен от онази си част, въведена в предмет на жалбата   и по законосъобразността  на която се следва произнасянето на  въззивният съд .

  Като приема, че с жалбата се инициира произнасяне и по този, релевантен за изхода на спора въпрос,   в този си състав съдът намира, че образуваното му на производство вгрд №136/2018г. следва да се прекрати, а делото върнато на КРС за провеждане на производство по чл.247  или за допълването му чл.248 ГПК .  

    В частта си за разноските, постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт е с характер на определение, което по аргумент на чл.274 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, защото то не е нито преграждащо хода на делото, нито е посочено изрично в закон. Произнасянето на съда по разноските, по разпореждане на закона и съгл. чл.274, ал.1, т.2 ГПК подлежи на самостоятелно въззивно обжалване само в случаите на  чл.248 ГПК  .

Трайна и последователна е съдебната практика, че съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК страната, която е недоволна само от разрешаването на въпроса за разноските, може да поиска от същия съд да ревизира акта си по реда на изменението му, като едва определението, с което той се произнася по искането за изменение в тази част, подлежи на самостоятелно въззивно обжалване пред по-горния съд, и то само ако и основният акт, с който е приключило производството по делото, подлежи на такова обжалване.      

               По изложените съображения, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

         

 

   ПРЕКРАТЯВА производството по вгрд №136/2018 по опис на РОС и

      ВРЪЩА делото на КРС  за поправка или допълване на     Решение №66/20.ІV.2018г.   по  гр. д.№ 607 по описа му за 2017г. с произнасяне в диспозитив по целия, предявен с иска  период на дължимост на наемните вноски, както и за изменяването му в частта за разноските с произнасяне по цялото искане на ищеца.

        

      Определението не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.